Решение по дело №6874/2019 на Районен съд - Плевен

                                                                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                             

                                                                                              № 

                                                                              

                                                                               гр.Плевен,  10. 06.  2020 г.

                                                              

                                                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                                

               

                Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав  в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година година,  в състав:                         

                                                              

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

                при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от ЗАМФИРОВА гр.  д.  № 6874, по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид::

                              

                Иск с правно основание чл. 415  от ГПК. 

                Делото е образувано по подадена искова молба от ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, против ***., с посочено правно основание  чл. 415 , ал. 1 от ГПК и цена на иска 1262,23 лв. Съдът е сезиран с искане да  признае за установено по отношение на ответната страна, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски

                В срока по чл.131 от ГПК   е депозиран писмен отговор от ответната страна.

                Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото,  намира за установено следното. 

.               По делото е безспорно, че съдът е разпоредил     ***.,  ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА на кредитора  ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** - ***, представлявано от законния си представител ***, чрез пълномощника си ***, главница в размер на 1046,37 лв., договорна лихва: 83,53 лв. за периода от ***г.; обезщетение за забава в размер на 132,33 лв. за периода от *** г.;

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението *** г. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски в размер на 25,24 лв. и ***възнаграждение в размер на 50  лв.  Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за ***кредит ***, сключен на ***г. между  ***и ***. /кредитополучател/, прехвърлено от страна на  ***по силата на Приложение № 1 от дата ***г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г. в полза н.  ***.

                Искът е недопустим поради  липсата на доказателства, които да удостоверят, че ответникът е получил кредит от ***, поради което той не притежава пасивна процесуална легитимация  по настоящия иск.       С исковата молба, ищецът претендира заплащане вземане по Договор за кредит от ***г. Кредитът не е обявен за предсрочно изискуем.  Ищецът претендира като неизплатени следните суми: 1046, 37лв.        – главница, Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване за заявлението по чл. 414 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението 83,53лв - договорна лихва,  132, 33 лв.     - лихва за забава.

                Съдът счита, че с оглед представените с исковата молба доказателства,    искът, разгледан по същество се явява изцяло неоснователен и недоказан.

                По делото липсват доказателства сумата от 3500 лв. /предмет на договора за  кредит/ да е предоставена на лицето /ответник/.          

                Относно главницата по иска:

                В исковата молба, а и в т.2 от Договор за ***кредит,  е посочено, че при формиране на главницата са включени освен твърдяната реално получена сума, но и застрахователна премия по застраховка на плащанията, така и „такса ангажимент в размер на 122, 50 лв. Това е изцяло незаконосъобразно.

                От една страна - практика на кредитните институции е да задължават всички кредитополучатели да сключват застраховки, които последните не са желали и това се явява условие за сключване на договора за кредит. Представените към исковата молба Общи условия „за застраховка „защита на плащанията" на кредитополучателите на „***" и Сертификат  са недействителни  по смисъла на закона.

                Договорът за кредит и договора за застраховка безспорно имат характера на ***, поради което    следва да се прилагат правилата на Директива 93 / 13  / ЕИО  на  Съвета  от  5  април 1993,   относно неравноправните клаузи в ***те договори, транспонирани във вътрешното законодателство посредством Закона за защита на потребителите и Закона за ***я кредит.

Законодателят със ЗПК, изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящия случай представения по делото договор е сключен видимо в противоречие с цитираното законово изискване и видимо е изписан с различен шрифт, по-малък от 12. В този си вид договорът е трудно четим, поради малкия размер на шрифта, на който е изписан, а това, по силата на чл. 22 от ЗПК, е предпоставка договорът да се счита за недействителен.

Аналогичен е случая и с договора за застраховка / наименован Сертификат I и Общите условия към него. Съгласно изричната разпоредба на чл. 146 от ЗЗП - неравноправните клаузи са нищожни.  Съгласно чл.147. (1) от ЗЗП -  Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин», в т.ч. - четливи. В случая - същите са явно нечетливи и запознаването с текста, изписан в тях е практически невъзможно .

                От друга страна - включването на застрахователната премия и „такса ангажимент" в месечните вноски е абсолютно незаконосъобразно.

                Относно сключената застраховка - липсват данни ***на ***да са оправомощени от *** застраховател да сключват застрахователни договори.

                Относно „такса ангажимент" - съгласно клаузите на договора - чл.2, изр.последно - същата се удържа от кредита в момента на евентуалното отпускане на кредита. Следователно - включването и като част от месечните вноски по кредита представлява двойно изплащане на една и съща сума, в т. ч. и начисляване на лихви върху нея, което е незаконосъобразно.

                Не на последно място  и до настоящия момент ответникът не е уведомен за извършената цесия съгл. чл.  99, ал. 3 от ЗЗД, а уведомяването на особения представител не може да се счита за изпълнение на законовото задължение от страна на ищеца, изискващо лично уведомяване на задълженото лице.

                На база гореизложеното, съдът счита, че следва  да постанови съдебен акт, с който да отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан.

                При този изход на делото, разноските по делото. 

                   Водим от горното, съдът

                                                                               Р  Е  Ш  И  :

               

                ОТХВЪРЛЯ  предявения  иск  за  ПРИЗНАВАНЕ   ЗА   УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на  ***.,  ЕГН **********,***, че дължи  ДА  ЗАПЛАТИ  НА  на кредитора  ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** - ***, представлявано от законния си представител ***, чрез пълномощника си ***, главница в размер на 1046,37 лв., договорна лихва: 83,53 лв. за периода от ***г.; обезщетение за забава в размер на 132,33 лв. за периода от *** г; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението *** г. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски в размер на 25,24 лв. и ***възнаграждение в размер на 50  лв.   

               

                ОСЪЖДА, на основание чл. 78  от ГПК,  ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** - ***, представлявано от законния си представител ***, чрез пълномощника си ***,   ДА ЗАПЛАТИ  в полза на ПлРС    разноските по делото в размер на 50 лв. за държавна такса. 

               

               

Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен  срок от съобщението за изготвянето му.                                                                                                                           

                                                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: