№ 21098
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110170749 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Ф. Ц. против „Д...” АД, с която е предявен иск с
правно основание чл.221, ал.1 КТ за сумата от 650 лв., представляваща обезщетение по
чл.221 КТ за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба.
Ищецът А. Ф. Ц. твърди, че сключил с ответника трудов договор № 4434 от
14.05.2021 г., който бил прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. На основание чл.221
КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в
случаите по чл.327, ал.1, т.2 и т.3 и 3а КТ, работодателят дължал обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
правоотношение и в размер на действителните вреди – при срочно правоотношение. Към
датата на исковата молба обезщетението не било платено, поради което моли ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 650 лв. обезщетение по чл.221 КТ, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът „Д...” АД е подал отговор на исковата молба, в който признава, че
страните са били в трудово правоотношение, прекратено с уведомление на ищеца от
27.11.2023 г. по чл.327, ал.1, т.2 КТ, получено от ответника на 01.12.2023 г. На същата дата
била издадена и Заповедта за прекратяване на трудовия договор. Посочва, че съгласно т.3.3
от трудовия договор, трудовите възнаграждения се изплащат до 30-то число от месеца,
следващ месеца на полагането на труд, поради което първото 30-то число, след датата на
прекратяване на трудовото правоотношение е това на 30.12.2023 г., респ. към датата на
подаване на исковата молба задължението не било възникнало за работодателя и исковата
молба била преждевременно заведена. С отговоря представя доказателства за извършено
плащане на сумата на 20.12.2023 г., т.е. два дни преди датата на исковата молба. Поради
изложеното моли искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят разноски.
В открито съдебно заседание, ищецът не се явява, не се представлява.
Ответната страна излага доводи за неоснователност на претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
1
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.221, ал.1 КТ в тежест на ищеца е
доказването на следните правопораждащи факти: прекратяването на трудовия договор на
твърдяното основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - чрез отправяне на волеизявление, което е
достигнало до работодателя, размерът на брутното му трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение, уговорения
срок на предизвестие по договора.
В тежест на ответника, при установяване на фактите е да докаже, че е погасил
претендираните вземания чрез плащане.
От значение за възникване в правната сфера на ищеца на вземане за обезщетение
по чл. 221, ал. 1 КТ при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от
служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е въпросът доколко отправеното от него до
работодателя изявление в този смисъл е породило правното си действие.
В тази връзка следва да се изясни, че съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2,
т. 3 КТ при прекратяване на трудовоправната връзка без предизвестие същата се
преустановява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на
договора, т. е. без значение за настъпване на прекратителния ефект е реалното съществуване
в обективната действителност на основанието, на което служителят се позовава. В този
смисъл са постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о., ГК, както и определение № 1071 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 562/2010 г., IV г. о., ГК, съгласно които "разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ не
поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали
фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя,
автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали
са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на
работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.
327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо
от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание.
При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от
КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя
обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия
договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово
правоотношение."
В настоящия случай страните не спорят дали прекратяването на трудовото
правоотношение е породило своето действие, нито има въведени твърдения за
недобросъвестно упражняване на права от някоя от страните. Поради това с доклада по
делото по реда на чл.146, т.3 и т.4 от ГПК за безспорни са отделени обстоятелствата относно
съществувало между страните трудово првоотношение, по силата на трудов договор № 4434
от 14.05.2021 г., който е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 01.12.2023
г.
От приетите за безспорни факти следва, че в полза на служителя е възникнало
претендираното от него обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието. Размерът на брутното му трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото
правоотношение не е спорен по делото, а и се установява, от приложения по делото фиш за
заплата за месец ноември 2023 г. брутен размер от 789.45 лв., респ. нетна сума след
удръжките в размер на 740.66 лв. Уговореният срок на предизвестие по договора е
предвиден в чл.9.1 от процесния трудов договор – срокът на предизвестието и за двете
страни е 30 дни.
От представената по делото нотариално заверена декларация с рег. № 856/28.05.2021
2
г. на нотариус Р.Илиева, с рег. № 083 на НК, ищецът е декларирал воля трудовото
възнаграждение, командировъчни, аванси и доплащания да бъдат превеждани по банкова
сметка на К. Н. М., ЕГН **********, открита в „Ю...“ АД, .... Видно от приложената
Ведомост/Финална справка, издадена от „Банка ДСК“ на 20.12.2023 г. сумата от 740.66 лв. е
преведена по посочената в нотариално заверената декларация банкова сметка.
В отговора на исковата молба е направено правопогасяващото възражение за плащане
на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ на 20.12.2023 г., т.е. два дни преди датата на исковата
молба.
Видно от приложената към исковата молба обратна разписка от куриерска фирма
„Еконт“, изявлението по чл.327, ал.1, т.2 от КТ на ищеца е получено от ответника на
01.12.2023 г., от която дата е и издадената Заповед за прекратяване на Трудов договор №
4434/14.05.2021 г.
В тази връзка следва да се посочи, че срокът за изпълнение на задълженията за
заплащане на обезщетения по чл. 221, ал. 1 КТ и по чл. 224 КТ е предвиден в нормата на чл.
228, ал. 3 КТ, съгласно която обезщетенията по раздел III, дължими при прекратяване на
трудовото правоотношение, каквото е процесното, се изплащат не по-късно от последния
ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок, като след изтичане на този срок
работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
С оглед изложеното и предвид събраните по делото доказателства, предявеният иск
се явява неоснователен, тъй като сумата е платена преди датата на подаване на исковата
молба – 22.12.2023 г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се следват единствено на ответника. С оглед на
това и на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в хода на
настоящото производство в размер на 480.00 лева, по представен списък по чл.80 ГПК.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка така, както са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ф. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Бухово, ...., против
„Д...” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „И.... с правно
основание чл.221, ал.1 КТ за сумата от 650 лв., представляваща обезщетение по чл.221 КТ за
неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законна лихва от 20.12.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. Ф. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Бухово, .... да заплати на „Д...” АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „И.... на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 480 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3