Решение по дело №7044/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11203
Дата: 10 юни 2024 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20241110107044
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11203
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110107044 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 42 ГПК.
С искова молба ищецът ******** е предявило против Й. Й. Г. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр.
чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1150.10лв. главница
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот в *********, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва от 02.06.2023г., мораторна лихва в размер на 139.88лв. за периода от 15.09.2021г.
до 22.05.2023г., 21.53лв. дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 02.06.2023г., както и 4.67лв. мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 22.05.2023г., за които
суми има издадена заповед № 16794 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 13.06.2023г. по ч.гр.д. № 30383/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че ответникът дължи претендираните суми (представляващи ½
от задълженията) с оглед твърдяно качество потребител на ответника в качеството му
на съсобственик.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, като в срока е
депозирана молба, в която се моли за преразглеждане на всички приложени документи
по ч.гр.д. № 30383/2023г., където е пуснал възражение. Съдът констатира, че по ч.гр.д.
№ 30383/2023г. в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от ответника, в което е
оспорил дължимостта на сумите по съображения, че се е отказал от наследството на
*********, което е заявил пред ищеца със заявление, като единствен собственик на
имота се явява ****** Й. Г., който ползвал топлинна енергия и живеел на адреса, като
към молбата са представени Съдебни удостоверения изх.№ 34837/29.04.2022г. за
заявен отказ от наследство на *******, вписан в особената книга на съда под №
887/03.05.2022г., както и изх.№ 80762/13.12.2022г. за заявен отказ от наследство на
******, вписан в особената книга на съда под № 24488/12.12.2022г.
1
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с
правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Съдът е разпределил в тежест на ищеца доказване на следните предпоставки
(юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение (валидно
сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
стоки и ги е предал на потребителите (т.е. следва да бъде доказано доставено
количество топлинна енергия - отделено за безспорно, качеството на потребител на
топлинната енергия на ответниците - спорно) и 2. продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувачите, остойностено в размер на
претендираната сума - отделено за безспорно. По иска с правно основание чл. 86, ал.
1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да разпределено да докаже изпадането в
забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за
забава за процесния период - отделени за безспорни обстоятелства. По възражението
за погасяване по давност - в тежест на ищеца е разпределено да докаже, че от
настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ******** е доставило за имот в в *********, за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., топлинна енергия, остойностена в размер на 2300.20лв., че
лихвата за забава върху главницата за периода от 15.09.2021г. до 22.05.2023г. е в
размер на сумата от 279,76лв., както и че сумите не са заплатени. С оглед на което
спорът по делото се е концентрирал по качеството на потребител на топлинна
енергия на ответника за ½ от претендираните суми за доставена енергия.
Процесният топлоснабден имот в ********, съгласно приетия по делото н.а. от
03.12.1969г. е бил собственост на ********* (към датата на н.а. е на 18г.). С оглед
възражението по чл.414 ГПК ответникът Й. Й. Г. е представил доказателства за отказ
от наследство на наследодателя *******, починала на 14.08.2010г., вписан под №
887/03.05.2023г. в специалната книга на съда, така и за отказ от наследство на
наследодателя ***********, починала на 27.01.1993г., вписан в особената книга на
съда под № 24488/12.12.2022г. Представено е и писмо от ********** от 20.05.2022г., че
приложеният отказ от наследство е отразен в базата данни на дружеството. По делото
няма доказателства представени от ищеца процесният имот да е придобит по време на
брака с Й. ******* Г., (не е налице и признание на факт по чл.175 ГПК доколкото
ответникът твърди, че апартаментът е придобит преди брака на родителите му, като в
имота живеел брат му, а ответникът се е отказал от наследството), а съгласно
удостоверение от 01.04.2022г. се установява, че бракът между ****** и Й. ******* Г. е
прекратен с решение от 16.03.1982г. Доколкото не са оспорени отказите от наследство,
съответно не е проведено доказване за приемане по чл.49, ал.2 ЗН, поради което искът
следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен, доколкото ищецът не доказа
качеството потребител на ответника, с оглед на което не е необходимо обсъждане на
останалите доказателства по делото.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените положителни установителни искове по реда на чл.422
ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Й. Й. Г. с ЕГН: ********** и адрес:
*********, дължи на ********** с ЕИК: ****** и адрес: ***********, сумите:
1150.10лв. главница представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот в *********, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 02.06.2023г., мораторна лихва в размер на 139.88лв. за
периода от 15.09.2021г. до 22.05.2023г., 21.53лв. дялово разпределение за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 02.06.2023г., както и 4.67лв.
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г.
до 22.05.2023г., за които суми има издадена заповед № 16794 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.06.2023г. по ч.гр.д. № 30383/2023г. по описа на СРС,
27 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3