Определение по дело №229/2019 на Районен съд - Берковица

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 25.09.2019 г.

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 25 септември…..………..……………………………… през две хиляди и деветнадесета година………..….…………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА

 

при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………..………..като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….………...…………… гражданско дело 229 по описа за 2019 г……….……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

При проверка на допустимостта и редовността на исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК,  съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :

Предявен е иск от Р.А.Г. ***, по който са конституирани като ответници Ж.Д.Г. *** и Д.Г. ***.

Ищцата твърди в исковата си молба, че тя и брат й Георги Александров Георгиев, б.ж. на гр. Вършец, починал на 23.05.2012г са наследници на родителите си АЛЕКСАНДЪР МИХАЙЛОВ ГЕОРГИЕВ,б.ж. на гр. Вършец, починал на 16.06.1975г и на майка им КАМЕНА ЦЕКОВА Г.,***, починала на 22.09.1979г.

Ответниците са бивша съпруга и дъщеря на Георги Александров Георгиев, б.ж. на гр. Вършец.

С нот.акт №29, том.1, дело №62/10.04.1954г баща им е придобил чрез покупко продажба поземлен имот с идентификатор 12961.422.264 по КК и КР на гр.Вършец, който по онова време е съставлявал парцел IX от кв.38 по действащия към онзи момент регулационен план на Вършец. По време на брака си родителите им са построили жилищна сграда на два етажа, като отделните етажи не съставляват самостоятелни жилища по смисъла на закона. Същата към настоящия момент е с идентификатор 12961.422.264.1.

С нот.акт №190,том I, дело 278/17.05.1974г родителите им са прехвърлили на Георги Александров Георгиев 1/2-една втора идеална част от терена и ВТОРИЯ етаж от двуетажната жилищна сграда срещу задължение за издръжка и гледане, като в нотариалния акт по незнайно какви причини е записано, че вторият етаж от жилищната сграда представлява самостоятелно жилище.

Твърди, че това обстоятелство е невярно, тъй като вторият етаж не съставлява самостоятелно жилище, а цялата двуетажна жилищна сграда представлява едно жилище. Ето защо в тази му част договорът за прехвърляне на втория етаж от двуетажната жилищна сграда е нищожен и не поражда правни последици.

Родителите изразили волята си пред нея и брат й, независимо от формалното прехвърляне на втория етаж, след смъртта им имотът да се ползва съвместно като горният етаж да остане за брат й, а долните две стаи - за ищцата. Кухнята и банята не могат да бъдат поделени и да се ползват съвместно.

След смъртта на майка им на 22.09.1979 г. с брат й се разбрали, че ще уважат волята на родителите си и ще продължат да ползват къщата съвместно при гореспоменатите условия. До смъртта на брат й на 23.05.2012 г. това решение никога не е било подлагано на съмнение и затова не се наложило формалното му уреждане.

През 2000 година, след приключване на професионалната си кариера, тя се изнесла от жилището си в гр.Пазарджик и след ремонт на двете стаи на долния етаж на къщата във Вършец, пренесла обзавеждането и багажа си там. Оттогава ползва двете стаи постоянно, като кухнята и банята ползвала съвместно със семейството на брат си.

След внезапната смърт на брат й през 2012 г. съпругата му отказала да уважи волята на родителите им и настояла ищцата да освободи двете стаи и да се изнесе от имота. Тъй като тя не живее в България близо 15 години и посещава имота няколко седмици през лятото, а дъщеря й Д. *** или при нея в Италия, разговорите и обсъждането на изгодно споразумение между двете страни се проточили с години.

През 2018 г, преди отпътуването си за Италия, където живее постоянно, съпругата на брат й за пореден път подновила опитите си да я изгони от бащиния й имот като пренесла непотребни вещи и градинската си количка в спалнята на ищцата, заключила я, отказала да й даде ключа и настояла ищцата да не стъпва в стаята си.

Въпреки всичките й опити не могли да се споразумеят за доброволна делба на този имот, затова моли съда да постанови решение, с което допусне делба между страните на:

1.ПИ с идентификатор 12961.422.264 по КК и КРна гр.Вършец  при ПРАВА: - 2/8-две осми идеални части за ищцата и по 3/8-три осми идеални части за всяка от ответниците, както и на намиращия се в него

2.Имот с идентификатор 12961.422.264.1, представляващ ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, която съставлява еднофамилно жилище, при ПРАВА: - 2/4-две четвърти идеални части за ищцата и по 1/4-една четвърт идеална част за всяка от ответниците.

Моли, на основание чл,344,ал.2 ГПК до влизане в сила на решението по окончателното извършване на делбата, съда да постанови тя да ползва двете стаи на първия етаж, ответниците да ползват целия втори етаж, а кухнята и банята с тоалетната на първия етаж да се ползват съвместно от страните - така, както са ползвани до есента на 2018г, когато първата ответница се самонастанила в едната от стаите  против волята на ищцата.

 

 В срока по чл.131 ГПК ответниците  Ж.Д.Г. *** и Д.Г. *** вземат становище по предявения иск. Оспорват иска за делба и твърдят, че не отговаря на истината, че ищцата е владяла двете стаи на първия етаж до есента на 2018 г., когато първата ответница /Ж./ се самонастанила в едната от стаите й против нейната воля. Заявяват, че ищцата никога не е владяла тези две стаи като собственик, нито пък е владяла дворното място. Имотът е владян спокойно и необезпокоявани единственно от тях и приживе на Георги Александров Георгиев - б.ж. на гр. Вършец бивш съпруг на първата и баща на втората ответница до подаване на настоящата искова молба, повече от 37 год., като включително и сега ги владеят и ползват. Първата ответница Ж.Д.Г. е сключила граждански брак с Георги Александров Георгиев на 11.04.1982 год. В този имот съпругът й живял от закупуването му и построяването на къщата, а след сключването на брака им и двамата. Там се родила и израстла и дъщеря им – ответницата Денница. До смъртта си на 23.05.2012 г. Прекият им наследодател Георги Александров поради влошеното си здравословно състояние живял на първия жилищен етаж. Ищцата е посещавала имота само, когато идвала на гости.

Оспорват искането съдът да прогласи НИЩОЖНОСТ на нот.акт № 190, том I, дело 278/17.05.1975 г. на БРС, относно прехвърлянето на вторият етаж на жилищната сграда тъй като не представлява самостоятелно жилище и не пораждал правни последици. Приживе родителите на Георги Александров така са преценили и са му прехвърлили този недвижим имот и 1/2 идеална част от дворното място. Към този момент на прехвърлителната сделка е породила правните последици и акта е годен да го направи собственик.

 

От твърденията на страните съдът обосновава извода си за правното основание на предявения иск – чл.34 ЗС. Всяка от страните в това производство има едновременно качеството и на ищец и на ответник. Ето защо доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти се носи от всяка от тях. В първата фаза на  производството следва да бъде установено правото на собственост, неговите носители и квотите им в съсобствеността. Във втората фаза на производството всяка от страните може да заяви претенции при спазване изискванията на закона относно начина на извършване на делбата, както и за други отношения по повод допуснатия до делба имот. Тези искания по същество представляват отделни искове. Ето защо всеки от тях трябва да бъде предявен по правилата на ГПК – с посочване на ищец, ответник, изложение на обстоятелствата, на които се основава и конкретно искане към съда. Всички претенции на страните следва да бъдат заявени най – късно в първото съдебно заседание от втората фаза. В зависимост от заявения иск, подлежащите на доказване факти са различни, както е различна и доказателствената тежест за тях.

 

Ищцата не е формулирала изрично искане, но се е позовала на нищожност на договора, с който собствеността върху втория етаж на жилищната сграда е прехвърлен на нейния брат – наследодател на ответниците. За да може съдът да даде конкретни указания във връзка с доказателствената тежест, ще е необходимо най – малкото ищцата да формулира твърдение „защо смята, че договорът е нищожен”. Съдебната практика приема, че когато се твърди нищожност, то следва да се посочи изрично на кое от посочените в закона основания настъпва тя. Тази преценка не може да бъде оставена на „досетливостта” на съда.

Аналогично и „оспорването” от страна на ответниците. В цялото изложение липсва категорично заявена причина, поради която съдът не следва да допусне делба. Фактът, че владяли имота необезпокоявано сам по себе си не изключва съсобствеността, респ.възможността да се допусне делба.

Ще следва страните в предоставения срок за становище по проекта за доклад да конкретизират твърденията си, за да може съдът да им даде нужните разяснения.

Към настоящия момент страните са представили писмени доказателства, които са относими към спорното право и следва да бъдат приети. Основателно е и доказателственото искане за допускане на съдебно – техническа експертиза, както и за събиране на гласни доказателства.

 

С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА представените с исковата молба: Нотариален акт № 29, том I, дело №62 от 10.04.1954 година на ВНС, Нотариален акт № 190, том I, дело № 278 от 17.05.1974 година на БРС, Удостоверение за идентичност на имота № 9400-625/1/ от 29.03.2019г на община Вършец, Удостоверение за наследници № 460/ 28.03.2019г на община Берковица,  Скица на поземлен имот № 15-864295-21.11.2018 г. на СГКК Монтана, Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-864297-21.11.2018 г. на СГКК Монтана,  Удостоверение за данъчна оценка № **********/ 18.01.2019г на община Вършец, както и представените с отговора: Схема № 15-595817-03.07.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12961.422.264.1.2; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № **********/04.07.2019 г. изд. от Община Вършец; Удостоверение за постоянен адрес изх. № ГРАО-766/04.07.2019 г. изд. от Община Вършец; Удостоверение за настоящ адрес изх. № ГРАО-766/04.07.2019 г. изд. от Община Вършец; Удостоверение за сключен граждански брак въз основа на акт № 17/11.04.1982 г. на ОНС Вършец.

 

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да бъде извършена от в.л. Лиза Петкова, което след като се запознае с материалите по делото, извърши оглед на имота да даде заключение  по въпросите:

1. Каква     е квадратурата на всеки един от етажите на къщата?

2. Какви помещения са разположени на двата етажа?

3.Дали двата етажа от къщата съставляват поотделно самостоятелни жилища или цялата сграда, състояща се от два етажа съставлява еднофамилно жилище?/ както през 1974 г. така и към настоящия момент/.

 

ПОСТАНОВЯВА ищцата да внесе депозит за вещото лице в размер на 250.00  лева в едноседмичен срок от съобщаването.

         Вещото лице да бъде призовано след представяне на квитанцията за внесения депозит в деловодството на съда.

УКАЗВА на вещото лице, че заключението им следва да бъде представено в съда в срока по чл.199 ГПК.

        

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в полза и на двете страни.

 

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад.

         ПРЕДОСТАВЯ двуседмичен срок за становище по доклада.

 

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.11.2019 година от  09.30 часа, за която да се призоват страните.

 

         НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

         УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.

 

         Препис от настоящото определение  да се връчи на страните, както и препис от отговора на ответника.        

 

 

        РАЙОНЕН  СЪДИЯ :