Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. Варна, 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми юли две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12759 по описа на ВРС за 2019-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Етажните собственици на сграда в режим на ЕС на адрес *, чрез управителя на ЕС - „А.
С.“ ООД, ЕИК*, искове с правно
основание чл.422 ГПК за установяване между страните, че
отв. Д.Т.Л., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата
199.80лв. – ½ част от сбора
от месечните абонаментни
такси към ЕС за периода м.05.2015г. – м.04.2019г. включително, в т.ч.
разходи за консумативи,
такси за управление, почистване и поддръжка
общи части и фонд ремонт, които се дължат за собствения на ответника апартамент №*в същата
ЕС, съобразно решение на ОС на ЕС от 06.10.2014г.,
както и сумата 72.98лв. – останала неплатена ½ част от целевия
разход за ремонт на поктива
в сградата, съобразно
решение на ОС на ЕС от 11.03.2015г.
и договор за ремонта между ЕС и изпълнител от
25.04.2017г., която останала
част се дължи за собствения
на ответника апартамент №7 в същата
ЕС, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№5885/2019г. на ВРС.
Ищецът твърди, че по заявление на ищеца
за процесните суми е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
за ищеца се породил правният
интерес да предяви исковете.
Твърди, че с решение от 08.02.2018г. Етажните собственици на сграда в режим на ЕС на адрес * са
избрали за управител на ЕС срещу
възнаграждение „А. С.“ ООД. От
своя страна ответникът е съсобственик на апартамент №* в същата
ЕС, заедно с третото лице Д.
Г. Л., закупили апарамент №* на 31.03.1993г.
Твърди още,
че с решение
на ОС на ЕС от 06.10.2014г., необжалвано и по този начин влязло в сила, било прието месечните такси към ЕС, включващи разходите за консумативи, таксите за управление, почистване
и поддръжка общи части и фонд ремонт, да бъдат разпределяни межу етажните собственици според броя на обитателите. За периода м.05.2015г. – м.04.2019г. вкл. собствениците на апартамент №* в ЕС, един от които ответникът по делото,натрупали задължения към ЕС за неплатени месечни такси в общ
размер 399.65лв., или по 199.82лв. за всеки от двамата собственици на ап.*. Поради това с решение от
03.04.2017г. на ОС на ЕС се приело сумите да се търсят по съдебен ред. Поради неизпълнението конкретно от ответника,
от него се претендира неплатената
½ част от месечните такси към
ЕС, в посочения размер.
Твърди отделно, че с решение на ОС на ЕС от 11.03.2015г. необжалвано и по този начин влязло в сила, било прието събирането на допълнителни и целеви средства за от общо
5000лв. за наложителен ремонт на поктива
на сградата, като тези средства да бъдат разделени според квадратурата на апартаментите.
След това бил избран изпълнител,
на друго решение на ОС на ЕС от 03.04.2017г., и на
25.04.2017г. бил сключен договор за
ремонта на покрива между ЕС
и изпълнител лицето И. Р.. Ремонтът бил завършен в договорения 30 дневен срок, след което бил и заплатен. Стойността била разпределена по
описания начин, като за апартамент №* била общо 145.91лв. или 72.96лв. за всеки
от съсобствениците. С оглед
неизпълнението точно от ответника,
от него се претендира неплатената
½ част от месечните такси към
ЕС, в посочения размер.
Моли за уважаване
на исковете и за присъждане
на разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът депозира
писмен отговор. С него той не оспорва
взетите решения на ОС на ЕС, които
ищецът сочи; ремонтът на покрива на сградата; и съсобствеността си върху
апартамент №* в ЕС, заедно с лицето
Д. Л., при равни
квоти.
Не изразява конкретна позиция по основателността на исковете.
Възразява за изтекла
погасителна давност за исковите задължения.
Моли
за отхврляне на исковете.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото на осн. чл.417 ГПК е издадена в полза на ищеца
срещу ответника заповед за изпълнение за процесните суми. След указания на
заповедния съд исковете по чл.422 ГПК са предявени в законовите срокове за
това.
Не се спори и е
видно от приетото по делото
решение от 08.02.2018г. на ОС на Етажните собственици
на сграда в режим на ЕС на адрес *, че с него е избран за
управител на ЕС „А. С.“ ООД за срок от две години.
Не се спори и е
видно от приетото по делото решение
от 06.10.2014г. на ОС на Етажните собственици
на сграда в режим на ЕС на адрес *, че с него е било прието от ОС месечните такси към ЕС, включващи разходите за консумативи, таксите за
управление, почистване и поддръжка
общи части и фонд ремонт, да бъдат разпределяни межу етажните собственици при
цена от 4.00лв. месечно за всеки апартамент.
Не се спори и е
видно от приетото по делото решение от 11.03.2015г.
на ОС на Етажните собственици
на сграда в режим на ЕС на адрес *, че с него е било прието събирането на допълнителни и целеви
средства от общо 5000лв. за наложителен
ремонт на поктива на сградата,
като тези средства да бъдат разделени според квадратурата на апартаментите,
с краен срок за събиране на сумата от всеки апартамент 01.04.2017г.
Не се спори и е
видно от приетото по делото решение от от 03.04.2017г. на ОС на Етажните собственици
на сграда в режим на ЕС на адрес *, че с него било прието търсене на
изпълнител за ремонта, а отделно било прието срещу неизправни към ЕС
съсобственици да се образуват съдебни производства.
Не се спори и е
видно от приет по делото договор за СМР от 25.04.2017г., че с него ЕС възложила
на лицето И. Д. Р.ремонта на
покрива на сградата в *,
срещу сумата общо 5434.00лв.
Не се спори и е видно от приетата по делото справка от
АВп по лице, че за ответника Д.Т.Л. е вписано закупуване на апартамент №* в ЕС в в *, в съсобственост с третото
лице Д. Г. Л., още на 31.03.1993г., като последващи отписвания няма.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът
достигна до следните правни изводи:
По
тежестта на доказване: Ищецът следва да докаже изцяло, че ответникът е собственик или съсобственик на сочения
апартамент от етажната собственост;
легитимацията на ищцовата страна за исковите вземания; взетите решения на ОС на ЕС, на
които основава исковете си; влизането на решенията в сила; правното
основание, изискуемостта и размера на исковите вземания на ЕС от ответника.
В тежест на
ответника е да докаже своята изправност по отношение на задължението
за плащане, еветуално положителните факти, на които основава възраженията си в
случая – изтекла погасителна давност.
По доказаността на исковете: Както вече се
посочи, не се спори по делото и е видно от приетото решение от 08.02.2018г. на ОС на Етажните собственици
на сграда в режим на ЕС на адрес *, че с него е избран за
управител на ЕС „А. С.“ ООД за срок от две години, чрез което и предявяването на исковете чрез
този управител на ЕС е легитимно, при отчитане и на решението на ОС, с което
било прието срещу неизправни към ЕС
съсобственици да се образуват съдебни производства.
На следващо място
ищцовата страна (ЕС чрез управителя) извежда своята материална легитимация от решенията
на ОС на ЕС от 06.10.2014г. за размера и начина на разпределение на месечните такси
поддръжка към ЕС и от 11.03.2015г за събиране на целеви
средства от 5000лв. за наложителен
ремонт на поктива на сградата,
които да бъдат
разделени според квадратурата на апартаментите, с краен срок за събиране на сумата от
всеки апартамент 01.04.2017г. По делото не са направени възражения от ответника
срещу законността на тези решения, при което те следва да обвързват всички
етажни собственици, по правилата на ЗУЕС.
Отделно от това съгласно чл.40 ЗУЕС всяко решение на ОС на ЕС може да бъде обжалвано пред съд в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Трайна е съдебната практика,че правото на
възражения срещу взето решение на ОС на ЕС може и следва да бъде реализирано само
чрез иск по чл.40 ЗУЕС от съответния етажен собственик, при спазване на
посочения срок. С оглед на конститутивния характер на решението по чл.40 от ЗУЕС обжалването на решение на ОС на ЕС не може да се реализира чрез възражение
в срока за отговор по осъдителен иск срещу етажния собственик. По същия начин
възражение за унищожаемост на договор в общия случай не може да се прави с
възражение, с оглед конститутивния характер на решението по иск за
унищожаемост. Защото в тези случаи няма да се формира СПН по въпроса. По тези
причини и горепосочените решения на ОС на ЕС, на които основава правата си
ищцовата страна, са стабилни и задължителни за всеки етажен собственик.
От друга страна по делото не се оспори, а се и потвърди
от приета справка от АВп по лице, че за
ответника Д.Т.Л. е вписано закупуване на апартамент №* в ЕС в в *, в съсобственост с третото
лице Д. Г. Л., още на 31.03.1993г., като последващи отписвания няма. Поради това и с оглед чл.30, ал.2 ЗС
съдът приема за изяснено и правото на собственост на ответника Д.Л. върху ½ ид.ч. от имота.
Съгласно чл.6,
ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС собствениците са длъжни да плащат разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване“, а също и за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Които в настоящия случай са
определени с обсъдените решения на ОС на ЕС от 06.10.2014г.
и също от 11.03.2015г., като падежите на задълженията също са настъпили. Ето
защо и при собствеността на ответника,липсата на възражения срещу размера на
сумите и съответствието на търсените по делото суми с определените от ОС на ЕС,
а и при липсата на доказателства за плащане, предявените от ищцовата страна
суми за получаване се явяват дължими.
По погасителната
давност: Съгласно чл.111 ЗЗД с
тригодишна давност се погасяват всички периодични по характер задължения, като
срокът тече от деня на падежа на всяко задължение. В настоящия случай
направеното от ответника възражение в този смисъл беше прието от ищцовата
страна за основателно, както се приема то и от съда – за задълженията за
месечни вноски към ЕС. Ето защо и с оглед деня на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК (16.04.2019г.) всичките задължения до м.04.2016г. включително се
явяват погасени по давност. Така ще се следва отхвърляне на иска за месечните
вноски към ЕС, за сумата 41.42лв. за периода м.05.2015г. – м.04.2016г. включително,
а за горницата до 157.38лв. и за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. включително искът ще следва да се уважи.
За сумата от 72.98лв. – останала
неплатена ½ част от целевия
разход за ремонт на поктива
в сградата, съобразно
решение на ОС на ЕС от 11.03.2015г. и договор за ремонта между ЕС и изпълнител от 25.04.2017г. – давност няма как да е изтекла, първо защото не се касае за периодично
задължение и второ защото е определен от ОС на ЕС падеж за него – 01.04.2017г., очевидно без давност.
Законна лихва от
заявлението не е претендирана по чл.410 ГПК.
По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски,
но съразмерно с уважената част от интереса. Ето защо от общо сторените 75.00лв.
– държавна такса за исковото производство и 300.00лв. за особен представител на
ответника (платен адв. хонорар за ищеца за исковото производство няма) следва
да се присъдят общо 316.68лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
На осн. ТР
№4/18.06.2014г. следва произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските в
заповедното производство (225.00лв.), съотнесени към уважената част от интереса
с крайното решение, тоест общо сумата от 190.01лв.
На ответника
разноски не се следват, защото не е направил такива.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Д.Т.Л., ЕГН**********, дължи на Етажните собственици
на сграда в режим на ЕС на адрес *, чрез управителя
на ЕС „А. С.“ ООД, ЕИК*, сума 157.38лв. – ½ част от
сбора от месечните абонаментни
такси към ЕС за периода м.05.2016г.
– м.04.2019г. включително, в т.ч. разходи за консумативи, такси за
управление, почистване и поддръжка
общи части и фонд ремонт, които се дължат за собствения на ответника апартамент №* в същата
ЕС, съобразно решение на ОС на ЕС от 06.10.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 157.38лв. до 199.80лв., както
и за периода м.05.2015г. – м.04.2016г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№5885/2019г. на ВРС,
на правно основание чл.422 ГПК.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото, че Д.Т.Л., ЕГН**********, дължи на Етажните собственици
на сграда в режим на ЕС на адрес *, чрез управителя
на ЕС „А. С.“ ООД, ЕИК*, сумата 72.98лв. – останала неплатена
½ част от целевия разход
за ремонт на поктива в сградата,
съобразно решение на ОС на ЕС от 11.03.2015г.
и договор за ремонта между ЕС и изпълнител от
25.04.2017г., която останала
част се дължи за собствения
на ответника апартамент №* в тази ЕС, за която
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№5885/2019г. на ВРС,на правно основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.Л., ЕГН**********, да заплати на
Етажните собственици на сграда
в режим на ЕС на адрес *, чрез управителя на ЕС „А. С.“ ООД, ЕИК*, сумата 316.68лв.
– разноски в исковото производство пред ВРС, съразмерно с уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.Л., ЕГН**********, да заплати на
Етажните собственици на сграда
в режим на ЕС на адрес *, чрез управителя на ЕС „А. С.“ ООД, ЕИК*, сумата 190.01лв.
– разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от интереса,
на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………