Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1171
гр. Пловдив, 22.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на десети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2744/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от „Променергомонтаж“ АД, ЕИК *********, против Наказателно
постановление № 36- 0000156 от 09.04.2020г., издадено от И.Д.Ц.- и. д. на РД
„Автомобилна администрация“- Пловдив, в
частта с която на „Променергомонтаж“ АД, ЕИК *********, за нарушаване
състава на чл. 96г, ал. 1, пр. 1 Закон за автомобилните превози, на основание
чл. 96г, ал. 1, пр. 1 Закон за автомобилните превози, е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лв. / три хиляди лева/.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
опорочаващи административнонаказателното производство и водещи до ограничаване
правото на защита на нарушителя. Изтъква се, дадената в АУАН и НП правна
квалификация е непълна, доколкото не е посочено в кой нормативен акт се съдържа
изискването, за което се твърди да не отговаря водачът М.В. Поддържа се, че
нормата на чл. 96г, ал. 1 ЗАвПр е типична бланкетна и следва да е налице
съответна привръзка със законов или подзаконов нормативен акт, въвеждащ дадено
изискване. Сочи се, че АУАН е съставен в присъствието на лице, което не е
разполагало със съответна представителна власт. Излагат се съображения в насока
маловажност на процесния случай. Моли
се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в обжалваната част.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, не изпраща законен представител, не се явява и упълномощен процесуален
представител. Депозирано е писмено становище, с което се изразява позиция по
същество на спора. Поддържа се жалбата и се моли атакуваното НП да бъде
отменено в обжалваната част.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Преди даване ход на
делото е постъпило писмено становище, с което се изразява позиция по същество
на спора. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено в обжалваната
част като законосъобразно.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законовоустановения
седемдневен срок, считано от получаване на препис от атакуваното наказателно
постановление ( същото е връчено на 05.05.2020г., а жалбата е входирана на
12.05.2020г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу
акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Настоящият
съдебен състав счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че процесното
наказателно постановление се обжалва единствено в своята първа част ( т. 1 от
същото), с която за нарушаване състава на чл. 96г, ал. 1, пр. 1 Закон за
автомобилните превози, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 Закон за
автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /
три хиляди лева/. В останалата си част, процесното НП е влязло в законна сила.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът,
след запознаване със съдържанието на приложените към делото АУАН и НП счита, че
при тяхното съставяне е допуснато нарушение на изискванията, въведени с чл. 42,
т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Съображенията за този извод са, както
следва:
Прочитът
на процесните АУАН и НП налага разбирането, че от правна страна, отговорността
на дружеството- жалбоподател е ангажирана за нарушаване състава на чл. 96г, ал.
1, пр. 1 ЗАвПр. Посочената норма е типична бланкетна, като съдържанието й
следва да бъде попълнено, като се осъществи съответна привръзка с определен
законов или подзаконов нормативен акт, в който са установени изисквания за
годност, на които следва да отговарят водачите на товарни МПС. Тоест, след като
актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган твърдят от фактическа
страна, че водачът М.В. не притежава удостоверение за психологическа годност,
то е следвало освен чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвПр, да бъде посочена, както нормата
на чл. 87, т. 2 Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ (установяваща самото
изискване за притежаване на валидно удостоверение за психологическа годност на
водача), така и чл. 36, ал. 2 Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Горепосочената пълна и ясна правна квалификация не е предоставена, както с
АУАН, така и с НП. Така констатираният порок в съдържанието на АУАН и НП
съществено накърнява правото на защита на дружеството- жалбоподател, доколкото
препятства възможността му да се установи в кой законов или подзаконов
нормативен акт се съдържа конкретното изискване, на което се твърди да не
отговаря водачът М.В. Следва да се посочи и че в тежест на жалбоподателя не
следва да бъде вменена правно- аналитична дейност, каквато е присъща на съда.
Именно и предвид това, недопустимо от процесуалноправна гледна точка би било
едва с решението, постановено от настоящата инстанция, на дружеството-
жалбоподател да му бъде вменена пълната и точна правна квалификация (такава,
каквато би следвало да бъде отразена още в АУАН). В тази насока е и актуалната
практика на Административен съд- Пловдив- Решение
№ 520 от 25.02.2020г., по к.а.н.д. № 20/ 2020г. на XXIII- ти с-в на Административен съд-
Пловдив и Решение № 293 от 04.02.2020г., по к.а.н.д. № 3762/ 2019г. на XX- ти с-в на Административен съд-
Пловдив.
За
яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да акцентира върху факта,
че преди приключване на съдебното следствие в настоящата инстанция, бе
представено придобито от водача М.А.В., Удостоверение за психологическа годност
№ 581288, валидно до 21.07.2022г. / л. 27 от съд. пр./. Предвид това, то
констатираното в АУАН и НП от фактическа страна като нарушение, вече е изцяло
санирано. Така посоченото, разгледано в светлината на обстоятелството, че в
АУАН и НП, а и от материалите по делото, не се изяснява М.В. да е извършвал
превози за периода, през който не е разполагал с удостоверение за
психологическа годност, налага извод в насока маловажност на процесния случай.
Тоест, дори и да се приеме, че гореописаните нарушения при съставяне на АУАН и
НП не са съществени, то случаят разкрива белези, определящи го като маловажен.
Съобразно гореизложеното,
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде
отменено в своята обжалвана част.
Разноски не са претендирани от страните,
предвид което съдът не дължи по- нататъшно обсъждане на този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36- 0000156 от 09.04.2020г.,
издадено от И.Д.Ц.- и. д. на РД „Автомобилна администрация“- Пловдив, в частта с която на „Променергомонтаж“
АД, ЕИК *********, за нарушаване състава на чл. 96г, ал. 1, пр. 1 Закон за
автомобилните превози, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 Закон за
автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /
три хиляди лева/.
В ОСТАНАЛАТА СИ ЧАСТ, като необжалвано, Наказателно
постановление № 36- 0000156 от 09.04.2020г. е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ММ