Решение по дело №1152/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, подадена чрез мл. експерт В. К., против Решение № 375 от 21.03.2025 г. по АНД № 20253110200729/2025 г., по описа на ВРС, с което е отменено наказателно постановление № 23-0003398, издадено на 10.12.2024 г. от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл. 10, § 2, изр.2, предл.2 от Регламент 561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр, и на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвтПр, на „Никмар Транс“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Касаторът поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения, и такива на материалния закон. Конкретно сочи, че съдът се е произнесъл, тълкувайки изпълнително деяние и фактически състав, различен от процесния. Счита, че не е налице твърдения порок, касаещ датата на извършеното нарушение. Намира, че от представения пътен лист се установява липсата на създадена организация от страна на превозвача, така че да се спазят седмичните и дневни почивки на водачите. От наличните данни за работа на водача по незаконосъобразен начин, и липсата на доказателства за взето отношение от страна на превозвача, прави извод, че последваща проверка не е извършвана. По изложените съображения иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърждава издаденото НП. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а в условията на евентуалност – прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В открито съдебно заседание касаторът, не се явява, не се представлява.

Ответникът „Никмар Транс“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. К. А., в писмен отговор оспорва касационната жалба. По съществото на спора изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението на първоинстанционния съд като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Никмар Транс“ ООД против Наказателно постановление № 23-0003398, издадено на 10.12.2024 г. от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл. 10, § 2, изр.2, предл.2 от Регламент 561/06, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр, на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвтПр, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. С решение № 375 от 21.03.2025 г. по АНД № 20253110200729/2025 г. ВРС е отменил оспореното НП.

За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че при проверка на „Никмар Транс“ ООД се установило, че превозвачът не е извършвал редовни проверки за установяване спазването на Глава 2 от Регл. 561/2006г. в частта относно намалена дневна почивка от минимум 9 последователни часа. Било констатирано, че водачът Г. П. С. е управлявал превозно средство - влекач „Ман“ с рег.№ [рег. номер], с монтиран дигитален тахограф , като за 24-часовия период на управление, започващ от 06:58 часа на 29.04.2024 г. не е ползвал намалена дневна почивка от най-малко 9 последователни часа, като е ползвал прекъсване от 6 часа и 52 минути, като намалението на намалената дневна почивка е от 2 часа и 8 минути. Срещу дружеството бил съставен АУАН за установеното нарушение, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

От правна страна ВРС приел, че в хода на производството не е установено по категоричен начин, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение. Организацията в предприятието изобщо не е била изследвана, за да се направи извод, че нарушението е осъществено от обективна страна. Съдът намерил, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно кой е собственикът на визираното в тях превозно средство, нито кой е превозвачът и изобщо въз основа на какви факти е направен изводът, че именно "Никмар транс" ООД е лицето, което носи отговорност за организиране работата на водача Г. П. С.. Липсвало посочване и в какви правоотношения са помежду си тези лица. Съдът е приел, че от описаните факти не става ясно дали почивката не е спазена поради действие или бездействие от страна на превозвача. Подчертал, че датата на деянието, възприета с АУАН и НП - 30.04.2024 г., предполага еднократен акт на бездействие от извършване на проверка, за разлика от вмененото „неизвършване на редовни проверки“. Последното предполага конкретизация на броя или поне на периодичността на неизвършените проверки, за да може да се осигури в пълен обем осъществяването на защита срещу обвинението. Първостепенният съд констатирал, че в АУАН и НП изобщо не се споменава дали водачът е бил в състояние да спази глава ІІ от регл. 561/06 г., което било решаващо за наказателната отговорност – дали е създадена такава организация, че водачът да е бил в състояние да спази регламента, или наличната, или липсваща организация е поставила водача в невъзможност да спази този регламент.

В рамките на извършената касационна проверка, настоящият състав намира, че районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които настоящият състав изцяло споделя, и към които препраща.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, респективно – за подмяна на процесните изпълнително деяние и състав на нарушение. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на Районен съд - Варна за несъответствие на описаните в АУАН и НП фактически констатации със съставомерните признаци на процесното нарушение. Нормата на чл.10 §2 от Регламент 561/06 на ЕС регламентира, че транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в § 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. В НП обаче е записано, че изпълнителното деяние се свежда до „неизвършване на редовни проверки“, което е явно несъответно на предписанието на правната норма. Липсата на посочени обстоятелства, които да обосноват отговорността на работодателя-превозвач, когато се касае за действия, извършени от негови служители, върху които следва да се упражнява контрол, води до недоказаност на твърдението за извършване на нарушение. Следва да се установи чрез допустими по закона средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т. е. че то е резултат от създадената от работодателя организация на работа, респ. от липсата на такава. Организацията в предприятието не е била предмет на изследване, нито на описание в санкционния акт, за да се направи извод, че нарушението е осъществено от обективна страна. От описанието на нарушението не става ясно от фактическа страна какво на практика е направил, или не е направил превозвачът, за да не даде възможност на водача да ползва регламентираната от закона почивка. Осъществяването на състава на процесното нарушение е мотивирано от АНО, включително в касационната жалба, с изводи за конклудентност и предполагаемост на отговорността на превозвача, което е недопустимо при обосноваването на административнонаказателни санкции.

Неоснователни са възраженията на касатора и относно датата на извършване на нарушението. Правилно съдът е откроил в мотивите на решението си, че датата на деянието, възприета с АУАН и НП - 30.04.2024 г., предполага еднократен акт на бездействие от извършване на проверка за разлика от вмененото „неизвършване на редовни проверки“, което предполага конкретизация на броя или поне на периодичността на неизвършените проверки, за да може да се осигури в пълен обем осъществяването на защита срещу обвинението.

Несподеляем е доводът на касатора, че пътният лист доказва, че водачът е поставен в обективна безвиновна невъзможност да ползва поне намалена дневна почивка, поради което превозвачът носи цялата отговорност за това. Пътният лист е документ за контрол и отчитане работата на водачите, съобразно утвърдените реквизити в Приложение 11 към чл. 66, т. 2 от Наредба № 33/1999 г. Същият, обаче, няма пряко отношение към срока за извършване на превоза и към регламентираните почивки. Пътният лист, наред с тахографските листи, дават информация само за съответния период колко време МПС е било в период на управление или на почивка, но същите не свидетелстват за организацията на работа, създадена от превозвача. Нарушението на правилата по глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006 може да се дължи, както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя си организация не е спазил правилата за почивките. За да се приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на водач на предприятието, а следва да се установи чрез допустими по закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т. е. че то е резултат от създадената от работодателя организация на работа или от липсата на такава. От материалите по административнонаказателната преписка е видно, че този въпрос не е изследван, и няма каквито и да било доказателства дали транспортното предприятие за посочения период е изпълнило съответните си задължения.

От всичко гореизложено следва, че в конкретния случай е налице фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение, което съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довело от своя страна до несъответствие между фактическото и юридическото му формулиране (реквизитите на НП по чл. 57, ал. 1, т.5 и т.6 от ЗАНН). Това обуславя отмяна на НП като незаконосъобразно на процесуално основание, без да е необходимо разглеждането на спора по същество. Правото на защита на санкционираното лице, а и съдебният контрол по ЗАНН, се реализират изцяло и само в рамките на административнонаказателното обвинение, очертани от съдържанието на НП. Дори да бъдат установени в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства от съставомерно значение, които не са посочени в НП, последните не могат да заместят липсата на волеизявление за тях от страна на административнонаказващия орган.

Изложеното налага извод, че обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на атакуваното решение, не се установяват пороци, рефлектиращи върху неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника по касация за разноски. За представителство пред настоящата инстанция последният е представил Договор за правна помощ от 14.05.2025г., фактура № 81/14.05.2025г. и платежно нареждане от 18.06.2025г. Същите установява сторени разноски в размер на 500 лева, които следва да бъдат присъдени на ответника по касация. Последните не се явяват прекомерни съобразно правната и фактическа сложност на делото, и процесуалната активност на ангажирания защитник.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 375 от 21.03.2025 г. по АНД № 20253110200729/2025 г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на „Никмар Транс“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.