Р Е Ш Е Н И Е
№
05.10.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№9474/2017г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от ”П.К.Б.” ЕООД, ***, чрез юрк. Г. ***, против Т.Н.В.,
с която се твърди, че между страните е сключен договор за кредит №
**********/17.09.2015г, след депозирано от страна на ответника искане, за
отпускане на потребителски кредит- стандарт, както и на пакет от допълнителни
услуги. Посочва се, че отв. В. е
декларирала, че е запозната с Общите условия, както и че желае отпускане на
кредита, с цел рефинансиране на други задължения към кредитора. Посочва се, че
отпусната сума по кредита е 1200лв., с ГПР 49,91 %, годишен лихвен процент-
41,17%, лихвен процент на ден- 0,11%- обща сума по кредита- 1780,56лв., със
срок- 24 месеца и с месечна вноска от 74,19лв. Посочва се също, отв. В. дължи
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги от 1200лв. Посочва се, че
общият размер на задължението на ответника е 2980,56лв., с месечна вноска от
124,19лв. и падеж- 26-то число на месеца, съобразно погасителен план. Посочва
се, че сумата от 236лв., е отпусната сума за рефинансиране, като остатъка от
963,40лв. е преведена на ответника, с преводно нареждане от 18.09.2015г.
Посочва се, че в последствие
погасителния план се е увеличил с две вноски, тъй като В. се е възползвала от
възможността за безплатно отлагане на две вноски. Твърди се, че от страна на
ответника има извършени 7 плащания , в общ размер от 700лв., с която е погасена
сума от 686,96лв.- от главницата и 13,04лв.- от лихвата за забава. Твърди се, че
на основание т.12.1 от Общите условия, при забава, заемополучателя дължи лихва
за забава, в размер на общия лихвен
процент+10 пункта годишно, начислен за всеки ден от забавата, върху размера на
просроченото плащане. Твърди се, че договорът е прекратен, за което ответника е
надлежно уведомен, а задължението е обявено за предсрочно изискуемо на
02.08.2016г. Твърди се, че неизплатения
остатък по договора е в размер на 2293,60лв. , от която: сумата от 1017,99лв.-
главница, сумата от 375,61лв.- договорна лихва, и сумата от 900лв.-
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Посочва се, че отв. В. е
поискала да закупи пакет допълнителни услуги, което дава право на потребителя
да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране,
като същият си гарантира приоритетно разглеждане на искането и отпускане на
поискания кредит. Посочва се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е
образувано ч. гр.д.№ 8237/2017г. на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо отв. В., че дължи сумата от общо
2293,60лв., от която: сумата от 1017,99лв.- главница, сумата от 375,61лв.-
договорна лихва, и сумата от 900лв.- възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 23.10.2017г. Претендират се разноски.
Ответникът
Т.Н.В., ред. ув., в срока на чл.131 от ГПК, изразява становище за частична
основателност на иска, като посочва, че има плащания по кредита. Посочва, че е
преустановила плащанията, тъй като е останала без работа.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение № 5387/24.10.2018г.
по ч. гр.д.№8237/2017г
по описа на ПлРС. В указаният от съда срок, след възражение от длъжника, ищецът
предявил настоящия иск, поради което същият е допустим.
Безспорно
по делото се установява, че между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, *** -като заемодател, и ответника Т.В. - като заемател, е
сключен договор за потребителски кредит №**********/17.09.2015г., въз основа на
подадено искане за отпускане на потребителски кредит от същата дата, до кредитора, за отпускане на
сумата от 1200лв., за срок от 24 месеца и стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит. От
съдържанието на договора се установява, че същият е сключен за сумата от
1200лв., за срок от 24 месеца, ответникът- заемател, е избрал и закупил пакет
от допълнителни услуги, на стойност 1200лв. В договора е посочено, че общият
размер на задължението по кредита и по пакета допълнителни услуги, е в размер
на 2980,56лв., с размер на месечната вноска-
124,19лв.; падеж- 26- то число на месеца, с ГПР-49,91%. Към договора е
подписано от ответника и представено с ИМ, споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги, към
договора за кредит, въз основа на което кредиторът предоставя на длъжника-
заемател, една или всички от посочените
услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможността за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падежа,
улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. По делото са
представени Общите условия към договора
за заем, подписани от ответника В.. По делото е представен и погасителен план
към договора, с начална дата на плащане- 26.10.2015 и краен падеж- 26.09.2017г.
По делото се установява, че въз основа на заявление от страна на длъжника, от
04.01.2016г, е сключен Анекс №107.01.2016г към договора, въз основа на който е
направена промяна в погасителния план, като са отложени две месечни погасителни
вноски. Видно от изготвеният нов погасителен план, крайната дата на плащане по договора е определена на 26.11.2017г. По
делото е представена извлечение от сметка, от което се установява, че отв. В. е
извършила плащане на вноските от м. октомври 2015.- до м. април.2016г – изцяло /м.
01. и м.02.2016г са отложени въз основа на сключения Анекс/ и частично-
вноската за м. май.2016г., като след това няма отразени плащания по договора;
по договора са платени 700лв. По делото
се установява също, че до отв. В. е изпратено уведомително писмо, с което
същата е уведомена, че считано от 02.08.2016г, договорът за кредит е едностранно прекратен, от страна на
кредитора, и кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
По
делото от страна на ответника, са представени вносни бележки за заплащане на
суми по кредита.
По
делото е назначена ССЕ, от заключението по която се установява следното: въз
основа на сключеният договор за заем, в
полза на отв. В. е отпусната сума в размер на 1200лв., със срок за връщане- 24
месеца и 74,19лв.- месечна вноска. ВЛ е установило, че част от отпуснатата сума-
236,60лв., е послужила за рефинансиране, а др. част- 963,40лв. е преведена на
ответника. ВЛ е установило, че сумата,
която следва да се върне по кредита е в
размер на 1780,56лв., при уговорен годишен лихвен процент- 41,17%. ВЛ е
установило също, че отв. В. дължи
заплащане на пакет допълнителни услуги, в размер на 1200лв., с което общият
размер на задължението е сумата от 2980,56лв., с месечна погасителна вноска от
124,19лв. ВЛ е установило сключването на анекс №1 към договора, за отлагане
плащането на две месечни вноски- за м.
01. 2016 и м.02.2016г. ВЛ е установило също, че
за срока за договора, отв. В. е
заплатила общо сумата от 700лв. , с която са погасени вноски с падежи
26.10.2015-26.05.2016г, като за вноската от м. май. 2016, има неплатен остатък от 41,81лв. – главница и
16,37лв. лихва. ВЛ е дало в табличен вид погасителния план по договора и
извършените от страна на длъжника плащания по него. ВЛ е установило, че до м.
05.2016г, е заплатена сумата от 300лв. по допълнителния пакет./с изкл. на
отложените две вноски/; платена е и сумата от 13,43лв.– начислени лихви върху просрочени вноски. ВЛ е установило, че
към вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо на 02.08.2016г.,
като към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 23.10.2017г,
отв. В. има следните задължения: в общ размер от 2293,60лв. , от които сумата от 943,66лв.- главница-вноски с настъпил
падеж и 74,33лв.- вноски с ненастъпил падеж- м.10. и м.11.2017г.; сумата от
301,56лв.- договорна лихва, за периода 26.05.2016-23.10.2017г. и 74,05лв.-
лихва за вноски с ненастъпил падеж за периода 26.10.2017-26.11.2017г, към
датата на заявлението; сумата от 800лв.- възнаграждение за допълнителен пакет
услуги, за периода 26.06.2016-23.10.2017г. и 100лв.- за вноски 26.10.2017 и
26.11.2017г. ВЛ е преценило и представените с отговора на ИМ, вносни бележки,
като е посочило, че част от тях не се
отнасят към процесния договор за кредит, като в същите е посочено като
основание за плащане друг договор. В заключение ВЛ е посочило, че по счетоводни данни на ищеца, към датата на подаване
на ИМ, са отразени следните задължения на ответника: 1017,99лв.- главница,
375,61лв.- договорна лихва за периода 26.05.2016-26.11.2017г и 900лв.—възнаграждение
по пакет допълнителни услуги, за периода 26.06.2016-26.11.2017г.
При
така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Безспорно
по делото се установява факта на сключване на валиден договор за заем между
страните, въз основа на който ищецът- заемодател, като небанкова финансова
институция, е предоставил на ответника- заемател, сумата от 1200лв.– заем за
потребление. Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се
уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. В случая ищецът е
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната
разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен
посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата институция извършва
банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави
банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма характера
на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по
чл. 240 от ЗЗД.
Както
бе посочено по- горе, в полза на заемателя-отв. В., и въз основа на направено негово искане, е отпусната сумата
от 1200лв.- главница, като част от сумата- 236,60лв., е послужила за
рефинансиране, а другата част от 963,40лв. е преведена по сметка на ответника.
С договора, страните са уговорили и заплащане на договорна лихва, в размер на годишен
лихвен процент- 41,17%., включена в месечната погасителна вноска. По делото
безспорно се установява, че от страна на отв. В., има извършвани плащания по
договора, в размер на 700лв. с които са погасени месечните вноски до м.
май.2016г. като с внесената сума, са погасени- главница по кредита- 182,01лв.,
сумата 204,95лв.-лихва и 300лв. – възнаграждение по допълнителен пакет /табл.№1
от заключението на ВЛ/.
По
делото се установява също, че в ОУ- подписани от ответника, страните са уговорили
–в чл.12,3, че при просрочие на една месечна погасителна вноска, с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомление
до длъжника. В чл.12,4 от ОУ страните са уговорили, че при прекратяване на
договора по реда на чл. 12,3, длъжникът дължи всички непогасени вноски по
погасителен план, вкл. и възнаграждението по пакет допълнителни услуги, лихви
за забава и такси, както и неустойка от 35% върху остатъчния размер на
главницата. По делото не се претендира
заплащане на неустойка. Както бе посочено по- горе, в счетоводството на ищеца,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 02.08.2016г. Съдът намира, че в случая е налице предсрочна
изискуемост на кредита, преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, доколкото клаузата за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени
условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума,
не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД.
С уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на
срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това
преимущество, по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.
Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на
срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във
вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната
изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците
следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то
съществува и се дължи и при настъпване на срока. При уговорена в договор за
заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на
заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към
този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви
и такси. /в т. см. Решение № 99 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2011 г., I т. о., ТК/. В този смисъл, съдът
приема, че не е нужно уведомяване на длъжника, за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, по смисъла на
ТР№4/2013г, т.18.
По отношение на
уговорената в договора възнаградителна лихва, обаче съдът намира за установено
следното: макар и да не е направено възражение за нищожност на клаузата за
възнаградителната лихва, от страна на ответника, то съдът, съгласно практиката
на ВКС, има правомощие служебно да констатира това.Нищожността на отделните
клаузи не влече нищожност на целия договор. Възнаградителната лихва има характер
на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се
съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които
се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Съдържащата
се в раздел 6 от договора, информация
относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГПЛ е обща и не отговаря
на изискването да е разбираема и недвусмислена. Заедно с това, съдът приема, че
клаузата противоречи на добрите нрави, по следните съображения: Към датата на
сключване на договора е налице законово ограничение на максималния размер на
възнаградителната лихва, по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила
от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент на разходите, не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Касае се за потребителски кредит, при която едната
страна е икономически по-слаба и съгласно практиката, е бил ограничен размера
до три пъти размер на законовата лихва. Към датата на сключване на договора-м.
09.2015г., законовата лихва е била 10,01%/основния лихвен процент на БНБ и 10
пункта/, а петкратния размер се явява 50,05% . Както бе посочено по- горе,
съобразно уговореното в договора ГПР /годишен процент на разходите/ е в размер
на 49,91%, което е само 0,14% по- ниско. Съдът намира, че в случая налице прекомерност
при определяне на ГПР по договора, което противоречи на добрите нрави и води до
нищожност на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести от и такава за
лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а и такова
правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки, а договорът за
кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка.
Що се касае до сключеното
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, съдът намира същото
за нищожно, като противоречащо на чл.10а от ЗПК. Съдът намира, че посочените по-
горе услуги в споразумението, озаглавени като „допълнителни”, нямат характер на
такива, доколкото същите са пряко свързани със самотно задължение по кредита,
вкл. и отлагане плащане на погасителна вноска. Допълнителни са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, като издаване
на удостоверения, различни референции и т.н. Така уговорени, съдът приема, че
не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за действия, свързани
с управлението на кредита, което води до неговата нищожност, за което съда служебно
следи. Още повече, че същата се явява в еднакъв размер с кредита, поставя в
неравноправно положение потребителя и с това съдът намира същата за
противоречаща на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност. Следва
да се отбележи също, че възнаграждението по този пакет се дължи предварително
само за „възможността да се ползва”, като е безспорно, че задължението по него
е включен в погасителния план, като част от месечната вноска. Съдът намира,
че т.15, т.15.1, т.15.2 и т.15.3 от ОУ-
допълнителни услуги, касаещи само този пакет, не неравноправни, по смисъла на
чл. 143 и сл. от ЗЗПотр. и в този смисъл, се явяват нищожни.
С
оглед на констатираната от съда нищожност на клаузите, касаещи уговорения ГПР по договора и сключеният пакет
„допълнителни услуги”, които съдът приема за изначално нищожни, то претенцията
спрямо тях се явява неоснователна и предявения установителен иск следва да бъде
отхвърлен в тази му част.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, е основателен до размера на сумата от 1017,99лв.-
главница, дължима по договор за потребителски кредит №**********/17.09.2015г.,
като за сумата от 375,61лв.- договорна лихва, и сумата от 900лв.-
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Платените
суми – договорна лихва и за пакет
„допълнителни услуги”, се явяват
недължимо платени, по нищожни клаузи, но
доколкото няма искане в тази насока, съдът
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящето
производство разноски в размер на 157,95лв.., вкл. сумата от 100лв.-юрк. възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, внесена държавна такса и
разноски за ВЛ. Следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените
от него в разноски по ч. гр.д.№8237/2017г., на ПлРС, в размер на 33,29лв-вкл.
държавна такса от 25лв. и 50лв.-юрк.- възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, съобразно размерът на иска,
който е бил основателен към датата
на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, вр чл. 240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че Т.Н.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „П.К.Б.” ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Св. ***, сумата от 1017,99лв.- главница, дължима по договор за
потребителски кредит №**********/17.09.2015г., ведно със законната лихва, считано
от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 20.10.2017г. до
окончателното й изплащане, за която сума има
издадена заповед за изпълнение № 5387/24.10.2017г. по ч.
гр.д.№8237/2017г., на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до ПЪЛНИЯТ предявен размер на иска
от 2293,60лв., включващ сумата от 375,61лв.- договорна лихва, и сумата от 900лв.- възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Т.Н.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „П.К.Б.” ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Св. ***, сумата от
157,95лв съставляващи направени по делото разноски и сумата от 33,29лв.- съставляващи направени
разноски по ч.гр.д.№ 8237/2017г. на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: