№ 405
гр. Варна, 18.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20213100100309 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищецът СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦАПО АКУШЕРСТВО И
ГИНЕКОЛОГИЯ ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ПРОФ. Д-Р ДИМИТЪР
СТАМАТОВ – ВАРНА“ ЕООД, редовно призована, представлява се от АДВ.
Е. С. и АДВ. ГЕРГАНА СЕВОВА, редовно упълномощени и приети от съда
от днес.
Ответникът П. М. А., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание, представлява се от АДВ. М. Р. и АДВ. СВЕТЛИН ТОДОРОВ,
редовно упълномощени и приети от съда от днес.
АДВ. Е. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. ГЕРГАНА СЕВОВА: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М. Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. СВЕТЛИН ТОДОРОВ: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно мотивите на определение № 899/17.02.2025 г.
АДВ. Е. С.: Поддържаме иска така, както е предявен. Поддържаме и
депозираните молби.
1
АДВ. ГЕРГАНА СЕВОВА: Поддържаме иска.
АДВ. М. Р.: Поддържаме отговора.
Имаме възражения по доклада, които са в следната насока:
Твърдим и продължаваме да твърдим, че противоправният резултат е
съпричинен от няколко лица и виновното и противоправно поведение, както
на П. А., така и на доктор Д.Н., а също и на акушерката В.К., последните
двама служители в СБАГАЛ „Професор Димитър Стаматов“ гр. Варна е
довел до противоправния резултат. Затова считаме, че този, който е платил на
основание чл. 49 ЗЗД, може да търси от всеки причинител само и единствено
припадащата му се част съобразно степента на съпричиняване, като в случая
от всеки един от тримата, които ние сме посочили, които са причинили
резултата. Затова няма нито законова, нито друга забрана да се поддържат
такива възражения и същите да бъдат елиминирани и надлежно разгледани в
процеса с правно основание чл. 54 ЗЗД. Принципното разбиране на ППВС № 7
от 1959 г., на което съдът основава своето виждане, че е преклудирано
възражението на ответника П. А. с оглед влязлата в сила присъда на
наказателния съд за това не могат да бъда споделени на две групи основания.
Първото основание е, че съобразно изричните указания сме посочили, но
държим да повторим, че разбирането, на което Вие основавате мотивите към
Вашето определение, инкорпориращо доклада по делото е било преодоляно с
две постановления на Пленума – първото е с т. 5 от ППВС № 17 от 1963 г. и
второто, което е изрично постановено във връзка, както отбелязва тогава
Върховния съд, по повод създадената противоречива практика след 1959 г.
именно във връзка с изр. 2 на т. 14 от ППВС № 7/1959 г. и това е наложило
съдът изрично да постулира в т. 15 от ППВС № 4/1975 г., че досегашното
разбиране в смисъла, в който и Вие сте го възприели следва да бъде
преодоляно и не може да бъде прилагано както в случаи, изрично казва
Върховния съд, в които има влязла в сила присъда, така и когато има решение
по гражданско дело като изрично подчертава хипотезите, в които такива
възражения не биха могли да бъдат релевирани. По гр. д. № 627/2020 г. и в. гр.
д. № 1598/2022 г. на Апелативен съд – Варна страните, които са участвали в
процеса са пострадалата – ищец, СБАГАЛ „Професор Димитър Стаматов“ гр.
Варна и Застрахователя и П. А. като трети лица – помагачи. По това дело
доктор Н. и акушерката К. не са участвали и само ако те бяха участвали в това
производство и с решението по делото беше прието, че те не следва да носят
отговорност, респективно противоправността на тяхното поведение беше
отречено или ако беше прието, че само доктор А. е причинил деликта, но не и
те, тогава нашето възражение с оглед влязлата в сила присъда и решение по
гражданското дело не биха могли да бъдат релевирани в този процес. В случая
е точно обратното, в рамките на приключилия граждански спор, който
цитирах те не са участвали. По това дело с обвързваща сила на мотивите в
отношенията между привличащи и привлеченото лице е прието, че и трети
лица са причинили противоправния резултат. Разрешението е същото и не се
променя с нищо от влязлата в сила присъда по наказателното дело и доводите
на съдебния състав не се споделят от ответника по следните съображения.
Задължителната сила на присъдата на наказателния съд се разпростира
единствено по отношение на това дали деянието е било извършено от
подсъдимия, противоправността и виновността на дееца. Предмет на това
наказателно производство е било единствено и само поведението на доктор
2
А.. Извън неговия предмет, повече от ясно въведен с рамката на обвинителния
акт е останало виновното и противоправно поведение на други лица,
включително и приносът им за настъпване на противоправния резултат от
тяхната вина. Отново подчертаваме, че в изключителната дискреция на
прокурора да прецени срещу кои лица да повдигне и да поддържа обвинение
пред съда. Единствено и само прокурорът има възможност да формулира
обвинение и да внесе обвинителен акт в съда срещу лицето, което той
прецени, че е виновно за извършване на определено деяние, но неговата
преценка може да бъде вярна, може и да не бъде вярна, може да не бъде
изчерпателна. Прокурорът може да има редица съображения в рамките на
едно производство да прецени, че не е необходимо да ангажира отговорността
на различни лица, включително и в хипотези, в които например е съпричинил
резултата, но когато от поведението на един подсъдим са причинени вреди на
друг и обратно, може да се стигне до такова разрешение, прокурорът да
прецени да раздели производството и да не внесе обвинителен акт и срещу
други виновни лица, ако щете прокурорът може да си е водил делото и
некадърно и некомпетентно, но неговата преценка не може да бъде
детерминираща в това отношение, по отношение на лица, за които може да
бъде доказано и реално е доказано по гражданското дело, което цитирах, че те
са съпричинили резултата и не може да бъде изключено това обстоятелство да
бъде доказвано ако прокурорът не е упражнил тези свои функции. Точно
обратното казва Върховният съд в цитираното от нас постановление № 4/1975
г., че само и единствено в хипотеза, в която само ако наказателното дело беше
водено срещу няколко лица и беше отречено виновното и противоправно
поведение на второто и трето с влязла в сила оправдателна присъда на
наказателния съд, то не може осъденият по наказателното дело в един
последващ граждански спор, респективно с правно основание чл. 54 ЗЗД при
платено обезщетение от възложителя на работата спрямо трите лица, както е в
нашия случай, да се стигне до хипотеза, в която да се слушат такива
възражения повторно. Тогава именно задължителната сила на присъдата
щеше да бъде задължителна за гражданския съд по аргумент по чл. 300 ГПК.
След като обаче прокурорът е преценил, че следва да бъде ангажирана
наказателната отговорност на едно лице, то няма пречка това лице след
приключване на наказателното производство в граждански спор с правно
основание чл. 54 ЗЗД да въвежда такива възражения и те да бъдат включени в
предмета на доказване. Противното означава, ръцете на Темида по едно
гражданско дело с правно основание чл. 54 ЗЗД да бъдат вързани от
преценката на прокурора и от нищо друго.
Ние не можем в този процес да доказваме, че доктор А. е невинен и това
е силата на присъдата от една страна, само че има редица случаи, в които
наказателният съд се произнася в мотивите и казва, че има и друг виновен, но
тъй като не е внесен обвинителен акт срещу него, се отчита, че той е
съпричинил резултата и смекчава наказателната отговорност на виновното
лице. Въпросът е в рамките на тази хипотеза съпричиняването, което е отчел
наказателния съд, което не е обхванато от предметните предели на присъдата,
т.е. не е било обвинено това лице ще задължат ли гражданския съдия. Не, и
има много решения в тази насока. Гражданският съд казва, че в тези случаи, в
които съпричинилият резултата, неговото поведение не е обхванато от
влязлата в сила присъда, няма никакъв проблем това да бъде дискутирано в
един бъдещ граждански процес и отново стигаме до това принципно
разбиране, което е от 1975 г. и което е прилагано категорично императивно
3
само в една посока и никога не е имало такъв дебат, той е преодолян.
АДВ. СВЕТЛИН ТОДОРОВ: В последния случай съпричиняването
също е противоправно поведение, но подлежи на установяване от гражданския
съд. Принципът е един и същ и да четем ППВС от 1975 г. както уважаемият
съд го чете, означава да отречем поначало възможността, в което и да е
гражданско дело да се установява съпричиняване на противоправен резултат.
Ние не твърдим престъпни обстоятелства, а независимо съпричиняване
на противоправния резултат от неколцина. По отношение на лицата, които
твърдим, че са съпричинили резултата, няма влязла в сила присъда на
наказателния съд.
АДВ. ГЕРГАНА СЕВОВА: Идентично възражение е направил
ответникът в хода на вече приключилото производство, а и това възражение е
разгледано от съда вече и имаме мотиви. Освен всичко останало ние искаме 30
% от това, което сме платили.
АДВ. М. Р.: Моля да отложите произнасянето по възражението ни и да
ни дадете възможност да преосмислим и съгласуваме позицията си с клиента.
Ние не оспорваме факта на извършеното плащане в посочените размери и на
посочените дати, за което има и писмени доказателства.
АДВ. ГЕРГАНА СЕВОВА: Моля да се приеме за безспорно.
АДВ. М. Р.: Безспорно е само заплащането на сумата от 104 360.44 от
ищцовото дружество.
АДВ. ГЕРГАНА СЕВОВА: Ние в множеството уточнения, които сме
правили няколко пъти сме посочи, че всъщност цялото плащане, макар и да
не е извършено пряко от нас, то е извършено за наша сметка, което касае
обезщетението, което е в по-голям размер и би имало съществено значение,
ако се възприеме тезата на ответника, че следва съпричиняването да бъде
отчитано от тези 104 360.44 лева, които е заплатил директно СБАГАЛ
„Професор Димитър Стаматов“ гр. Варна, защото в противен случай
съпричиняването следва да бъде отчитано на база на общата вреда, която е
била причинена, която вече е 304 000 лева.
АДВ. М. Р.: Това не го признаваме за установено, че ищците са
заплатили и разликата на претендираните в настоящото производство суми на
пострадалите.
АДВ. ГЕРГАНА СЕВОВА: В такъв случай ние го твърдим, в която
връзка сме представили и доказателства и считаме, че то има отношение към
предмета на спора, с оглед направените възражения.
СЪДЪТ
4
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ проекта за доклад по т. 3, както следва:
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че ищецът е заплатил на третото лице К. Т.
104 360.44 лева на 31.03.2023 г.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА проекта за доклад за окончателен заедно с горното
изменение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията срещу доклада.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания.
С оглед дадената възможност на ответната страна да изрази становище,
СЪДЪТ
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 02.05.2025 година от 14:00 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:19
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5