Решение по дело №97/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 9
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Николай Енчев Иванов
Дело: 20212300500097
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Ямбол , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Е. Иванов
Галина И. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Николай Е. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20212300500097 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на А. Л. Я. против Решение
№260094/24.02.2021 г., постановено по гр.д.№2457/2020 г. по описа на ЯРС, в частта му с
която съдът е постановил съпругата З. Д. Я., след развода да носи брачното си фамилно име
- Я.. В жалбата въззивникът твърди, че не е доволен от постановеното съдебно решение
относно брачното фамилно име на ответницата. Сочи, че в исковата молба е изразил
съгласие ответницата, в случай че желае, да запази фамилното си име Я., но същата не била
заявила искане за запазване на брачната си фамилия. Твърди, че неговото съгласие било
посочено, за да не срещне ответницата административни трудности при смяна на името.
Според въззивника, от морална гледна точка не било редно след прекратяване на брака,
съпругата му да носи фамилното му име. Иска съдът да съобрази етническата общност, към
която принадлежат страните и да вземе предвид, че хората от същата оценяват развода
отрицателно. Счита, че фамилията му не следва да се носи от ответницата, която била
допуснала семейството да се разпадне. Претендира се от въззивния съд да възстанови
предбрачното фамилно име на З. Д. Я..
В с.з. въззивникът, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира
нейното отхвърляне. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
1
През ЯРС е била депозирана писмена молба вх.№262960/21.10.2020 г. от З. Д. Я.,
ответница в първоинстанционното производство, в която същата изрично е заявила, че
желае след развода да запази брачното си фамилно име- Я..
С Решение №260094/24.02.2021 г., постановено по гр.д.№2457/2020 г., ЯРС е
прекратил на осн. чл.49 ал.1 СК, брака между А. Л. Я. и З. Д. Я., сключен с Акт за
граждански брак №**** г. в гр. *, като дълбоко и непоправимо разстроен, разгледал е
исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата, семейното жилище, като по отношение на фамилното име на съпругата е постановил
съпругата З. Д. Я., след развода да носи брачното си фамилно име - Я.. В мотивите си по
отношение, относно фамилното име на съпругата, съдът е посочил, че ответницата не е
направила искане, след развода съпругът да възстанови фамилното си име преди този брак, а
е посочила, че желае да запази фамилията на съпруга си, поради което е постановено, след
прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име - Я..
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за
валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл.322 ал.2 ГПК с брачния иск задължително се предявяват за
разглеждане исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име,
т.е. тези претенции, производството по които съставлява спорна съдебна администрация,
следва задължително да се заявят в брачния процес, а не извън него. Но чл.53 СК дава право
само на съпруга, приел името на другия съпруг, да заяви желание за възстановяване на
предбрачното име. Съгласно посочената правна норма на чл.53 СК: “След развода съпругът
може да възстанови фамилното си име преди този брак”. Тази правна норма не поставя
въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието
при сключването на брака. Предвид изложеното нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в
смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви
желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си
фамилно име /в т. см. Решение № 245/2012г. по гр.д. № 1058/2011г. ІV г.о. ВКС;
Определение №344/31.03.2015 г. по гр.д. № 6656/2014г. III г.о. ВКС/. Разпоредбата не отдава
правно значение на волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на
брака. В горепосоченото решение ВКС в отговор на въпроса за тълкуването на чл.53 СК е
приел, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключването на брака, не заяви
желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си
фамилно име.
С оглед изложеното, ЯОС че първоинстанционния съд правилно е приложил
разпоредбата на чл.53 СК, а именно, че при изрично заявено желание от съпругата да носи
след прекратяването на брака фамилното име, което е носила по време на същия, то
искането й следва да бъде удовлетворено.
Ето защо решението на ЯРС, в атакуваната му част следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 600лв.- възнаграждение за
адвокат.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260094/24.02.2021 г., постановено по гр.д.
2
№2457/2020 г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е постановил съпругата З. Д. Я.,
след развода да носи брачното си фамилно име - Я..
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА А. Л. Я. от гр. *, с ЕГН-********** да заплати на З. Д. Я. от гр. *, с
ЕГН **********, сумата 600лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3