РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Добрич, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20253230200032 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по Жалба от Н. С. С. ЕГН ********** от с. Д., обл. Д., ул.
„....” № ..., против Наказателно постановление № 24-0255-000727, издадено на
17.12.2024 г. от Началника РУ в ОД на МВР Добрич, Второ РУ Добрич, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от шест месеца.
С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно
и необосновано да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно уведомен, но не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не
изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което
материалите по преписката са изпратени в Районен съд Добрич се прави
бланкетно възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения
1
14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 12.09.2024 г. в с. Д., обл. Д. по ул. „.“ жалбоподателят управлявал м.
п. с. – л. а. марка „...“, модел „...“, с рама № ... без поставени регистрационни
табели, когато пред номер 12 бил спрян за проверка от св. Я. В. М. и св. П. П.
Р. – служители на Второ РУ при ОД на МВР – Добрич.
В хода на проверката полицейските служители установили, че водачът е
правоспособен, но МПС не било регистрирано по надлежния ред.
При установената фактическа обстановка св. М. в присъствието на св. Р.,
съставил АУАН сер. GA № 1212489/12.09.2024 г. на водача, а с оглед
наличието на данни за извършено престъпление от общ характер, материалите
по преписката били изпратени в РП – Добрич за образуване на досъдебно
производство /ДП/. С Мотивирана резолюция № 24-0255-М000101 от
13.09.2024 г. преписката по съставения АУАН била прекратена съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
С Постановление от 10.12.2024 г. прокурорът е отказал да образува ДП
против водача, като е приел, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК.
Представителят на държавното обвинение обаче постановил препис от
постановлението да се изпрати на Началника на Второ РУ при ОД на МВР –
Добрич за реализиране на административно-наказателната отговорност на
нарушителя.
Въз основа на постановлението на РП – Добрич, съобразно разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно
постановление /НП/, което обстоятелство изрично било посочено в
постановлението. С него на водача било вменено нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му били наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели
полицейските служители потвърдили обстоятелствата, изложени в АУАН.
Била изискана и прокурорската преписка.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните
доказателства, обективирани с показанията на св. М. и св. Р., както и от
събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства,
които доказателства съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и
последователни.
При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните
доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:
2
Наказателното постановление е издадено от компетентния
административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по
пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за
налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни
нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически
средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна
дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно
известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на вмененото нарушение:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се
е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено
ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този
закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата
на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата,
стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са
длъжни да ги обозначат.”
На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни
доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че
управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния
ред.
От приобщените по надлежния ред по делото материали по пр. преписка
№ 4304/2024 г. по описа на РП Добрич се установява, че жалбоподателят като
собственик на автомобила на 03.10.2022 г. сам е подал в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Добрич заявление зьа прекратяване на
регистрацията и е предал регистрационните табели на автомобила, като след
това държал автомобила в двора си в с. Д., обл. Д.
Тези обстоятелства се потвърждават, както от приобщените по делото
гласни доказателства, така и от приложените писмени документи - справка за
собственост на МПС.
Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и
3
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Наредбата).
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
несъобразяване с това изискване санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП определя, че водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
За извършване на изпълнителното деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и
ангажирането на отговорността на водача не се изисква той да е собственик на
управляваното МПС. Видно е, че нормата не визира собственик на МПС, а
водач, тъй като всеки водач на МПС е длъжен да е запознат и да спазва
разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, които
уреждат режима на обществените отношения свързани с движението по
пътищата.
Безспорно в случая е налице виновно поведение на водача, който е
управлявал МПС, което не е регистрирано. Безспорно се установява, а и не се
отрича от жалбоподателя, че автомобилът е бил с прекратена регистрация и е
използван от водача за изхвърляне на боклук в селото. Следователно водачът е
действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
С оглед на това следва да се приеме, че С. е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради
което правилно и законосъобразно административно-наказващият орган го е
санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
По отношение на наложеното наказание:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер”.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство към момента на
проверката не е било регистрирано по надлежния ред.
4
Административно-наказващият орган е определил размера на
наказанията в предвидения от закона минимум, което според настоящия
съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение.
Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие
както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в
изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от
ЗАНН.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съдът счита, че спрямо конкретното нарушение не би могло да се
приложат разпоредбите на чл. 28, респ. чл. 58г от ЗАНН, първо, предвид
изричната забрана за това, визирана в чл. 189з от ЗДвП, и второ, с оглед
значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна
разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че
охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен
контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните
превозни средства. В с. см. е и Решение № 111/07.03.2023 г. по КАНД №
92/2023 г. по описа на АдмС –Добрич.
Така мотивиран, съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0255-000727,
издадено на 17.12.2024 г. от Началника РУ в ОД на МВР Добрич, Второ РУ
Добрич, с което на Н. С. С. ЕГН ********** от с. Д., обл. Д., ул. „....” № ..., за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич
в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5