№ 397
гр. Велико
Търново, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от
съдията И. Янева адм.дело N 426 по описа на Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на П.П.И. *** против Акт за установяване на
задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 238 - / 01.04.2019г., издаден от орган по
приходите при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 103 / 11.06.2019г.
на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Велико Търново, с
който за данъчни периоди 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. е определен
данък върху превозните средства за лек автомобил Фиат Браво с рег. № *** общо в
размер на 735,86лв., от които внесени 160,38лв. и дължими 575,30лв. и за невнесените в срок задължения за данък са
начислени лихви. Жалбоподателката твърди липсата на основание за издаване на акт
за установяване на задължение по декларация, както и неправилно определяне на
размера на данък върху превозните средства поради невярна информация относно
мощността на превозното средство.
Моли за отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът
– Директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Велико Търново -
оспорва жалбата. Излага, че оспореният акт е издаден при спазване на
процесуалните и материалните норми, поради което се явява законосъобразен. Моли
се същия да бъде потвърден.
Предмет на
обжалване е Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 238 - / 01.04.2019г., издаден
от орган по приходите при Община Велико Търново, с който за данъчни периоди
2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. е определен данък върху превозните
средства за лек автомобил Фиат Браво с рег. № *** общо в размер на 735,86лв.,
от които внесени 160,38лв. и дължими 575,30лв.
и за
невнесените в срок задължения за данък са начислени лихви.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от
ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
П.П. И.придобива
на 03.04.2008г. от Италия лек автомобил Фиат Браво. Автомобилът е предоставен в служба КАТ при ОД на МВР
Велико Търново и на 21.04.2008г. е издадено свидетелство за регистрация, в
което са отбелязани регистрационен номер ***, номера на рама и двигател и
мощност от 60 кw. На 21.04.2008г. П.П. *** Декларация по чл.54 от ЗМДТ, в която посочва същите данни за автомобила. Към декларацията прилага
свидетелство за регистрация на МПС в България и в Италия. На 16.08.2018г. П.П.
продава автомобила на С. В. А., съгласно договор с нотариална заверка на
подписите.
От кмета на
община Велико Търново на 10.01.2014г. е
отправена молба до МВР за предоставяне на данни относно регистрираните моторни
превозни средства с оглед промени в ЗМДТ. В предоставената информация по
отношение на лекия автомобил Фиат Браво е вписана мощност от 76. Въз основа на
така получената информация на 01.04.2009г. е издаден процесния акт за
установяване на задължение.
В
хода на съдебното производство е изискан от ОД на МВР Велико Търново копие от
свидетелство за регистрация част 1-ва, издадено на 21.04.2008г. на П.П. З.за
автомобил с рег. № ***, като е отговорено, че поради липса на пререгистрация на
автомобила от новия собственик не може да се предостави исканата информация.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган
и в
установената форма, но при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закони.
Основателно
е възражението на жалбоподателя за липса на предпоставките на чл.107 от ДОПК за
издаване на акт за установяване на задължение. В конкретния случай от
административния орган се твърди получена от трети лица информация, въз основа
на която е установено противоречие с декларираните от лицето данни и тази
информация. Независимо от представеното писмо на кмета на община Велико Търново
за предоставяне на информация, не се установява получаването на такава.
Обясненията на страната за получаване на диск с информация без същото да е
оставило документална следа, може и да отговаря на действителността, но не и
утвърдените правила за документооборота и задълженията и на двата административни
органа за добра администрация. В резултат от липсата на документална следа не
може да се установи получаването на данни от трето лице преди издаването на
акта за установяване на задължение, което е и основание за образуване на
административното производство.
Налице
е и второ процесуално нарушение – неизпълнение на процедурата по чл.103 от ЗОПК
– уведомяване на декларатора за допуснатата грешка в декларацията и даване на
възможност същата да бъде отстранена чрез подаване на коригираща декларация. В
административната преписка липсват данни за уведомяване на П.И. и възможността
тя да коригира декларацията си. Разпоредбата на чл.107, ал.3, изречение трето
предвижда служебното издаване на акт за установяване на задължение при
установено несъответствие между декларираните данни и получените такива от
трети лица, но след изчерпване на реда по чл.103, неподаване на декларация или
неплащане на задължението. В конкретния случай е налице подадена декларация,
годишните задължения за данък върху превозните средства са заплатени, поради
което и единствената законова възможност за издаване на акта е след изчерпване
на процедурата по чл.103 от ДОПК. Както вече бе посочено процедура по чл.103 от ДОПК не е проведена.
В
обобщение може да се посочи, че при издаването на акта за установяване на
задължение по декларация са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които водят до отмяна на същия.
Дори
да се приеме, че нарушенията на процесуалния закон не са от категорията на
съществените, то е налице нарушение на материалния закон.
Вписаните
данни в Данъчната декларация по чл.54 от ЗМДТ кореспондират с представеното към
нея копие от официален удостоверителен документ – свидетелство за регистрация
на моторно превозно средство, който не е оспорен от ответника по установения за
това ред. Непротивопоставима на този официален документ е информацията,
отразена в справки от ОД на МВР сектор КАТ и разпечатки от информационен масив.
Следва да се отбележи и факта, че в представените към декларацията документи от
Република Италия превозното средство е отразено със същата мощност – 60
киловата.
След
като пред органа по приходите са представени противоречиви писмени
доказателства относно мощността на автомобила, той следва да извърши преценка
на доказателствената им сила, като официалния документ, издаден по предвидения
от закона ред има предимство пред информация от информационен масив,
независимо, че тя е издадена от същия орган.
Нито
от органите на МВР, нито от органите по приходите е събрана информация от производителя
относно процесния автомобил, която би могла да е единствената достоверна
относно мощността на конкретното превозно средство, поради което и акта
енедоказан.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспорения акт е постановен в нарушение
на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
При
този изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателката
за присъждане на разноски в размер на 410лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 238 - /
01.04.2019г., издаден от орган по приходите при Община Велико Търново.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на П.П.И. *** сумата от 410
лева / четиристотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: