№ 309
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20251001000038 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК във вр. чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 82/03.02.2022 г., постановено по т.д. № 1076/2021г., СГС, ТО, VІ- 16 състав е
осъдил Р. Н. А. да заплати на „БИЛДИНГ-КАР“ ООД на основание чл.145 ТЗ сумата 27 000
лв., представляваща разлика между пазарната и получената цена при продажбата на лек
автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг. № *******, извършена с договор от 22.02.2008г.,
сключен със С. Ц. А., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на
исковата молба - 16.06.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за
разликата над 27 000 лв. до пълния предявен размер от 40 0000 лв., както и на основание
чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 2 814,75 лв. - разноски за производството.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от отответникът Р. Н. А.,
с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която иска е уважен, по
съображения подробно изложени във въззивната жалба. Иска се съдът да отмени
обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърлиш иска, с
присъждане на разноски.
По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Билдинг Кар“ ООД.
С решение № 601 от 19.08.2022 г. по т.д. № 282/22г., СГС, ТО, 5 състав е потвърдил решение
№ 82/03.02.2022 г. на СГС, ТО, VІ- 16 състав, постановено по т.д. № 1076/2021 г.
С решение № 9 от 13.01.2025г. по т.д. № 2748/22г., ВКС на Р.България е отменил решение №
601 от 19.08.2022 г. на САС, ТО, 5 състав, постановено по т..д. № 282/22г., и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с дадени задължителни указания.
1
САС, ТО, 53 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по реда
на чл. 235 ГПК, и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна,
следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявен е иск с правно основание чл. 145 ТЗ.
В исковата молба на „Билдинг- Кар“ ООД се излага, че в качеството си на управител
на дружеството, ответникът Р. А., без да получи съгласието на другия съдружник и без да го
уведоми, съответно без решение от Общото събрание на дружеството, с договор за покупко-
продажба от 22.02.2008г. е продал собственият на дружеството лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел: Е 270 ЦДИ, с държавен peг. № *******, на своята майка С. Ц. А., за
сумата от 15 000 лв., изплатена напълно и в брой на продавача „Билдинг-кар“ ООД, чрез
управителя Р. А.. Твърди, че тази сума не е постъпила нито на касата на дружеството, нито
по банков път, като не е и осчетоводена. Към датата на прехвърлянето пазарната стойност на
автомобила била 40 000 лв., поради което и така извършеното разпореждане му причинило
вреда, която следва да бъде възстановена чрез ангажиране отговорността на управителя, за
което било взето и изрично решение от ОСС, оформено в протокол от 10.05.2021 г.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата от
40 000 лв.- пазарна стойност на отчуждения лек автомобил, ведно със законната лихва и
разноски, евентуално- да му заплати разликата между постъпилата сума по продажбата на
лекия автомобил и пазарната му стойност към момента на продажбата, ведно със законната
лихва и разноски.
Ответникът е оспорил предявеният иск, като процесуално недопустим, евентуално,
неоснователен по подробно изложени съображения в отговора на исковата молба.
Поддържа, че не е налице валидно и надлежно взето решение на ОСС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ,
както и че исковата молба е нередовна в частта, в която е направено евентуално искане. По
същество поддържа, че искът е неоснователен, тъй като продажната цена съответства на
действителната пазарна стойност на автомобила. Сумата по продажбата е получена и
постъпила в касата на дружеството, за което е издадена фактура от 24.03.2008г., придружена
с касов бон от същата дата за получаване на сумата от 15 000 лв., която била изразходвана за
погасяване задължение на дружеството. Счита, че не е извършил противоправни действия и
не е допуснал бездействия, като на дружеството не са причинени вреди, поради което искът
е неоснователен.
САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:
С определение от 27.08.2021г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване е отделен фактът,
че на 22.02.2008г. ответникът, в качеството си на управител на „БИЛДИНГ-КАР“ ООД, е
сключил договор за продажба на лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг.№ ******, със С.
Ц. А. за сумата 15 000 лв.
2
Видно от приложения по делото протокол за провеждане на общо събрание на „Билдинг-
Кар“ ООД, на 10.05.2021 г. е проведено ОСС на „билдинг- Кар“ ООД, на което е взето
решение за предявяване на искове срещу управителя Р. А. във връзка с извършената
продажба на собствения на дружеството лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг. №
******, срещу цена в размер на 15000 лв..
Видно от приетото от първоинстанционният съд заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, съгласно хронологията по сметка 205 „Транспортни средства“ в счетоводната
система на „Билдинг-Кар“ ООД на 17.12.2004 г. са заведени 2 актива - 2 броя автомобили
Мерцедес. Процесният автомобил е закупен на 17.12.2004г. за сумата от 58 397,00лв. и
заведен като актив на дружеството. От дружеството е издадена фактура за продажба на
процесния автомобил, с номер **********/24.03.2008г. на лицето С. А.а, за сумата от
15000,00 лв., с посочено основание: „Продажба на Мерцедес 270 ЦДИ, peг. № ******.
Хронологията на счетоводна сметка 501 Каса на „Билдинг-Кар“ ООД за периода месец
01.2008г. - месец 04.2008г. установява, че в периода месец март е регистрирана дебитна
операция със сумата от 15000,00 лв., с основание документ ********** от дата 24.03.2008г.,
което като сума, номер и дата съответства на съставения първичен счетоводен документ за
продажба на процесния автомобил - фактура. Със справка-декларация по ЗДДС с входящ
номер при НАП 22140982478/10.04.2008г. за данъчен период 03.2008г. на ред 1 от дневника
за продажби е подадена процесната фактура номер **********/24.03.2008г. за сумата от
15000,00 лв. към С. А.а. Вещото лице е заключило, че по водене на счетоводството на
дружеството във връзка с процесната фактура не са открити нередовности.
Видно от приетото от първоинстанционният съд заключение на съдебно- автотехническата
експертиза, пазарната стойност на процесния автомобил към сключването на договора
възлиза на 42 000 лв., която стойност е определена за технически изправен и годен за
експлоатация автомобил.
За установяване техническото състояние на лекия автомобил пред първоинстанционният съд
е изслушан като свидетел И. И. С..
С оглед дадените задължителни указания при новото разглеждане на спора пред настоящата
въззивна инстанция е допуснат като свидетел В. Н. П.. Разпитан свидетелят П. заявява, че
през 2008 г. процесният автомобил е оставен при него за продажба. Автомобилът останал
при него няколко месеца, но клиентите се отказвали, тъй като веднага след запалването му
той работел неравномерно, а при подаването на газ отзад излизал синкав до бял пушек.
Външно автомобилът бил в прилично състояние, но с леко натиснат таван. Имало обаче и
проблеми със спирачната система, което било голям проблем. Касаело се за фабричен дефект
на всички автомобили от тази Е- класа“, като впоследствие „Балкан Стар“ уведомявало
всички притежатели на такъв модел за безплатна смяна на блоковете за управление.
Автомобилът бил обявен за продажба от Р. на цена 20 000 лв. и няколко лева. Свидетелят
заявява, че не е правил опит за ремонт на автомобила. След години видял отново
автомобилът в движение.
С оглед дадените задължителни указания при новото разглеждане на спора пред настоящата
3
въззивна инстанция е допуснато изготвянето на нова автотехническа експертиза, която при
съобразяване и с дадените от свидетеля П. показания е дала заключение, че действителната
пазарна стойност на автомобила към момента на продажбата е в размер на 37 260 лв.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269
ГПК,съдът намира от правна страна следното:
С отменителното си решение, ВКС на Р. България, ТК, І отд. е приел, че искът по чл.145 ТЗ е
допустим, като предявен при наличие на установената от закона процесуална предпоставка,
свързана с вземането на решение по чл.138, ал.1, т. 8 ТЗ, като въззивоното решение е
отменено като неправилно, поради което и на осн. чл.294 ГПК настоящата въззивна
инстанция дължи произнасяне само по основателността на предявения иск.
Съгласно чл.145 ТЗ, управителят на дружеството с ограничена отговорност отговаря
имуществено за причинените от него вреди на дружеството, която специалната имуществена
отговорност възниква при осъществяване на следните специфични предпоставки: виновно и
противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на
дружеството, от което за дружеството са произлезли вреди. В случая вината се предполага
до доказване на противното.
Специална имуществена отговорност на управителя произтича от съществуващите между
него и дружество договорно и органно правоотношения, като дори при липсата на
подписан договор за възлагане на управлението, избраният и вписан в търговския регистър
управител придобива в пълен обем правата и задълженията, произтичащи от закона,
дружественият договор и решенията на общото събрание на съдружниците, като в случая не
се спори /а и от извършената служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява/, че през 2008 г.
ответникът е бил избран за управител на ищцовото дружество, която длъжност изпълнява и
към настоящия момент.
Правото на дружеството да ангажира отговорността на управителя
произтича от дейността му като орган на дружеството, поради което и
законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му орган
да вземе решение за предявяване на иска срещу управителя, което
решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу управителя и каквото решение е
взето на 10.05.2021 г.
Не се спори по делото, че със сключен на 22.02.2008 г. договор Р. А., в качеството си на
4
управител на „Билдинг- Кар“ ООД, се е разпоредил с имущество на дружеството - лек
автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг. № ******, като го е продал за сумата от 15 000лв., за
която е издадена фактура № **********/24.03.2008г., надлежно осчетоводена от
дружеството.
Видно от приетото от настоящата съдебна инстанция и неоспорено от страните заключение
на автотехническата експертиза, към датата на продажбата- 22.02.2008 г., действителната
пазарната цена на лекият автомобил при отчитане на недоброто му техническо състояние,
установено от разпита на св. П., е 37 260 лв., при заплатена негова цена от 15 000 лв.
Ето защо, като се е разпоредил с имущество на дружеството, което е продал на цена
значително по-ниска от пазарната стойност, управителят на дружеството не е действал с
грижата на добър търговец в интерес на дружеството и е реализирал фактическият състав на
чл.145 ТЗ, като виновно /при липсата на ангажирани от управителя доказателства за липсата
на виновно поведение/ е причинил вреда на дружеството, изразяваща се в разликата между
цените или в случая размер на 22 260 лв. / 37 260 лв. минус 15 000лв./, поради което до този
размер предявеният иск е основателен и доказан.
С оглед на изложеното и при частично съвпадане с изводите на първоинстанционният съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта , която предявеният на осн. чл.145
ТЗ иск е уважен за сумата до 22 260 лв., като е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 40 000лв. В частта, с която искът е уважен за сумата над 22 260 лв. до присъдения
размер от 27 000 лв., решението следва да бъде отменено.
По съдебните разноски: С оглед изхода на спора Р. А. следва да бъде осъден да заплати на
„Билдинг- Кар“ ООД направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковата претенция.
В законноустановеният срок Р. А. е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция в
размер на 1000 лв.
Съгласно задължителните разяснения в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатското
възнаграждение при заявено възражение за прекомерност, е законоустановеният критерий в
чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно - действителната правна и фактическа сложност на делото. В
съответствие с тези разяснения и приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика на ВКС,
която се споделя и от настоящия състав (определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. №
757/2023 г. на I т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на I т. о,
определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I т. о. и др.). Съобразно
посочената практика, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а тези размери могат да служат единствено
за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги
5
е преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на
претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални
действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.
Ето защо и при съобразяване с фактическата и правна сложност на спора пред настоящата
инстанция, очертана от предмета на предявения иск с правно основание чл.145 ТЗ, спорните
факти и обстоятелства, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси по
наведените от жалбоподателят доводи, фактическите действия по осъществяване на
възложената защита с оглед ангажираните пред въззивната инстанция нови доказателства,
включ. ползвани специални знания, и участието в три открити съдебни заседания,
настоящият съдебен състав на съда приема, че заплатеното от „Билдинг- Кар“ ООД
адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Предвид изложеното Р. А. следва да заплати на „Билдинг- Кар“ ООД направените по
делото разноски съразмерно с уважената част от предявения иск, в размер на общо 1224,30
лв.
С оглед изхода на спора, „Билдинг – Кар“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на Р.А.
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на общо
2636,45 лв.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82/03.02.2022 г. на СГС, ТО, VІ- 16 състав, постановено по
т.д. № 1076/2021г., в частта, с която Р. Н. А. е осъден да заплати на „Билдинг- Кар“ ООД на
осн. чл.145 ТЗ сумата от 22 260 лв., представляваща разлика между пазарната и получената
цена при продажбата на лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг. № *******, извършена с
договор от 22.02.2008г., сключен със С. Ц. А., заедно със законната лихва от предявяването
на исковата молба - 16.06.2021г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 40 0000лв.
ОТМЕНЯ решение № 82/03.02.2022 г. на СГС, ТО, VІ- 16 състав, постановено по т.д. №
1076/2021г., в частта, с която Р. Н. А. е осъден да заплати на „Билдинг- Кар“ ООД на осн.
чл.145 ТЗ сумата над 22 260 лв. до уважения размер от 27 000 лв., както и в частта за
разноските, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Билзинг- Кар“ ООД срещу Р. Н. А. иск с правно основание
чл.145 ТЗ за разликата от 22 260 лв. до 27 000 лв., представляваща разлика между пазарната
и получената цена при извършената на 22.02.20028 г. продажбата на лек автомобил
Мерцедес, Е 270 ЦДИ, peг. № *******, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба - 16.06.2021г. до окончателното й изплащане.
6
ОСЪЖДА Р. Н. А. да заплати на „Билдинг- Кар“ ООД на осн. чл.78, ал.1 ГПК направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, в размер на 1224,30 лв.
ОСЪЖДА „Билдинг- Кар“ ООД да заплати на Р. Н. А. на осн. чл.78, ал.3 ГПК направените
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на общо 2636,45 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7