№ 10469
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110147259 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от Б. К. К., ЕГН ********** срещу
(ФИРМА), ЕИК ********* кумулативно съединнеи осъдителни искове искове
с правно основание чл. 232,ал. 2 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД.
Претендира се осъждане на ответника да заплати на ишеца сумата в размер на
844,78 лв., представляваща 50% от начислената такса Битови отпадъци от
Община Б. за 2019 г.; сумата в размер на 841,76 лв., представляваща 50% от
начислената такса Битови отпадъци от Община Б. за 2020 г.; сумата в размер
на 839,13 лв., представляваща 50% от начислената такса Битови отпадъци от
Община Б. за 2021 г.; сумата в размер на 6400 лв. и 7150 евро,
представляващи сбор от дължими наемни вноски за периода от декември
2019 г. до юни 2021 г.; сумата в размер на 650 евро, представляваваща
обезщетение за ползване на вещта след прекратяване на договора за наем.
Претендират се разноски. Ищецът основава исковете си с твърденията, че
между страните на 01.02.2019 г. е сключен договор за наем, по силата на
който ищецът в качеството на наемодател е предоставил на ответника в
качеството на наемател търговско помещение, намиращо се на партерен етаж
от сграда с площ от 72,99 кв.м. и помещение в сутерен с площ от 96 кв.м. с
административен адрес гр. Б., (АДРЕС). Релевират се доводи, че съгласно
договора страните са се уговорили ответникът да заплаща 50 % от
1
начислената такса Битови отпадъци от Община Б. за съответната календарна
година, включително за 2019 г. Сочи се, че договорът е прекратен на
05.07.2021 г. с едностранно предизвестие от ищцата. Излагат се съображения,
че ответникът е продължил да ползва наетата вещ и след прекратяване на
договора. Твърди се, че ответникът не е заплащал дължимата по договора
наемна цена.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл.79, вр. чл. 232, ал.2
ЗЗД е да докаже валидно сключен договор за наем, по силата на който
ответникът се е задължил да заплаща наемна цена, изпълнение на договора за
наем от страна на ищеца и размера на дължимата наемна цена.
По иска с правно основание чл.79 ЗЗД е в тежест на ищцата да докаже,
наличието на валидна клауза в договора, по силата на която ответникът се е
задължил да заплаща 50% от таксата битови отпадъци за съответните
календарни години и размерът на таксата.
В тежест на ищцата, по иска с правно основание чл. 236, ал.2 ЗЗД е да
докаже, че ответникът е продължил да ползва процесния имот, както и
размера на обезщетението.
По делото са представени писмени доказателства – договор за наем,
анекс, споразумение към договор за наем, приемо-предавателен протокол, от
които се установява, че страните са били във валидни облигационни
правоотношения по сключен договор за наем от 01.02.2019 г., по силата на
който ищцата в качеството на наемодател е предоставил на ответника в
качеството на наемател търговско помещение, намиращо се на партерен етаж
от сграда с площ от 72,99 кв.м. и помещение в сутерен с площ от 96 кв.м. с
административен адрес гр. Б., (АДРЕС), като в т. 3.1 от договора за наем
страните са договорили наемна цена в размер на 650 евро и в т. 3.2 на същия
са регламентирали ответникът да заплаща 50 % от начислената такса Битови
отпадъци от Община Б. за съответната календарна година, включително за
2
2019 г.
От представената по делото покана се установява, че ищцата е
прекратила договора за наем, считано от 05.07.2021 г. Това обстоятелство е
признато и извънсъдебно с подписаното между страните и прието като
писмено доказателство по делото споразумение по договор за наем. От
споразумението се установява, че ответникът признава, че след
едностранното прекратяване на договора от ищцата е продължил да ползва
процесния имот.
Видно от приетия по делото приемо-предавателен протокол от
12.11.2021 г. на тази дата ответникът е предал на ищцата имота, предмет на
договора за наем.
Доколкото от съвкупния доказателствен материал по делото се
установява валидно сключен договор за наем, по силата на който ответникът
се е задължил да заплаща наемна цена, изпълнение на договора за наем от
страна на ищеца и размера на дължимата наемна цена, то съдът намира искът
с правно основание чл.79, вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД за основателен и доказан в
претендирания размер.
Доколкото от съвкупния доказателствен материал по делото се
установява наличието на валидна клауза в договора, по силата на която
ответникът се е задължил да заплаща 50% от таксата битови отпадъци за
съответните календарни години и размерът на таксата, съдът намира искът с
правно основание чл.79 ЗЗД за основателен и доказан в претендирания
размер.
Доколкото по делото бе установено, че ответникът е продължил да
ползва процесния имот до 12.11.2021 г., то съдът намира искът с правно
основание чл. 236, ал.2 ЗЗД за основателен и на основание чл. 162 ГПК
определя, че размерът на дължимото обезщетение за ползване е равен на
претендирания от ищцата, поради което следва да уважи този иск изцяло.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 има
ищецът в размер на 1016,25 лв. за заплатена държавна такса и 2200 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
3
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основаниe 232,ал. 2 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД
(ФИРМА), ЕИК ********* да заплати на Б. К. К., ЕГН ********** сумата в
размер на 844,78 лв., представляваща 50% от начислената такса Битови
отпадъци от Община Б. за 2019 г.; сумата в размер на 841,76 лв.,
представляваща 50% от начислената такса Битови отпадъци от Община Б. за
2020 г.; сумата в размер на 839,13 лв., представляваща 50% от начислената
такса Битови отпадъци от Община Б. за 2021 г.; сумата в размер на 6400 лв. и
7150 евро, представляващи сбор от дължими наемни вноски за периода от
декември 2019 г. до юни 2021 г.; сумата в размер на 650 евро,
представляваваща обезщетение за ползване на вещта след прекратяване на
договор за наем,за периода от 05.07.2021 г. до 05.08.2021 г., ведно със
законната лихва от 13.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК (ФИРМА), ЕИК *********
да заплати на Б. К. К., ЕГН ********** сумата в размер на 3216,25 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4