Решение по ВНЧХД №340/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 66
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Мариана Иванова Георгиева
Дело: 20213600600340
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Шумен, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Нели Г. Батанова

Светлин Ем. Стефанов
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213600600340 по описа за 2021 година
С присъда № 24 от 19.07.2021 г. постановена по НЧХД № 1971 по описа
за 2020 г. Шуменският районен съд признал подсъдимия ОСМ. Ф. ОСМ. за
виновен в това, че на 23.12.2018 г. в гр. Шумен на ул. “Съединение” причинил
лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на Г. КР. ЦВ. ЕГН ********** от гр. Шумен -
престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК го
освободил от наказателна отговорност като му наложил административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 лв./хиляда лева/. Осъдил подсъдимият
да заплати на гражданския ищец Г. КР. ЦВ. ЕГН ********** от гр. Шумен
сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на деянието - 23.12.2020г. до окончателното й изплащане,
като частично уважен граждански иск, предявен от пострадалото лице в хода
на съдебното производство, като отхвърлил иска в останалата му част до
пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. Съдът постановил
подсъдимият да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския
иск и направените по делото разноски на частния тъжител.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. М.П. от ШАК,
защитник на подсъдимия О.. Намира присъдата за неправилна и моли тя да
бъде отменена, както и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск.
Алтернативно, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд. В случай, че съдът счете, че подзащитният му е
виновен, да намали размера на присъденото обещетение за причинени
1
неимуществени вреди, тъй като е прекомерно завишен. Подробно излага
възраженията си в писмени мотивирани изложения.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество – неоснователна, поради следното:
Решаващият съд е провел задълбочено съдебно следствие и след като е
разпитал всички имащи отношение към деянието свидетели и назначил
съдебно-медицинска експертиза, правилно установил фактическата
обстановка по делото, приемайки за установено следното:
На 22.12.2018г. свидетелите С.К. Ц., М.М.П. и Н.Т.Т. посетили
заведението „Клуб 7“ в гр. Шумен на ул. „Съединение“. Престоят им в
заведението продължил до ранните часове на 23.12.2018г. След полунощ
заведението посетил и тъжителя Г. КР. ЦВ.. Там той се видял с компанията на
другите свидетели, в която бил и брат му С.. Около 04.30 мин. четиримата
решили да си ходят по домовете. Понеже братята не живеели в едно жилище,
тъжителят излязъл малко по рано от тях и по левия тротоар посока
светофарите тръгнал да се прибира към дома си. Веднага след него си
тръгнала и компанията на брат му. Докато вървял по тротоара, тъжителят
видял, че в най-близката до него пътна лента, насрещно на неговата посока се
движи таксиметров автомобил. Таксиметровия автомобил бил управляван от
подсъдимият ОСМ. Ф. ОСМ.. На предната дясна седалка на таксито пътувал
свидетеля А. А.. Таксиметровият автомобил се движел по ул. „Съединение“ в
посока от кръстовището, образувано при пресичането на ул. „Съединение“ и
бул. „Велики Преслав“ в посока Военното училище в гр. Шумен. При
разминаването с автомобила , тъжителят ударил с ръка дясното странично
огледало. Огледалото се сгънало и силно се ударило в стъклото на предната
врата. Ударът бил възприет както от подсъдимия, така и от свид. А..
Подсъдимият незабавно реагирал, като спрял таксито и слязъл от него.
Насочил се към тъжителя Ц. и му нанесъл няколко удара с твърд предмет,
вследствие на което той паднал на земята. Подсъдимият нанесени още
няколко удара с твърдия предмет, след което го ритнал няколко пъти по
тялото в хълбочната област. Тези действия на подсъдимия били възприети от
свидетелките Н.Т. и М.П.. Те се развикали в посоката, където се намирали
тъжителя и подсъдимия, като към тях се насочил и свид. С. Ц.: Виждайки
прииждането на горепосочените свидетели поде. О. се отдръпнал от тъжителя
Ц. и преустановил нанасянето на удари по него. Свид. С. Ц. се обадил на тел.
112 и на този сигнал били изпратени свидетелите А.А. и Р.Ш.. Докато те
пристигнат свид. А. напуснал местопроизшествието. При пристигането си
двамата свидетели изслушали версиите на участниците в произшествието,
като изготвили предупредителни протоколи на тъжителя и подсъдимия да не
се саморазправят помежду си. Направили и бегъл оглед на таксито и в
багажника му за наличие на предмета с който са нанасяни ударите, но в
багажника на автомобила не било установено нещо такова. За вътрешен оглед
на купето на таксито, свидетелите не си спомнят да са извършвали такова
действие.
Веднага след случилото се тъжителят отишъл в спешното отделение
на МБАЛ гр. Шумен, където му е извършен преглед и бил освободен за
домашно лечение.
2
На 27.12.2018г. тъжителят Ц. се явил в отделението по съдебна
медицина при „МБАЛ Шумен“ АД, където бил освидетелстван от съдебния
лекар д-р. Владимир Владов и било изготвено съдебномедицинско
удостоверение № 329/2018г.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза от
д-р. Владимир Владов. От заключението на експертизата става ясно, че при
инцидента на 23.12.2018г. на Г. КР. ЦВ. са причинени следните увреждания:
Две разкъсноконтузни рани в областта на лицето - по една на челото и на
горната устна вдясно. Умерено изразен оток на горния и на долния клепач на
дясното око и на дясното подочие. Множество кръвонасядания и охлузвания
в областта на лицето, левия горен и левия долен крайници. Установените
травматични увреждания са причинили на тъжителя временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Същите не могат да бъдат получени при
еднократно падане върху плоскост. Установените травматични увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар.
Правилно съдът приел фактическата обстановка за установена въз
основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н.Т.Т.,
М.М.П., С.К. Ц., А.В.А., Р.Н.Ш. и А. В. А.. Показанията на първите трима са
на очевидци и преки свидетели на случилото се и напълно кореспондират на
изложеното в тъжбата. Неоснователно е направеното възражение, че тези
показания са противоречиви и не следва да им се дава вяра, защото са близки
на пострадалия. Тези свидетели пресъздават това което са видели, не
познават подсъдимия, нямат конфликт с него, за да твърдят обстоятелства, с
които да му навредят. Непосредствено след деянието са разказали какво се е
случило на пристигналите полицейски служители, не са имали време и
възможност да изградят своя версия, още повече, че подсъдимият през цялото
време е бил при тях. От заключението на приетата от съда съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни, става ясно, че обясненията дадени
от подсъдимия са защитна теза изградена в хода на процеса. Те се оборват от
заключението на експертизата, относно механизма начина на причиняване и
предмета с който могат да бъдат причинени. Събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
При правилно установена фактическа обстановка, решаващият съд е
направил и правилен и законосъобразен извод за правната квалификация на
деянието. Налице са всички законови предпоставки за освобождаването на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК. Настоящата инстанция намира, че наложеното
наказание е справедливо. Съдът определил наказание глоба в минимален
размер, тъй като тъжителят с поведението си провокирал подсъдимия.
3
Спазен е и принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Размерът на
присъдената сума не е прекомерно завишен, както твърди защитата, тъй като
са нанесени множество удари, при което пострадалият търпял болки и
страдания, както и продължителен период след това. Няма съмнение, че
описаните в съдебно – медицинското удостоверение и експертизата
наранявания са получени при конфликта станал на 23.12.2018 г. От
свидетелските показания се установява състоянието на пострадалия
непосредствено след това, нараняванията му са описани и в докладната
записка на полицейските служители, приложена в ДП №430/2019 г. по описа
на РУ на МВР – Шумен, приложено като доказателство по делото. Тъжителят
потърсил веднага медицинска помощ като посетил спешното отделение на
МБАЛ – Шумен, което се установява от лист за преглед на пациент № 27272
от 23.12.2018 г – 6:30 часа. При съдебен лекар отишъл в първия работен ден
след деянието и в медицинското удостоверение е отбелязано уврежданията са
получени по времето съобщено от пострадалия.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение като в диспозитива
на присъдата не е отразил всички наранявания причинени на пострадалия.
Излишно е в присъда това да бъде описано, достатъчно е да бъде посочен
вида на причинената телесна повреда. Присъдата има и мотиви и там е
мястото където да се описват подробно телесните повреди. Не е нарушено
правото на защита на подсъдимия, той добре е разбрал в какво е обвинен и
ефективно се е защитавал по делото.
Съдът допуснал грешка при посочване на датата на деянието в
диспозитива на присъдата по отношение на гражданския иск като
постановил, че подсъдимият дължи лихва върху присъдената сума по иска от
23.12.2020 г.Това не е процесуално нарушение, с което се накърняват правата
на подсъдимия и в никакъв случай не е основание за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда. Нарушени са права на пострадалия,
но той не се е възползвал от правото си на жалба. Връщането на делото, на
това основание би довело до утежняване положението на подсъдимия, което е
недопустимо.
ШОС намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен,
4
поради което
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 260024 от 19.07.2021 г. постановена по НЧХД
№ 1971 по описа за 2020 г. на Шуменския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5