РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Бургас, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205800 по описа за 2021
година
Производството е oбразувано по жалбата на ПЛ. П. П., ЕГН: **********, с адрес: ****,
против Наказателно постановление №21-0769-005253/15.12.2021г., издадено от Р.Т.П. –
началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за нарушение по чл.174,
ал.3 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание – „Глоба” в размер
на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат и подробни доводи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно
уведомен, се явява лично и с адв. С., която навежда доводи за допуснати процесуални
нарушения при издаване на НП и моли за неговата отмяна.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание
представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 26.11.2021г. гр.Бургас по бул.“Д.“ до хотел „Ф.“ по посока на движение
бензиностанция „Шел“, ПЛ. П. П., ЕГН: **********, управлявал собственият си лек
автомобил „ХЮНДАЙ ПОНИ“ с рег. № ***.
При управлението си около 09,05 часа, водачът бил спрян за проверка от служители на
05 РУ на МВР - гр.Бургас, които изискали съдействие от Сектор „Пътна полиция“. На място
пристигнал мл. автоконтрольор О.А.. Водачът бил поканен да даде проба за употреба на
наркотични вещества или техни аналози чрез изпробване с техническо средство „ДРЕГЕР
1
ДРЪГ ТЕСТ 5000 с фабр.№ ARLB-0021. П. отказал да бъде тестван с техническо средство,
поради което и А. му издал Талон за медицинско изследване №091373, в който изрично
посочил, че лицето следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона
за даване на кръвна проба. Водачът подписал и получил талона, като записал
собственоръчно върху него: „няма да дам кръв“.
За горните обстоятелства О.А. съставил на водача АУАН с бл. № 196157, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози чрез изпробване с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000 с фабр.№ ARLB-
0021, както и че на същият е издаден талон за медицинско изследване с № 091373. Актът
бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал АУАН-а, като
не записал в него възражения.
Въз основа на АУАН, на 15.12.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р.П. – Началник
Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за
това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
2
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години
и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на
водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също
нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. № 973/2017г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва
възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се
стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по - строго, отколкото нарушението
по чл.174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от приложения по делото талон за медицинско
изследване се установява, че въпреки че е бил поканен жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и че
собственоръчно е записал в протокола за медицинско изследване, че отказва да даде кръвна
проба. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното
постановление, отправеното „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на
водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива
признаците на вмененото му нарушение.
Безспорно е установено авторството на деянието, което се установява както от
разпита на свидетеля А., така и от всички писмени доказателства, приложени по делото. Не
се събраха никакви доказателства, които да поставят под съмнение извършването на
административното нарушение от жалбоподателя.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението)
- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2 години,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването
му.
Съдят на първо място не намира за извинителни изложените в жалбата доводи за
страх от отчитане на положителна проба от уреда, който е мотивирал жалбоподателя да
3
откаже тестване. На първо място липсват каквито и да е доказателства във връзка със
сочените от жалбоподателя негови здравословни проблеми, във връзка с които се твърди да
се приемат медикаменти. На следващо място, дори такива да се приемат действително,
законодателят е възприел два начина на отчитане на употребата на наркотични вещества –
посредством техническо средство и посредством медицинско изследване. Дори да е налице
прием на медикаменти, който погрешно да бъде отчетен от техническото устройство /за
което няма данни да се случва действително в практиката/, медицинското изследване би
установило коректно всички употребявани от водача медикаменти или забранени
субстанции.
Съдът не споделя и наведените в съдебно заседание от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя доводи за наличие на процесуално нарушение, изразяващо
се в неяснота относно часа на извършване на нарушението. Такава неяснота по делото
липсва, като всички налични по административно – наказателната преписка писмени
доказателства навеждат към извода, че жалбоподателят П. е бил спрян за проверка именно
по посоченото в НП време - 09,05 часа на 26.11.2021г. Този час е посочен и в процесния
АУАН и в протокола за извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните
аналози. Следва да се каже, че в АУАН и в НП са посочени час и място на нарушението,
което в случая е отрицателен факт и поради това няма времеви и пространствени
предели. Следователно времето на нарушението и неговото място са времето и мястото
на отправено искане да бъде извършена проверка на водача. Фактическото обвинение е
категорично, че в 09,05 часа на 26.11.2021г., водачът е спрян за извършване на проверка, в
хода на която той отказва да бъде проверен с тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. След като съставомерното поведение е отрицателен факт, то се налага
извода, че необходимо и достатъчно е да се конкретизират спрямо времето и пространството
онези обстоятелства, които пораждат задължението му да се подложи на проверка за
употреба на наркотични вещества, а именно: управление на моторно превозно средство и
покана да бъде проверен, които са отразени в наказателното постановление и в АУАН –
сектор Пътна полиция, в 09,05 часа на 26.11.2021г., град Бургас. В настоящия случай
времето на извършване на нарушението съвпада с времето на спиране на водача, за да бъде
проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества. В този смисъл е и практиката на
съдилищата в страната Решение №179/07.07.2020г. на Старозагорски административен
съд по КАНД №129/2020г., Решение от 17.08.2018 г. на Каварненски районен съд по АНД
№ 59/2018г.
Нещо повече, такава е и практиката на касационната инстанция, като БАС
последователно възприема в практиката си за коректно описание на фактическата
обстановка в НП /включително и касателно часа на извършване на нарушението/ идентично
с процесното. В този смисъл Решение №174 от 15.02.2022г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д.
№68/2022г., Решение №162 от 11.02.2022г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1056/2021г.,
Решение №154 от 11.02.2022г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №29/2022г. и много други.
Не са налице предпоставките по чл.28 ЗАНН, тъй като, видно от справката за
4
нарушител водач са извършени и други нарушения, за които водачът е бил
санкциониран /в това число 16 НП, 14 електронни фиша и 10 ЗППАМ /. Всичко това
очертава жалбоподателя като лице, склонно да извършва нарушения на ЗДвП. Липсват
каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обичайните случаи. Също така, следва да се подчертае, че се касае за
управление на МПС - дейност, която по същество представлява източник на повишена
опасност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0769-005253/15.12.2021г.,
издадено от Р.Т.П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за
нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя
- ПЛ. П. П. ЕГН: **********, с адрес: ****, е наложено наказание – „Глоба” в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси,
като за жалбоподателя това да стане на посочения от процесуалния му представител в
с.з. адрес: ***.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5