№ 23551
гр. С., 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110156255 по описа за 2024 годИ.
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Р.И“ ЕООД срещу ЗАД „ОЗК –
З.“ АД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати
на ищеца 8288,16 лева – застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, сключена с полица № ************** г., изменена на 21.12.2022
г., за щетите, настъпили от установено на 29.09.2023 г. наводнение в
апартамент с адрес: С., ж.к. „О.К“, бул. „П.Л“ № *************, ведно със
законната лихва върху последната посочена сума от датата на подаване на
исковата молба – 20.09.2024 г., до окончателното плащане, и 720,84 лева –
обезщетение за забава за плащане на последната посочена сума в размер на
законната лихва за периода от 06.02.2024 г. до 20.09.2024 г.
Ищецът твърди, че е собственик на описания по-горе апартамент, който
е в сграда, въведена в експлоатация на 27.02.2023 г., за която е сключена
описаната по-горе застраховка с полица със срок на действие от 14.12.2022 г.
до 13.12.2023 г., която покрива и рискове от изтичане на вода. На 29.09.2023 г.
представител на ищеца забелязал, че в банята на апартамента има следи от
изтичане на вода и предположил, че е от дефектирала тръба. Служител на
ответника посетил обекта на място и направил оглед и снимки. На 23.10.2023
г. ответникът потвърдил, че щял да извърши ремонт. В хода на ремонта се
установили и допълнителни щети от измокряне на стена в кухнята на
апартамента и появил се мухъл. Ответникът поискал още документи, които му
били пратени на 19.04.2024 г., но на 16.05.2024 г. ответникът отказал да
заплати за ремонта, защото вече бил платил 573,49 лева. Ищецът поддържа, че
разходите за ремонт са 8861,65 лева, като подробно описва кои лица са
извършили ремонтните дейности и за какви пари в исковата молба. Поддържа
се, че това е възстановителната стойност на засегнатите стени, настилки,
мебели и строителни покрития. Иска се ответникът да плати обезщетението,
както и лихва от 15-ия ден от представяне на документите. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – ЗАД „ОЗК –
1
З.“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се,
че застрахователната полица покривала процесния имот само в груб строеж,
без извършените довършителни работи, тъй като била сключена към момент,
когато такива не били завършени, и съгласно чл. 43 от общите условия се
посочвало, че застраховката не покрива промени в имота след сключването .
Не е направен опис на завършеното състояние на имота и поради това
застрахователят не можел да отговаря за него. Поддържа, че стойността на
ремонтните работи, предприети от ищеца, надхвърля тази за поправяне на
вредите от наводнението. За вредите в причинна връзка с теча ответникът бил
заплатил вече обезщетение. Претенцията се оспорва, тъй като не бил
установен по категоричен начин и причинителят на вредата, за която се
твърди, че била следствие от неправилно монтиране на тръбите в сградата.
Прави се и възражение, че покритието на застраховката за разходи за ремонт
било до 3000 лева. Твърди се, че не е имало покана за плащане, поради което,
дори да се уважи главният иск, не се дължат лихви.
Третото лице – помагач на ответника – „Л.Б“ ЕООД, оспорва исковете,
както и претенциите срещу себе си, като сочи, че е предало само сградата в
груб строеж без довършителни работи, и не отговаря за водопроводи, които не
е монтирало.
Третото лице – помагач на ответника – „С.В“ АД, оспорва да носи
отговорност, като поддържа, че няма доказателства за нарушаване на правни
норми от страна на служителите му.
В съдебното заседание страните без „С.В“ АД поддържат доводите си от
исковата молба и отговорите, като ищецът с писмени бележки поддържа, че
искът е доказан и отговорността на ответника не е ограничена до 3000 лева, а
третото лице – помагач, „Л.Б“ ЕООД е акцентирало върху това, че течът не е
бил спрян и застрахователят – уведомен от ищеца в рамките на три дена.
Оспорва и че застраховката включва разходите за отстраняване на уреди и
плочки в банята.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 22 – 28 от делото Нотариален акт №
*********** г., том ***, рег. № ****, нот. дело № ***** г. на нотариус В.И с
№ *** от Регистъра на Нотариалната камара, на същата дата ищецът е
закупил самостоятелен обект в сграда – апартамент, с адрес: С., ж.к. „О.К“,
бул. „П.Л“ № *************, ведно с 1,668 % идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж, и 11,42/917,60 идеални части от подземния
паркинг, които според страните са определени за конкретно паркомясто, ведно
с 1,109 % идеални части от общите части на подземния паркинг.
Съгласно представена на лист 8 от страните полица № **************
г., на която се позовават в процеса и двете страни по делото, на 13.12.2022 г.
ищецът е сключил с ответника застраховка „Достъпна сигурност – за дома“ по
клауза „сигурност“, с която са застраховани самостоятелен обект в сграда с
адрес: С., ж.к. „О.К“, бул. „П.Л“ *** – апартамент *** на седмия етаж, и
прилежащото му паркомясто ***, за срок от 14.12.2022 г. до 13.12.2023 г.
Съгласно представен на лист 9 от делото Добавък № 1 към полицата на
22.12.2022 г. застрахователната стойност на имотите е определена на
173 928,05 лева.
Съгласно представените на лист 10 – 16 от делото специални условия по
застраховката, застрахованите рискове, посочени в раздел II, са повреда на
имуществото при: пожар; мълния; експлозия; падане на въздухоплавателно
2
средство; имплозия; буря; градушка; наводнение; ураган; пропадане поради
натрупан сняг и лед; измокряне при изтичане на вода и пара от резервоари или
тръбни инсталации (клауза „Б4“); удар с превозно средство, животно или
машИ.; замръзване; свличане или срутване на земни пластове; злонамерени
действия на трети лица; земетресение; умишлен палеж; счупване на стъкла;
кражба или грабеж. Премията се определя на квадратен метър площ по
таблица за видовете строежи, като имотът на ищеца е оценен като такъв „с
подобрения“ – по високата ставка. Предвидено е и самоучастие от 30 лева при
щети, непричинени от земетресение. Рискът „необходими разходи“ е с лимит
от 3000 лева.
Съгласно чл. 23 на представените на лист 13 – 16 от делото общи
условия по застраховката, неоспорени от страните, при установяване, че
застрахователната сума, уговорена в полицата, е по-ниска от действителната
стойност на застрахованото имущество, обезщетението се определя като
пропорционална част от възстановителната стойност за отстраняване на
вредите на отношението между застрахователна сума по договора и
действителна пълна стойност на застрахованото имущество. В чл. 19, т. 3 от
общите условия е предвидено задължение на застрахования да уведоми
ответника за всички промени в застрахованото имущество, като това дава
право да се определи допълнителна премия. Съгласно чл. 42, изр. второ,
застрахователят не дължи обезщетение за направени конструктивни или
проектни промени, допълнения или подобрения на увредените имущества.
Според чл. 44 от общите условия срокът за плащане на обезщетението е 15
дена от представяне на необходимите за установяването му документи.
Съгласно представено в препис и неоспорено от страните Разрешение за
ползване № СТ-*********** г. на последната дата сградата, където се намират
имотите на ищеца, е въведена в експлоатация.
Съгласно представен от ответника неоспорен доклад за оценка на
апартамент *** (на лист 99 – 115 от делото) към датата на доклада на
оценителя – 17.05.2022 г., в апартамента не са били изпълнени довършителни
работи и е бил със замазки по подовете, мазилки и пластмасова дограма.
Между страните не е спорно, че на 29.09.2023 г. е установен такъв теч в
апартамент ***, както е посочено в исковата молба.
Съгласно представено на лист 30 от делото уведомление на 06.10.2023 г.
ответникът е уведомен за щети от теча, настъпили на 05.10.2023 г. в банята на
апартамент ***. Посочено е, че следва да се разруши преградна стена, за да се
отстрани причИ.та за теча.
В съдебното заседание на 12.03.2025 г. (на лист 225 – 226 от делото) е
разпитана свидетелката на ищеца М.К, която дава показания, че живее в
сградата на бул. „П.Л“ *** в С. в апартамент на шестия етаж, под апартамент
***. През октомври 2023 г. се събудила една сутрин и намерила коридора си
наводнен, като съобщила на съседите и те извикали майстор, който свалил
гипсокартонените куфари по шахтите, но установил, че няма пробив във
вертикалната тръба, а тече по външната страна, т.е. течът е от отклонение
(клон) към апартамент 21. След това дошли хора с камера, която установила
влажни петна около мивката, но се оказало, че течът не е и от зад мивката, а
по-нагоре. След това разглобили куфара за тръби зад тоалетната чиния на
апартамент 21 и се установил теч от снадка между тръби в апартамент 21.
След като установили теча, не поправили гипсокартона и настилките, а
оставили една седмица открито, за да не се появят други течове. Тогава
свидетелката видяла в своята кухня, на шестия етаж, която се намира от
другата страна на намокрената баня, че водата е намокрила шперплата на
3
нейните шкафове в кухнята и пода от ламиниран паркет. Петното било заснето
и снимките – пратени на застрахователя. Под ламинирания паркет имало
влажно петно върху плочата. В апартамента на свидетелката бил сменен само
окачения таван. Свидетелката не е участвала в преговори с майстори, тъй като
не е собственик на апартамента, в който живее. Нанесли се в началото (зимата)
на 2023 г.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и
последователни, подкрепени от писмените документи по делото.
Съгласно представен от ответника и неоспорен констативен протокол от
17.10.2023 г. (на лист 159 от делото) се установява, че при оглед на тази дата е
установено, че в апартамента на ищеца има теч на топла вода от тръба, която е
била покрита и зад мивката, и е установена с термокамера. Представена е и
количествено-стойностна сметка към протокола (на лист 200 от делото).
На лист 71 – 74 е представен от ищеца неоспорен касов бон за
строителни материали на стойност 238,39 лева, които включват обаче и
електроматериали и електрически разклонители. Разходите са взети предвид
от вещото лице. На лист 75 е представена касова бележка от „Баухаус
България“ за перваз, тапи за него, профил, лайсна и крака за 92,80 лева. На
лист 76 е представена касова бележка от същия магазин от 03.12.2023 г. за
1218,98 лева. за материали за поставяне на плочки, ръкавици, и 13 кашончета
плочки гранитогрес. На лист 77 е представена касова бележка от 03.12.2023 г.
от същия магазин за елементи Vigo за 197,32 лева. На лист 78 – 82 от делото е
представена касова бележка от 04.11.2023 г. от „Практикер“ за ВиК материали
за 362,59 лева. На лист 83 е представена касова бележка от същия магазин от
16.11.2023 г. за плочки и строителни материали на стойност 423,57 лева. На
лист 84 – 86 са представени фактура от „К.П“ ООД за строително-монтажни
работи на стойност 6228 лева, както и платежно нареждане за плащане по
банков път.
Съгласно неоспорено писмо на третото лице – помагач – „Л.Б“ ООД,
изпратено до ищеца на 18.04.2023 г. (на лист 66 от делото), последният е
заявил, че в блока е имало няколко оплаквания от течове поради засилено
налягане на водата, подавана по градската водопроводна мрежа.
Съгласно представен на лист 65 и неоспорен от страните отговор от
ответника с негов изх. ***-298/22.01.2024 г. последният се е позовал на това,
че не знае дали и кой е бил отговорен за ремонтни дейности по имота, и затова
иска документи за стойността на имота, преди да извърши плащане, както и за
стойността на довършителните работи.
Съгласно изслушаното заключение на техническата експертиза по
делото, прието в заседанието от 23.06.2025 г. (на лист 397), а в писмен вид –
представено на лист 368 – 382 от делото, което съдът кредитира като логично
и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл.
200, ал. 3, изр. второ ГПК, се установява, че течът е бил по тръбите в
апартамент 21 които водят към мивката в банята, като в зала е уточнено, че
става въпрос или за съединение на тръби, или за спукана тръба, но със
сигурност няма повреда във вертикалния щранг. Засегнатата от теча площ за
поправка е около 3 кв.м., където да се подменят гипсокартон и фаянс върху
него, като не може точно по наличните данни да се установи причИ.та за теча,
но тя е или в дефект на тръбата, или в неправилен монтаж на снадките. От
теча е възникнал мухъл, като това може да стане и относително бързо, но
точен период без данни за температура и проветрение не може да се даде.
Демонтирането на шкафове е било необходимо, за да се премахне мухълът от
тях. За отстраняване на теча е било необходимо да се демонтира цялото ВиК
4
оборудване в банята и после пак да се монтира, като това са били
необходимите дейности, вкл. и поправка на куфара от гипсокартон.
Стойностите на ремонтните дейности вещото лице определя общо на 6666,14
лева, сред които по цени без ДДС – демонтаж на шкафове и мивка – 143 лева;
разкриване на тръби – 72 лева; демонтаж на тоалетна – 71 лева; разваляне на
куфар – 194 лева; демонтаж на ревизионна кутия – 49 лева; демонтаж на душ –
43 лева; извозване на отпадъци – 160 лева; демонтаж на структура на куфара –
124 лева; подмяна на тръби и изолация – 280 лева; монтаж на структура,
гипсокартон и метална конструкция – 315 лева; поставяне на ревизионна
кутия – 60 лева; циментиране и хидроизолация – 125 лева; поставяне на
лайсна и плочки – 300 лева;монтажи обратно на тоалетна, казанче и душ – 155
лева; шпакловка и монтаж на мивка и шкаф – 250 лева; монтаж на два крана –
50 лева; силикон – 60 лева, или общо без ДДС 2451 лева, а с ДДС – 2941,20
лева; допълнително – 100 лева за установяване на теча, и материали – плочки
за 143,79 лева, както и цена за ВиК материали и гипсокартон, която съдът
определя на 400 лева. Цените са към декември 2023 г.
На лист 60 – 63 от делото е представена разпечатка от електронна
кореспонденция, която не е необходимо да се обсъжда за правилно решаване
на делото.
Съгласно представено от ответника по делото платежно нареждане от
13.05.2024 г. (на лист 98 от делото), неоспорено от ищеца, ответникът е платил
обезщетение в размер на 573,49 лева. Обезщетението покрива разходи за
демонтаж на шкаф, ремонт на тръба, монтаж на шкаф, монтаж на 3 кв.м.
фаянсови плочки, изолация срещу мухъл, шпакловка за 3 кв.м. и почистване
на отпадъци, както и 10 % печалба на строителите.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение по имуществена
застраховка с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с
чл. 405, ал. 1 КЗ, и съединен иск за изплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 409 КЗ и чл.
108, ал. 1 КЗ.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че за имота е била
сключена застраховка, по която ответникът се е задължил да обезщети
вредите, настъпили от покрит риск – наводнение, като следва да се установи и
размерът на вредите (стойността на ремонта), както и причинната връзка
между тях и наводнението, а ответникът следва да докаже ограниченията в
обхвата на предмета на З., като установи всички изключения от покритието на
застрахователната полица, които твърди.
Съединеният иск за лихва се уважава, ако се уважи главният и се
установи, че ищецът е поканил ответника да плати и му е представил
поисканите документи, като оттогава са измИ.ли поне 15 дена.
По делото не е спорно, че апартаментът към датата на теча е бил
застрахован по имуществена застраховка, като полицата е сключена на
13.12.2022 г., когато банята на апартамент *** не е била изградена.
Ответникът твърди, че поради това не носи отговорност за подобренията в
банята.
При тълкуване на общите условия към полицата не може да се приеме,
че е така. Съдът следва да тълкува полицата при прилагане на правилата на
чл. 20 ЗЗД, като приема, че е налице противоречие между две клаузи в общите
условия – съгласно чл. 19, т. 3 при промяна на застрахованата вещ ответникът
5
следва да бъде уведомен и да поиска допълнителна премия, а съгласно чл. 42,
изр. второ не се застраховат „подобрения“. Тълкуването на тези клаузи следва
да стане по незаписаното в закона, но широко прилагано в търговската
практика правило за тълкуване срещу формулиралия клаузата (на латински –
contra proferentem), което следва от принципа за добросъвестността при
изпълнение на договорите. Следователно клаузата на чл. 42, изр. второ, част
от общите условия на ответника, които ищецът не е променял, следва да се
приеме, че се отнася в по-широк контекст при недвижимите имоти не до
всички подобрения (покриване на пода и стените с настилки и плочки, напр.),
а само до тези, които съществено променят обема или характера на вещта,
което следва и от общия текст на цялото изречение в чл. 41 – т.е. касае се за
пристройки, изменение на площи на стаи, построяване на нови стени и други
подобни мащабни подобрения, които водят до реконструкция. За извършените
вътре в имота текущи ремонти се прилага чл. 19, ал. 3, като неуведомяването
на ответника за промени във вещта има две последици – премията може да се
увеличи, вкл. след настъпило събитие, но това в случая не е нужно, защото тя
е определена по високата ставка от специалните условия, т.е. не би имало
основания за изменението , и увеличената стойност на имота води до
прилагане на договорните правила за подЗ. – изплаща се обезщетение
пропорционално на предвидената в договора първоначална застрахователна
стойност спрямо увеличената действителна стойност на апартамента – чл. 23
от общите условия.
Следователно в случая ответникът следва да обезщети щетите, които са
свързани с отстраняването на теча, който е покрит застрахователен риск
(независимо от това по чия вИ. е възникнал), вкл. и необходимите разноски за
достигане до течащата тръба с демонтаж, като отговорността ще се определи
при условия на подЗ..
По отношение на възражението на ответника, че течът е възникнал на
29.09.2023 г. (безспорен факт по делото), а последният е уведомен едва на
06.10.2023 г., съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ това може да е основание за отказ
от обезщетение само ако неизпълнението на задължението е във връзка с
възникване на застрахователното събитие или вредите. В случая това е така –
поради продължителния теч и забавянето за установяването на причините за
него (или поне на факта, че водата не е била спряна веднага на 29.09.2023 г.,
макар че ищецът признава, че негов служител е разбрал, че има теч още
тогава) са се увредили шкафовете и пода на съседната на банята кухня. Тези
вреди е можело да се избегнат. Не е можело да се избегнат вредите в самата
баня (които биха засегнали и жилището без подобренията – стените и
подовете), които изискват за отстраняване на теча демонтаж и монтаж на
части от плочките, куфара за тръби и гипоскартон, като за тях ищецът носи
отговорност, тъй като няма как да се извърши ремонт без тези действия.
За отстраняването на тези щети по преценка на съда и данните на
вещото лице, преценени по реда на чл. 162 ГПК, съдът определя стойността на
труда за банята, определен от вещото лице, стойността за установяване на теча
с камера, както и 400 лева за материали, или общата оценка на вредите, за
които ответникът въобще може да отговаря при условията на чл. 408 КЗ, е
6
3441,20 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че имало лимит на
„необходимите разходи“ по полицата. Изразът следва да се тълкува съгласно
чл. 288 ТЗ в смисъла, придаден му от търговския обичай, който е очевиден –
това са необходимите разходи не за отстраняване на щетите, а за
домакинството на застрахования – във връзка с това, че е увредено жилище –
това са разходи за подслон, увредени хранителни запаси и подобни. Не може
отделно изброен риск от този за намокрянето да се тълкува като ограничение
на обезщетението по друг, изрично предвиден в полицата риск, за който няма
ограничения, различни от застрахователната стойност.
Тази сума обаче не е равна на дължимото се обезщетение, тъй като има
уговорени 30 лева самоучастие на ищеца, а и е налице подЗ. при условия на
пропорционално обезщетяване – чл. 389, ал. 2 КЗ и общите условия на
ответника. Следователно следва да се направи пропорция между установената
застрахователна стойност на имота при сключване на полицата (без
довършителни работи) – 173 928,05 лева, и стойността с извършените
довършителни работи, които според съда при преценка по чл. 162 ГПК
увеличават стойността на имота с 20 %, т.е. до 208 713,66 лева. Следователно
ответникът дължи от определените от съда 3441,20 лева само част, равна на
пропорцията между двете стойности, или 83,33 %, т.е. 2867,67 лева, от които
следва да се приспаднат 30 лева самоучастие до 2837,67 лева, както и вече
платените 573,49 лева, или искът е основателен за сумата от 2264,18 лева, като
следва да се отхвърли за разликата между последната сума и претенцията от
8288,16 лева.
По иска за лихва, такава съгласно чл. 409 КЗ ответникът дължи лихва
върху дължимото се обезщетение от датата, на която е посочил, че ще плати
съгласно чл. 405 КЗ – определените в общите условия 15 дена, които текат от
предоставяне на необходимите за доказване на претенцията документи, но
срокът за плащане изтича най-късно в предвидените от чл. 108 КЗ срокове,
като в случая това е 6-месечният срок по чл. 108, ал. 2 КЗ от предявяване на
претенцията, увеличен с 15 дена съгласно ал. 1 от същата разпоредба.
Ответникът е поискал документи през януари 2024 г., които няма данни да са
представени, а са били необходими за определяне на обезщетението –
документите за стойностите на довършителните работи може да послужат за
оценка на новите плочки, например. Следователно ответникът дължи лихва от
първия работен ден след деня след изтичане 6 месеца и 15 дена след
първоначалната претенция от 06.10.2023 г., или от 23.04.2024 г., като
претенцията следва да се отхвърли за периода преди това. Изчислена по реда
на чл. 162 ГПК с лихвения калкулатор на НАП – единствен на държавна
институция, законната лихва за периода от 22.04.2024 г. до заявената в
исковата молба крайна дата – деня преди подаване на иска (след това се дължи
отделна лихва) – 19.09.2024 г., върху сумата от 2264,18 лева е в размер на
129,29 лева, за която сума и за горепосочения период искът следва да се
уважи, като се отхвърли за разликата между последната сума и 720,894 лева и
за периода от 06.02.2024 г. до 22.04.2024 г.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (2393,47 лева от 9009 лева,
или 26,57 % от направените разходи) и ответникът – пропорционално на
отхвърлената част (73,43 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
7
Доказаните разноски на ищеца са в размер на 360,36 лева – държавна
такса; 900 лева – депозит за вещо лице, и 1200 лева – адвокатско
възнаграждение по договор на лист 87 от делото, който съдържа и разписка за
плащане, или от общо признати 2460,36 лева следва да се присъдят на ищеца
пропорционално 653,72 лева.
Доказаните разноски на ответника са в размер на и 1441,08 лева –
адвокатско възнаграждение по договор на лист 393 от делото и платежно
нареждане на лист 394, или общо следва да се присъдят на ответника от тази
сума пропорционално на отхвърлената част от иска 1058,19 лева.
Третите лица – помагачи нямат право на разноски на основание чл. 78,
ал. 11 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ ЗАД „ОЗК – З.“
АД, с ЕИК:**********, и адрес на управление: С., ул. „С.С“ № ******, да
плати на „Р.И“ ЕООД, с ЕИК: ***********, и адрес на управление: С., бул.
„П.Л“ ***, вх. ***********, сумите от 2264,18 лева (две хиляди двеста
шестдесет и четири лева и 18 стотинки) – остатък от застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка, сключена с полица №
************** г., изменена на 21.12.2022 г., за щетите, настъпили от
установено на 29.09.2023 г. наводнение в апартамент с адрес: С., ж.к. „О.К“,
бул. „П.Л“ № *************, ведно със законната лихва върху последната
посочена сума от 20.09.2024 г. до окончателното плащане, и 129,29 лева (сто
двадесет и девет лева и 29 стотинки) – обезщетение за забава за плащане на
последната посочена сума в размер на законната лихва за периода от
23.04.2024 г. до 20.09.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за
разликата между присъдените 2264,18 лева и пълния предявен размер от
8288,16 лева (осем хиляди двеста осемдесет и осем лева и 16 стотинки), както
и претенцията за лихва за забава разликата между присъдените 129,29 лева
и пълния предявен размер от 720,84 лева (седемстотин и двадесет лева и 84
стотинки), както и за периода от 06.02.2024 г. до 22.04.2024 г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с
ЕИК:**********, и адрес на управление: С., ул. „С.С“ № ******, да плати на
„Р.И“ ЕООД, с ЕИК: ***********, и адрес на управление: С., бул. „П.Л“ ***,
вх. ***********, сумата от 653,72 лева (шестстотин петдесет и три лева и 72
стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Р.И“ ЕООД, с ЕИК:
***********, и адрес на управление: С., бул. „П.Л“ ***, вх. ***********, ЗАД
да плати на „ОЗК – З.“ АД, с ЕИК:**********, и адрес на управление: С., ул.
„С.С“ № ******, сумата от 1058,19 лева (хиляда петдесет и осем лева и 19
стотинки) – разноски по делото.
Решението е постановено при участие като помагачи на страната на
ответника на „Л.Б“ ООД, с ЕИК: **********, и „С.В“ АД, с ЕИК:
**********.
8
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9