Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 15.07.2016
Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На тринадесети юли две
хиляди и шесстнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: С.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 407 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание по член 150 от СК.
Ищецът – Н.Г.М., действаща със съгласието на своята майка представител
П.Й.М. твърди, че ответникът бил баща на ищцата и по силата на спогодба,
постигната по гражданско дело № 297/2004г. по описа на Карловски районен съд,
се задължил да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 50.00 лева, която
издръжка съществувала и се заплащала ежемесечно до настоящият момент и не била
променяна през годините. Издръжката била крайно недостатъчна и за нея възниквал
правният интерес да предяви иск по член 150 от СК. Ищцата била ученичка в
***-ти клас на „******“ град П.. Всекидневно, за да посещава учебни занятия, пътувала от село Д. до град
П., като това било свързано с разходи по пътуването. Нуждаела се от ученически
пособия, дрехи, за да посещава учебни занятия, закупуване на закуска, храна за
обяд, всичко онова необходимо относно нормалното протичане на учебния процес и
всичко онова, което било необходимо за нормалното й съществуване. От доста
години се занимавала с народни танци и това също било свързано с разходи,
пътувания, концерти, включително и в чужбина. Била девойка на ** години и имала
нараснали нужди и то не малки. Разполагала с минимални доходи, които били
крайно недостатъчни, майка й се стараела да й осигурява необходимите неща, но
тя самата била в затруднено материално и финансово положение. Справяла се с
осигуряването на един минимум на нормално съществуване, но ищцата виждала, че
майка й изнемогва. Считала, че е необходимо по-голямо участие от страна на
нейния бащата в издръжката й. Настъпили и законовите основания за изменение с
оглед разпоредбата член 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на
дължимата месечна издръжка е равен на 1/4 от размера на минималната работна
заплата. В този смисъл и предвид на това, че размерът на минималната работна
заплата била определен на 420 лева, то размерът на минималната издръжка
възлизал на 105 лева. Минималният размер не я удовлетворявал, с оглед
нарасналите й нужди.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да измени издръжката, определена с
протоколно определение от 15.09.2004г. по гражданско дело № 297/2004г. по описа
на Карловски районен съд, като я УВЕЛИЧИ от 50.00 лева на 180.00 лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2016г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира за разноските по делото.
Ответникът - Г.И.М. сочи, че дъщеря му редовно получавала освен посочените
от нея 50 лева, почти ежемесечно различни суми от него с цел да си набави дрехи
и за други лични нужди. Ответникът бил инвалид с 85 % трайна намалена
работоспособност като всеки момент очаквал писмо за актуализиране на решението.
Средствата му за лекарства, консумативи, продукти - жизнено необходими за
диабетно болен на инсулин, надхвърляли повече от половината от пенсия му, която
била в размер на 352 лв. С тях трябвало да покрива и разходите си ток, вода,
транспортни разноски ежемесечно до К., а понякога и до П. за лекарства и
прегледи. След като се сумирало всичко това, при ответника оставали средства
под екзистенц-минимума за преживяване и въпреки това, не лишавал и не лишава
дъщеря си ежемесечно от необходимите средства. Будело недоумение твърдението,
че ответникът се справял с 352 лева пенсия и отделял средства за дъщеря си, а
майката на ищцата получавала над 600 лева чиста заплата и не можела да се
справи. Освен изброените болести по ТЕЛК, през 2005г. било установено
заболяване – катаракт на очите, което допълнително увеличило разходите по лечението
му.
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обстоятелството, че П.Й.М. и
ответникът - Г.И.М. са родителите на непълнолетното дете - Н.Г.М. с ЕГН
********** се установява от представеното удостоверение за раждане, съдържаща
се на лист 4 от делото.
От приложеното гражданско дело №
297/2004г. по описа на Карловски районен съд се установява, че във връзка с
постигната между страните съдебна спогодба, че ответникът – Г.И.М. се е
задължил да заплаща на малолетното си дете Н.Г.М., месечна издръжка в размер на
по 50 лева, считано от 01.09.2004г.
От представеното Удостоверение №
444/18.03.2016г., издадено от „*****“ град П. се установява, че Н.Г.М. е
записана, като ученик в **** клас през учебната 2015/2016г.
От представената Служебна бележка №
189/06.04.2016г. на „Б.“ ЕООД село К. се установява, че за периода от месец
октомври 2015г. до месец март 2016г., средното месечно възнаграждение на
майката на детето - П.Й. М., като чист доход възлиза на 614 лева.
По отношение здравословното състояние
на ответника, по делото са представени писмени доказателства – Епикриза от
29.08.2015г. на МЦ „****“ ЕООД град К. и Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ
„****“ ЕООД град К. № 0476 от27.04.2015г. от представените писмени документи се
установява, че ответникът е с определен 85% трайно намалена работоспособност за
срок от една година с водеща диагноза – *****. Данните от Епикриза от
29.08.2015г. сочат на установен катаракта на очите, без данни за ДРП. Не са
ангажирани доказателства за реализирани разходи за лечение.
От представените копия от разпореждане
№ **********/01.07.2015г. и Удостоверение № 3042-15-538 от 20.05.2016г., двете
на НОИ, ТП – П. се установява, че размера на получаваната пенсия от ответника,
считано от 01.07.2015г. възлиза в размер на 353.26 лева.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните.
От показанията на свидетеля, осигурен от ищоцавата страна - П.Г.Б., съпруг
на по-голямата сестра на ищцата се установява, че Н.М. ***, в хранително
вкусовия техникум, втора година, като всеки ден пътува с автобус до П.. Билетът
в едната посока е 3-4 лева, като минимум 10 лева са разходите на ден, които
може и да не й стигат, защото трябва и да се храни, тъй като по цял ден е в
града. Сутрин излиза рано 6.30-07.00 часа и се прибира към 16.00 часа, това е
почти целия ден в града. Отделно, още от
детската градина ходи на танци и всяка година организират от общината екскурзии
със състава, които тя посещава. При всяко организирано мероприятие, свързано с
танците са нужни средства. Средства за всичко осигурява майка й. Н. получавала
издръжка от бащата си в размер на 50 лева на месец. Средствата, които осигурява
майката, не били достатъчни, трудно се справяла, налагало се да й помагат
финансово, когато имат възможност за това. Детето е голямо и си има своите необходимости в
ежедневието. Необходимо е било не само храна, а дрехи, облекло, тя е младо
момиче почти на 17 години.
От показанията на свидетеля, осигурен
от ответната страна - Т.И. К., сестра на ответника твърди, че извън това, което
е определено да плаща брат й, той е давал многократно на детето, когато са се
виждали допълнително средства и й е купувал разни неща. Последно й е купувал и
давал разни неща по Великден. По Великден й дал храни. Допълнително й дал пари,
последно по Великден. Тогава й дал около 50 лева извън издръжката. Сочи, че не
всеки месец двамата имали срещи. Може би на два месеца по един път се виждали.
Обикновено, като се виждали й давал пари, а като излизали й купува и други
неща, лакомства.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна
страна:
Предявен е иск с правно основание член 150 от СК, който съдът намира за
основателен и частично доказан, по следните съображения:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. В случая такова изменение на
нуждите на детето безспорно е налице. От предходния момент на определяне
размера на издръжката до настоящия момент е изминал период от близо 12 години.
Детето е пораснало. Това обуславя обстоятелството, че потребностите му
безспорно са се завишили, което обуславя и необходимостта от осигуряване на
повече средства за неговата издръжка.
Според член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в
зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя – член 142, ал.1
от СК, а ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4
от минималната работна заплата, т.е. към настоящия момент същата е в размер на
105 лева. Както се посочи, конкретният размер на дължимата издръжка следва да
бъде определен с оглед критериите, визирани в член 142, ал. 1 от СК: в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на
детето се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословно
състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
последното определяне на издръжката на детето е преди 12 години, поради което
съдът счита, че същото има завишени потребности за храна и облекло, в сравнение
с предходния момент. Само това
обстоятелство обосновава определянето на по-висока издръжка. В тази връзка, от
приетите по делото доказателства
безспорно се установи, че грижи за детето се полагат единствено от майката,
като тя поема всички разходи освен за домакинството и за издръжката и
отглеждането на детето.
Следователно налице е една от алтернативно предвидените
предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като е налице трайно изменение
на обстоятелствата по смисъла на член 150 от СК, свързани с нарасналите нужди
на детето Н.М. от битов и личен
характер.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се
отчетат съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата. При новата нормативна уредба съдът не е
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В конкретния случай възможностите на родителите не са
големи.
При определяне на размера на издръжката, съдът взе
предвид нарасналите нужди на детето и намира, че е задължен да приведе размера
на издръжката му в съответствие с възможностите на родителите да дават такава.
Месечният доход на ответника е минимален
и по-малък от този получаван от майката на ищцата. Не се установи в процеса той
да има алиментни задължения към други малолетни или непълнолетни лица. Освен
това, майката е тази, която полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на непълнолетното дете и в тази връзка тя поема ежедневните
разходи за консумативи (ел.енергия, отопление, комуникации, ВиК услуги и др.)
заплащани, във връзка с ползването на жилището, където живеят двете с детето.
Съобразявайки трайно нарасналите потребности на детето
през изминалите години, както и разбира се възможностите на двамата родители да
дават такава издръжка, съдът намира, че е необходима сума в размер на 280 лева
месечно. От тази сума бащата ответник следва да поеме по-малката част, а именно
- сума в размер на 120 лева, отчитайки заболяването му и грижите му за това, а
майката - останалата част в размер на 160 лева.
Следователно претенцията се явява частично основателна до
размера на 120 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, а до пълния претендиран размер от 180 лева искът следва да бъде
отхвърлен. Безспорно е физическото израстване на дете в подобна на Н. възраст и от там увеличените
потребности и свързаните със задоволяването й с финансови средства, но
издръжката на детето следва да бъде съобразена и с възможностите на дължащите
такава. Съдът счита, че доказаните заболявания на ответника, поставят
същия в невъзможност да реализира допълнителни доходи, които от своя страна да
обуславят възможност същия да осигури издръжка на дъщеря си в претендирания
размер.
Ето защо, искът следва частично да бъде уважен до размера
на 120 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други причини за
изменянето или прекратяването на издръжката. Издръжката ответникът следва да
заплаща от датата на депозиране на исковата молба 20.04.2016г.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
Ищцата претендира разноски по делото. На основание член 78, ал. 1 от ГПК,
такива следва да й се присъдят на ищеца, съобразно уважената част от иска, в
размер на 240.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът по иск за издръжка е освободен от държавна такса, поради което
държавната такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на съда, а
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса
върху иска за издръжка в размер на 115.20 лева, съгласно член 78, ал. 6 от ГПК
във връзка с член 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Съгласно член 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да
допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 150 от СК,
определена по гражданско дело № 297/2004г. по описа на РС – К. издръжка,
която Г.И.М. *** с ЕГН ********** заплаща на детето си Н.Г.М. с ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка представител - П.Й.М. с ЕГН
**********,***, П. област, улица „Б.“ № ***, като я УВЕЛИЧАВА от 50.00 (петдесет) лева на
120.00 (сто и двадесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
20.04.2016г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
падежа на плащането до окончателното плащане, като за
разликата над 120.00 лева до пълният предявен размер от 180.00 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от
ГПК, Г.И.М. *** с ЕГН **********, да заплати на Н.Г.М. с ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка представител - П.Й.М. с ЕГН
**********,***, П.ска област, улица „Б.“ № **, направените по делото разноски в размер на
240.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от
ГПК, Г.И.М. *** с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд К.,
държавна такса върху увеличението в размер на 115.20 лева.
ДОПУСКА, на основание член
242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд П., в двуседмичен срок от обявената в съдебно
заседание, проведено на 13.07.2016г. дата за обявяването му, а именно - в
двуседмичен срок, считано от 27.07.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.