Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.05.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение,първи въззивен
състав,в публично заседание на
дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.Васил
Василев
2.
Ваня Иванова
при участието на секретаря Цветанка Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д.№ 193/2021г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на М.Б.Ц. против решение № 42/14.04.2020г. по
гр.д.№940/2019г. на РС-Самоков, с което искът с правно основание чл.135 ЗЗД е отхвърлен като погасен по
давност.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон,на
процесуалните норми и необоснованост.Съдът приел като начална дата деня на
разпореждане с имота, а не момента на узнаването от кредитора през 2018г.При
това давностният срок бил прекъснат с образуване на изпълнително
дело № 686/2013г. на ЧСИ Милен Бъзински.Съдът не уважил възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар-по 800 лв. за всеки ответник при
положение,че писмените отговори били идентични и делото нямало голяма
фактическа и правна сложност.
Въззиваемата
страна Р.Ф.Ц. /единствена наследница на ответника А. Ф.Ф.,почитнал на
25.08.2020г/признава жалбата за основателна.
Въззиваемите
страни Ф.А.Ф. и Я.А.Ф. оспорват жалбата като неоснователна.Давностният срок
течал от момента на сключване на
увреждащата сделка /03.05.2011г./ и към
деня на депозиране на исковата молба 24.08.2018г. давностният срок бил
изтекъл.На второ място-само ответникът А. Ф. имал качество на длъжник по
отношение на ищеца.Образуваното изпълнително дело не прекъсвало давността,защото изпълнението не било
насочено срещу приобретателите по
атакуваната сделка.
След
преценка на данните по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, Софийски окръжен
съд намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.
Предявен е иск за относителна недействителност по
отношение на кредитора на дарение от 03.05.2011г. в частта му с предем ¼
ид.ч. от право на собственост върху УПИ Девето за имот 67 в кв.4 по плана на с.Я.
и на ½ ид.ч. от построената двуетажна масивна вилна сграда-близнак с РЗП
73.82 кв.м, срещу Н.Ф.,А. Ф. и Ф.Ф..Предявен е иск за относителна
недействителност по отношение на кредитора на дарение,изповядано на същата
дата, на ¼ ид.ч.от същото УПИ и на другата ½ исд.ч. от гореописаната
сграда, с прехвърлител Н. Ф. и приобретатели А. Ф. и Я.Ф..По делото е
безспорно,че ищецът е кредитор на А. Ф. по договор за заем и поради неизпълнението било образувано
гр.д.№49688/2010г. на СРС,37 с-в.Искът бил уважен и въз основа на изпълнителния лист било образувано
горепосоченото изпълнително дело.Не се спори,че
длъжникът и дарените са роднини по права линия.Последните възразяват,че дарението било прикрита продажба,но дори и
при възмездна сделка съществува презумпцията за знание относно увреждането на кредитора
съгласно чл.135,ал.2 ЗЗД,която не е оборена.Доводът,че самият факт на
образуването не изпълнително производство обезпечавал интересите на кредитора,
е неоснователен.При намаляване на имуществото на длъжника чрез разпоредителни сделки
удовлетворението на кредитора в изпълнителния процес е застрашено.Ирелевантно е
обстоятелството,че приобретателите не са длъжници-ако те са длъжници,интересът
на кредитора не би бил застрашен,тъй като може да се удовлетвори чрез
осребряване на имуществото от прехвърлителната сделка, което вече би било в
техния патримониум.Съдът е отчел фаскта,че имотите били СИО на прехвърлителите Н.
и А. Ф.,но се касаело за личен дълг на А.
Ф..Образуването на изпълнителното дело прекъсва давността по отношение на вземането на кредитора по договора за заем,но
няма никакво отношение към Павловия иск.За да отхвърли
исковете,първоинстанционният съд е приел,че са погасени поради изтичане на давностния
срок по чл.110 ЗЗД предвид характера на Павловия иск-конститутивен
,облигационен.Съгласно константната съдебна практика, цитирана от съда,
давностният срок тече от момента на сключването на увреждащата сделка.Моментът
на узнаването е без значение,защото
оповестителното действие на вписването на разпоредителни
сделки гарантира възможността на
кредитора да се информира за имотното състояние на своя длъжник и житейски неправдоподобно е да узнае
повече от четири години след образуване на изпълнителното дело.Взискателят е активна страна в процеса
на установяване имуществото на длъжника и още
при иницииране на производството посочва изпълнителен способ и
имущество,върху което да се насочи изпълнението.През цялата висящност на
изпълнителния процес се предполага неговата активност.Ето защо съдът
законосъобразно е отхвърлил исковете като погасени по давност.Предвид
материалния интерес за всеки от ответниците и средната фактическа и правна сложност на делото,проведено в четири
о.с.з. с изслушване на съдебно-почеркова експертиза,разпит на свидетели, не
може да се приеме за прекомерен платения от всеки ответник хонорар в размер на
800 лв.Обратното би ограничило възможността им да си осигурят адекватна и
ефективна защита.
По
изложените съображения решението следва да бъде потвърдено и въззивникът дължи
за въззивното производство по 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение
съгласно представените договори и списък с
разноски.Следва два се отбележи,че платеното от въззивника адвокатско
възнаграждение е по 1000 лв. за всяка
инстанция,което потвърждава горния извод относно адекватния размер на адвокатското възнаграждение по
казуса.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 42 от 14.04.2020г. по
гр.д.№940/2018г. на РС-Самоков.
ОСЪЖДА М.Б. Ц.
с ЕГН ********** с адрес ***,да заплати на Я.А.Ф. с ЕГН ********** ,Ф.А.Ф. с
ЕГН ********** и Н.М.Ф. с ЕГН ********** ,съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 800 лв. за всеки един от
тях.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.