Р Е Ш Е Н И Е
№ 737
град Пловдив, 27.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ДАНАИЛА
СТАНКОВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 129 описа за 2022
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба, предявена от М.Н.К., с ЕГН **********, чрез адв. В.С.,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 50 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологичен дискомфорт и влошаване на здравословното му състояние, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за периода от 01.01.2017г. до 29.12.2021г. в Затвор-Пловдив.
Конкретно
сочи, че нанесените му неимуществени вреди се изразяват в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“) през цялото време на изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода“; лоши хигиенни условия в килиите (в тях има дървеници, хлебарки и
гризачи); липса на течаща течеща топла вода.
Ищецът
твърди, че с горното са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) в Затвора-Пловдив. Претендира
направените по делото разноски в размер на 10 лева за внесена ДТ.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция по основание и размер.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на
предявения иск по отношение липсата на достатъчно жилищна площ за периодите, за
които иска е неоспорен от ответника и счита, че размерът му следва да бъде
определен по справедливост.
От
събраните по делото доказателства и от постъпила по делото справка относно
правното положение на М.К. се установява, че същият е търпял наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора-Пловдив, в периода от 01.02.2017г. до 29.12.2021г.,
когато е освободен по изтърпяване.
По
данни от становище от 10.02.2022 г. /л.45-47/ на Затвора-Пловдив се установява,
че за периода от 01.02.2017г. до 31.12.2018г. липсва подробна информация за броя
на настанените лица в килите, в които е настаняван К..
За
периода от 01.01.2019г. до 28.12.2021г., в табличен вид, е посочена подробна
информация за спалните помещения, в кото е настаняван ищецът, тяхната
квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните
възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните
помещения лица при 4 кв.м.
Видно
от приложеното становище и таблицата, обективирани в същото, за няколко относително
кратки периоди /от 18.03.2021г. до 25.03.2021г.; на 26.04.2021г.; от
06.08.2021г. до 10.08.2021г.; от 08.09.2021г. до 09.09.2021г.; от 16.09.2021г.
до 04.10.2021г./ в стая № 26, ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода,
така че по отношение на него не се е проявявал критерия „пренаселеност на
килиите“ като са се падали 4 кв. м. нетна площ на човек.
За
останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към
брой пребиваващи лишени от свобода, се установява „пренаселеност на килиите“
като са се падали по-малко от 4 кв. метра нетна площ на човек.
В
становището се посочва още, че със Заповед № 263/15.02.2017г. К. е назначен на
работа в „Обособено производство”, където е работил до 28.12.2021г. На всички
лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно утвърден
график, а К. като работещ е имал достъп до баня ежедневно, след приключване на
работния процес. С ищецът са провеждани беседи и разговори при планиране и
препланиране на присъдата, за участие в групова работа, при мотивиране за
започване на работа и др.
В
становище рег. № 995/09.02.2022 г. от Затвора-Пловдив /л.42-43/ се посочва, че
през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от К.,*** не
са извършвани основни ремонти. Извършват се текуши ремонти, извършва се
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се
осветителни тела и др. През 2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на
общите помещения, извършено е боядисване на спалните помещения на пост №5,
дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване
в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, а
при желание от страна на лишените от
свобода домакинът осигурява колокото комплекта са му необходими. Изпирането на
личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения
от свобода. Във всяко спално помещение има течаща вода и санитерен възел, до
които лиш.св. имат неограничен достъп. Спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. В становището се посочва още, че
ГД „ИН” има сключен централен договор за ДДД обработки на всички помещения в
затворите. Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством
централно-локално парно отопление. Проветряването на стаята е по желание, чрез
отваряне на прозорците. Дезинсекцията и дератизацията се извършва по утвърден
график. Към становището е приложен график за ДДД обработки за 2021г.
Към
писмен отговор от ст. юрк.Ч. са приложени множество протоколи за изпълнени в
Затвора-Пловдив ДДД обработки.
По
делото са разпитани като свидетели лицата З.Я. П. и М.С. Б..
В
отговор на поставените му въпроси свидетелят П. заявява пред съда, че познава
ищеца от осем години, защото били настанени в една килия. Сочи, че в спалното
помещение е осигурена достатъчно светлина през деня. Почистването се извършва
от лиш. св. почти ежедневно. Топла вода в спалното помещение няма, но се
осигурява. Няколоко пъти в месеца се извършват действия по дезинсекция и
дезинфекция.
Свидетелят
Б. заявява, че познава ищеца от 17 години. Били настанени в една килия около 5-6
месеца. Сочи, че в спалното помещение е осигурена достатъчно светлина през деня
и чист въздух. Почистването се извършва от лиш. св. по определен график.
Извършват действия по дезинсекция и дезинфекция, но не помни точно кога. Топла
вода в спалното помещение няма, но в баните има.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.
Исковата
претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна.
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди в периода от 01.01.2017г. до 29.12.2021г., в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказа-нията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства, се
установява, че ищецът М.К. е търпял наказание „лишаване от свобода“ в периода от
01.02.2017г. до 29.12.2021г., когато е освободен по изтърпяване в Затвора-Пловдив.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на Глава Единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници
органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица,
представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на
наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице
към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част
от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно
чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се
посочи, че цитираните разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в
редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284
ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/,
разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС,
според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в актуалната ѝ редакция/ осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ѝ към част от исковия период/
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. Съгласно чл.3 ал.2, т.2 и т.3 от с.з. за жестоко или нечовешко
отношение се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреж-дане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на
ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2 и ал.5 /предишна
ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период,
което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за
прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените
от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като
в заведенията от закрит тип и арестите в затворите, ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от
ЕКЗПЧОС, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които ѝ
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и
особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да
четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани,
че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата
на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това
всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема
душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото
това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският
район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен
климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./,
в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за
проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са
действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна
площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.
срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други
срещу България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в
българските затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие,
че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
На първо място, оглед представените от ответника доказателства съдът
констатира, че ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив от 01.02.2017г. до
29.12.2021г., когато е освободен по изтърпяване, поради което исковата
претенция по отношение Затвора-Пловдив, която е за период от 01.01.2017г. до
31.01.2017г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така
посочения период, лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив.
Искът следва да бъде разгледан по същество за периода от
01.02.2017г. до 29.12.2021г., когато ищецът е освободен по изтърпяване за Затвора-Пловдив.
Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни
норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че: За посочения исков периоди от 01.02.2017г. до 29.12.2021г. в Затвора-Пловдив, от събраните и описани по-горе
доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4
кв.м.
Изключение правят периодите от
18.03.2021г. до 25.03.2021г.; на 26.04.2021г.; от 06.08.2021г. до 10.08.2021г.;
от 08.09.2021г. до 09.09.2021г.; от 16.09.2021г. до 04.10.2021г., когато К. е пребивавал в стая
№26 в Затвора-Пловдив.
Това е така, тъй като оглед доказателствената тежест в процеса, съдът
констатира, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на
приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора - Пловдив за част от исковия период, а именно от 01.02.2017г. до 31.12.2018г.г. в Затвора-Пловдив,
за който в петитума на исковата молба се твърди, че К. търпи вреди. За
останалия исков период са събрани безсъмнени доказателства, че спрямо К. се
установява „пренаселеност на килиите“, като са се падали по-малко от 4 кв.
метра нетна площ на човек.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с
лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и
посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, в т.ч.
свидетелски показания, тези твърдения следва да се приемат за доказани,
доколкото нито са оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани
доказателства, които да ги оборят. Ето защо пребиваването на ищеца в пренаселени
килии може да се определяи като уронващо човешкото достойнство, което
предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Това обстоятелство,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното
решение „Н. и други срещу България“, съставлява самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Това обстоятелство, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Няма нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения
на Затвора-Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, а по
отношение наличието на топла течаща вода, в приложените от ответника становища и
докладни записки, се сочи, че в Затвора-Пловдив на л.св. е осигурен достъп до
такава, съгласно графиците за разпределение на времето на лишените от свобода
от съответната група, най-малко два пъти седмично, а на К., като работещ, топла
вода е осигурявана ежедневно. Неоснователни са оплакванията за наличие на
дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от
страна на ответника се представиха доказателства, че такива дейности са били
договорени, съответно изпълнени. Неоснователни са оплакванията по отношение
липсата на хигиена в спалните помещения. В тази насока са и показанията на
разпитаните по делото свидетели, които
посочват, че почистването на стоите е отговорност на лиш.св. и се извършва
почти всекидневно.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото относно пренаселеността в спалните помещения
по отношение периодите на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора-Пловдив, а именно от 01.02.2017г.
до 17.03.2021г.; от26.03.2021г. до 25.04.2021г.; от 27.04.2021г. до
05.08.2021г.; от 11.08.2021г. до 07.09.2021г.; от 10.09.2021г. до 15.09.2021г.;
от 05.10.2021г. до 28.12.2021г., които водят до извода, че битовите условия в
пенитенциарното заведение, в които е бил настанен ищецът, създава предпоставки
за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават
предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените
от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на
осъществени елементарни хигиенни стандарти. В случая безспорно се установява,
че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото
негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и
контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са
изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива
условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, които да
не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и
за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЗИНЗС. Според практиката на ЕСПЧ,
а вече и на националните съдилища, начинът на изтърпяване на наказанието не
трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В
многократно цитираното тук пилотно решение на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу
България“ се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма
тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3
ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и
унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко
от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н. и др.
срещу България, делото Т., делото Ч. срещу България и други. При това
положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че К. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния. При това
положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че К. е претърпял част от твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от
степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който
са били претърпени. С оглед характера на деянието, естеството и степента на
претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял
неприемливите условия в Затвора Пловдив от 01.02.2017г. до 17.03.2021г.;
от26.03.2021г. до 25.04.2021г.; от 27.04.2021г. до 05.08.2021г.; от
11.08.2021г. до 07.09.2021г.; от 10.09.2021г. до 15.09.2021г.; от 05.10.2021г.
до 28.12.2021г. (общо 1758 дни), според настоящия състав обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 5 500 лева при
съобразяване цялостната практика на ВАС по идентични дела.
Според този Съд именно посоченият размер най–точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част за разликата
над 5 500 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Основателна е претенцията на ищеца за присъждане
на законна лихва, считано от 17.01.2022г. /датата на предявяване на иска/ до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира
се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената
държавна такса.
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите на
чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл.78
ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова,
извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки
само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р
Е Ш
И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на М.Н.К., ЕГН **********, обезщетение в размер на 5500 лв. за претърпени
неимуществени вреди за периодите от 01.02.2017г. до 17.03.2021г.; от 26. 03.2021г.
до 25.04.2021г.; от 27.04.2021г. до 05.08.2021г.; от 11.08.2021г. до
07.09.2021г.; от 10.09.2021г. до 15.09.2021г.; от 05.10.2021г. до 28.12.2021г. когато
е прибивавал в Затвора-Пловдив и са били нарушени правата му по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и чл. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и законовата лихва
върху тази сума, считано от 17.01.2022 г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за сумата над 5500 лв. до пълния им размер от 50 000 лева, за
останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.01.2017г. до 29.12.2021г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на М.Н.К., ЕГН **********, сумата от 10,00 лв., представляваща направените по
делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането
направено от процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: