РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 10.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3837 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
на предявени от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.
В., чрез ю.к. В. В. срещу „И.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, маг. №5, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът
дължи на ищеца обща сума в размер на 380,13 лева
за консумирана топлинна енергия, от които 334,21 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2014 г. до 31.01.2017 г., както и 45,97 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 01.04.2014 г. до 16.03.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 2053/2017 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в
предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № ***, находящ се в *** е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат
разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 2052/2017
г. извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Сочи, се че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Холидей и Райзен“ ЕООД. Излага, че сумите
за топлинна енергия за процесния период за
топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от
топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Сочи, че
претендираната от тях сума е за: топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация в размер на 306,70 лева, както и сума в размер на 27,51 лева,
дължима за услуга дялово разпределение. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. В депозираното възражение в заповедното производство сочи, че е
собственик на имота от 13.03.2013 г. Твърди, че след закупуване на имота е
правен ремонт и всички „части“ са изолирани. Излага, че е поискал изготвянето
на експертиза, но че ищецът не е изготвил такава.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че от събраните
доказателства се е установило, че между страните по делото не са налице
облигационни правоотношения, по силата на които да се начисляват суми. Твърди
и, че на ответника по делото не са изпращани фактури за процесния период.
Излага и, че през имота на ответника не преминава никаква част от тази сградна
инсталация. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. управителят на
дружеството ищец поддържа казаното от адвоката му.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание третото лице – помагач на страната на ищеца не
изпраща представител и не взема
отношение по съществото на спора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 2053/2017 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 443, 39
лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.03.2013 г. до 31.01.2017 г; сума в размер на 82,88 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 01.05.2013 г. до 16.03.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер
на 75,00 лева. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1270/23.03.2017 г.,
като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от
които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото
препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия,
представена от ищеца по делото, както и от обобщената справка за дължими суми
за топлинна енергия, представена от третото лице - помагач се установява и
какви са претендираните задълженията на ответника по делото за исковия период
01.02.2014 г. до 31.01.2017 г.
По делото са изслушани и заключенията по
допуснатите ССЕ и СТЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно
дадени.
В заключението си вещото лице по допуснатата
СТЕ сочи че: в обекта няма монтирани отоплителни тела; че съгласно наредба за
топлоснабдяване №16-334/06.04.2007 г. §18, т.2 „сградната инсталация“ е
съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни
тръбопроводи, вкл. до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите; че
съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда етажна – собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата; че отопляемия обем на сградата се изчислява от
архитектурния й проект, който се предоставя от собствениците на имотите при
въвеждане на абонатната станция в експлоатация; че действителния обем на
жилището на ответника е 213 куб.м., като коригиране на обема се прави само
когато разпределението на ТЕ се прави на
база на отопляеми обеми на имотите от „Т.П.“ ЕАД, а в случая разпределението се
прави от фирма за дялово разпределение; че дяловото разпределение е извършено
съгласно Методика за разпределение на
топлинна енергия в сгради етажна – собственост, приложение към чл.61, ал.1 от
наредба за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007 г.; че абонатната станция е
доставяла топлинна енергия за процесния период и, че имота на ответника е
получавал дял от тази топлинна енергия; че при изготвянето на индивидуалните
сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методиката за разпределение на топлинна енергия към
чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007 г.; че в имота
няма щранг лира и отоплителни тела и не се ползва топла вода;начислената
топлинна енергия е в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката.
От заключението на
допуснатата по делото ССЕ се установява, че ответника е използвал доставяната
от ищеца топлинна енергия за процесния период
и във връзка с това за всеки календарен месец е възниквалозадължението
му да заплаща определена сума, като в съответствие с потребената топлинна
енергия ищецът е издавал данъчни фактури; сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца;
размерът на главницата, представляващ стойност на незаплатена топлинна енергия
за процесния период е в размер на 334,21 лева, касаещи единствено топлинна
енергия за отдадена сградна инсталация, както и за услуга дялово разпределение;
че съгласно чл.31, ал.1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми
за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят, като при неизпълнение в срок дължи обезщетение в размер на законната
лихва за забава до деня на постъпване на дължимата сума; че дължимата лихва за
забава е в размер на 45,97 лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение
и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител
на топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Между страните не се спори и, че ответното
дружество И.“ ЕООД е собственик на недвижим имот,
находящ се в *** с аб. № *** и, че сградата, в която се намира
имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД. От
изслушаната по делото ССЕ, неоспорена от
страните се установява и какъв е размерът на претендираната главницата и
лихвата.
Установява се от изслушаната по
делото СТЕ и ССЕ, че процесната главница е начислена за отдадена топлинна енергия за
сградна инсталация и за услуга дялово разпределение.
Спорно по делото е дали ответникът
има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като съобразно
твърденията му не е сключвал договор с ищцовото дружество, както и дали дължи
процесните суми.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ
/обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. С оглед предвиденото в закона съдът приема, че
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за
продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители за битови нужди,
доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Същият, е
следвало след като е станал собственик на имот, находящ се в топлофицирана
сграда при несъгласие с ОУ, които са публично известни да направи възражение и
да сключи индивидуален договор, каквото управителят на ответното дружество не е
направил. Съдът приема и, че в действаща към момента нормативната уредба не
съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между
топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за
битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение както нече беше посочено
възниква по силата на ЗЕ и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в
тях права и задължения. Въз основа на изложеното настоящият състав на
съда приема, че притежаваното от ответника право на собственост
върху жилище, находящо се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е
достатъчен факт, за да се приеме, че между него и ищеца е възникнало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия, поради което и направеното от страна на ответната страна възражение за
липса на договорно правоотношение е неоснователно. От
друга страна в
чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят.
Уредена е и отговорността при неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия.
Другия спорен по делото въпрос
е и дали ответникът дължи претендираните суми, които са начислени за сградна
инсталация и такса дялово разпределение. Задължението за заплащане на
сумите за отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата топлинна енергия възниква за потребителя в качеството му на
етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за
заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна
собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от
ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от
ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на
вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само в
посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците
или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В
случая не са
представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната
собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ,
ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат
за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. Поради изложеното настоящия
състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството му на
собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия
за отдадена сградна инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като същото се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и
чл.139а от ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на
чл.139а от същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от потребителите.
С
преминаването от преки договорни отношения между потребителите и избраната от
тях фирма за дялово разпределение към модел, при който топлофикационното
дружество сключва договор с фирмите за дялово разпределение при общи условия,
одобрявани от ДКЕВР, на практика тези
фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост,
се извършва възмездно. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4
ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на услугата се заплаща
от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а
по силата на чл.33, ал.1 от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите
дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното
дружество. От приобщената по делото ССЕ се установява, че фирмата, която е избрана за
извършване на услугата е „Холидей
и Райзен“ ЕООД, че са начислявани суми за услугата дялово разпределение
и, че ответникът не е заплатил процесната сума в предвидения срок.
С оглед
на изложеното съдът приема, че за ответника е възникнало задължението за плати
претендираната от ищеца главница, вкл. суми за отдадена ТЕ за сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на задължението в предвидения в
чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът
да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи и претендираната лихва върху главницата.
Неоснователни
са доводите на ответника, че през процесния период ищецът не му е издавал фактури за плащане и, че не е получавал такива. Следва да се
посочи, че по силата на чл. 68, б."а" от ЗЗД паричните задължения са
търсими, а не носими, поради което задължение на длъжника е да предложи
изпълнение. Задължението на потребителя за заплащане на услугата не произтича
от фактурата, а от сключения договор за предоставяне на топлинна енергия.
Поради изложеното настоящият състав на съда приема, че предявеният иск с
правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство
разноски. С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. Съразмерно с цената на предявените искове на заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 54.18 лв. При общ размер на разноските от 75,00 лв. - от които – 25,00
лв. - държавна такса и 50 лв. - юрк. възнаграждение, след съответно изчисление,
съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване
на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът
установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 54,18 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 415,00 лв, от които
75,00 лв. заплатени държавни такси, 240 лева за експертизи и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение,
част от претендираното юрисконсултско възнаграждение от 15.00 лв. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „И.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, маг. №5 дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Й. В., сума в общ размер размер на обща сума в размер на 380,13 лева /триста и
осемдесет лева и тринадесет стотинки/ за консумирана топлинна енергия, от които
334,21 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.02.2014 г. до 31.01.2017 г., както и 45,97 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 01.04.2014 г. до 16.03.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното
погасяване на задължението, на основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, маг. №5 да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., сумата
от 54.18 лв. /петдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 2053 по описа за
2017г. на Плевенски районен съд, разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „И.“
ЕООД
ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
***, маг. №5, да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., сумата от 415,00 лв. /четиристотин и петнадесет лева/, представляваща сторени
в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Холидей
и Райзен“ ЕООД на страната на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: