№ 370
гр. Шумен, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630202142 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №СМ-03-ДНСК-68/14.07.2025 год. на
Началника на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/, гр.София, с което на
основание чл.237, ал.1, т.6, предл.първо от ЗУТ, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15
от ЗУТ на „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД, с ЕИК200308719, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.”Васил Левски” №29, вх.Г, представлявано от управителя Ж.А.Д.
е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/. Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание за дружеството-
жалбоподател се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и излага
конкретни правни съображения в подкрепа на направеното искане. Представя писмени
бележки, в които излага подробни мотиви в подкрепа на направените искания.
Процесуалният представител на Началника на Дирекцията за национален строителен
контрол /ДНСК/, гр.София - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН
оспорва жалбата, като излага подробни съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не изцяло на изложените в
нея правни съображения:
1
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2023 год. между „ДИ ВИ КОНСУЛСТ БГ“ ООД и „Електроразпределение-Юг“
ЕАД е бил сключен Договор №********** с предмет на договора Консултански услуги, свързани с
упражняване на строителен надзор при изпълнение строежи по програмата за инвестиции,
поддръжка и присъединяване на нови клиенти в КАЦ Смолян. В изпълнение на договора
дружеството-жалбоподател, в качеството си на консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е изготвило оценка за съответствие на
инвестиционен проект за строеж: „Кабелна линия ниско напрежение за присъединяване на
селскостопанска сграда в ПИ №49014Л2.422, с. Момчиловци“, преминаваща през имоти с
идентификатори 49014.10.201, 49014.10.1, 49014.12.117, 49014.12.114, 49014.12.23 по КК на
с.Момчиловци.
При извършена от длъжностно лице в РДНСК Смолян служебна проверка по реда
чл.156 от ЗУТ на законосъобразността на издаденото от главния архитект на община Смолян
разрешение за строеж №17/10.02.2025 год., ведно с одобрения инвестиционен проект за
„Кабелна линия ниско напрежение за присъединяване на селскостопанска сграда в ПИ
№49014.12.422, с.Момчиловци" преминаваща през имоти с идентификатори 49014.10.201,
49014.10.1, 49014.12.117, 49014.12.114, 49014.12.23 по КК на с.Момчиловци, било
установено, че Съгласно части Геодезия, Електро и ПБЗ на инвестиционния проект, при
осъществяване на посочения обект кабела следва да премине през имоти с идентификатори
49014.10.201, 49014.10.1, 49014.12.117, 49014.12.114, 49014.12.23 по КК на село
Момчиловци, от които имоти с идентификатори 49014.10.1 и 49014.12.117 представляват
републикански път III-863 „Соколовци-Момчиловци-Славейно-Петково-Малка Арда-
Баните-Стояново-п.к Стояново", поради което е налице хипотезата за „специално ползване
на пътя" по смисъла на §1, т.8 от ДР на Закона за пътищата /ЗП/, изразяващо се в изграждане
на ново подземно линейно съоръжение с произтичащите изисквания, които следва да бъдат
изпълнени. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗП специалното ползване на пътищата
се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, а
съгласно чл.18 от Наредбата за специално ползване на пътищата, разрешението за специално
ползване на пътя чрез изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни
линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона е
задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел
III от Закона за устройство на територията. В същото време доколкото в разпоредбата на
чл.19, ал.1, т.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, е регламентирано, че
разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на нови и ремонт на
съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на
пътя се изисква при изграждане на подземни и надземни линейни и отделно стоящи
съоръжения в обхвата на пътя.
С писмо на Областно пътно управление - Смолян вх. №РС-СМ-83-00-174/24.02.2025
год. РДНСК Смолян е уведомена, че строителството, предвидено с разрешение за строеж
№17/10.02.2025 год. преминава през имоти изключителна публична държавна собственост
1
със собственик Агенция „Пътна инфраструктура' представляващи републиканска пътна
мрежа - трети клас. В същото време при служебната проверка е било установено, че от
Агенция „Пътна инфраструктура", в качеството й на администрация, управляваща пътя и
собственик на имоти с идентификатори 49014.10.1, 49017.12.117 не е издадено разрешението
за „специално ползване на пътя“. Установено било също и че оценката за съответствие на
инвестиционния проект е извършена като комплексен доклад, съставен от регистрирана
фирма - консултант - „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ООД, притежаващо Удостоверение №РК-
0078/16.10.2023 год. за извършване на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, като
2
консултанта е извършил оценка за съответствие на инвестиционен проект, без да е съобразил
необходимостта от издаване на разрешение за специално ползване на пътя по реда на ЗП и
Наредбата за специално ползване на пътищата.
В извършената от „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД оценка за съответствие /стр.7/ било
посочено, че „строежът не оказва въздействие върху околната среда и не попада в защитена
зона. Строежът не попада в обхвата на изискванията на Закона за биологичното
разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон“.
В същото време при извършената служебна проверка на разрешение за строеж
№17/10.02.2025 год. и одобрения инвестиционен проект, било установено, че оценката е
направена при липсва на становище на компетентния орган РИОСВ по спазване на
изискванията на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.
Било установено, че независимо от изложеното, „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД е дало
положително становище за одобряване на инвестиционния проект, с което е изготвило
неправилна оценка в противоречие с изискванията на закона.
Резултатите от извършената служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на
законосъобразността на издаденото от главния архитект на община Смолян разрешение за
строеж №17/10.02.2025 год., ведно с одобрения инвестиционен проект, са били отразени в
констативен протокол №1/17.02.2025 год.
Във връзка с констатираното нарушение до дружеството – жалбоподател било
изпратено писмо изх.№РС-СМ-83-00-059/07.04.2025 год., с което представител на
дружеството бил поканен да се яви на 25.04.2025 год. за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. На 25.04.2025 год. на „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ООД в тяхно
отсъствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение №СМ-03, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние са нарушени разпоредбите на чл.142, ал.5,
т.8 от ЗУТ, във вр. с чл.127, ал.2, т.1 от ЗУТ и §1, т.8 от ДР на ЗП, чл.18, ал.1 и ал.5 от ЗП,
чл.18 и чл.19 от Наредба за специално ползване на пътищата, чл.81 и чл.92 от ЗООС. Актът
бил връчен на представляващия дружеството на 13.06.2025 год., който го е подписал, без да
изложи възражения. Впоследствие са се възползвали от законното си право и в срока по
чл.44 от ЗАНН са били депозирани писмени възражения, в които излагат, че считат, че
отговорността за неизпълнението на описаното в акта административно нарушение е на
възложителя „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, а не тяхна, тъй като възложителят не им е
предоставил описаните липсващи документи за отразяването им в „Комплексния доклад“.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление
№СМ-03-ДНСК-68/14.07.2025 год. на Началника на Дирекцията за национален строителен
контрол /ДНСК/, гр.София, с което на основание чл.237, ал.1, т.6, предл.първо от ЗУТ, във
вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД, с
ЕИК200308719, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Васил Левски” №29,
вх.Г, представлявано от управителя Ж.А.Д. е наложена имуществена санкция в размер на
5000 лева /пет хиляди лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ Инвестиционните проекти
подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж,
като Всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на
разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към
строежите, а Оценката обхваща проверка за съответствие с изискванията на влезли в сила
административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо
условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за
биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон,
както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта.
В същото време съгласно чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ Оценката за съответствие се
извършва като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма – консултант,
несвързана с проектанта – за обекти от първа до пета категория задължително, с изключение
на обектите по т.1.
Съгласно части Геодезия, Електро и ПБЗ на инвестиционния проект, предмет на
настоящото производство, при осъществяване на обект: „Кабелна линия ниско напрежение
за присъединяване на селскостопанска сграда в ГIИ №49014.12.422, с.Момчиловци" кабела е
следвало да премине през имоти с идентификатори 49014.10.201, 49014.10.1, 49014.12.117,
49014.12.114, 49014.12.23 по КК на село Момчиловци, като имоти с идентификатори
49014.10.1 и 49014.12.117 представляват републикански път III-863 „Соколовци-
Момчиловци-Славейно-Петково-Малка Арда-Баните-Стояново-п.к Стояново", поради което
е била налице хипотезата за „специално ползване на пътя" по смисъла на §1, т.8 от ДР на
Закона за пътищата /ЗП/, изразяващо се в изграждане на ново подземно линейно съоръжение
с произтичащите изисквания, които следва да бъдат изпълнени. Разпоредбата на чл.18, ал.1
от ЗП предвижда, че специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на
собственика или на администрацията, управляваща пътя, а съгласно чл.18 от Наредбата за
специално ползване на пътищата, разрешението за специално ползване на пътя чрез
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно
стоящи съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона е задължително условие за
издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III от Закона за
устройство на територията. В същото време в разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от Наредбата
за специално ползване на пътищата, е регламентирано, че разрешението за специално
ползване на пътя чрез изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни
линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя се изисква при изграждане на
подземни и надземни линейни и отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя.
Не се спори между страните по делото, че „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД, в качеството
му на консултант, по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ е изготвило оценка за съответствие на инвестиционен проект за строеж: „Кабелна
линия ниско напрежение за присъединяване на селскостопанска сграда в ПИ №
4
49014Л2.422, с. Момчиловци“ преминаваща през имоти с идентификатори 49014.10.201,
49014.10.1, 49014.12.117, 49014.12.114, 49014.12.23 по КК на с. Момчиловци. В същото
време от материалите по делото се установява по безспорен начин, че не е било извършено
съгласуване на одобрените инвестиционни проекти за строежа със специализираната
администрация управляваща път III - 863 „Соколовци-Момчиловци-Славейно-Петково-
Малка Арда-Баните-Стояново-п.к Стояново“, като е липсвало разрешение за специално
ползване на пътищата, относимо за същия и становище на компетентния орган по
отношение на инвестиционния проект по спазване на изискванията на Закона за опазване на
околната среда /ЗООС/.
Следователно с оглед на изложеното дружеството-жалбоподател е допуснало
нарушение на разпоредбите на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ. Съдът намира, че както
актосъставителят, така също и административно-наказващият орган правилно са
индивидуализирали нарушението като правилно са приложили и съответната санкционна
разпоредба на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, която предвижда имуществена санкция за юридическо
лице или едноличен търговец, извършили оценка за съответствие на инвестиционен проект в
нарушение на изискванията на чл.142, ал.5 и/или при упражняване на строителен надзор
допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 – в размер от 5000 до
50 000 лв.
В същото време при преценка законосъобразността на издаденото наказателно
постановление съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на териториална
компетентност на актосъставителя.
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от ЗУТ Дирекцията за национален строителен
контрол е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и се състои от
централно управление и регионални дирекции. Съгласно чл.222, ал.2, т.10 от ЗУТ органите
на ДНСК съобразно своята компетентност извършват проверки на комплексния доклад
относно оценка на съответствието на проектната документация с основните изисквания към
строежите, при условията на чл.156, ал.3, а съгласно т.11 на същия член извършват проверки
на лицата, упражняващи строителен надзор по време на строителството за спазване на
задълженията им при условия и по ред, определени със заповед на началника на ДНСК или
оправомощено от него длъжностно лице. Нормата на чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ посочва, че
актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от служители на ДНСК.
Дейността, структурата и организацията на работа на ДНСК към министъра на регионалното
развитие и благоустройството се уреждат с Устройствен правилник на ДНСК /Приет с ПМС
№127 от 22.05.2019 год., Обн. ДВ. бр.42 от 28 Май 2019 год./. Чл.7 от правилника определя
структурата на ДНСК като обща и специализирана администрация, включваща 28
регионални дирекции за национален строителен контрол. Съгласно чл.8 от Правилника
Териториалният обхват на действие на всяка регионална дирекция е определен на
територията на съответната област. В чл.21, раздел VII "Организация на работа" от същия
правилник е предвидено, че служителите на ДНСК осъществяват своята дейност в
5
съответствие със ЗУТ и устройствения правилник и в рамките на определената
функционална и териториална компетентност на структурното звено, към което
принадлежат, под ръководството на непосредствения си ръководител.
Видно от представените по делото доказателства, а именно Заповед №РД-15-
0196/29.05.2009 год. и Заповед №РД-15-070/2023 год. актосъставителят Х. С. Х. е назначен
на длъжност „старши инспектор“ в РДНСК – Смолян. В същото време в т.3 от
представените по делото длъжностна характеристика на старши инспектор в РДНСК,
какъвто е и актосъставителя е предвидено да изпълнява произтичащите от длъжността
служебни задължения по организация, контрол и осъществяване на дейностите в РДНСК в
обхвата на териториалната компетентност – каквато има РДНСК - Смолян на територията на
областта.
В акта за установяване на административно нарушение и в обжалваното
наказателно постановление изрично е прието, че нарушението е извършено от „ДИ ВИ
КОНСУЛТ БГ“ ООД на 12.11.2024 год. в гр.Шумен при съставянето на комплексния доклад,
следователно административно-наказателното производство е следвало да се образува с акта
за установяване на административно нарушение, съставен от лице по чл.37, ал.1 от ЗАНН,
притежаващо териториална компетентност, съобразно чл.222, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.221,
ал.1 от ЗУТ на територията на област Шумен, каквато главен инспектор в РДНСК – Смолян
не е притежавал. Органите на изпълнителната власт могат да упражняват функциите само,
доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Липсата на компетентност,
независимо от нейните разновидности – материална, персонална, териториална или по
време, представлява хипотеза, граничеща с недопустим административен произвол. Тези
четири вида компетентност трябва да съществуват едновременно, т. е. кумулативно.
Отсъствието само на една от видовете компетентност води до недействителност на акта,
което е основание за неговата отмяна. Административно-наказателното производство се
смята за образувано със съставянето на редовен акт за установяване на административно
нарушение, като незаконосъобразността на последния влече след себе си
незаконосъобразност и на наказателното постановление.
В настоящият случай съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение при липса на компетентност от страна
на актосъставителя.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, без да
бъдат обсъждани останалите релевирани от страните доводи и аргументи.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на дружеството-
жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
6
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство
жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за
присъждане на разноски се явява основателно и доказано. При преценка на направеното от
страна на процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност
на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за
основателно. Съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от жалбоподателя
писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално представителство е
било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева. Разпоредбата на
чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер под минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
същата наредба /в сила към датата на сключване на договора за правна помощ и защита/,
поради което същото не се явява прекомерно. С оглед на изложеното въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 600 лева,
включващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №СМ-03-ДНСК-68/14.07.2025 год. на Началника
на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/, гр.София, с което на основание
чл.237, ал.1, т.6, предл.първо от ЗУТ, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на
„ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД, с ЕИК200308719, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.”Васил Левски” №29, вх.Г, представлявано от управителя Ж.А.Д. е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/, гр.София да
заплати на „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД, с ЕИК200308719, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.”Васил Левски” №29, вх.Г, представлявано от управителя Ж.А.Д.
сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
7
съгласно представен списък.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8