Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/29.04.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 39/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
АПК, във вр. с чл. 107,
ал. 2 от ЗАвтПр.
Образувано е по жалба на Р.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ РД-14-3676/20.12.2021 г., издадена от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. “а” и т. 4, б. “б”, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтПр са наложени следните принудителни административни мерки
– т.1 - по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ и ал. 2, т. 1, във вр. чл. 106а,
ал. 7 от ЗАвтПр - временно спиране от движение на МПС марка Фолксваген Туран с
рег. № ТХ 4645 АР, собственост на Р.К.С. - до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой регистрационна
табела и отнемане на СРМПС; т.2 - по чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр – временно отнемане на СУМПС и
контролния талон към него на Р.К.С. - до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Оспорва се истинността на фактическите изводи в заповедта. Твърди се, че
не е доказано по никакъв начин, че жалбоподателят е взел пари от пътниците в
автомобила. Сочи се, че единият пътник е съсед, а другият е роднина на
жалбоподателя и не е имало уговорка за плащане между тях. Твърди се, че
обясненията на пътниците, дадени в административното производство, са неверни,
тъй като са дадени под заплаха, че ще бъдат глобени. Сочи се, че дори и да се
приеме, че е имало уговорка за плащане, то тя е била в условията на
евентуалност и до момента на спирането на автомобила жалбоподателят не е бил
взел възнаграждение от пътуващите с него лица. По тези съображения се иска
отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч.
платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът – директорът на РД “Автомобилна администрация” – Русе, оспорва жалбата по подробно
изложени в писмен отговор съображения. Твърди, че в хода на административното
производство са събрани достатъчно доказателства за извършване на обществен
превоз на пътници от Р.К.С.. Счита, че правилно е приложена предвидената в
закона мярка, като се позовава и на най-новата съдебна практика на Върховния
административен съд по подобни казуси. Иска отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата
страна адвокатско възнаграждение.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
На 17.12.2021 г. инспектор в Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” – Русе е съставил АУАН серия А-2021 № 297836 срещу Р.К.С. за извършено
нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр за това, че на 17.12.2021 г., около 16, 15
часа, в гр. Русе, на ГКПП Дунав мост, изход РБългария, като водач на МПС марка Фолсваген
Туран с рег. № ХХХХХХХ, негова собственост, извършва международен обществен
превоз на 2 броя пътници от РБългария до РГермания, без да притежава лиценз за
обществен превоз на пътници в РБългария, лиценз на Общността за международен
превоз на пътници или удостоверение за регистрация на извършване на таксиметров
превоз на пътници.
Със съставянето на акта са иззети СРМПС, СУМПС,
контролен талон и 1 бр. предна регистрационна
табела. При проверката са снети обяснения от пътниците в автомобила – Аксел Неджебедин Хака и Емил
Великов Андреев. Единият от пътниците е заявил, че водачът се съгласил да го
закара до град Хановер в Германия, като ще вземе 100 евро за разход. Другото
лице е посочило, че водачът му е роднина (чичо на жена му) и пътуват заедно за
Германия, като ще си разделят цената за горивото – по 60 евро на човек за
гориво и винетки, които ще заплащат при зареждане.
На 20.12.2021 г. директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Русе е издал оспорената заповед № РД-14-3676/20.12.2021
г., с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “а” и т. 4, б. “б”, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтПр са наложени следните принудителни административни мерки
– т.1 - по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “а“ и ал. 2, т. 1, във вр. чл.
106а, ал. 7 от ЗАвтПр - временно спиране от движение на МПС марка Фолксваген
Туран с рег. № ТХ 4645 АР, собственост на Р.К.С. - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой
регистрационна табела и отнемане на СРМПС;
т.2 - по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр –
временно отнемане на СУМПС и контролния талон към него на Р.К.С. - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. От фактическа
страна заповедта е мотивирана с констатациите, съдържащи се в съставения срещу
водача АУАН. Прието е, че на 17.12.2021 г. при извършена съвместна проверка със
служители на РД „Гранична полиция“ – Русе инспектор в отдел “Контрол” към РД
“АА” - Русе е установил, че Р.К.С. извършва международен обществен превоз на 2
броя пътници от България за Германия, с лек автомобил марка Фолксваген Туран с
рег. № ХХХХХХХ, собственост на водача, без за МПС да има издадено заверено
копие към лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници.
С оглед на това е направен извод, че е налице основание за прилагане на
принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “а” и т. 4, б.
“б” от ЗАвтПр.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 20.12.2021 г., като на 04.01.2022
г. е обжалвана пред административния съд, видно от приложения пощенски плик.
По делото не е спорно, а това се установява и от приложеното заверено копие
на СРМПС, част ІІ, че лек автомобил с рег. № ХХХХХХХ е собственост на
жалбоподателя.
Съгласно заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ директорите на региодалните дирекции
„Автомобилна администрация“ са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди
принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтПр.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от надлежно упълномощено длъжностно лице
съгласно приложената по делото оправомощителна заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в
необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния
закон.
Съгласно посочените като правно основание за издаване на
заповедта разпоредби на чл. 106а,
ал. 1, т. 1,
б. “а” и чл. 106а, ал. 1,
т. 4, б. “б” от ЗАвтПр за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки – т. 1, б. „а“ - временно спиране от движение на моторно превозно
средство, с което се извършва превоз на
пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца; т. 4, б. „б“ - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
От съдържанието на двете
разпоредби е видно, че приложението им е обусловено от наличието на две основни
предпоставки – 1. да е извършен обществен превоз превоз на пътници или товари и 2.
превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към лиценз на
Общността.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр “Обществен превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане
или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр “Превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва услуги по извършване
на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага, като последните две условия са дадени
алтернативно. Понятието “икономическа облага” е легално дефинирано в разпоредбата
на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр, съгласно която това е всяка икономическа изгода,
което лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще
избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови
ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото
действие на пазарните механизми. Следователно от
значение за обективното осъществяване на обществен превоз на пътници е неговото
заплащане или получаването на икономическа облага, т.е. формирането на печалба
или спестяването на разходи, като достатъчно е наличието на поне едно от тях,
за да се приеме, че са налице предпоставките на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр.
В случая от събраните по време на проверката доказателства се установява
безспорно, че между Р.С. и пътниците в автомобила е имало уговорка да си разделят
разходите за гориво и винетки за превоза от България до Германия, което по
естеството си съставлява икономическа облага за водача по смисъла на § 1, т. 56
от ДР на ЗАвтПр. Няма спор и за това, че за автомобила няма издадено заверено
копие към лиценз на Общността, поради което следва да се приеме, че са налице и
двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл.106а, ал.1,
т.1, б. “а” и чл.106а, ал.1, т.4, б. “б” от ЗАвтПр – извършване на обществен превоз на пътници с пътно
превозно средство, за което няма издадено заверено копие към лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Дадените
по време на проверката писмени обяснения са годно доказателствено средство съгласно
чл. 39, ал. 1 от АПК, поради което правилно и законосъобразно административният
орган се е съобразил с тях. В хода на производството пред съда не са събрани
доказателства, които да опровергават тяхната истинност. Не се оправдават от
фактическа страна твърденията на жалбоподателя, че обясненията на пътниците са
дадени под заплаха или натиск. Неоснователно е и възражението
на жалбоподателя, че в случая не е имало уговорка за плащане, тъй като
пътуващите в МПС лица са били негови близки и познати. Самият факт, че страните
са се съгласили да поемат част от разходите, говори красноречиво, че е налице
възмездност на услугата за превоз. Обстоятелството, че парите не са платени
предварително, не променя извода, че превозът на лицата е извършен срещу
икономическа облага за водача под формата на спестени разходи за гориво и
винетки. За изпълнението на състава на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр не е от
значение начинът и времето на заплащане на разходите, а възмездността на
услугата за превоз, която в случая е налице.
При настъпването на основните правнорелевантни факти – извършване на обществен превоз на пътници с пътно
превозно средство, за което няма издадено заверено копие към лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, правилно и законосъобразно административният орган е упражнил публичното си
субективно право да наложи принудителни административни мерки по чл. 106а,
ал. 1, т. 1,
б. “а” и чл. 106а, ал. 1,
т. 4, б. “б” от ЗАвтПр. От
съдържанието на посочените разпоредби е
видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезиса на
правната норма, той няма право на избор или свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е
длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. В заповедта не е посочен конкретен срок на действие на принудителните
мерки, но тяхната продължителност е ограничена от закона - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца (чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтПр) и до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година (чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр). След отстраняване на нарушението или след изтичане на
нормативноопределения срок ПАМ следва да се считат за отпаднали с оглед на настъпването на прекратителното условие, с което е обвързано действието им. В този смисъл нормите на чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗАвтПр са
императивни и следва да се приложат по отношение на срока на действие на мерките
– така решение № 12968/17.12.2021 г. по адм. дело № 5866/2021 г. по описа на
ВАС, VІІ отделение.
Административната принуда е държавновластническа принуда, която се
реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми,
които техният адресат не желае да изпълни доброволно. Приложените ПАМ имат
превантивен и преустановителен характер – да
прекратят извършването на нарушението и да предотвратят настъпването на вредни
последици от него, както и извършването на други правонарушения от страна на
водача. С временното спиране от движение на МПС и временното отнемане на СУМПС
на водача е изпълнена непосредствената цел на закона да се преустанови извършването
на обществен превоз на пътници без необходимия лиценз, поради което процесната
заповед е в съответствие и с целта на закона.
С оглед на изложеното съдът намира,
че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Не са налице основания за
отмяната й по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски по делото. Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради
което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ РД-14-3676/20.12.2021 г., издадена от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: