№ 914
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Христова
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
20253630100*** по описа за 2025 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от “**********” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.»****** 4», Бизнес парк С, сграда
6 чрез адв. С М от АК – С със съдебен адрес гр.С, ул.»*******» № 5, вх.А, ет.4, ап.14 срещу
Д. Й. Д. с ЕГН ********** със служебно известен на съда настоящ адрес в гр.Ш,
ул.»*******» № 45.
В исковата молба, както и в уточняващите такива, се твърди, че длъжникът дължи на
ответника сума от 217.03 лв. Формирана, като сбора от задължения в размер на 14.44 лв. за
неплатени съобщителни услуги по договор за мобилни услуги за мобилен номер
+************ от **/**/****г., сумата от 39.20 лв. за неплатени съобщителни услуги по
договор за мобилен номер +************ от **/**/****г., сумата от 47.40 лв. за дължима
лизингова вноска по договор за лизинг на базови аксесоари от **/**/****г., сумата от 19.99
лв. за дължими абонаментни такси и такси за допълнителни услуги по допълнително
споразумение към договор за предпочетен номер + ************* от **/**/****г. и сумата
от 96 лв. за невърнато оборудване, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че между страните възникнали облигационни отношения по повод
цитираните договори и допълнително споразумение, като ответникът не изпълнил
задължението си да заплати в цялост и срок задълженията си по тях. Това дало основание
ищецът да прекрати едностранно договорите и да образува ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС, по
което има издадена Заповед за парично задължение за претендираните с исковата молба
1
вземания. Предвид връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то
съдът дал указания за предявяване на исковете, което било сторено от ищеца в срок.
В заключение се моли за постановяване на положително решение по предявените
искове. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК същият не е депозирал отговор
на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на
предявените искове; на обстоятелствата, на които се основават; не е изложил възражения
срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата на които се основават, както и не
е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е
представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищеца не се явява
представител, депозира се становище по хода на делото. В него се поддържа исковата молба
и се моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован лично за съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител. Същият не прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие или за
отлагането му, поради наличието на уважителни причини за това.
Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че
исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено
такова.
Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него
разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават
положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът
следва да заплати разноските, направени в заповедното производство в размер на 282.07лв.,
от които 13.96лв. държавна такса и 268.11 лв. адвокатско възнаграждение, както и в
настоящото в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “**********” ЕАД с ЕИК
********* (с предходно наименование «********»), със седалище и адрес на управление
гр.С, ж.к.»****** 4», Бизнес парк С, сграда 6 чрез адв. С М от АК – С със съдебен адрес
гр.С, район «*******», ул.»*******» № 5, вх.А, ет.4, ап.14 СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от
2
Д. Й. Д. с ЕГН ********** с адрес в гр.Ш, ул.»*******» № 45 за сума в размер на 14.44 лв.
(четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща ползвани и
неплатени електронни съобщителни услуги по Договор за мобилни услуги за мобилен номер
+************ от **/**/****г., сума в размер на 39.20лв. (тридесет и девет лева и
двадесет стотинки), представляваща ползвани и неплатени електронни съобщителни
услуги по Договор за мобилни услуги за мобилен номер +************ от **/**/****г., сума
от 47.40 лв.(четиридесет и седем лева и четиридесет стотинки) за дължима лизингова
вноска по Договор за лизинг на базови аксесоари от **/**/****г., сума от 19.99 лв.
(деветнадесет лева и деветдесет и девет стотинки) за дължими абонаментни такси и такси
за допълнителни услуги по Допълнително споразумение към Договор за услуга Интернет за
дома с предпочетен номер +************* от **/**/****г., сума от 96 лв. (деветдесет и
шест лева) – неустойка за невърнато оборудване, както и лихва за забава върху тези суми,
считано от **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № **** от **/**/****г. по ч.гр.д. №
****/****г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Й. Д. с ЕГН ********** да заплати
на “**********” ЕАД с ЕИК ********* разноските направени в заповедното производство
в общ размер на 282.07 лв. и тези в исковото производство в размер на 25 лв.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
3