РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 17.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5117 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” ЕАД, представляван от изп.
директор Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че ответникът
е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. ***********,
с абонатен №03070520660, като по 14 бр. фактури за периода от 25.07.2018г. до
21.02.2019г. му дължи общо сумата 1073.05 лв. Ответникът дължи и лихва за
забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на
доставката до 15.04.2019г. в размер на 21.84 лв. За събиране на вземането си
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №3204/2019г. на Русенски районен съд. Тъй като
ответникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за
изпълнение, моли да се признае за установено по отношение на същия, че му дължи
сумите 1073.05 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 14 бр.
фактури за периода от 25.07.2018г. до 21.02.2019г., заедно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, 21.84 лв лихва за забава, както и направените разноски
по ч. гр. дело №3204/2019г. на РРС. Претендира разноските по настоящото дело.
Ответникът С.Д.К. чрез
назначения му особен представител оспорва иска по основание и размер. Възразява
срещу размера на дължимите суми, които счита погрешно отчетени и нереални. Моли
искът да се отхвърли.
По делото са
представени писмени доказателства, прието е заключение на техническа експертиза
и е приложено ч. гр. дело №3204/2019г. на РРС.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ч. гр. дело №3204/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу С.Д.К. за сумите 1073.05 лв - главница за доставена топлинна
енергия по 14 бр. фактури за периода от 25.07.2018г. до 21.02.2019г. в имот на
длъжника в гр. ****************, аб. №03070520660, заедно със законната лихва
от 28.05.2019г. до окончателното изплащане, 21.84 лв лихва за забава от падежа
на всяка фактура до 27.05.2019г. и за 77 лв разноски. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона
едномесечен срок.
От представените по делото сметкофактури за доставена
топлинна енергия за периодите 25.07.2018г.-24.08.2018г., 25.08.2018г.-25.09.2018г.,
26.09.2018г.- 25.10.2018г., 26.10.2018г.-23.11.2018г., 24.11.2018г.-21.12.2018г.,
22.12.2018г.-21.01.2019г., 22.01.2019г.-21.02.2019г., както и от приложеното на
л.31 извлечение от сметка по партида №03-07-05-2-0660 за дължими суми от С.Д.К.,
се вижда, че ответникът дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за обект в
гр. ***************, за исковите периоди общо сумата 1073.05 лв.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице инж. М.Т.Д. в съдебно заседание на 18.02.2020г.,
се установява, че имотът с административен адрес гр. ********************, е
присъединен чрез сградната инсталация към градската топлопреносна мрежа на гр. Русе,
както и че в сградата, в която същият се намира, е въведено дялово
разпределение на топлоенергията, като през исковия период услугата “дялово
разпределение на топлинната енергия” за отопление е извършвано от ”Дикей-Л“ ООД
Русе, а на топлинната енергия за БГВ е извършвано от “Топлофикация Русе” АД. В
жилището има четири броя отоплителни тела (радиатори) с уреди за дялово
разпределение на топлинна енергия, монтирани през 2001г. и два водомера за
измерване на доставена битова гореща вода, монтирани вътре в имота. Периодът,
посочен в исковата молба, включва три неотоплителни месеца от 2018г. и четири
отоплителни месеца от отоплителен сезон 2018/2019г. Претендираната в исковата
молба сума е формирана от стойност на топлинна енергия за подгряване на вода за
битови нужди, стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
падаща се за имота, стойност на топлинната енергия за отопление в имота и стойност
на услугата “дялово разпределение на топлинната енергия” за БГВ. При спазване
правилата за дялово разпределение, съгласно Закона за енергетиката, действащата
Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение, за имота следва да се разпредели общо 10.8425 MWh топлинна енергия на стойност 1074.91 лв с ДДС. В
устното си заключение, депозирано в съдебно заседание при разглеждане на
делото, вещото лице пояснява, че при изтичане на 10-годишния срок за подмяна на
индивидуалните разпределители на отоплителните тела в имота на ответника,
начисляването на топлинната енергия е извършено на база максимален специфичен
разход на сградата, съгласно разпоредбите на Наредба №16-334/6.04.2007г.
Вещото лице инж. Д., който е извършил и самостоятелни
изчисления въз основа наличните доказателства, в съдебно заседание потвърждава,
че ищцовото дружество правилно е формирало задължението на ответника при
съобразяване законоустановените принципи и методики.
Заключението на експертизата е прието от съда без
възражения от страните.
В сумата 1074.91 лв не са включени лихви за забава на
плащанията. От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №03-07-05-2-0660 се
вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите до 27.05.2019г.
възлиза на 21.84 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК същото има доказателствено
значение за отразените в него факти.
Ответникът не е представил доказателства, че е
изпълнил задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената
топлоенергия за исковите периоди.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае
за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 1073.05 лв стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 25.07.2018г.
до 21.02.2019г., тъй като е недопустимо да присъди повече от поисканото, заедно
със законната лихва от 28.05.2019г. до окончателното изплащане и 21.84 лв лихва за забава
за периода до 27.05.2019г. Ответникът дължи
на ищцовото дружество и сумата 77 лв разноски по ч. гр. дело №3204/2019г. на
РРС.
Възражението на ответника, че не дължи сумите за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 25.07.2018г. до 21.02.2019г.,
тъй като същите са недоказани и нереални по размер, е опровергано от
заключението на неоспорената техническа експертиза и поради това неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 579.60 лв разноски по настоящото дело, от
които 75 лв за държавна такса, 202.30 лв
за експертиза, 202.30 лв за особен представител и 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.
директор Севдалин Желев Желев, ЕИК *********, към
С.Д.К. ****************, ЕГН **********, за сумите 1073.05 лв стойност
на доставена топлинна енергия за периода от 25.07.2018г. до 21.02.2019г., заедно със
законната лихва от 28.05.2019г. до окончателното изплащане, 21.84 лв лихва за
забава за периода до 27.05.2019г.
ОСЪЖДА С.Д.К. да заплати на
“Топлофикация Русе” ЕАД сумата 77 лв разноски по ч.
гр. дело №3204/2019г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА С.Д.К. да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 579.60 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: