№ 644
гр. Разград, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330100749 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Д. Р. Д. с ЕГН ********* /подадена чрез
адв. Ж. Ч. от АК гр. Разград/, срещу ОБЩИНА гр. Разград, административен
адрес: гр. Разград, бул. „Бели Лом" № 37А, за установяване право на
собственост на ищеца по отношение на поземлен имот с идентификатор
59416.140.147 по КККР на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на с. П., Община Разград, местност "Ясак", площ 1603 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: нива, девета категория, при съседи: имоти с идентификатори
59416.140.14 и 59416.888.9901.
Ищецът сочи, баща му закупил два имота с обща площ 2,5 дка. на
12.04.1990г., починал по-късно същата година. Ищецът твърди, че единия от
тези имоти е останал в чертите на населеното място и е образуван УПИ ХVI-
609 с площ 1195 кв.м. за които се е снабдил с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка № 29, том 2, per. № 3427, нoт. дело № 491/2000 год.
по описа на Роска И.а - Нотариус с per. № 378. Друга част от същите имотите
била изключена от регулация и в момента за нея бил образуван процесния
поземлен имот с идентификатор 59416.140.147, който бил изключен от
регулационния план, придобил е статут на земеделска земя. Сочи, че
ответника неправомерно е актувал имота с АЧОС по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ
ех lege се е превърнал в общинска собственост. Твърди, че лично е упражнявал
непрекъсната фактическа власт върху имота, обработвал го е необезпокояван,
считано от 1990 г. Твърди, че имотът не е отнеман, поради което не е искано и
възстановяване на собствеността, като се обосновава на липса на
фактическите състави на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Твърди, че липсва неправомерно
отнемане, не е прекъсвана фактическа власт на ищеца, като се легитимира с
документ за собственост. Твърди, че е било запазено владението на имота в
реални граници, владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, респективно
върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което земята не
1
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно не може да бъде
включена във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
В срока по чл.131 ГПК, Община Разград депозира отговор, с който счита
иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че процесния имот не е актуван
като частна общинска собственост, което е ирелевантно, доколкото
формалното съставяне на акта не е правопоражващ юридически факт. Сочи, че
след влизането в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими, стари, реални граници земите стават
общинска собственост, като с решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ имота
е предаден на Община Разград като незаявен за възстановяване. Твърди
липсата на доказателства, че процесния имот е бил закупен от бащата на
ищеца, респ. е било визможно неговото включване в наследствената маса,
респ. преминаване в патримониум на ищеца. Твърди още липса на
доказателства за осъществяването на фактическият състав на правното
придобиване на собственост на основание продължило през съответния десет
годишен период давностно владение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че баща му Ради Р. закупил на 12.04.1990г. два
недвижими имота в с. П., с обща площ 2500 кв.м., с писмен договор. Починал
същата година. След смъртта му Д. Р. Д. установил владение.
На 15.11.2000 г., Д. Р. Д. се снабдил с констативен нотариален акт №
********* г. на нотариус рег. № 378 Роска И.а, акт № **** на СВ – Разград, за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност, а именно
дворно място УПИ ХVI – 609, кв.32, площ 1195 кв.м.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по
която страните не оспорват и съдът кредитира. Вещото лице установява, че за
първи път имотът описан в нотариален акт за № *********г. по описа на
нотариус с per. № 378 е заснет и нанесен като имот с планоснимачен № 670
върху кадастралния план на с. П. послужил за основа на плана за регулация
одобрен със заповед № 235 от 07.06.1929г. В разписния лист към плана от
1929г. като собственик на имот с планоснимачен № 670 е вписан Т. Г..
Съгласно плана за регулация от 1929г. за имот с пл. № 670 е отреден парцел №
II-670 в кв. № 64. В плана на селото от 1929г. южно от имот с пл. № 670 е
заснет имот с пл. № 690 собственост на Колю Спасов, за който е отреден
парцел 1-690 в кв. № 64. В следващия кадастрален план на с. П. послужил за
основа на действащия и в настоящия момент план за регулация одобрен със
заповед № 34 от 31.01.1980г. бившият имот с планоснимачен № 670 е заснет и
нанесен като имот с планоснимачен Jfe 609. В разписния лист към плана от
1980г. като собственик на имот с планоснимачен № 609 първоначално е
вписан Т. Г., а последствие е регистриран нотариален акт № *********г. по
описа на нотариус с per. № 378. С плана от 1980г. границата на урбанизираната
територия на с. П. (изчертана в червен цвят върху приложената към
настоящото заключение скица) е прекарана през имот с планоснимачен № 609
и разделя същия на две части както следва: -Северна част която остава в
границите на урбанизираната територия и за нея е отреден парцел с № XVI-
609 в кв. № 32, за който е съставен нотариален акт № *********г. по описа на
нотариус с per. № 378 - Южна част с площ от 558.00 кв. м (защрихована с
„вертикална щриховка“ в синьо върху скицата приложена към заключението),
която остава извън границите на урбанизираната територия на с. П.. При
изработването и одобряването на картата на възстановената собственост
2
(плана за земеразделяне) върху изключената от регулация южна част от имот с
пл. № 609 (по плана от 1980г.) ведно със северните 2/3 от изцяло изключения
от регулация бивш имот с пл. № 690 (по плана от 1929г.) е образуван имот с №
0.147. В одобрената със заповед № РД. 18 -294/09.05.2019г. карта на
неурбанизираната територия на с. П. горецитираният имот е отразен като
имот с идентификатор № 59416.140.147 с площ от 1603.00 кв.м (изчертан и
надписан в зелено, и оцветен в жъл цвят върху приложената към настоящото
заключение скица). Продесният имот с идентификатор № 59416.140.147 е
съседен на описания в нотариален акт № *********г. по описа на нотариус с
per. № 378 и съдържа изключената от регулация южна част от имот с пл. №
609 по плана от 1980г. Процесният имот не е бил включван блокове на
бившите ТКЗС, ДЗС и други подобни съществували в землище с. П.. Същият
граничи от изток, юг и запад с имот с идентификатор № 59416.140.141
представляващ „Горски фонд“.
Показания са депозирали свидетелите С. С. Т. и Р. С. И..
С. Т. живее в с. П. и от 1995 г., бил колега на майката на ищеца. Знае, че Д. Д.
място около 2,5 – 3,00 дка. към стопанския двор, от лявата страна. До имота
има полянки и започвали нивите на кооперацията. От години го имал,
обгрижвал го и засявал с различни култури. Частично имало овощна градина
около 4-5 ара /400-500 кв.м./. Не е чувал за спорове за имота с никого.
Заградено било частично с мрежа, имало и жив плет, който служел като
ограда. Границите на имота били видими. Не знае кога е поставена оградата. В
близост до мястото имало къщи, в които живеят хора.
Св. Р. И. е от с. Балкански, но познава Д. от повече от 20 г. Ищецът го е водил
преди години да му покаже имота си. Знае къде се намира – в посока към
стопанството, като се излиза от селото, според него е последен имот около 3
дка. Имало плодни дръвчета засети. Това място го имал отдавна, повече от 20
г. Не знае от къде е придобито. Не е чувал да има разправии с други хора.
Спомня си, че имало телена ограда, както и жив плет. Местото се различавало
от съседните. Д. сам се грижел за мястото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване със сила на присъдено нещо, че
ищецът е собственик на поземлен имот 59416.140.147, който е придобил въз
основа на осъществено давностно владение, поради оспорване на правото му
от ответника, е допустим.
Ответникът оспорва правата на ищеца, позовавайки се на чл. 19 ЗСПЗЗ,
като придобиване по силата на закона съставляващо пречка за осъществяване
на твърдяното от ищеца придобивно основание /давност/. Всяка страна носи
тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е
придобила спорното право.
В случая Община Разград твърди, че имотът попада в приложното поле
на чл. 19 ЗСПЗЗ. С оглед разпределената от съда доказателствена тежест
следва да докаже, че спорният имот е бил включен в ТКЗС, отнет или
одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, респективно, че е подлежал
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Обстоятелството дали за имота е
съставен Акт за частна общинска собственост е ирелевантно – твърдяното от
Община Разград придобивно основание настъпва ex lege и оповестването му с
нарочен документ не е елемент от фактическия състав. Недоказани останаха
твърденията на Община Разград в тази насока, същите са оборени от
представеното, прието по делото и неоспорено от страните заключение по
3
назначената експертиза. Инж. П. категорично установява, че имотът не е бил
одържавяван и включван в ТКЗС, ДЗС и др. колективни форми на
земеползване. Налице е трайно установена съдебна практика, която приема, че
не всички земи, намиращи се извън регулационния план на населеното място,
имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено
място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като
дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от
него по силата на ПМС № 216/61 г. Независимо от това няма пречка те да
запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито
пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат
отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни
места.
Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални
граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени
в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и
земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху
тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
нито следва да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд
влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но
са останали незаявени в законните срокове.
Ако лицата, владеещи такива земи, не притежават документ за
собственост, могат да се позоват на придобивна давност в хода на съдебния
процес. За тези земи не съществува забраната на чл. 86 ЗС, включително и в
редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е
установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана
за придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на
ЗРПВПВННИ (отм.), е съществувала само при действието на ЗСГ (отм.) – чл.
29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на ЗСГ.
След отмяната на ЗСГ обаче, няма пречка за приложение на придобивната
давност. В този смисъл са Решение № 488/19.12.2011 г. по гр.д. №1403/2010 г.
на ВКС, I г.о., и всички неизчерпателно изброени в него решения на ВКС,
Определение № 255/19.01.2024 г. по гр.д. № 1217/2023 г. на ВКС, II г.о. и
други. Във връзка с изложеното, не е налице фактическият състав за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно процесният поземлен имот не
може да бъде включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Съгласно ЗСПЗЗ и
трайната практика на ВКС не всички земеделски земи /доколкото с
изваждането на тази част от имота от регулация същият е загубил статута си
на имот в населено място от 1980 г. насетне/ подлежат на възстановяване по
реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети фактически
или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение.
В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е
статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи
на възстановяване по ЗСПЗЗ. Не се твърди имотът да е заявяван от ищеца или
негов наследодател за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот
обаче се установи, че не е кооперирана земеделска земя, отнета от
собствениците, поради което е неприложима процедурата за възстановяване
по ЗСПЗЗ.
На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от
регулация не означава автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в
4
този смисъл практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е-
№395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по
гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е
№488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Напротив, имотът е владян от
ищеца, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС, да е
отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
респ. липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ.
При това положение имотът не би следвало да влиза във фонд Резултативен
по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не става общинска собственост, в този
смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д.
№243/2012г. І г.о. Освен това се установи, че спорният имот е изключен от
регулация с план от 1980 г., но липсват твърдения, респ. и доказателства за
това същият да е бил коопериран, респ. включен в блок на ТКЗС.
Следователно този имот и след това е бил част от гражданския оборот и по
отношение на него ищецът не е загубил право на собственост. Да се приеме
обратното би означавало да се придаде отчуждително действие на разпоредби
на ЗСПЗЗ, който по дух е реституционен, а не конфискационен закон. Ето
защо по силата на същия не може да се загуби право на собственост от частни
лица за сметка на държавата или общината.
По делото не са ангажирани доказателства, че имотът е подлежал на
възстановяване, тъй като липсват данни да е бил отнет, да е бил част от
кооперативно земеползване, одържавен или отнет по друг начин. При това
положение процесният имот не е подлежал на възстановяване и затова не е
могъл да стане общинска собственост по силата на посочената разпоредба.
В настоящия случай от писмените и гласни доказателства по делото се
установява, че ищецът владее процесния имот непрекъснато от 1990 г. и към
настоящия момент, необезпокоявано и явно, в продължение на повече от десет
години. Д. Д. е демонстрирал това владение по отношение на всички. То не е
било оспорвано от трети лица. Ето защо съдът приема, че ищецът е придобил
право на собственост по отношение на процесния имот въз основа на
давностно владение чрез необезпокоявано и явно 10-годишно упражняване на
фактическа власт. Твърди се наличие на писмен договор за покупко-продажба
от 12.04.1990 г., който, видно от описаните при съставяне на нотариалния акт
за собственост № 29, том 2 от 15.11.2000 г. на нотариус Роска И.а с рег. № 378,
е послужил при съставяне на посочения акт за собственост. Същият обаче е
унищожен, с оглед изминалия период на съхранение на нотариалните дела. С
оглед извода на съда за осъществено оригинерно придобивно основание в
полза на ищеца, наличието, респ. липсата на писмения договор е ирелевантно.
Имот с идентификатор 59416.140.147 по КККР на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на с. П., Община Разград,
местност "Ясак", площ 1603 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: нива, девета категория, при съседи:
имоти с идентификатори 59416.140.14 и 59416.888.9901, се води земя по чл.19
ЗСПЗЗ, без да има основание за това. По този начин Общината неоснователно
е оспорила правото на собственост на ищеца.
Предвид основателността на иска, основателна е и претенцията на
ищеца за разноски в размер на 1455 лв., от които 55 лв. са платена д.т. за
разглеждане на иска и издаване на удостоверение, 600 лв. – депозит за
възнаграждение на вещо лице /лист 25/ и 800 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой, видно от представения договор за правна
защита и съдействие /лист 4 от делото/.
5
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК
*********, с административен адрес гр. Разград, бул. “Бели лом“, № 37А, че
Д. Р. Д. с ЕГН ********* с адрес гр. В. ********* е собственик на основание
изтекла в негова полза десет-годишна придобивна давност за недобросъвестно
владение по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
59416.140.147 /петдесет и девет хиляди четиристотин и шестнадесет, точка,
сто и четиридесет, точка, сто четиридесет и седем/ по КККР на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. П., общ.
Разград, обл. Разград, местност "Ясак", площ 1603 кв.м. /хиляда шестстотин и
три квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: нива; девета категория; номер от предходен план
000147; при съседи: имоти с идентификатори 59416.140.141 и
59416.888.9901.
ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК *********, с административен адрес гр.
Разград, бул. “Бели лом“, № 37А, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Д. с ЕГН ********* с
адрес гр. В. ********* сумата 1455 лв. /хиляда четиристотин петдесет и пет
лева/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6