РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. П., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100429 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от „МАКРОАДВАНС“АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Г.С.Раковски № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Георгиев
Сергиев, действащ чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Л. И., срещу К. Б.
Р., ЕГН: ********** от гр.П., ул.З. № 81.
Ищецът твърди, че на 07.04.2018 г. между „Банка ДСК“Ад и К. Б. Р. е
сключен Договор за стоков кредит № 343680, по силата на който „Банка ДСК“
АД е предоставила стоков кредит на ответника в размер на 912,42 лева със
срок за изплащане до 07.10.2019 г.
Изложено е, че на 11.07.2019 г. е сключено Допълнително споразумение за
цедиране на вземанията по Рамков договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 24.04.2019 г., по силата на който „Банка ДСК“ АД е прехвърлил на
ищеца всички вземания по отношение на К. Р. по процесния договор за стоков
кредит.
Твърди се, че е налице неизпълнение по смисъла на Договора за стоков
1
кредит, тъй като е крайният срок за издължаване на кредита е -7.10.2019 г.,
падежът е настъпил и задължението става изцяло изискуемо.
Посочено е, че към настоящия момент не е извършено плащане от
страна на ответника за погасяване на дължимите суми.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответникът по делото К. Б. Р., дължи на „Макроадванс“АД,
в качеството му на кредитор по вземането, произтичащо от процесния
договор за кредит, следните суми: 623,34 /шестстотин двадесет и три лева и
тридесет и четири стотинки/ лева, главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /09.12.2022 г./
до окончателното изплащане на вземането; 16,40 /шестнадесет лева и
четиридесет стотинки/, остатък от дължима по договора наказателна лихва за
периода 02.12.2018 г. до 07.10.2019 г.; 181,98 /сто осемдесет и един лева и
деветдесет и осем стотинки/ лева, представляваща остатък от дължима по
договора договорна лихва за периода 01.09.2018 г. до 07.10.2019 г.; 200,70
/двеста лева и седемдесет стотинки/ лева, обезщетение за забава в размер на
законна лихва върху непогасена главница за периода 08.10.2019 г. до
09.12.2022 г.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски в заповедното и
исковото производства.
За процесните вземания по ч.гр.д. № 1699/2022 г. по описа на РС – гр. П.
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за
отговор съгласно чл.131 от ГПК /като съдебните книжа са получени лично от
лицето/, но в посочения срок, а и след това ответната страна не е депозирала
писмен отговор, както и не са представени никакви доказателства.
В първото по делото насрочено открито съдебно заседание
дружеството-ищец не се представлява, но по делото е депозирано становище
от процесуалния представител на ищеца, в което е направено искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата К. Б. Р., редовно призована, не се явява и представлява, не
ангажира становище по предявения иск, не ангажира доказателства, не прави
2
доказателствени искания или такова за отлагане на делото. Не е направено и
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по
отношение на ответника.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за
посочените по-горе суми, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239
ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на
предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.чл.415, ал.4 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се
включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл.422 ГПК, следва да разпредели отговорността за
разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
В тази връзка и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, ответницата
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата от 325 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция за
заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, тъй като такива своевременно са
претендирани. Отделно и на същото основание - ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноските и по заповедното производство в размер на 75
лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
3
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ответникът по делото К. Б. Р.,
ЕГН: ********** от гр.П., ул.З. № 81, дължи на „МАКРОАДВАНС“АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Г.С.Раковски № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Георгиев
Сергиев, в качеството му на кредитор по вземането, произтичащо от Договор
за стоков кредит № 343680 от 07.04.2018 г., следните суми:
сумата от 623,34 /шестстотин двадесет и три лева и тридесет и четири
стотинки/ лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /09.12.2022 г./ до
окончателното изплащане на вземането;
сумата от 16,40 /шестнадесет лева и четиридесет стотинки/, остатък от
дължима по договора наказателна лихва за периода 02.12.2018 г. до
07.10.2019 г.;
сумата от 181,98 /сто осемдесет и един лева и деветдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща остатък от дължима по договора договорна
лихва за периода 01.09.2018 г. до 07.10.2019 г.;
сумата от 200,70 /двеста лева и седемдесет стотинки/ лева, обезщетение
за забава в размер на законна лихва върху непогасена главница за периода
08.10.2019 г. до 09.12.2022 г.
ОСЪЖДА К. Б. Р., ЕГН: ********** от гр.П., ул.З. № 81, да заплати
„МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Г.С.Раковски № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор
Георгиев Сергиев, сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. Б. Р., ЕГН: ********** от гр.П., ул.З. № 81, да заплати на
„МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Г.С.Раковски № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор
Георгиев Сергиев, сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща
разноски пред заповедния съд за заплатена държавна такса и юрисконсултско
4
възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК и не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със
защитата им срещу неприсъственото решение по смисъла на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5