Решение по дело №3277/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 375
Дата: 12 май 2025 г. (в сила от 12 май 2025 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20243630103277
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Шумен, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630103277 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Прима Комерс“
ЕООД гр. Шумен, против „Промо шоп 2020“ ЕООД гр. Дряново, с която по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, е предявен, положителенно, установителен
иск, с правно основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл.
79 ЗЗД и цена 14 500 (четиринадесет хиляди и петстотин) лв. - неиздължен
остатък по търговски договор за доставка на 16 бр. „Палети микс“, съдържащи
разнообразна ел. техника, по издадена фактура № **********/13.01.2024 г.,
ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението – 02.09.2024 г. до окончателно плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че по търговска
продажба е предал еднократно в склад на ответното дружество 16 на брой
„Палети микс“, съдържащи разнообразна ел. техника на обща стойност от 16
500 лева, за което е издал Фактура № **********/13.01.2024 г.. На 09.04.2024
година ответникът платил частично сумата 2000 лв..
Поради неплащане на остатъка от дължимите суми ищецът подал
Заявление по чл. 410 ГПК и било образувано ЧГД № 330/2024 г., по описа на
РС Дряново, по което имало издадена Заповед № 104/03.09.2024 г. за
1
изпълнение на парично задължение. Длъжникът подал възражение в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато
за установено, че ответникът му дължи сумата от 14 500 лв. по търговска
продажба, обективирана във Фактура № **********/13.01.2024 година, ведно
със законната лихва върху вземането от датата на заявлението, до
окончателното плащане. Претендира разноски в исковото и заповедно
производство.
В писмен отговор на исковата молба подаден в срока по чл. 131 ГПК
ответникът намира исковете за неоснователни, за което излага аргументи.
Претендира разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба. Ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно Международна товарителница от 10.01.2024 година /л. 9/,
подписана от чуждестранно Дружество изпращач „Vireka“, на превозвача
“Алфамейлгруп“ ЕООД товарен автомобил СВ 7020 СР, е предадена стока, с
посочен получател „Прима Комерс“ ЕООД, до разтоварен пункт Дряново, за
което от превозвач “Алфамейлгруп“ ЕООД на ищцовото дружество е издадена
Фактура № *********/15.01.2024 година /л. 8/, за транспортна услуга на
стойност 6 102 лв. с ДДС
От приета по делото Фактура № **********/13.01.2024 година /л. 7/
се установява, че е издадена от ищцовото дружество на купувача ответното
дружество, с наименование на стоката „палети-микс“, 16 бр., при единична
цена 859.375 лв., на стойност 16 500 лв. с ДДС.
От свидетелските показания на О. В. В., служител в ищцовото
дружество, се установява, че той лично на 13.01.2024 г. е участвал заедно с
управителя на ответното дружество при предаването на стоката. Твърди, че
управителят на дружеството е пристигнал на мястото където е трябвало да се
разтовари стоката, имало е мотокар, с който била разтоварени палетите, дали
му фактурата и си тръгнал.
2
Съгласно Извлечение от клиентска сметка „Салда и обороти за сметка
411“ /л. 10/ счетоводно в ищцовото дружество за клиент - купувача е посочен
„Промо Шоп 2020“ ЕООД с клиентски № *********, със салдо 14 500 лева.
От Заключението по приетата по делото ССчЕ се установява, че
счетоводствата на двете дружества са водени редовно. Фактура №
**********/13.01.2024 г. е включена в дневника за покупки по ЗДДС, на
ответното дружество за данъчен период месец януари 2024 г., като е ползван
пълен данъчен кредит в размер на 2 750.00 лева и данъчна основа 13 750.00
лева. В счетоводството на ищеца е отразено частично плащане по фактура №
**********/13.01.2024 г. в размер на 2 000.00 лева.
От приобщеното ЧГД № 330/2024 г., по описа на РС Дряново, се
установява, че по Заявление рег. № 2159/02.09.2024 г., по описа на РС
Дряново, в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед №
104/03.09.2024 г., по описа на РС Дряново, /л. 16 по ГД № 330/24 г./, за
изпълнение на парично задължение от 14500 лева, ведно със законната лихва
от датата на заявлението– 02.09.2024 г., до окончателно плащане. Заповедта е
връчена на длъжника, който в указания срок подава Възражение по чл. 414
ГПК /л. 20 по ГД № 330/2024 г./ На заявителя е дадена възможност и
едномесечен срок да предяви иск по чл. 422 ГПК, съобщението за което е
връчено на 25.11.2024 г. /л. 23 по ГД № 330/2024 г./. С молба рег. №
3104/20.12.2024 г. /л. 24 по ГД № 330/24 г./, заповедният съд е уведомен за
подадената искова молба.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор
писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда
на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството по реда на чл. 422 ГПК.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за
установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е
специален и той има ограничен предмет - само до установяване
съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
3
момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това
производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако
същата не е налице, предявеният иск е недопустим. По принцип, за да
съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. С
предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на
паричното вземане, като предметът на исковото производство е обусловен от
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В този смисъл
специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от
предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за
изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за
изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за
заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез
залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В
случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с
приложени по ЧГД № 330/2024 г., по описа на РС Дряново, документи, от
които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег.
№ 2159/02.09.2024 г., по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано
заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед №
104/03.09.2024 г., по описа на РС Дряново, за изпълнение на парично
задължение, в общ размер на 14500 лв.. Съдът констатира, че по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал
възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което заповедният съд е дал
възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който
е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така
установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими, поради което подлежат на разглеждане
по същество.
Основателността на претенцията за реално изпълнение, с правно
основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД и цена
14 500 (четиринадесет хиляди и петстотин) лв. - неиздължен остатък по
търговски договор за доставка на „Палети микс“ - 16 бр., съдържащи
4
разнообразна ел. техника, по издадена фактура № ********** от 13.01.2024 г.,
ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението – 02.09.2024 г. до окончателно плащане.
Страните са търговци, предвид което отношението между тях има
характер на търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 288
ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на
падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При предявен иск за
реално изпълнение на основното задължение на поръчващият – да плати
цената, в тежест на изпълнителя е да докаже точното, във времево,
количествено и качествено отношение, изпълнение на своите задължения. В
процесния случай от доказателствата по делото /писмени, гласни и
заключение на ССчЕ/, еднозначно се установява, че изпълнителят – ищец в
настоящото производство, е изпълнил в пълен обем своите задължения по
Договора като е предало на ответника „палети микс“ 16 бр. съдържащи
разнообразна ел.техника на обща стойност 16 500 лв. В този смисъл
възражението на ответника, че не е получавал стоки и услуги от ищеца е
неоснователно.
При така установеното поръчващия ответникът, следва да установи,
при условие на пълно главно доказване, изпълнението на основното си
задължение - плащане стойността по договора. Той не представя
доказателства да е изпълнил.
По изложените съображения, съдът намира предявения иск, с правно
основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД за
основателен в размер на претендираната сума от 14 500 лв., представляваща
неиздължен остатък по търговски договор за доставка на „Палети микс“ - 16
бр., съдържащи разнообразна ел. техника, по издадена фактура № **********
от 13.01.2024 г.
Относно разноските.
Ищецът претендира разноски, за което е представил Списък по чл. 80
ГПК /л. 51/, за общо 2700 лв. от които: 1200 лева - по заповедното
производство /910 лева - адвокатско възнаграждение и 210 лв. - държавна
такса/ и 1500 лева в исковото производство /210 лв. - държавна такса, 910 лв. -
адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за вещо лице/. При този
5
изход на спора, предвид основателността на исковете, в тежест на ответника
следва да бъде възложена сумата 3 440.83 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 330/2024
г., по описа на РС-Дряново, да се върне в състава, ведно с препис от
настоящото решение.
РЕШИ:
Признава за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, в отношенията между страните, че в полза на „Прима Комерс“ ЕООД, с
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „Плиска“,
№ 6 и съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „Добри Войников“№ 9-13, кантора 19, че
съществува вземане от ответника „Промо шоп 2020“ ЕООД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. Дряново, обл. Габрово, ул.
„Даскал Денко” № 1, в размер на 14 500 (четиринадесет хиляди и петстотин)
лева - остатък по търговска доставка на 16 бр. „Палети микс“ съдържащи ел.
техника, по издадена фактура № **********/13.01.2024 г., платима по банкова
сметка IBAN: BG 65 IORT 8048 1095 7886 00, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на заявлението – 02.09.2024 г. до окончателно
плащане, на основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79
ЗЗД.
Осъжда „Промо шоп 2020“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Дряново, обл. Габрово, ул. „Даскал Денко” № 1, да
плати на „Прима Комерс“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, бул. „Плиска“ № 6, сумата 3 440.83 лв. - съдебни
разноски, платима по банкова сметка IBAN: BG 65 IORT 8048 1095 7886 00,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от връчване пред ШОС, на основание чл. 259 и сл. ГПК.
6
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

7