РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Перник, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20241700500140 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 195 от 28.12.2023 г., постановено по гр. дело № 353/2023 г. по описа на
Районен съд – Брезник, съдът е отхвърлил предявения от Ц. С. Ц., ЕГН **********, адрес
***, срещу „ДЕЙНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Трън, обл. Перник, ул. „Вельо Стоянов“, бл. 11, вх. В, ет. 3, ап. 39, представлявано от С.С.М.
– управител, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата 16 800,00
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения им недвижим
имот - ВРЕМ. НЕИЗП. НИВА от 14,809 дка, девета категория, местност „***“, имот № ***
по картата на землището, при граници /съседи, имот № ***, стопански двор на МЗХП, имот
№ ***- врем неизп. Нива на стопан. От общ неидентифициран собственик, имот № ***- нива
на наследници на И.З.А., имот № ***- път четвърти клас на Община Трън. По кадастрална
карта: Поземлен имот с идентификатор 73273.190.28, община ***, гр. ***, м. ***, вид
собств. Часта, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Неизползвана нива (угар,
орница), площ 14 805м 2 , одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
893/20.12.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, за периода от 25.06.2020 г. до
1
25.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба - 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението съдът
се е произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни разноски,
съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК Ц. С. Ц., чрез адв. К. Б., е обжалвал решението, в
частта, в която предявеният иск е отхвърлен, както и в частта за разноските, като се твърди,
че същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи,
че съдът е постановил съдебния акт при липсата на обсъждане и преценка на всички
налични по делото доказателства. Допълва, че страните в производството са съсобственици
на процесния имот, а от наличните по делото доказателства става ясно, че е налице искане за
ползване на имота от страна на Ц., но безуспешно, както и, че „Дейна“ ООД лично ползва
процесния имот и съзнателно е лишило ответната страна от ползването му по
предназначение. Прави се анализ на наличните по делото доказателства, като се твърди, че
въз основа на тях се установява, че ответникът извършва дейности, които не отговарят на
нормативните изисквания, съобразно Договор за аренда № ***, като с тези си действия
ответникът умишлено лишава ищеца да ползва имота по предназначението му като нива за
производство на земеделска продукция, както и да има възможност да сключва договор за
аренда. Навеждат се твърдения, че решаващият съд не е взел становище относно наличието
на предпоставки за обезщетение. Допълва, че в атакуваното решение липсват мотиви
относно размера на предявения иск. С въззивната жалба се излагат подробни съображения
въз основа на които се иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му
част за сумата от 3009,89 лева, като се постанови ново, с което искът в тази му част да бъде
уважен. Прави се искане за присъждане на сторените пред всички инстанции разноски, като
се отмени атакуваното решение в частта за разноските на ответника до законовия дължим.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „Дейна“
ЕООД, чрез адв. А. Д., с който депозираната въззивна жалба се оспорва като неоснователна
и недоказана. Намира твърденията на жалбоподателя за неправилни, неверни и голословни.
На първо място се сочи, че обжалването на решението в частта за разноските е недопустимо,
като допълва, че процедурата по изменение на решението в частта за разноските е
регламентирана в чл. 248 от ГПК и компетентен за изменение на разноските е Районен съд –
Брезник, а не Окръжен съд – Перник. На следващо място заявява, че твърденията изложени
във въззивната жалба представляват всъщност защитна версия на ищеца. Намира същите за
неверни и некореспондиращи с наличните по делото доказателства като се излагат
съображения в тази насока. В продължение с въззивната жалба се оспорва твърдението, че
дружеството е лишило ищеца от ползване на съсобствения имот, както и че в имота има
поставена от дружеството ограда, което обстоятелство не било съгласувано с ищеца.
Оспорват се всички твърдения и искания, изложени в нотариалната покана, като се
навеждат твърдения, че ищецът никога не е бил лишаван от достъп до процесния имот и
2
последният има свободен достъп до същия. Сочи, че дружеството ползва площ от
съсобствения имот, която е по – малка дори и от притежавания от него дял. Излага
съображения като твърди, че дружеството не дължи обезщетение на ищеца и намира същия
освен за недължим и за неправилно изчислен. С отговора се прави възражение, че ищецът е
собственик на посочените от него имоти. Сочи се, че недвижимите имоти, посочени в
исковата молба и недвижимите имоти описани в договора за аренда и договорите за наем не
са идентични. В продължение заявява, че дружеството не е получавало пари от договор за
аренда или договор за наем, както и, че същото никога не е сключвало договор за аренда
и/или наем за процесните ниви с ищеца. На следващо място се прави възражение, че част от
процесните вземания са погасени по давност. В отговора на въззивната жалба е направен и
анализ на доказателствата по делото. Въз основа на изложените съображения са моли съда
да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлен иска до размер от 3009,89 лв., тъй като
първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и доводите на страните и
поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че е лишен от
възможността да ползва своята 1/5 идеални части от съсобствен имот, тъй като ответното
дружество без негово съгласие е сключил договор за аренда за срок от 20 години.
Претендира обезщетение за ползване на неговите 1/5 идеални части, така както е преценено
от допуснатата и приета по делото съдебно-оценителна експертиза. Претендира направените
разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната
страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли
да бъде отхвърлена въззивна жалбата като неоснователна и недоказана, а решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Заявява, че
ползва процесния имот съобразно притежаваните квоти и останалата част, за която се
претендира обезщетение стои изцяло неизползваема, с оглед на това, че ищецът няма
никакво желание да я ползва. Счита, че обезщетението не се дължи, тъй като
жалбоподателят не е лишен от правото да ползва имота си, който е доказано земеделски и не
е със сменено предназначение. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд първоначално е било образувано по
обективно съединени искове, предявени от Ц. С. Ц., ЕГН **********, против „ДЕЙНА“
ЕООД, ЕИК *********, с искане за заплащане на обезщетение за лично ползване на
съсобствена недвижима вещ, представляваща недвижим имот № *** по картата на
землището на гр. ***, съставляващ нива с площ 14.809 дка в местността „***“ по реда на чл.
31 ал. 2 от ЗС за сума в размер на 16 800,00 лв. за периода от 25.06.2020 г. до 25.01.2021 г.,
за сума в общ размер на 441,60 лв. – неплатен наем за посочени в обстоятелствената част на
исковата молба недижими имоти – нива с площ от 5,1 дка в местността „***“, съставляващ
имот № ***; нива с площ от 2,1 дка в местността „***“, съставляващ имот № ***, за 2016 г.,
2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., законна лихва за забава от датата на депозиране на
3
исковата молба.
С Решение № 23 от 01.12.2021 г. по гр. д. № 76/2021 г. по описа на РС – Трън,
районният съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като е
посочил период 01.01.2017 г. – 31.12.20217 г., както и иска с правно основание чл. 3, ал. 4 от
ЗАЗ във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС. По втория иск решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В обжалваната част ОС Перник се е произнесъл с решение № 128 от 28.04.2022 г. по
в. гр. д. № 35/2022 г., като също се е произнесъл по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС за период
01.01.2017 г. – 31.12.20217 г. и за сума в размер на 17 421,60 лв.
С Решение № 91 от 03.10.2023 г. на ВКС, гр. колегия, І- во отделение, по кас. гр.
дело № 3807/2022 г. Върховния касационен съд на Република България е обезсилил решение
№ 128/28.04.202 г. по в. гр. д. № 35/2022г. на Пернишкия окръжен съд, както и решение №
23/01.12.2021 г. по гр. д. № 76/2021 г. на Трънския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявения от Ц. С. Ц. срещу „ДЕЙНА“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.
31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 17 421,60 лева за лично ползване на
съсобствен недвижим имот № *** по картата на землището на гр. ***, съставляващ нива с
площ 14.809 дка в местността „***“. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
РС Трън в означената част. Дадени са указания при новото разглеждане на делото, съдът да
се произнесе по иск за парично вземане с цена 16 800 лева и период от 25.06.2020 г. до
25.01.2021 г. за недвижим имот № *** по картата на землището на гр. ***, съставляващ нива
с площ 14.809 дка в местността „***“. В останалата част решението на РС Трън не е
обжалвано и не следва да има ново произнасяне.
След отвод на съдията, разгледал първия път делото пред РС Трън и липсата на
възможност за формиране на друг различен състав за разглеждане на производството при
връщането му за ново разглеждане, с Определение № 849 от 17.10.2023 г. на Окръжен съд
Перник, делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – гр. Брезник, където е
образувано гр. д. № 353 по описа за 2023 г. на съда.
От приложените документи по удостоверение за наследници на Ц.Р.В. с № ***,
издадено въз основа на акт за смърт № ***, решение № 47-1- Н/14.09.2001 г. на ПК Трън,
решение № 47-2/07.04.1999 г., констативен нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело
№ 174 от 05.12.2019 г. е видно, че ищецът Ц. С. Ц. е съсобственик на 1/5 идеална част от
недвижим имот, възстановен с решение № 47-1-Н от 14.09.2001 г. на ПК-Трън,
представляващ врем.неизп.нива от 14,809 дка, девета категория, местност „***“, имот № ***
по картата на землището, при граници / съседи, имот № ***, стопански двор на МЗХП, имот
№ ***- врем неизп. Нива на стопан. От общ неидентифициран собственик, имот № ***- нива
на наследници на И.З.А., имот № ***- път четвърти клас на Община Трън, с ограничения
при ползване на имота, основания: Геодезически знак. Ограничения на собствеността 1 кв.м.
Да се пази от повреди и унищожаване. Електропровод 20 киловолта. На 10 м. от двете
страни на крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода, не могат да се
строят етради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.
В исковата молба и в хода на производството не се спори, че ответното дружество
„ДЕЙНА“ ЕООД, ЕИК *********, е собственик на другите 4/5 идеални части от
гореописания имот. Приложен е и констативен нотариален акт за собствеността на
„ДЕЙНА“ ЕООД върху идеалните части от недвижимия имот.
Тоест безспорно се установява, че ищецът Ц. С. Ц. и ответното дружество „ДЕЙНА“
ООД са собственици на 1/5 ид. ч. /съответно за Ц. Ц./ и на 4/5 ид. ч. / за „ДЕЙНА“ ЕООД/ от
процесния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 73273.190.28 ,
община ***, гр. ***, м. ***, вид собств. Частта, вид територия Земеделска, категория 9, НТП
Неизползвана нива (угар, орница), площ 14 805м2, одобрена със Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-893/20.12.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК. / Т.е. имотите по КВС
не са актуални /. Площта на целия имот №*** / по КВС е 14,809 дка/ или 14 809м2/, който е
идентичен с описания в исковата молба, а именно: недвижим имот, възстановен с решение
№ 47-1-Н от 14.09.2001г. на ПК-Трън, представляващ врем.неизп.нива от 14,809 дка, девета
4
категория, местност „***“, имот № *** по картата на землището, при граници / съседи, имот
№ ***, стопански двор на МЗХП, имот № ***- врем неизп. Нива на стопан.
От договор за аренда № ***, том рег.№ ***от ***, е видно наличието на
облигационна връзка между И.С.М., ЕГН **********, в качеството му на арендодател, и
дружеството „ДЕЙНА“ ЕООД, в качеството на арендатор, за предоставяне ползването на
ниви с № *** в местността „***“ с площ от 14 дка и нива с № *** в местността „***“ с площ
от 14,809 дка.
По отношения на другите, описани в исковата молба, недвижими имоти и обсъждани
договори за аренда и наем, по които ответното дружество е съответно арендатор и наемател,
не следва да се обсъжда фактическата обстановка в настоящото производство, тъй като
решението на РС Трън е влязло в сила и тези обстоятелства нямат отношение по иска по чл.
31, ал. 2 от ЗС.
От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, се
установява, че „процесния имот е: Врем. неизп. нива от 14,809дка /четиринадесет декара
осемстотин и девет квадратни метра/', девета категория, местност ***, имот №*** по
картата на землището, при граници /съседи имот № ***-стопански двор на МЗХП, имот №
***- врем. неизп. нива на стопан. От общ. неидентифициран собственик, имот № *** - нива
на наследници на И.З.А.; имот № *** -път IV кл. на Община Трън; при следните
съсобственици и ид.ч : Ц. С. Ц. - 1/5 ид. част; „Дейна" ЕООД-4/5 ид. част.
Площта от процесния имот, съответстваща на идеалните части на съсобствениците е
съответно за Ц. С. Ц. - 2961,80 кв. м. и за ,Дейна" ЕООД - 11 847,20 кв. м. Налице е влязла в
сила кадастрална карта за имота и имотът е с идентификатор 73273.190.28, община ***, гр.
***, м. ***, вид собственост: Часта, вид територия Земеделска, категория 9, НТП
Неизползвана нива (угар, орница), площ 14 805м 2 , одобрена със Заповед за одобрение на
КККР № РД-18- 893/20.12.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК. / Т.е. имотите по
КВС не са актуални /. Площта на целия имот №*** / по КВС е 14,809 дка/ или 14 809м 2 /.
Вещото лице е констатирало, че на тази площ на място има частична ограда за площ /ако се
затворят контурите на местата където е без ограда/ 11 586 кв. м. Заграждането с лека ограда-
дървени колове и напречни борови орезки и на места с дъски, орезки вертикално /малка част
около дърводелната/. Незаградената площ е 3223 кв. м., извън точковите означения - южна
част. Установено е, че в процесния имот може да се влиза от няколко страни
безпрепятствено. Вещото лице е приложило и скица към заключението си, с отбелязване на
заградена и незаградена част от процесния имот.
По делото са разпитани двама свидетели, доведени от ищеца /в о.с.з. от 06.08.2021 г.,
л. 5455 от д. на ТРС/ - К.П.К. и Д.А.А., които посочват, че знаят, че ищецът има наследствен
имот, който се намира по пътя за с. ***, след фирма „Дейна“ ЕООД, които ищецът им бил
посочил. Имотът имал стабилна дървена ограда, която имала прекъсване, през което влизала
тежка техника, имало и коларски път, прокаран през мястото и полуразрушена обществена
тоалетна. Незаградената част била пуста и имало коларски път, по който може да
преминават камионите, които влизат и излизат, имало и полуразрушена обществена
тоалетна. Оградената част не можело да се ползва за земеделие, а другата се затруднявало от
обществената тоалетна и коларския път. В заградената част на имота имало производствен
цех, обработени, необработени трупи, камиони и тежка техника за дървообработване.
Свидетелите посочват, че по принцип, сигурно ищецът нямало пречка да използва имота.
Имотът не е ограден по целия асфалтов път, заграден е производственият цех. Частта на Ц.
била отделена. Имало място между двете, през което може да преминава камион, 5-6 метра
прекъсване на оградата. От асфалта се влизало свободно и после по коларски път се влизало
в производствения цех. За този цех имало и друг вход, от другата страна бил главния вход.
В цялата база имало складирани обработени и необработени трупи. Сънаследниците били
продали идеалните си части, без да говорят с Ц.. Частта, която дружеството стопанисвало,
била около 17 декара и другите 3 декара били на Ц.. Производственият цех имал ограда
откъм пътя за с. *** и откъм Ц., която се прекъсвала на едно място. Трупите не били
струпани в целия имот, струпани били в частта, която е производствен цех. Свидетелите
5
посочват, че не знаят да са му пречели на Ц. от дружеството да ползва по-голямата част от
имота.
По делото са разпитани и двама свидетели, доведени от ответника /също в о.с.з. от
06.08.2021г., л. 55-56 от д. на ТРС/ - Р.Б.П. и Г.А. С., които посочват, че работят в ответното
дружество. Фирмата притежава дървообработващ цех на пътя за с. ***, вдясно на пътя, като
се тръгне за с. ***. Свидетелите посочват, че фирмата има имот до базата, в посока с. ***,
непосредствено след базата. Имотът бил около 11 декара. Извън тези 11 декара имало до
него на д-р Ц., имот около декар и половина. Имотът от около 11 декара не бил изцяло
оградени, а частично. Откъм пътя имало неограден участък, оградата била изградена от
дъски и дървени колове. Откъм пътя свободно можело да се влезе в имота. Отстрани също
свободно можело да се влезе в този имот. Отзад имота, откъм реката не бил ограден. В
имота имало складиран дървен материал близо до базата. Той заемал неголяма част от
имота. Свидетелите заявяват, че останалата част била свободна и можело да се ползва от
всеки, който пожелае, не била оградена. Свидетелите посочват, че са участвали в
изграждането на оградата. Имало забити колчета и по тези колчета правили оградата, която
била частична. Свидетелите посочват, че не знаят управителите на фирмата да са
възпрепятствали д-р Ц. да ползва неговата част от имота.
От събраните доказателства по делото и анализа на приобщения доказателствен
материал – показанията на разпитаните по делото свидетели, наред с приетите писмени
документи, както и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
районният съд е приел, че процесният имот не е ограден изцяло и има безпрепятствен
достъп до него, като разположените машини и материали - предмет на стопанска дейност на
дружеството, са на площ по - малка от дела собственост на ответното дружество, пораи
което е достигнал до извода, че имотът не се ползва от „ДЕЙНА“ ЕООД лично по смисъла
на чл. 31, ал. 2 от ЗС и съсобственикът не е бил лишен от възможността да го ползва.
Според разпитаните по делото свидетели Д.А.А., Р.Б.П. и Г.А. С. съсобственият имот не е
бил ограден изцяло и бил осигурен безпрепятствен достъп до него. Не били разположени
машини и материали, предмет на стопанската дейност на ответното дружество върху целия
имот, а само на площ много по-малка от дяла, собственост на фирмата, концентрирана по
границата с изцяло собствения на дружеството имот. Обстоятелството, че на терена на
земеделска земя по предназначение и характеристика се намира дървен материал не
променя автоматично предназначението на имота. Това фактическо положение на
предоставена възможност за безпрепятствено влизане и ползване на съсобствения имот от
страна на ответника-мажоритарен съсобственик не било променено и след връчената от
ищеца на 15.06.2020 г. – Нотариална покана Свидетелските показания изцяло
кореспондирали и със заключението на вещото лице.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.
266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния
съд фактическа обстановка, от която се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на
6
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или
нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Във въззивната жалба не са наведени оплаквания за извършени от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, за фактическа
непълнота или за необоснованост на решението. Страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното:
С разясненията на ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 31 ал. 2 от
ЗС се прие, че „Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31,
ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното
той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата
на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление
за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата,
но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и
от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е
лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от
общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.“
По делото не се спори, а и от събрания доказателствен материал безспорно се
установява, че ищецът Ц. С. Ц. и ответното дружество „ДЕЙНА“ ООД са собственици на 1/5
ид. ч. /съответно за Ц. Ц./ и на 4/5 ид. ч. /за „ДЕЙНА“ ЕООД/ от процесния недвижим имот,
а именно: Поземлен имот с идентификатор 73273.190.28 , община ***, гр. ***, м. ***, вид
собств. Частта, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Неизползвана нива (угар,
орница), площ 14 805 кв. м., одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
893/20.12.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК. / Т.е. имотите по КВС не са актуални
/. Площта на целия имот №*** / по КВС е 14,809 дка/ или 14 809 кв. м./, който е идентичен с
описания в исковата молба, а именно: недвижим имот, възстановен с решение № 47-1-Н от
14.09.2001 г. на ПК-Трън, представляващ врем.неизп.нива от 14,809 дка, девета категория,
местност „***“, имот № *** по картата на землището, при граници / съседи, имот № ***,
стопански двор на МЗХП, имот № ***- врем неизп. Нива на стопан.
Твърденията на ищеца са, че през процесния период е бил лишен от възможността да
ползва съсобствения имот, респ. да си служи с общата вещ, тъй като в имота ответното
7
дружество е извършвала производствена дейност, от която е извличала ползи – „върху
мястото се складирал дървен материал, техника инвентар, използван за производствена
дейност“. От съдържанието на релевираната претенция е видно, че ищеца се позовава на
ползване на имота от ответното дружество в обем по - голям от притежавания от него, което
представлява източник, основание на парично вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС, независимо от
естеството на имота и ползването му за развиване на производствена дейност.
Съсобствеността предполага съпритежание на правата на съсобствениците в дадено
съотношение, от което произтичат определени правни последици – относно
непосредственото ползване на общата вещ, придобиването и разпределението на плодовете
от нея, понасянето на разноските за запазването й, правото това състояние да бъде
прекратено чрез делба. На основание чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си
служи със съсобствената вещ изцяло, стига да не пречи на другите да си служат с нея според
правата им. Както е посочено в решение № 516 от 11.01.2011 год. по гр. д. № 1385/2009 год.,
ВКС, III г. о. и решение № 4 от 18.02.2016 год. по гр. д. № 3322/2015 год., ВКС, ІІ г. о.
вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи
съсобственик на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното
предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. И още -
източник на вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едно фактическо положение - реалното
ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните
сфери на съпритежателите на общата вещ. В този смисъл са и разясненията в мотивите на
ТР № 7 от 02.11.2012 год. по тълк. д. № 7/2012 год., ОСГК, ВКС относно принципното
разграничение между правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС като средство за защита на
лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял
съсобственици и компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците,
и претенциите за добиви от съсобствената вещ, на основание чл. 30, ал. 3 във вр. с чл. 93 от
ЗС.
Съгласно трайната практика на ВКС, когато общата вещ не се ползва лично от един
от съсобствениците, а само се добиват ползи от нея, съответна част от тях се дължи на
останалите съсобственици без покана; когато общата вещ се ползва лично от един от
съсобствениците, без участието на останалите съсобственици, той им дължи обезщетение за
ползите /или пропуснатите ползи/, от които са били лишени след писмена покана.
Понятието „ползи на общата вещ“ по чл. 30, ал. 3 ЗС включва не само прякото служене с
вещта, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и
увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения, но не и спестени
разходи, като пряка последица от ползването на общата вещ. За разлика от разпоредбата на
чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид личното ползване на съсобствената вещ,
„служенето” с нея за задоволяване на лични нужди, съобразно предназначението й, без
събиране на добиви и граждански плодове. „Личното ползване” е всяко осъществено от
съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват
вещта според правата си; без правно значение е дали ограничавайки правата на другите
съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или
е допуснал трети лица да я ползват на безвъзмездно основание /в този смисъл решение №
129 от 03.04.2012 год. по гр. д. № 1415/2010 год., ВКС, IV г. о./.
В случая се установи, че ответното дружество използва съсобствения имот за
извършване на производствена дейност, като по делото останаха недоказани твърденията на
ищеца ответното дружество, чрез действие или бездействие, да е осуетило достъпа на ищеца
да ползва същия, съобразно частта си от собствеността. Както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд – процесния имот не е ограден изцяло и има безпрепятствен
достъп до него, като разположените машини и материали предмет на стопанска дейност на
дружеството, са на площ по – малка от дела собственост на ответното дружество. За да е
налице вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС не е важно как и защо е използвана общата вещ, а само
8
дали съсобственика – ищец е бил лишен от възможността да я ползва според нейното
предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. В случая за
ищеца не може да възникне право на обезщетение за лишаването му от прякото ползване на
веща, доколкото не е доказал да е лишен от възможността да ползва съсобствения имот
според неговото предназначение, съобразно правата, които притежава от съсобствеността.
За да се приеме, че единият съсобственик осъществява лично ползуване върху целия имот по
начин да пречи на другите съсобственици да си служат с имота според правата им, е
необходимо да се установи по категоричен начин, че само този съсобственик е обработвал
имота /с оглед предназначението му в конкретния случай/. И след като по делото
осъществяването на факти, които да сочат наличието на така установените в закона
предпоставки не е установено, правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният
иск е неоснователен. / В този смисъл и Решение № 119 / 11.03.2010 г. по гр.д. № 3204 / 2008
г., на І г.о. на ВКС./
Поради съвпадането на мотивите на първоинстанционния съд с тези на настоящия
съдебен състав от въззивната инстанция по предявения иск, подадената въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а постановеното от
първоинстанционно решение - предмет на въззивното обжалване, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По исканията за присъждане на сторени разноски в настоящото производство, съдът
за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има въззиваемото ответно
дружество. Същото претендира и доказват разноски във въззивното производство в размер
на 1 352,65 лв. – заплатено адв. възнаграждение по договор за защита и правно съдействие
от 12.02.2024 г. /л. 22/, за които е представен и списък по чл. 80 ГПК пред въззивната
инстанция, които с оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени изцяло. Предвид
фактическата и правна сложност на предявените искове, съдът не счита, че са налице
предпоставки за намаляване на заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение по
направено възражение за прекомерност от насрещната страна.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 195 от 28.12.2023 г., постановено по гр. дело №
353/2023 г. по описа на Районен съд – Брезник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Ц. С. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕЙНА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Трън, обл. Перник, ул.
„Вельо Стоянов“ бл. 11, вх. В, ет. 3, ап. 39, представлявано от С.С.М. - управител, сумата от
1 352,65 лв. - заплатено адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на осн чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9