Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 539/13.09. Година 2019 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 11септември Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Съдебни заседатели:
Секретар: Биляна Миткова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00985 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, № 2603115
на ОД МВР – Перник, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д.Д.И. с ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Срещу електронния фиш е постъпила
жалба от наказаното лице, в която се твърди за неяснота на вмененото му обвинение от административно
наказателен характер ,и като описание на нарушение,и като приложен
административно наказателен състав,включително и относно установения режим на
максимално разрешена скорост.
В съдебно заседание,жалбоподателят
не се явява,не изпраща представител.
Ход на делото е даден при условията на чл. 61,ал.2
от ЗАНН, тъй като жалбоподателят е бил редовно призован за с.з.на 15.07.2019г.,
но тъй като е получил призовката на 10.07.2019г.съдът е пренасрочил съдебното
заседание,а за второто съдебно заседание не е
намерен на посочения от него адрес, видно от съдържанието на върнатата в цялост призовка на призовкар при
Окръжен съд Плевен/ с дати на посещение,резултати,какво е открито на посочения
адрес./
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 26.10.2018г.,
в 14:58 часа, в гр. Перник, път I-6 на км.74+600,кв.“Бела вода“,до
бензиностанция Дилас , в посока на
движение към гр.София,се движело МПС - л.а. “НИСАН КАШКАЙ“, с рег. №ЕН8807КВ.
В същия район с мобилно автоматизирано техническо средство „ТFR1 – М”, №632, монтирано в полицейски автомобил, се извършвало измерване на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по
пътищата /обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
Впоследствие,
при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане
на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорост на движение от 92 км/ч., което превишавало с 42 км/ч.
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. След съответно
приспадане на допустимата грешка при измерването превишението на скоростта било редуцирано до 39 км/ч..
В
справката от ЦБД КАТ – МВР се сочи, че собственик
на превозното средство, с което е извършено нарушението е Яна Славейкова Богданова , поради което срещу нея е
издаден електронен фиш, серия К
,№ 2357735 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр.
с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, и е
наложена глоба в размер на 400
лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
След
връчване на електронния фиш са упражнени правата по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП,и след подадена
Декларация от Я.Б.с копие от СУМПС този ЕФ е анулиран и е издаден обжалваният електронен фиш спрямо настоящия
жалбоподател.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, снимков материал
от АТС TFR1-М 632, протокол за използване на АТСС /дата на използване от
26.10.2017г., протокол 1-29-18 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1М /632/от 07.08.2018 г. на Лаборатория за проверка
на СИ в Полицейска техника,Протокол от проверка №46-ФМИ/22.02.2013г. БИМ.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда
на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
Евентуално просрочие на същата /в
случай, че ЕФ е бил редовно връчен/, не
мотивира друг извод,
съображенията за което са следните:
В съдържанието на ЕФ не е посочено
в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, което безспорно ограничава
възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба. По тази
причина, пропускането на срока не следва
да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от
пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на
обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното
законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на
гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва да се
приеме за процесуално допустима.
От друга страна,според данните от административно наказателната преписка /отбелязано
на ЕФ/той е връчен на 29.05.2019г.а според щемпела на пощенския плик,доколкото
се разчита,жалбата е подадена на 11.06.2019г.
Разгледана по същество обаче,жалбата
се явява неоснователна, както и изложените в същата доводи.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки и възраженията на жалбоподателката, съдът не
констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство/система TFR 1-М, с идент. № 632, с каквито съгласно чл.189, ал.4
/изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани
технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което
е установено и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към служебен
полицейски автомобил с рег. №РК0290АТ и е обслужвано от полицейски служител,
поставящ начало и край на работния
процес.
Приетият по делото протокол №1-29-18/07.08.2018г. на лаборатория за проверка на СИ
в Полицейска техника при ГД „НП“, безспорно доказва, че за средство за измерване – мобилна система за
измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №632 при извършените първоначална и последваща проверка е установено
съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките
не превишават максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически
изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния
режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно, условията и редът
за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на
основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, са спазени.
На първо място,към датата на нарушението е отпаднало изискването участъкът
от пътя, в който е осъществяван видеоконтрол с мобилното автоматизирано
техническо средство, да е предварително обозначен, произтичащо от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП , отменена съответно
с ДВ бр.54 от 2017г. .
Използването на
мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/,
съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в
която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на
служебния автомобил, в който е монтирано АТСС,
началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.
Данните в протокола,
ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС
/клип №3635/, доказват, че нарушението е установено в границите на населено място- кв.“Бела
Вода“гр.Перник,/при допустима за
процесното превозно средство скорост на движение 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Тези
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на
електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен
режим съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно.
На кадрите
от снимковия материал, снет от записания клип №3635, се наблюдава ясно
автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение
в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,изключват всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането
е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес..
Безспорно доказано е, че жалбоподателят, като лице,на
което е предоставено превозното средство, с което е извършено нарушението, е негов
субект ,в
процедурата ,установена в чл.189, ал.5 от ЗДвП,поради което законосъобразно и обосновано /при всестранна и обективна оценка на
доказателствената съвкупност/, именно
отговорността на страната-жалбоподател е ангажирана за
установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства
на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на
вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което
е редовен от процесуална страна.
Всичко изложено мотивира съдебния
състав да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място Д.Д.И. е управлявал описаното превозно
средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
мобилна система за измерване на скорост – “ТFR1 – М”, №632, поради което законосъобразно отговорността му е ангажира по
реда на чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП с
издаване на електронен фиш, а доводите ,изложени в писмената жалба съдът ги
намира за неоснователни,тъй като максимално разрешената скорост е установена
според текста на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата,относима за
„населено място“ ,а вмененото административно нарушение,като
дата,място,изпълнително деяние е описано с достатъчна точност,за да може един
правоспособен водач на МПС да разбере какво му се вменява.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
превишаване на разрешената максимална скорост санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена със 39 км/ч. , която
стойност е получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение, поради
което за нарушението е приложима санкцията по т.4 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване
на разрешената максимална скорост от 31
до 40 км/ч точно фиксирано по размер наказание – глоба от 400 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено на жалбоподателя,и предвид законосъобразното определяне, обжалваният електронен фиш следва
да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К,
№ 2603115 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с
чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д.Д.И. ***,с
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.