В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 22.05.2019г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Членове: РУМЯНА БОНЧЕВА

ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

И секретаря Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1165 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „И.Г.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***против Решение №1384/31.12.2018г. по гр.дело №859/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „И.Г.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на К.Й.К., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че му дължи сумата от 2000 лева за главница от невърнат кредит по договор за кредит съгласно Закона за потребителските кредити № СЗ-1620 от 09.06.2017 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата на нотариус М.И., с 80 лева възнаградителна лихва, с 1000 лева неустойка и законна лихва върху главницата от 21.08.2017 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения са издадени заповед № 3186/28.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 4663 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд, както и искането за присъждане на сторените в заповедното производство разноски.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява мнение за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

Постъпила е и частна жалба от К.Й.К. срещу Определение №787/05.03.2019г. по гр.дело №859/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля като неоснователна молбата й от 17.01.2019г. за изменение на постановеното по първоинстанционното дело Решение №1384/31.12.2018г. в частта за разноските, с която е поискано на К.К. да не се възлагат разноските на ищеца по делото в размер на 41,60 лв, както и да й се присъдят пълния размер на направените през първата инстанция разноски от 865 лв. В жалбата се излагат подробни съображения в смисъл, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото, поради което, на основание чл.78, ал.2 ГПК, направените от нея разноски следва да се възложат върху ищец Иска се отмяна на обжалвания акт и присъждане на направените от К.К. разноски пред първата инстанция.

От „И.Г.“ ООД е подаден отговор на частната жалба в законния срок, с който се изразява становище за неоснователност на същата и се иска да бъде потвърдено обжалваното определение.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.269 ГПК, Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай, въззивникът поддържа, че районният съд погрешно е приел, че процесните вземания на ищеца по договора за кредит са били погасени чрез плащането им от трето лице - „Е.“ ЕООД. В тази връзка, посочва, че от представените по делото платежно нареждане от 22.12.2017 г. и извлечение от разплащателна сметка № 166/2017 г., е видно, че „Е.К.Г.” ЕООД е превело по сметка на „Е.Г.” ООД сумата 25 500 лв., а като основание за плащането е посочено „лихви+главница по дог 631607“. В платежно нареждане за плащане на сумата 5000 лв. от 03.01.2018 г., като основание е отразено „по д-р СЗ 1604“. Счита, че посочените основания не съответстват на договорите, по които К.К. има задължения към „И.Г.” ООД, нито пък в платежните се изяснява, че се плащат именно нейни задължения. Тъй като извършеното плащане е по договори, които не съществуват, за получаване на посочените суми липсва правно основание и с тях не са погасени задълженията по Договор за кредит съгласно ЗПК № СЗ-1620 от 09.06.2017 г. Именно поради това, „И.Г.” ООД е осчетоводило преведените суми по сметка 499 Други кредитори, партида „Е.К.Г.” ЕООД, доколкото последното дружество не е клиент и няма договорни отношения с ищеца. Намира, че няма пречка едно задължение да бъде изпълнено от трето за правоотношението лице, дори против волята на кредитора, но тогава то следва да бъде изпълнено точно, за да има погасителен ефект. В случая, „Е.К.Г.“ ЕООД следвало да посочи ясно и точно задълженията на кое лице, кои точно задължения и по кои договори погасява, тъй като кредитора не би могъл да знае за какво постъпват суми от трети лица по неговата сметка.

С оглед на това, въззивникът счита, че извършените плащания с платежно нареждане от 22.12.2017 г. за сумата 25 500 лв., с основание „лихви+главница по дог 631607“ и с платежно нареждане от 03.01.2018г. за сумата 5000 лв. с основание „по д-р СЗ 1604“, нямат погасителен ефект по отношение на задълженията на К.Й.К. по Договор за кредит съгласно ЗПК № СЗ-1620 от 09.06.2017 г.

Настоящата инстанция обаче не споделя тези възражения. Съгласно чл.73 ЗЗД, „Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.“ В случая, няма данни и твърдения за такъв интерес, а както е видно, ищецът и признава извършените в негова полза плащания от трето по правоотношението с ответника лице - „Е.К.Г.“ ЕООД, в общ размер на 30500 лв. Според заключението на ССЕ, постъпилите по сметката на ищцовото дружество суми не са осчетоводени за погасяване на задълженията на ответницата по съществуващи между тях договори за кредит, в това число и по процесния договор за кредит № СЗ-1620 от 09.06.2017 г.

Установява се, че на 22.12.2017 г., ищецът е издал на ответницата удостоверение изх.№47/22.12.2017г., според което тя му дължи 24 000 лева главница по договора за кредит с № СЗ-1607/21.03.2017 г., 2000 лева главница по договор за кредит с № СЗ-1611/06.04.2017 г. и 2000 лева просрочена главница по процесния договор за кредит с № СЗ-1620/09.07.2017 г., с 1000 лева неустойка, 80 лева лихви и 1280.60 лева разноски по същия договор, или всичко 30 360.60 лева. Според удостоверението, ищцовото дружество е поело ангажимент при погасяването на тези задължения до 04.01.2018г. по посочената в удостоверението банкова сметка, *** заличаване на вписаната договорна ипотека.

Съгласно представеното пред първата инстанция удостоверение изх.№134/08.01.2018г., издадено от „Е.К.Г.“ ЕООД, в изпълнение на сключен между последното, като заемодател и К.Й., като заемател, договор за заем, „Е.К.Г.“ ЕООД е извършило в полза на „И.Г.“ООД следните плащания: на 22.12.2017 г. – 25500 лв, а на 03.01.2018г. – 5000 лв, с цел погасяване на задълженията й към ищеца по всички горепосочени договори за кредит, посочени в горепосоченото удостоверение изх.№47/22.12.2017г.

Въз основа на горното, следва да се приеме за установено, че „Е.К.Г.“ ЕООД е превело на ищеца до 03.01.2018 г., сумата от общо 30500 лева, от която 30360.60 лева за погасяване на всички задължения на ответницата към него в същия размер, за главници, лихви, неустойка и разноски по посочените в удостоверението на ищеца договори за кредит, сред които и процесния, а допълнителната сума от 139.40 лева същото трето лице му превело за евентуални банкови такси, такси за заличаване на договорна ипотека и други, видно от представеното по делото удостоверение на същото трето лице.

Според въззивния съд, може със сигурност да се приеме, че „И.Г.“ООД се е запознало с удостоверение изх.№134/08.01.2018г., издадено от „Е.К.Г.“ ЕООД, в което е обективирана волята му относно кои и чии задължения се погясават с извършените плащания, най-късно към 15.02.2018г., когато е подадена частната му жалба срещу Определение №165/18.01.2018г. по ч.гр.дело №4663/2017г. на СТРС, с което е спряно изпълнението по изп.дело №20187660400009 по описа на ЧСИ К.А., тъй като в жалбата са коментирани представените от длъжника „убедителни писмени доказателства“ към молбата му по чл.420, ал.2 ГПК, по която е постановено спирането на допуснатото незабавно изпълнение, сред които е и въпросното удостоверение, издадено от „Е.К.Г.“ ЕООД.

Ето защо, според въззивния съд, доколкото няма доказателства до този момент (15.02.2018г.), платените от „Е.К.Г.“ ЕООД в полза на „И.Г.“ООД, на 22.12.2017г. и на 03.01.2018г., общо 30360.60 лева, да са били върнати на наредителя като получени без основание (както поддържа ищеца), следва да се приеме, че с издаването на удостоверение изх.№134/08.01.2018г. и достигането на съдържащото се в него изявление до ищцовото дружество, третото лице надлежно е посочило кои задължения на длъжника К.К. към „И.Г.“ООД погасява с извършените плащания. Предвид това, следва да се приеме, че към 15.02.2018г., ищецът е бил уведомен за това, поради което, на основание чл.73 ЗЗД е настъпил и погасителния ефект на извършените от третото лица на 22.12.2017г. и 03.01.2018г. плащания на тези задължения на ответницата към ищеца, независимо че и след 15.02.2018г., постъпилите от третото лице суми не са били осчетоводени за погасяване на задълженията на К.К. по сключените с ищцовото дружество договори за кредит, в това число и по процесния договор за кредит № СЗ-1620 от 09.06.2017 г. В тази връзка, според заключението на доп. ССЕ, предвид извършените плащания от третото лице в полза на ищцовото дружество, към 15.02.2018г. от ответницата не са били дължими никакви суми по всички сключени между нея и ищцовото дружество договори за кредит, в това число и по процесния договор за кредит № СЗ-1620 от 09.06.2017 г.

Предвид горното, въззивния съд намира, че предявените от „И.Г.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на К.Й.К., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че му дължи сумата от 2000 лева за главница от невърнат кредит по договор за кредит съгласно Закона за потребителските кредити № СЗ-1620 от 09.06.2017 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата на нотариус М.И., с 80 лева възнаградителна лихва, с 1000 лева неустойка и законна лихва върху главницата от 21.08.2017 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения са издадени заповед № 3186/28.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 4663 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят, поради погасяване на вземанията на ищеца към длъжника по договор за кредит № СЗ-1620 от 09.06.2017 г. от третото лице „Е.К.Г.“ ЕООД, извършено с плащания на 22.12.2017г. и 03.01.2018г. в полза на „И.Г.“ЕООД.

Тъй като районният съд е стигнал до същия краен извод, решението му, с което исковете се отхвърлят, следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските по делото, както и по подадената в тази връзка частна жалба от въззиваемата К. К. против Определение №787/05.03.2019г. по гр.дело №859/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля като неоснователна молбата й от 17.01.2019г. за изменение на постановеното по първоинстанционното дело Решение №1384/31.12.2018г. в частта за разноските, съдът намира следното:

По делото няма спор, че с плащането на задължението на К. К. към ищцовото дружество, третото лице „Е.К.Г.“ ЕООД е платило и разноските на „И.Г.“ ООД по заповедното производство.

По отношение на разноските по исковото производство, първоинстанционният съд е приел, че доколкото ответницата е станала повод за завеждане на делото, тъй като задължението й е погасено след датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК (21.08.2017г.), от която, с оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК, се счита заведено и първоинстанционното дело, същата дължи направените от ищеца разноски по исковете за главницата и възнаградителни лихви в размер на 41,60 лв, поради отхвърлянето им заради плащане в хода на делото. Съответно, по тези съображения, районният съд не е уважил искането на ответницата да й се присъдят разноските по защитата срещу тези искове, като й е присъдил разноски само досежно отхвърления иск за неустойка от 1000 лв, който не е уважен поради несъществуване на вземането, а не поради плащане в хода на производството.

Въззивният съд счита, че независимо от фикцията по чл.422, ал.1 ГПК, към датата на фактическото подаване на ИМ, по която е образувано първоинстанционното дело – 15.02.2018г., ищецът вече е знаел за извършеното от третото лице погашение на цялото задължение, предмет на делото, но въпреки това, по собствено усмотрение, след като явно е решил да не зачита плащането, е завел първоинстанционното дело. При това положение, не може да се приеме, че ответницата е станала повод за завеждане на исковото производство, независимо че исковата молба, по която е образувано същото, се счита завадена от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, което е заведено преди погасяване на задълженията. Ответницата несъмнено е станала повод за образуване на заповедното производство, на разноските за същото тя е погасила. Разноските на ищеца за исковото производство, доколкото същата не е дала повод за завеждането му, ще следва да останат за негова сметка. По отношение на разноските на ответницата по отхвърлените поради плащане искове за главницата и възнаградителни лихви, явяващи се разликата между присъдените й такива от 280,84 лв и общо претендираните за първоинстанционното производство в размер на 865 лв, съдът намира, че същите следва да й се присъдят, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.2 ГПК. На К.К. ще се присъдят и разноските пред настоящата инстанция в размер на 451 лв с ДДС за адв. хонорар и 15 лв за държавна такса по частната жалба, като бланкетното възражение на въззивника за прекомерност на платения от въззиваемате адв. хонорар ще се остави без уважение като очевидно неоснователно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1384/31.12.2018г. по гр.дело №859/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърлят като неоснователни предявените от „И.Г.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на К.Й.К., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че му дължи сумата от 2000 лева за главница от невърнат кредит по договор за кредит съгласно Закона за потребителските кредити № СЗ-1620 от 09.06.2017 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата на нотариус М.И., с 80 лева възнаградителна лихва, с 1000 лева неустойка и законна лихва върху главницата от 21.08.2017 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения са издадени заповед № 3186/28.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 4663 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд, както и искането за присъждане на сторените в заповедното производство разноски и се осъжда „И.Г.“ ООД с п.а., да заплати на К.Й.К. с п.с., сумата от 280.84 лева за разноски по делото съразмерно с отхвърления иск за съществуване на вземането за неустойка.

ОТМЕНЯ Определение №787/05.03.2019г. по гр.дело №859/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля като неоснователна молбата на К.Й. К. от 17.01.2019г. за изменение на Решение №1384/31.12.2018г. по гр.дело №859/2018г. по описа на Старозагорския районен съд в частта за разноските, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Решение №1384/31.12.2018г. по гр.дело №859/2018г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му за разноските, с която е осъдена К.Й.К. с п.с., да заплати на „И.Г.“ ООД с п.а., сумата от 41.60 лева за разноски по делото.

ДОПЪЛВА Решение №1384/31.12.2018г. по гр.дело №859/2018г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му за разноските, като ОСЪЖДА „И.Г.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК да заплати на К.Й.К., с ЕГН **********, с адрес *** *** сумата от 584,16 лв разноски по делото пред първата инстанция по отхвърлените поради плащане искове за главницата и възнаградителни лихви.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „И.Г.“ ООД за прекомерност на платения от въззиваемата К.Й.К. адвокатски хонорар пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА „И.Г.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК да заплати на К.Й.К., с ЕГН **********, с адрес *** *** разноските по делото пред настоящата инстанция в размер на 451 лв с ДДС за адв. хонорар и 15 лв за държавна такса по частната жалба.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	292
Дата:	12 юни 2019 г. (в сила от 12 юни 2019 г.)
Съдия:	Христо Василев Симитчиев

Дело:	20195501001165
Тип на делото:	Въззивно търговско дело
Дата на образуване:	17 април 2019 г.

Решение по дело №1165/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА