№ 13107
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря СА
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110134299 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
26.07.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря СА, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 34299/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. И. С. и С. Н. С., като наследница на
М. И. С. и М. М. Б., като наследница на М. И. С., в която се твърди, че ответниците били
потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ..................., аб. №
16573, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 448,54
лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., но ответниците не я били заплатили, поради
което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна
енергия в размер на 204,07 лева за периода от 15.09.2019 г. до 16.05.2022 г. Прави
доказателствени искания за приемане на представени към исковата молба писмени
доказателства, допускане изслушването на ССчЕ и СТЕ, които да отговорят на задачите,
поставени в исковата молба, и за конституиране на трето лице-помагач, което да бъде
1
задължено на основание чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства, както
и по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК да бъде задължено трето неучастващо лице да представи
писмени доказателствени средства. Иска ответниците да бъдат осъдени по отделно да
заплатят дължимите суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С.
Н., чрез особения представител, като претенциите се оспорват. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, което аргументира подробно. Твърди, че е не собственик или вещен
ползвател на имота, поради което прави извод, че между страните не била налице
облигационна връзка. Поддържа, че не бил изпадал в забава, тъй като не бил канен да
погасява претендираните суми, което обосновава, освен това клаузите на общите условия
били нищожни. Инвокира доводи, че през процесния период не била доставена и ползвана
топлинна енергия. Излага съображения, че с погасяване на главното вземане по давност, то с
оглед разпоредбата на чл. 119 ГПК се погасявали по давност и акцесорните претенции.
Прави доказателствени искания за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 ГПК, съответно
по чл. 190 ГПК да представи в оригинал писмени доказателствени средства. Иска
отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника М.
Б. и не е изразено становище по предявените искове.
С Разпореждане от 13.09.2022 г., постановено по гр. д. № 34299/2022 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав, съдът е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК по
отношение на ответника С. И. С.. Разпореждането не е обжалвано, поради което е влязло в
сила.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3) ответникът да е приел
наследството на М. И. С..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
2
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия Дно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложено е Удостоверение от ГИС-София изх. № 68-00-716/19.04.2018 г., като се
установява, че имот със стар адрес в гр. София, ................... е идентичен с адрес в гр.
.........................
По делото е представено заявление-декларация от СКК до „ТС“ ЕАД, с което е
поискано да се открие партида и да се доставя топлинна енергия за недвижим имот в гр.
..................., аб. № 165573.
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това
заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на СКК за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46, том I, рег. № 1607,
нот. дело № 40/2019 г., като се установява, че С. И. С. е дарил на СКК 1/2 ид. ч. от имот в гр.
....................
От Нотариален акт за покупко-продажба на идеални част от недвижим имот на
съсобственик № 93, том I, рег. № 2696, нот. дело № 72/2019 г. се изяснява, че М. И. С. е
продал на СКК 1/2 ид. ч. от имот в гр. ....................
3
Приложено е Удостоверение за наследници изх. № РПД22-ВК08-729/18.07.2022 г.,
като се изяснява, че М. И. С. е починал на 31.05.2021 г. и е оставил за наследници по закон
М. М. Б. (дъщеря - арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и С. Н. С. (преживяла съпруга (арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира, че в случая не е доказана пълно и главно първата материална
предпоставка – наличието на облигационно отношение между страните, поради което и с
оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК. Напротив в случая от една страна са налице доказателства, че собственик на
процесния имот е трето лице, като е без значение, че ищецът е представил доказателства за
искова молба от 07.01.2020 г. (л. 22 и следващите в кориците на делото), както и за
обезличена съдебно решение по гр. д. № 552/2020 г., доколкото нито е ясно между кои
страни е постановено решението, нито дали влязло в сила, а съвсем отделен е въпросът и за
неговия ефект, които не е erga omnes, а inter partes – от гледна точка на обективните и
субективните предели на СПН. В тази насока трябва да се спомене и факта, че дори съдът да
вземе предвид тези обстоятелства, то същите отново са без значение, тъй като по делото не
са ангажирани доказателства, че договора за покупко-продажба на топлинна енергия със
заявление-декларация от СКК до „ТС“ ЕАД е бил прекратен. С оглед постановките на
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, няма
пречка трето лице – независимо дали има вещни права върху имота, да сключи
индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия. При това положение,
именно лицето по индивидуалният договор е пасивно материалноправно легитимирано да
отговаря по претенциите по този договор, като между третото лице и собствениците и/или
вещните ползватели на имота не възниква пасивна солидарност, тъй като такава не е
предвидена в закона – арг. чл. 121, ал. 1 ЗЗД. Освен това възникналото облигационно
отношение между третото лице и ищеца по силата на приетото от ищеца заявление-
декларация е res inter alios acta за останалите ответници, а както е известно res inter alios
acta, aliis neque nocet, neque prodest – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД (т. нар. относително действие на
облигационното отношение).
За пълнота трябва да се спомене, че доказването на ищеца е още по-разколебано (с
оглед стандарта за пълно и главно доказване), ако се вземат предвид и представените
писмени доказателствени средства от които се изяснява, че процесната партида и имот са на
Славка Кръстева С..
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли изцяло претенцията за
главницата, като с оглед недоказаност на първата материална предпоставка е безпредметно
да се обсъждат останалите материални предпоставки, за които по делото са събирани
доказателства.
Претенциите за дялово разпределение и мораторни лихви са акцесорни, поради което
са обусловени от изхода на спора по иска за главницата. След като обуславящата претенция
е недоказана, то такива са и обусловените претенции, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
При този изход на правни спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат само ответниците. Последните не са поискали присъждането на
деловодни разноски и не са представили доказателства, че действително са сторили такива,
поради което и не следва да им се присъждат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ................... срещу С. Н С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ................, за присъждане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 112,13 лева – цена на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
от м.05.2018 г. до м.03.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. ..................., аб. № 16573,
както и сумата от 51,92 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019
г. до 16.05.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ................... срещу М. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ......................, за присъждане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във
вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 112,13 лева – цена на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия
за периода от м.05.2018 г. до м.03.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. ..................., аб.
№ 16573, както и сумата от 51,92 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 16.05.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Д“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5