Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 01.09.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-трети
състав в публично съдебно заседание на шести август
През две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №52 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №19-0356-000489/02.01.2020 година на Началника на РУП на МВР
гр.Тетевен.
В жалбата
си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че не е извършил виновно нарушение по ЗДП. Твърди,
че на посочената дата и час в НП той и свидетелите П и Ц.в са пътували с лек автомобил до разклона
за местността „Черната река“, за да види конете си и автомобила бил управляван
от свид.П . Твърди, че на посоченото място е бил свид.М.П., с когото
разговарял, че след това получил удар в гърба, че е паднал на земята и усетил и
удар в главата и е загубил съзнание. Твърди, че в един момент се съвзел и се
изправил като видял свид.П.В.Л. също да лежи на земята в кръв и безжизнен.
Твърди, че до себе си видял свид.П. и негови двама роднини. Твърди, че след
това се появил полицейски патрул, че той и Ц.в казали, че са били пребити и
полицейските служители му съставили акт за нарушение и тогава пристигнала
съпругата му и още две лица, като съпругата му се развикала, че органите на
полицията не вземали мерки. Твърди, че той и свид.Ц.в били закарани до дома му
и след това свид.Поев ги закарал в спешна помощ гр.Тетевен. Твърди, че по
случая било образувано досъдебно производство. Твърди, че не е бил спиран за
проверка при управление на МПС, че не е отказвал проба за алкохол с техническо
средство и няма спомен да му е даван талон за медицинско изследване на кръвта,
че при съставяне на акта и НП са били допуснати съществени процесуални
нарушения, че му е било нарушено правото на защита. Представя писмени бележки
по делото.
Моли да
бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.
За РУП на
МВР гр.Тетевен, редовно призовано, представител не се явява и не взима
становище по жалбата.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено
въз основа на него наказателно постановление, приложените писмени доказателства
и показанията на разпитаните свидетели-Х.И.Х., П.В.П., Б.В.П., Ц.С. Ц.в, П.В.Л.,
М.А.П., М.Щ.А., М.П.Н., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
На дата
08.09.2019 година свидетелите по делото-Х. и П.-служители на РУП на МВР
гр.Тетевен били дежурни по график и получили сигнал от оперативния в сградата
на полицията в гр.Тетевен, че свид.М.П. е подал сигнал за водач на МПС, които
управлява същото под въздействието на алкохол и щял да предизвика ПТП и
инцидента е на разклона за местността „Черната река“ в с.Рибарица, Ловешка
област. Полицейските служители посетили сигнала и заварили на место жалбодателя
и свидетелите Ц.в, П. и още две лица и установили, че по жалбодателя и свид.Ц.в
имало следи от нанесен побой. Контролните органи установили също, че конете на
свид.П. са били влезли в имот на жалбодателя, който е пристигнал на место с лек
автомобил „Субару Форестър“ с ДК№ 42 48 ВН и със свид.Ц.в, като автомобила бил
управляван от жалбодателя. Установили също, че между жалбодателя и Ц.в от една
страна и свид.П. и А. от друга е имало размяна на реплики и скарване, както и
че свид.П. и А. са нанесли побой на жалбодателя и на свид.Ц.в. Установява се
също, че жалбодателят и Ц.в са били в явно нетрезво състояние и тъй като свид.П.,
а и свид.А. потвърдили, че именно жалбодателят е управлявал лекия автомобил, с
който пристигнал със свид.Ц.в контролните органи поканили жалбодателя да бъде
изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с №0026, но същият
категорично отказал и пред двамата полицейски служители, за което свидетелстват
и свидетелите П. и А., които също са категорични, че жалбодателят е отказал
проба за алкохол с техническо средство. На жалбодателя бил издаден талон за
медицинско изследване, който той получил и съответно подписал. На жалбодателя на
место бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДП, като същият подписал акта за нарушение без възражения и получил
препис от него. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление /НП/, с което на жалбодателя на основание чл.174 ал.3 от ЗДП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети 12
контролни точки.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели-Х., П., П., А. и Н. се
установява, по несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда
фактическа обстановка. Безспорно се установява, че на посочената в акта и НП
дата и час жалбодателят е управлявал лек автомобил „Субару
Форестър“ с ДК№ 42 48 ВН
в с.Рибарица, улица „Черната река“, на разклона за местността „Черната река“.
Безспорно се установява от показанията на свидетелите П. и А., че когато са
били на разклона за местността „Черната
река“ жалбодателят е пристигнал със свид.Ц.в, като именно жалбодателят, а не
друго лице е управлявал МПС. Безспорно се установява също, че между жалбодателя
и свид.Ц.в от една страна и свидетелите П. и А. от друга е имало размяна на
реплики и скарване, както и че свид.П. и А. са нанесли побой на жалбодателя и
на свид.Ц.в. Установява се също, че жалбодателят и Ц.в са били в явно нетрезво
състояние и тъй като свид.П., а и свид.А. потвърдили, че именно жалбодателят е
управлявал лекия автомобил, с който пристигнал със свид.Ц.в контролните органи
поканили жалбодателя да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер
7510 с №0026, но същият категорично отказал и пред двамата полицейски
служители, за което свидетелстват и свидетелите П. и А., които също са
категорични, че жалбодателят е отказал проба за алкохол с техническо средство. Безспорно
се установява, че на жалбодателя бил издаден талон за медицинско изследване,
който той получил и съответно подписал, както
и че на место му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, като същият подписал акта за нарушение, без
възражения и получил препис от него. Съдът приема за обективни и кредитира
показанията на посочените свидетели, тъй като П. и А. са очевидци на
управлението на МПС от самия жалбодател, П. е подал сигнал на тел.112 за
управление на МПС от пиян водач и двамата свидетели, както и Х. и П. са
очевидци на отказа на жалбодателя да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство, показанията на тези свидетели са правдоподобни, взаимно допълващи се
и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
Съдът не
приема за обективни показанията на свид.Ц.в относно това, че свид.П ги е закарал с жалбодателя на разклона за
местността „Черната река“ и че след това П е заминал в намираща се наблизо къща, за да
разговаря със собственика и че на место са били останали само двамата с
жалбодателя, тъй като тези негови показания изцяло противоречат на показанията
на свидетелите П. и А., на които съдът дава вяра. Не приема за обективни и
показанията му, че двамата с жалбодателя не са били пили алкохол преди това,
тъй като показанията му изцяло противоречат на показанията на свидетелите П. и А.,
а и на показанията на полицейските служители. Безспорно е че свидетелят Ц.в е
бил на мястото на инцидента, дори е участвал в него, като му е бил нанесен
побой и безспорно премълчава факти и обстоятелства свързани с него. В тази
връзка съдът не приема за обективни и показанията на свид.П , който твърди в
съдебно заседание, че е закарал до разклона за местността „Черната река“
жалбодателя и свид.Ц.в с автомобила на жалбодателя, че ги е оставил там и е
заминал в намираща се наблизо къща, за да
разговаря със собственика, тъй като тези
негови показания изцяло противоречат на показанията на свидетелите П. и А.-
очевидци на деянието на жалбодателя, на които съдът дава вяра.
Съдът приема за частично обективни
показанията на свидетелката Л , доколкото същите не противоречат на изложената
фактическа обстановка и на показанията на свидетелите Х., П., П. и А., като е
безспорно, че свидетелката е пристигнала по-късно на мястото на инцидента и
изтъква обстоятелства повече свързани със здравословното състояние на
жалбодателя и свид.Ц.в, като е безспорно, че премълчава някои факти и
обстоятелства, като по отношение на премълчаното от нея, приема, че същата има
право да се възползва от закрилата на чл.121 ал.1 от НПК, тъй като живее с
жалбодателя на съпружески начала.
Анализът на показанията на
свидетелите налагат като единствено възможен извода, че жалбодателят е
управлявал автомобила и на практика е отказал да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство. Или съдът приема за безспорно установено, че жалбодателят
съзнателно е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, за да
бъде установено по несъмнен начин дали е управлявал автомобила след употреба на
алкохол. Няма друга причина, а и такава не се сочи, която обективно да
възпрепятства жалбодателя да даде проба за алкохол освен неговото съзнателно
поведение, изразяващо се в категоричен отказ да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2
000 лева.
По същество, нарушението въведено с
разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП е едно и то се изразява
в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол или
упойващи вещества, който ред, съобразно чл.174
ал.4 от ЗДП е уреден в Наредба
№1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно
чл.1 ал.2 от цитираната наредба, употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява посредством използване на съответни технически средства
и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, като разпоредбите на чл.3а от Наредбата
конкретизират основанията за допустимост на изследването с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
/доказателствен анализатор/ или с медицинско или химическо лабораторно
изследване, когато-лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест, лицето не приема показанията на техническото средство или теста,
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо
средство или тест. Предвид това, водачът на МПС извършва нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП само тогава, когато
откаже да бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество и едновременно с това, при наличие на
основанията на чл.3а от Наредбата не изпълни издаденото му предписание за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Безспорно установено е от събраните
доказателства, че жалбодателят е отказал да му бъде извършена проверка за
наличието на алкохол в кръвта с техническо средство. Безспорно е че му е бил
издаден талон за медицинско изследване и че същият го е получил.
Следователно във всички случаи
водачът е следвало да даде кръвна проба, за да бъде безспорно установено дали
управлява след употреба на алкохол и когато водача откаже, не приеме
показанието на техническото средство или физическото му състояние не позволява
проверка с техническо средство, задължително следва да бъде извършено
лабораторно изследване за установяване на алкохола в кръвта. След като
безспорно е установено, че жалбодателят е отказал да бъде изпробван за алкохол
с техническо средство задължително е вземането на кръвна проба. В случая на
жалбодателя е издаден талон за изследване, който го е получил и очевидно не се
е явил за вземане на кръвна проба, макар че е посетил спешна помощ в гр.Тетевен
още същата вечер. Или налице е отказ от страна на жалбодателя да даде кръвна
проба и при наличието на отказ от негова страна да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство влече след себе си санкцията на административното
нарушение, предвидена в чл.174 ал.3 от ЗДП.
Съдът не приема за обективни
направените от жалбодателя възражения в жалбата, че не е извършил виновно
нарушение по ЗДП, че друго лице го е закарало до разклона за местността
„Черната река“, че не е отказвал проба за алкохол с техническо средство и няма
спомен да му е даван талон за медицинско изследване на кръвта, тъй като същите
изцяло противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като
е безспорно, че след като категорично е отказал проба за алкохол с техническо
средство му е бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта, който той е
получил, предвид положените подписи от жалбодателя. Не приема за обективно и
направеното възражение, че при съставяне на акта и НП са били допуснати
съществени процесуални нарушения и че му е било нарушено правото на защита без
изрично да се посочат какви са допуснатите нарушения, каквито съдът категорично
не установява в настоящия случай.
С оглед изложеното, съдът намира, че
направените от жалбодателя възражения не могат да бъдат приети за достоверни и
такива игнориращи съставения акт, НП, приложените писмени доказателства и
показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Съдът приема, че
при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбодателя.
Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от чл.42
и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.
С оглед изложеното, съдът намира,
че описаното деяние в съставения против жалбодателя акт притежават всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6
от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава
на административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, за което същият е
санкциониран.
Предвид изложената и възприета от
съда фактическа обстановка е налице нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП. Или съдът
приема, че жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото
му нарушение-съставомерно по чл. 174 ал.3 от ЗДП, поради което правилно и
законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на административно
наказание глоба в размер от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца, като по този начин наказанието безспорно е съобразено с
извършеното от жалбодателя нарушение, с тежестта на нарушението и е в
предвидените от закона граници.
Правилно наказващия орган е отнел
12 контролни точки за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП на основание чл.6 ал.1
т.3 от Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на МПС, тъй като отнемането на
контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна
система на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва
налагането на съответна санкция по ЗДП, то не може да се налага самостоятелно и
при безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДП, отнемането на
контролни точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №19-0356-000489/02.01.2020 година на Началника на РУП
на МВР гр.Тетевен, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №19876/08.09.2019 година, с което на В.М.Т., ЕГН **********
*** основание чл.174 ал.3 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 /двадесет и четири/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539
на МВР са му отнети 12 /дванадесет/ контролни точки, като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: