Решение по дело №585/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260074
Дата: 2 ноември 2020 г. (в сила от 2 ноември 2020 г.)
Съдия: Антоанета Йорданова Атанасова
Дело: 20204500500585
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260074

гр. Русе, 2.11.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                     Председател: Аглика Гавраилова

                                                            Членове: Антоанета Атанасова

                                                                             Боян Войков мл. с.

 

          при секретаря Анелия Генчева като разгледа докладваното от съдия Атанасова  в. гр. д. № 585 описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

         Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на Г*** чрез гл. юрк. Й.С. против Решение № 1092 от 6.08.2020 г. по гр. д. № 6425/2019 г. по описа на Районен съд Русе, с което е осъдена да заплати на Е. Н. Н. *** сумата от 1530,51 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на общо 216 часа,  за  периода  от 24.10.2016г. до датата  на завеждане  на  иска- 23.10.2019 г. , сумата от 199,09 лева, представляваща общ размер на дължимото обезщетение за забава от датите, на които сумите са станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба, сумата от 108.60 лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените суми за ободряващи напитки за периода 24.10.2016 г. до датата на завеждане на иска 24.10.2019 г. и сумата от 18,00 лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените  суми за хранителни продукти за периода 24.10.2016г. до 23.10.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от 24.10.2019г. до окончателното им изплащане, както и 550 лв. разноски по делото и 711,21 лв. разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Русе. Въззивникът намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен като постановен в противоречие с материалния закон и необоснован. Развива оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда. Позовава се на относима съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу нея искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете инстанции.

          В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Е. Н. Н. *** чрез адв. Н. Р. ***, в който се взема становище за неоснователност на жалбата и се прави искане тя да не се уважава. Излага становище във връзка с посочената във въззивната жалба съдебна практика, като счита, че последната била изключение, а не константна такава. Цитира съдебна практика, относима към процесния случай. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като се претендират разноските за производството пред въззивната инстанция.   

         Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

        Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че решение № 1092 от 6.08.2020 г. по гр. д. № 6425/2019 г. по описа на Районен съд Русе е валидно и допустимо.   

        Окръжният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

         По делото няма спор, че за периода от 24.10.2016 г. до 23.10.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност „м****“ в М*** в Р**** Р*** при Г****. Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 1 ЗМВР. По делото не се спори, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

         Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което въззивникът счита, че РРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

       Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.      

       Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на  държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл.178, ал. 1, т. 3 от закона е възнаграждение за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187 ал. 9 от министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд в действащата Наредба № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год. липсва норма, аналогична на чл. 31 ал .2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При липса на изрична законова регламентация районният съд правилно е приел, че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.  С оглед безспорният факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Законът за държавния служител. В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.      

       Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1,143. Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че при липсата в случая на специално правило, което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ. В този смисъл съдът съобразява и решение № 311/8.11.2019 г. на ВКС по гр. д.№ 1144/2018 г., което макар да има за предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. В него е посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,закрепен в чл. 6 Конституцията и чл. 14 ЕКЗПЧОС. Съдът основава решението си и на прогласения в чл. 16 Конституцията на Р България и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение.

        Поради това, правилно в обжалваното решение Русенският районен съд е приел, че държавният служител в МВР не би трябвало да се поставя в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, регулирани от КТ. Всички възражения на ответника в обратния смисъл са неоснователни. Въззивният съд намира, че включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. По отношение размера на иска, съдът правилно е съобразил установените по делото обстоятелства относно часовете нощен труд, положени от ищеца в процесния период и дължимото му се възнаграждение съобразно заключението на вещото лице.

          По тези съображения и изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, към които съдът препраща на основание чл.272 ГПК, решението в тази част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

         Решението е правилно и в частта, в която е присъдено обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва за периода от падежа да всяка престация до 23.10.2019 г.

         Неоснователна се явява обаче претенцията на ищеца за заплащане равностойността на полагащите му се напитки. Разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР не предвижда възможността за предоставяне на левова равностойност на ободряващите напитки, а съобразно  чл. 10 /в приложимата към него момент редакция/ от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Същите имат целево предназначение и е установено предоставянето им в натура, като при липсата на законово предвидена възможност за предоставянето на паричната им равностойност, за ответника не е възникнало такова задължение. Ето защо, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение като неправилно в тази му част да се отмени.

          Решението се явява неправилно и в частта, с която е уважен искът за заплащане равностойността на неполучените хранителни продукти през процесния период. Действително, в Заповед № 1з-2335/20.11.2013 г. на Министъра на вътрешните работи е посочено, че при провеждане на Специализирани полицейски операции за извършване на граничен контрол на държавната граница и други мерки за опазване на обществения ред за разрешаване на миграционния и бежански проблем, включените в Заповед и участващи в мероприятието служители на МВР получават допълнително хранителни продукти на стойност 1,20 лв. на смяна. В исковата си молба ищецът, обосновава претенцията си с възлагани му дейности във връзка с изпълнение на План за овладяване на кризисната ситуация възникнала следствие на засиления миграционен натиск към територията на България приет през 2013 г. от МС. Следва да се посочи, че видно от приетия по делото План за изпълнение на допълнителните мерки за повишаване готовността за реагиране при очакван засилен миграционен натиска по границите на Република България периодът на неговото изпълнение е бил от м. 04 до м. 12.2014 г., т. е. той е приключил преди претендирания от ищеца период 24.10.2016 г. до 23.10.2019 г.

Следва да се отбележи също така, че съгласно чл.181, ал.1 и ал. 3, изр.1 ЗМВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, на служителите от МВР се осигурява безплатна храна или левовата й равностойност.  В чл. 2 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г. са лимитивно изброени дейностите, приети за специфични. Не се установява ищецът да е извършвал дейност, дефинирана от нормативния акт като специфична.

С оглед изложеното, тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Като е стигнал до извод, различен от изложения, районният съд е постановил неправилен в тази си част акт, който следва да се отмени.

       Предвид изхода на спора следва да бъде преразгледан и въпросът за разпределение на сторените в производството разноски.         

         Съобразно размера на уважените претенции в тежест на ответника следва да се възложи държ. такса в размер на 111,21 лв. и 465,90 лв. за назначената по делото СИЕ, поради което решението на районния съд в частта, в която същият е осъден да заплати по сметка на РРС сумата над сумата 111,21 лв. до 211,21 лв. за държавна такса и сумата над 465,90 лв. до 500,00 лв. за назначената по делото експертиза следва да се отмени.

         Ищецът е претендирал разноски пред първата инстанция в размер на 550 лв. съгласно договор за правна помощ и съдействие от 24.10.2019 г. За въззивната инстанция ищецът е претендирал разноски съгласно приложения към отговора на въззивната жалба договор за правна помощ и съдействие, възлизащи общо на 600 лв. Въведеното от процесуалния представител на въззивника възражение за прекомерност се преценява като неоснователно от настоящия състав при съобразяване на обстоятелството, че предмет на и на исковата молба, и на жалбата са четири обективно съединени претенции, всяка с различен материален интерес. Съразмерно с уважения размер на претенциите пред двете инстанции в полза на ищеца се следва сумата 1071,57 лв., от които 512,49 лв. за първата инстанция и 559,08 лв. за втората инстанция.

          Сторените от ответника по иска разноски в производството пред настоящата инстанция възлизат на 105,61 за платена такса по въззивната жалба. Съобразно изхода от спора в негова полза се следва сумата 50 лв., представляваща платени от него държавни такси по исковете по чл. 181, ал. 3 ЗМВР. Ответникът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции, чийто размер съдът съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК определя на по 100 лв. за всяка от инстанциите. Така общо на ответника се следват разноски за двете инстанции в размер на 250,00 лв. /50 лв. + 100 лв. + 100 лв./.

         Мотивиран от гореизложеното, Русенският окръжен съд

 

                                               Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1092 от 6.08.2020 г. по гр. д. № 6425/2019 г. по описа на Районен съд Русе в частите, в които Г**** С**** е осъдена да заплати на Е. Н. Н., ЕГН ********** ***, както следва: сумата от 108.60 лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените суми за ободряващи напитки за периода 24.10.2016 г. до датата на завеждане на иска 24.10.2019 г., сумата от 18,00 лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените  суми за хранителни продукти за периода 24.10.2016 г. до 23.10.2019 г., ведно със законната лихва от 24.10.2019 г. върху тези суми до окончателното им изплащане, сумата от 550,00 лв. разноски за производството, както и в частта, с която Г**** С**** е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Русе сумата над 111,21 лв. до 211,21 лв. за държавна такса и сумата над 465,90 лв. до 500,00 лв. за назначената по делото експертиза и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

           ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. Н. Н., ЕГН ********** *** против Г**** за заплащане на сумата от 108.60 лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените суми за ободряващи напитки за периода 24.10.2016 г. до датата на завеждане на иска 24.10.2019 г. и сумата от 18,00 лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените  суми за хранителни продукти за периода 24.10.2016 г. до 23.10.2019 г., ведно със законната лихва от 24.10.2019 г. върху тези суми до окончателното им изплащане като неоснователни.       

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1092 от 6.08.2020 г. по гр. д. № 6425/2019 г. по описа на Районен съд Русе в останалата обжалвана част.

            ОСЪЖДА Г****, гр. С****, **** да заплати на Е. Н. Н., ЕГН ********** ***  сумата 1071,57 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции, съразмерно на уважената част от исковете.

          ОСЪЖДА Е. Н. Н., ЕГН ********** *** да заплати на Г****, гр. С****, ***** сумата 250,00 лв. – деловодни разноски пред двете инстанции.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: