РЕШЕНИЕ
№ 6 / 10.03.2017г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Д.Г.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Гр.д.№
4 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.26 ал.1 пр.3 и ал.2 пр.3, чл.42 ал.2, чл.31 ал.2 в.в. с ал.1, чл.87 ал.3 ЗЗД.
Образувано
е след постановяване на решение № 173 / 7.11.2016г. по в.гр.д. № 400 / 2016г.
на АС Варна, с което е обезсилено решение № 22 / 9.06.2016г. по гр.д. № 69 /
2015г. на ОС Разград и делото е върнато на производство пред първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове
според тежестта на сочения от ищците порок в поредност
от най-тежкия към по-леките.
А.Т.И.
и Е.Т.И. са предявявили в условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване искове срещу Г.К.И. и Н.Г.И., както следва:
иск за унищожаване на упълномощителна сделка, оформена с нотариално
заверено пълномощно рег. № 2730 и 2731 от 16.08.2013г. по описа на нотариус с
рег.№380 с район на действие РРС, поради невъзможност на упълномощителя
да разбира и ръководи действията си при сключването й поради заболяване, водещо
до продължително разстройство на съзнанието; иск за нищожност на извършената от
наследодателя упълномощителна сделка поради формални нарушения на
нотариалното удостоверяване – полагане на отпечатък от десния палец от упълномощителя, което не е било удостоверено с приподисването
му пред нотариуса от двама свидетели, съгл. чл.189 ГПК; иск за обявяване на нищожност
на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с НА № 55 / 16.08.2013г., н.д.
№ 340 на нотариус с рег. № 380 с район на действие РРС, поради липса на
представителна власт в резултат на посочените по-горе пороци в пълномощното. В
съдебно заседание поддържат искане за обявяване на неговата недействителност по
посочената разпоредба на чл.42 ал.2 ЗЗД. В условията на евентуално съединяване
ищците са предявили иск за разваляне на договор
за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен с НА № 55 / 16.08.2013г. по н.д. №340 на нотариус с рег. №
380 с район на действие РРС. Излагат твърдение за неизпълнение на задължението
на ответниците за плащане на продажбената цена в размер на 27 000лв. като
купувачи по прехвърлителната сделка. Ищците
предявяват втори евентуален иск за обявяване
на нищожност на договора за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен с НА № 55 / 16.08.2013г.
по н.д. № 340 на нотариус с рег. № 380 с район на действие РРС, поради
накърняване на добрите нрави, като се позовават на неравностойност на разменените
престации. Във връзка с това сочат занижаване на
договорената пазарна цена значително под действителната пазарна цена на имота. В
с.з. ищците поддържат всички предявени искове.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Г.К.И. и Н.Г.И. са представили писмени отговори,
с които изразяват становище за неоснователност на предявените срещу тях искове.
В с.з. поддържат становището чрез явилия се процесуален представител.
Съдът, като съобрази
представените от страните доказателства и техните становища, констатира
следната фактическа обстановка: с влязло в сила на 19.06.2012г. протоколно
определение по гр.д. № 1567 / 2011г. на РС Разград е одобрена съдебна спогодба
в образувано производство по иск за делба на наследство, по силата на която в
дял на Т. И. е възложен недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр.Разград, ЖК”Лудогорие”,
бл.2 вх.А, ет.3, ап.9, а в общ дял на ищците А.И. и Е.И. е възложен недвижим
имот, представляващ дворно място от 550 кв.м. и построените в него сгради, находящ се в с.Ушинци. Със спогодбата страните са приели,
че за уравняване на дяловете Т. И. ще заплати на всяка от дъщерите си А.И. и Е.И.
по 8 000лв. в едномесечен срок, считано от 19.06.2012г. – датата на одобряване
на спогодбата от съда.
От представената декларация от 18.07.2012г., носеща
нотариална заверка рег. № 2563 на нотариус с район на действие РРС на подписите
на Т. И. и ищците А.И. и Е.И., се установява, че в договорения със спогодбата
срок Т. И. е изпълнил задължението си за уравняване дяловете на дъщерите си, като
е заплатил на всяка от тях сума в размер по 8 000лв. Сумата в общ размер
16 000лв. е изтеглена от Т. И. на 18.07.2012г. от „Банка ДСК”ЕАД, видно от приложеното извлечение от банкова сметка
***.07.2012г. – 16.08.2013г. Впоследствие Т. И. се е сдобил с констативен НА
за собственост върху недвижим имот,
придобит по покупка и влязъл в сила протокол за съдебна делба № 22 / 15.08.2012г.,
т.4, рег. № 3073 по н.д. № 309 / 2012г. на нотариус с район на действие РС
Разград.
Съдът приема, че сумата, която Т. И. е заплатил на ищците за уравняване
на дяловете им, е постъпила в банковата му сметка като цена по сключен договор
за покупко-продажба на идеални части от девет земеделски имота, придобити по
наследство и в съсобственост с ответника Г.И., обективирана
с НА № 68 / 13.07.2012г., т.1, рег. № 3772, н.д. № 59 / 2012г. на нотариус с
район на действие СРС. Видно от съдържанието на нотариалния акт, ответникът Г.И.
в качеството си на купувач е заплатил на Т. И. в качеството му на продавач по
банков път сумата от 18 000лв. На датата, на която е сключен договорът за
покупко-продажба на идеални части от земеделски земи, по сметката на продавача Т.
И. е постъпила продажбената цена от 18 000лв., преведена от ответника. Видно
от банковото извлечение, като основание за превеждане на сумата изрично е
посочено плащане по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.07.12г. В
същото извлечение, отнасящо се за периода 1.07.2012г. – 16.08.2013г., не са
отразени постъпления на други суми. При така събраните писмени доказателства безспорно
се установява, че преведената по сметката на Т. И. сума от 18 000лв. е в изпълнение
на изповяданата на 13.07.2012г. сделка за покупко-продажба на идеални части от земеделски
земи, сключена между Т. И. и Г.И.. Предвид горното, доказано се явява
твърдението на ищците за неизпълнение на задължението на ответника за плащане
на цената на оспорения договор за покупко-продажба на апартамент в гр.Разград. Твърдението
на ответниците, че сумата от 18 000лв. е преведена като част от цената, договорена по процесната сделка
за покупко-продажба на апартамента в гр.Разград, е останало недоказано –
липсват доказателства за последващо плащане на друга сума,
равна по размер на вече заплатената такава на 13.07.2012г., приета като цена на
закупените на същата дата земеделски земи.
На 16.08.2013г. наследодателят на ищците е бил посетен в
дома си от нотариус Р.Кирилова, разпитаната като свидетел. Същата е
удостоверила нотариално процесното пълномощно, в
съдържание на което е отразено, че Т. И. упълномощава своя брат Г.И. да го
представлява и от негово име и за негова сметка да продаде на себе си
собствения му недвижим имот, находящ се в гр.Разград,
ЖК“Лудогорие“ бл.2, вх.А, ет.3, ап.9, за цена 27 000лв., част от която –
18 000лв., е получил по банков път, а 9 000лв. е получил напълно и в
брой при подписване на пълномощното. Наследодателят на ищците е положил
отпечатък от палеца на дясната си ръка, за което нотариусът е направил
отбелязване, че се е наложило поради заболяване.
На същата дата е съставен и НА №
55, т.3, рег. № 2732, н.д. № 340 / 2013г. на нотариус Р.Кирилова за
покупко-продажба на апартамента, видно от който Г.И., действащ като пълномощник
на Т. И., е продал сам на себе си, предвид даденото му пълномощно, описания
по-горе апартамент за сумата 27 000лв., от която 18 000лв. купувачът
е заплатил на продавача по банков път, а 9 000лв. продавачът е получил
напълно и в брой, видно от текста на пълномощното.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която към 16.08.2013г.
пазарната стойност на процесния апартамент е
60 100лв.
Видно
от удостоверение за родствени връзки изх. № 374 / 30.11.2015г. на Столична
община, район Доброславци, Т. И. и
ответникът Г.К.И. са братя.
Установява
се от представения препис от Акт за женитба №16 / 1958г., че ответниците Г.И. и Н.И. са сключили граждански брак на 29.09.1958г.
и към момента на сключване на договора
за покупко-продажба същите са в брак.
Т. К.И. е починал на 27.08.2013г. и е оставил за свои
наследници дъщерите си А.И. и Е.И., видно от удостоверение изх. № 348 / 14.01.2015г.,
изд. от Община Разград.
По
делото са събрани медицински доказателства във връзка с налични преди смъртта
на наследодателя на ищците заболявания. Назначена е комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза, изготвена в две части, която съдът
приема като изготвена от лица в кръга на компетенциите им и след запознаване с
материалите по делото. Вещото лице – специалист невролог, дава заключение въз основа
на медицинската документация, че към 2008г. Т. И. е страдал от захарен диабет и
свързаните с него диабетна полиневропатия, ретинопатия и ангиопатия след
ампутация на пети пръст на дясно стъпало по повод диабетна гангрена, дегенеративна
аортна стеноза, двустранен
неврит на слуховите нерви, тежко чуване. Към 3.03.3013г. същият е страдал и от остра
левокамерна кардиална
астма, болест на Паркинсон, но е бил в запазено общо състояние. Наследодателят
на ищците е бил на стационарно лечение в неврологично отделение в периода
14.07.2013г. – 23.07.2013г. с диагноза исхемичен
мозъчен инсулт, моторна афазия, десностранна хемипареза, постмалатични парернхимни дефекти. Изписан е с персистиращ
дизартричен говор. Заключението на невролога е, че
въпреки тежките заболявания, към момента на изписването му – 23.07.2013г., Т. И.
е можел да говори, въпреки персистиращите нарушения в
говора, бил е контактен. Налице е била двигателна недостатъчност в десните
крайници. Вещото лице – психиатър дава заключение, че по отношение на Т. И. към
момента на сключване на оспорената упълномощителна сделка
е била налице смесена корова и подкорова съдова деменция,
обуславяща неговата ограничена дееспособност, предвид наличието на умерено до
тежко изразен и необратим интелектуално-мнестичен и
когнитивен дефицит. Това психично състояние не е давало възможност на Т. И. да
разбира и съзнава съдържанието на сделката. В допълнение, в проведеното съдебно
заседание вещото лице обяснява, след прекарания инсулт, Т. И. е изписан от
болничното заведение като дееспособен, но с наличие на моторна афазия, водеща
до нарушаване на говорните му функции. В такова състояние лицето е дееспособно
– разбира какво му се говори, но не може да артикулира. От изписването на И. от
болницата на 23.07.2013г. до датата на смъртта му 27.08.2013г. е изминал месец, през който, при поставената му
диагноза и краткия период от получаване на инсулта до настъпването на смъртта
му, се следва извод за тенденция към влошаване на здравословното му състояние.
Влошаването е протичало стъпаловидно до степен, при която към датата на оспорената
сделка същият е бил в състояние на ограничена дееспособност, характеризираща се
с повишена внушаемост от хората, от които зависи и
лесна манипулируемост. Заключенията на двете вещи
лица са взаимно допълващи се, описващи в хронология протичането на болестните
процеси по отношение на Т. И. и сочат наличие както на тежки неврологични заболявания,
така и на развили се впоследствие сериозни психични нарушения, без обаче да са
предприети действия за поставянето му приживе под запрещение.
От
разпитаните свидетели Ст.Шопова – дъщеря на ищцата Е.И. и Л.Боянов – фактически
съжителник на дъщерята на ищцата А.И., се установява,
че след изписването му от болницата на 23.07.2013г., Т. И. е бил на легло, не
говорел, реагирал на разговорите само с очи. Здравословното му състояние било силно
влошено. Св.Н.Ангелова – фактическа съжителница на Т.
И., също заявява, че след получения инсулт през м.юли, 2013г., Т. И. говорел
трудно. В същия смисъл са и показанията на нотариус Р.Кирилова, пред която Т. И.
положил отпечатък върху оспореното пълномощно в полза на своя брат – ответника
Г.И., за прехвърляне на апартамента. Последната заявява, че упълномощителят
говорел много трудно, имал силен тремор на дясната
ръка. Последното обстоятелство наложило удостоверяването на упълномощаването с
палец, отразено върху изготвеното пълномощно. Обсъдените по-горе свидетелски
показания кореспондират с приложената медицинска документация и със заключението
в двете части на вещите лица – невролог и психиатър. Именно поради тази причина
съдът ги кредитира и въпреки близките връзки на свидетелите Шопова и Боянов с
ищците приема, че показанията им са обективни и достоверни, в унисон с
останалия събран доказателствен материал.
Показанията
на св.Н.Ангелова и Р.Кирилова в останалата си част не съответстват на събрания доказателствен материал. Н.А. заявява, че въпреки, че не
можел да говори, Т.И. разбирал какво говорят хората около него. Свидетелката
също така твърди, че преди да стане трудно подвижен, желанието му било да
прехвърли апартамента на своя брат – ответника Г.И. и заедно с нея движели
работите по сделката. Също така, брат му изплатил сумата на части – веднъж
18 000лв. и втори път на ръка 9 000лв. Съдът не кредитира показанията
в тази част, защото, както се прие за установено от писмените доказателства,
сумата 18 000лв. е преведена за по-рано сключена сделка за продажба на
земеделски земи. По-нататък, показанията на А. и К. относно възможността на Т. И.
да разбира въпросите, които са му задавани, не кореспондират с приложената
медицинска документация и на заключението на медицинските експерти, според
които Т. И. е бил с тежко увреден слух и
смесена корова и подкорова деменция. Показанията на св.Ангелова и Кирилова за адекватно поведение от страна на упълномощителя и разбиране на смисъла на документа, под
който е положил отпечатък от палец, противоречат на констатираното здравословно
състояние. Следва да се отчете и заинтересоваността на тези свидетели от изхода
на делото – св.Ангелова живее в апартамента към момента на предявяване на
исковете и евентуалното им уважаване би довело до неблагоприятни за нея
последици, предвид силно влошените й отношения с ищците, а св.Кирилова има
интерес от установяването на законосъобразното изпълнение на извършените от нея
нотариални функции.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Поредността на разглеждането на всеки от предявените искове
се следва от тежестта на сочения от ищците порок в поредност
от най-тежкия към по-леките, съгласно указанията, дадени с решение № 173 /
7.11.2016г. по в.гр.д. № 400 / 2016г. на АС Варна, без обвързаност от начина на
съединяването им от ищците.
Предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за обявяване на нищожност на договора за
покупко-продажба, обективиран в НА № 55, т.3, рег. № 2732, н.д. № 340 / 2013г.
на нотариус с район на действие РС Разград, поради накърняване на добрите
нрави, е неоснователен. В съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК
– решение № 24 / 9.02.2016г. по гр.д. № 2419 / 2015г. на ІІІг.о.
на ВКС, са приети критерии за определяне
на степента на нееквивалентност на разменените престации
и правните последици за действителността на сделките в зависимост от
нееквивалентността. Само наличието на нееквивалентност между престациите не е достатъчно, за да се стигне до извода, че
сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес. В настоящия случай следва да се
съобрази обстоятелството, че договарящите страни са братя, т.е. близки роднини,
между които може да се постигне договорка за цена, различаваща се от средната
пазарната стойност на имота. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно
неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. В настоящия процес такъв иск
не е предявен и не се твърди подобен порок. При най-високата степен на
нееквивалентност на престациите съществува такова
съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако
сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя
е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
От горното
следва, че в разглеждания случай покупко-продажбата на апартамента на цена малко
повече от два пъти по-ниска от пазарната стойност на имота попада в първата
хипотеза и следователно не води до нищожност на сделката поради накърняване на
добрите нрави. Искът против двамата ответници
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът
с правно основание чл.26 ал.2 предл.3 ЗЗД за
обявяване на нищожност поради липса на предписана от закона форма на
пълномощното, издадено от Т. И. в полза на Г.И., за продажба на апартамента,
също е неоснователен. За да предявят този иск, ищците се позовават на полагане
на отпечатък от десния палец от упълномощителя, което
не е било удостоверено с приподисването му пред нотариуса от двама свидетели, съгл.
чл.189 ГПК. За причините, наложили полагането на отпечатъка, нотариусът е
направил забележка. По делото се установи, че към датата на изготвяне на
пълномощното, предвид множеството неврологични заболявания на упълномощителя, последният е имал силен тремор
и нарушена двигателна функция на десните крайници, в т.ч. и на ръката, с която
пишел. Именно това обстоятелство е препятствало възможността му да скрепи волеизявлението
си със собственоръчно изпълнен под пълномощното
подпис. Полагането на отпечатъка от палеца на упълномощителя
не е удостоверено с приподписване на документа от
двама свидетели. Такова изискване се поставя от разпоредбата на чл.189 ГПК само
по отношение на съставянето на частни документи, издавани от неграмотни и от слепи лица,
какъвто настоящият случай не е – Т. И. е бил във физическа невъзможност да изпълни подписа
си под пълномощното. По-нататък, съгласно чл.579 ал.2 ГПК, намиращ приложение в
настоящия случай, при нотариално удостоверяване на документ, който не може да
бъде подписан от страна поради недъгавост, не се изисква приподписването
му от свидетели. Полагането на отпечатък от десния палец вместо подпис се
удостоверява от самия нотариус, който именно има задължението да следи за законосъобразното
протичане на нотариалната процедура и да гарантира с нотариалното
удостоверяване интереса на страната. Пълномощното е редовно от външна страна,
поради което искът за обявяването на неговата нищожност поради липса на
предписана от закона форма следва да бъде отхвърлен.
Искът
с правно основание чл.31 ал.2 в.в. с ал.1 ЗЗД за
унищожаване на упълномощителната сделка поради невъзможност
на наследодателя на ищците да разбира и ръководи действията си е основателен. Съгласно
цитираните разпоредби, унищожаване на договор, сключен от дееспесебно
лице, ако при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си,
може да се иска след смъртта му, ако приживе е било поискано поставянето му под
запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия
договор. По делото няма спор, че преди смъртта си Т. И. не е бил поставен под
запрещение и не е била провеждана процедура с такава цел. Съдът приема за
доказана последната хипотеза на чл.31 ал.2 ЗЗД – въпреки горното, същият е бил
недееспособен, като доказателствата за това произлизат от оспорената упълномощителна сделка.
На
първо място, в пълномощното е удостоверено плащане на 18 000лв. по банков
път, за което се установи, че се отнася за друга сделка с предмет прехвърляне
на земеделски земи, предхождаща с една година съставянето на пълномощното. Въпреки
това упълномощителят е направил изявление, че парите
са му платени за оспорения договор за покупко-продажба на апартамента. Предметът
и цената на сделката са нейни основни елементи, по които страните следва
свободно да постигнат взаимно съгласие. Волеизявлението,
направено в пълномощното от наследодателя, свидетелства за факта на неразбиране
на основните елементи на сделката, за която е съставено – упълномощителят
или не е бил наясно какво продава (от гледна точка на приетото плащане,
отнасящо се до друг договор), или не е разбирал какво ще получи и дали в
действителност е получил плащане като насрещна престация
за продажбата на апартамента (от гледна точка на уговорката за продажба на
апартамента).
На
второ място, установен е и фактът, че упълномощителят
е получил инсулт, вследствие на който имал силен тремор
на дясната ръка, наложило полагане на отпечатък от десния му палец вместо
подпис върху пълномощното. Самото заболяване дискредитира дееспособността му,
видно от заключението на вещото лице – психиатър. Последният в заключението си
дава извод за настъпили трайни и необратими дементни промени
в психичното състояние на Т. И. към датата на изготвяне на пълномощното, довели
до ограничаване на дееспособността му.
Горните
две обстоятелства – удостоверяване на получено плащане, но за друга сделка,
извършена в отдалечен назад във времето период и полагане на отпечатък от десния
палец поради заболяване, довело до дементно състояние
на упълномощителя и ограничаване на неговата
дееспособност, се съдържат в оспореното пълномощно. Изпълнена е хипотезата на
чл.31 ал.2, предл. последно ЗЗД, съгласно която
доказателствата за недееспособността на упълномощителя
произлизат от самата упълномощителна сделка, имаща
характер на едностранен договор. Към датата на извършването й, наследодателят
на ищците не е бил в състояние, позволяващо му да формира свободна воля, поради
което искът против Г.И. за унищожаване на упълномощителната
сделка, е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Доколкото
съпругата му Н.Г.И. не е страна по упълномощителната
сделка и не черпи от нея никакви права и задължения, липсва правен интерес за
предявяването на исковете за нейната нищожност и унищожаване против този
ответник. Производството по същите следва да бъде прекратено по отношение на Н.И.,
поради недопустимост.
Предвид изхода от иска за
унищожаване на упълномощителната сделка, следва
основателност на иска за обявяване по реда на чл.42 ал.2 ЗЗД на
недействителност на сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в НА № 55, т.3, рег. №
2732, н.д. № 340 / 2013г. на нотариус с район на действие РС Разград. Съгласно
т.2 от ТР № 5 / 2014г. на ОСТГК на ВКС, договор, сключен от лице, действало
като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД. Смъртта на упълномощителя Т.
И. води до невъзможност за саниране на порока чрез потвърждаване на
предприетите действия на разпореждане. При
липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от
името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В
случая искът е заведен от наследниците на упълномощителя,
при липса на представителна власт за упълномощения ответник Г.И. при извършване
на разпоредителната сделка. Съобразно съдържащите се задължителни указания в
тълкувателното решение, порокът води до недействителност, а не до нищожност на
сделката, поради което същата следва да бъде обявена с решението за
недействителна, а не за нищожна. В този смисъл е поддържан искът от двамата
ищци в проведеното последно съдебно заседание. Продажбата е извършена през
време на брака на Г.И. с втория ответник Н.И.. Предвид възмездния характер на
сделката, последната също се явява купувач и задължителен необходим другар на
първия ответник. Искът се явява основателен и доказан и спрямо нея.
Предвид уважаването на исковете по чл.31 ал.2 и чл.42
ал.2 ЗЗД, отпада необходимостта от произнасяне по предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за
покупко-продажба.
Страните са направили искане за присъждане на разноски. С
оглед изхода от правния спор, такива се следват в полза на ищците. Същите са
представили списък с разноски, включващ множество извършени от тях разходи,
част от които не попадат в рамките на чл.78 ал.1 в.в. с чл.75 ГПК.
Изхождайки от тази норма, ответниците следва да бъдат осъдени да им заплатят сумата
317,66лв., внесена като ДТ по предявените искове, сумата 600лв., внесена като
депозит за вещи лица по съдебномедицинската и психиатрична експертизи, 200лв.
за съдебно-техническата експертиза и адв.възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната
инстанция в размер 500лв. (реално заплатено, предвид отбелязването върху
договора за правна защита). Що се отнася до претендираното
адв.възнаграждение в размер 300лв., в приложения
договор за правна защита не е отбелязано плащането на тази сума от ищците на
представляващия ги адвокат. По аргумент от т.1 на ТР № 6 / 2012г. на ОСТГК на
ВКС, в този случай претендираната сума не следва да
се признава като реално извършен разход за заплатено адв.възнаграждение.
Не следва да се присъждат и разходите, направени за заплащане на държавна такса
за обжалване на определения в хода на образуваното съдебно производство, тъй
като частните жалби на ищците са били оставени без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля
иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, предявен от А.Т.И. ЕГН ********** ***
и Е.Т.И. ЕГН ********** ***, против Г.К.И. ЕГН ********** и Н.Г.И. ЕГН **********,
двамата с адрес *** за обявяване на нищожност поради накърняване на добрите
нрави на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр.Разград, ж.к.”Лудогорие”, бл.2 вх.А,
ет.3, ап.9, обективиран в НА № 55 от 16.08.2013г.,
т.3, рег. № 2732, н.д. № 340 / 2013г. на нотариус с рег.№ 380 и район на
действие РС Разград, като неоснователен;
Отхвърля
иска с правно основание чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД, предявен от А.Т.И. и Е.Т.И. против
Г.К.И. за обявяване на нищожност поради липса на предписана от закона форма на упълномощителна сделка, обективирана
в пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 2730 от 16.08.2013г. и
нотариална заверка на съдържанието рег. № 2731 от 16.08.2013г. на нотариус с
рег. № 380 и район на действие РС Разград, като неоснователен;
Унищожава
на основание чл.31 ал.2 в.в. с ал.1 ЗЗД упълномощителна сделка, обективирана
в пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 2730 от 16.08.2013г. и
нотариална заверка на съдържанието рег. № 2731 от 16.08.2013г. на нотариус с
рег. № 380 и район на действие РС Разград, поради невъзможност на упълномощителя Т. К.И. да разбира и ръководи действията си;
Прекратява
съдебното производство, образувано против ответника Н.Г.И. по предявените
искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД за обявяване на нищожност поради
липса на предписана от закона форма на упълномощителна
сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка
на подписа с рег. № 2730 от 16.08.2013г. и нотариална заверка на съдържанието
рег. № 2731 от 16.08.2013г. на нотариус с рег. № 380 и район на действие РС
Разград и с правно основание чл.31 ал.2 в.в. с ал.1
ЗЗД за унищожаване на същата упълномощителна сделка,
поради тяхната недопустимост спрямо този ответник;
Обявява
на основание чл.42 ал.2 ЗЗД недействителността на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ
се в гр.Разград, ж.к.”Лудогорие”, бл.2 вх.А, ет.3, ап.9, обективиран
в НА № 55 от 16.08.2013г., т.3, рег. № 2732, н.д. № 340 / 2013г. на нотариус с
рег.№ 380 и район на действие РС Разград, като сключен при липса на
представителна власт;
Осъжда
А.Т.И. и Е.Т.И. да заплатят на Г.К.И. и Н.Г.И. сума в общ размер 1 617,66лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
НР