№ 120
гр. П., 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20251230200431 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на адв. И. С. Д. от АК – Благоевград, със съдебен адрес /населено
място/, в качеството на защитник на М. В. С., ЕГН **********, от /населено място/, против
Заповед за задържане на лице с рег. № 314зз-180 от 08.07.2025 г., издадена от В. Н. И. на
длъжност младши инспектор при РУ гр. П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на
РУ гр. П..
В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна, неправилна и
необоснована, тъй като същата не съдържа каквито и да е било факти и обстоятелства за
наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение за
евентуална престъпна дейност. Релевира се, че лаконичното посочване на номер на
досъдебно производство и разпоредби на НК не преодолява пълната липса на описание на
фактическата обстановка в обжалвания административен акт, съответно конкретни
фактически основания за задържане на лицето. В тази връзка се акцентира, че доколкото при
извършения личен обиск у жалбоподателя не се намерени забранени от закона вещества и
предмети, обстоятелството противоречи на посочената в заповедта разпоредба на НК, с
която е квалифицирана деятелността, за която има данни. Поддържаното нарушение на
материалния закон се сочи и като основание за нарушение на процесуалните права на
жалбоподателя и по-конкретно правото да разбере за какво точно е задържан. Твърди се още,
че с оспорената заповед за задържане е нарушен принципът за съразмерност в
1
административния процес, тъй като в случая не било обосновано, нито доказано, че за
постигането целта на закона е било необходимо задържането на жалбоподателя, който е
непълнолетен, не е възпрепятствал действията по разследването във връзка с посоченото в
заповедта досъдебно производство, като се поддържа и че няма данни жалбоподателят да се
укрие или да извърши престъпление. Иска се от съда да постанови решение, с което
оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с определената за служебен защитник
по обжалваната заповед адв. И. Д.. Въззивната страна поддържа депозираната жалба и
излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което
моли съда да отмени заповедта за задържане.
Ответната страна – В. Н. И. - младши инспектор при РУ - гр. П. към ОД на МВР -
Благоевград, се явява лично. Излага фактическите мотиви за издаването на процесната
заповед за задържане – оказване на съдействие на автопатрул, който установил три лица,
едно от които и жалбоподателят, тъй като служителите от другия автопатрул предприели
действия по издирване на изхвърлен канабис, открит под пейката, находяща се до
установените лица, в резултат на което последните били задържани и отведени в районното
управление, където им били съставени заповеди за задържане за срок до 24 часа по реда на
ЗМВР.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО - П., не изпраща представител и не взема становище
по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 30.09.2025 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 08.07.2025 г. в 02.30 часа, в гр. П., жалбоподателят
М. В. С. е бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в помещение за временно
задържане на РУ - П., въз основа на Заповед за задържане с рег. № 314зз-180 от 08.07.2025 г.,
издадена от В. Н. И. на длъжност младши инспектор при РУ - гр. П. към ОД на МВР -
Благоевград. Като основание за задържането му е посочено, че има данни за извършено
престъпление във връзка с ДП 314 ЗМ-252/2025 г. по описа на РУ П. по чл. 354а, ал. 5 във
връзка с чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. Копие от така съставената заповед е връчена на
задържаното лице, видно от приложената към административната преписка нарочна
разписка.
На същия ден (08.07.2025 г.) и в посочения час (02.30 часа) е проведен личен обиск на
жалбоподателя С., за резултатите от който е съставен нарочен протокол. В последния е
обективирана констатацията на полицейския служител, извършил обиска - ответникът В. Н.
И., че при обиска „вещи и предмети нямаше“. Екземпляр от цитирания протокол за личен
обиск е връчен на обискираното лице, съгласно приложената към административната
2
преписка изрична разписка.
Със задържането му - на 08.07.2025 г., в 02.30 часа, на жалбоподателя е предоставена
Декларация за правата на задържаното лице по смисъла на чл. 74, ал. 3 ЗМВР (съгласно
вписването в Част втора от декларацията, приложена в цялост към административната
преписка), която е попълнена и подписана от задържаното лице. Въпреки изразеното в
декларацията не желание от страна на лицето да ползва адвокатска защита, нито договорна,
нито служебна такава, със Заповед № 314з-369 от 08.07.2025 г. по описа на РУ - гр. П. към
ОД на МВР - Благоевград на задържаното лице е предоставена правна помощ, тъй като
последното е непълнолетно. По искане на оперативния дежурен полицейски орган при РУ -
гр. П. от АК – Благоевград за защитник на жалбоподателя по обжалваната заповед за
задържане е определен адв. И. С. Д., която със Заповед № 314з-371 от 08.07.2025 г. по описа
на РУ - гр. П. към ОД на МВР - Благоевград е назначена за предоставяне на правна помощ на
задържания М. В. С., като цитираната заповед е обявена на адвоката на 08.07.2025 г. в 14.00
часа.
Към административнонаказателната преписка е приложен Формуляр на дежурния адвокат,
попълнен от адв. Д., от който се установява, че последната е уведомена в 11.00 часа на
08.07.2025 г., като срещата с клиента е осъществена на същата дата, за времето от 14.00 часа
до 14.40 часа, задържаното лице е с нормален външен вид и с наличен амбулаторен лист,
копие от който е приложен към преписката. Съгласно вписванията в цитирания формуляр,
задържаното лице, заедно с негови приятели - едно пълнолетно лице и едно - непълнолетно,
са установени от полицейски служители на ул. „С.“ в гр. П., където били спрени за проверка,
на място пристигнал още един полицейски автопатрул с двама служители, след което
установените лица били отведени в РУ - П..
Жалбоподателят е освободен на 08.07.2025 г. в 14.00 часа.
Посочените обстоятелства се установяват от приложените към жалбата писмени
доказателства и от приобщената към доказателствения материал по делото административна
преписка по издадената заповед за задържане до 24 часа, предмет на обжалване в
настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата:
Оспорената заповед за задържане на лице представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
3
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При
проверката, освен на основанията, посочени от оспорващия заповедта за задържане, съдът
следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона
форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен
ли е актът с целта на закона.
При служебно извършената проверка, от външна страна, съдът намира, че атакуваната
заповед е издадена в писмена форма съгласно изискванията на чл. 74, ал. 1 ЗМВР, като в
самата заповед за задържане са посочени част от задължителните реквизити, уредени в чл.
74, ал. 2 ЗМВР - името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски
орган, датата и часа на задържането, данни за задържаното лице, както и правата му по чл.
72, ал. 3 - ал. 6 ЗМВР. Заповедта е подписана от полицейския орган и от задържаното лице,
последното е попълнило декларация по чл. 74, ал. 3 ЗМВР, че е запознат с правата си, както
и за възможността да ги упражни, като екземпляр от заповедта е връчен на задържаното
лице срещу подпис, видно от представената нарочна разписка.
По делото обаче, не са ангажирани каквито и да е доказателства касателно качеството на
издателя на заповедта, които да установяват, че последният е полицейски орган по смисъла
на чл. 57, ал. 1 ЗМВР и същият разполага с предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР
компетентност.
Липсват по делото и писмени документи, които да установяват, че са спазени императивните
изисквания за връчване на така издадената заповед за задържане, с оглед обстоятелството, че
задържаното лице е непълнолетно такова. Съгласно разпоредбата на чл. 74а, ал. 1 ЗМВР
когато задържаното лице е непълнолетно, препис от заповедта за задържане се предоставя
на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него. В конкретния
случай, жалбоподателят е на шестнадесет години към момента на задържането с оспорената
заповед, като видно от разписката, която е част от самата заповед, екземпляр от последната е
връчен единствено на непълнолетното задържано лице. Не са представени каквито и да е
други документи, от които да се установява, че заповедта за задържане на непълнолетното
лице е връчена на някое от изчерпателно изброените в чл. 74а, ал. 1 ЗМВР лица.
На следващо място, задържането на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок не
по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за
извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е
необходимо да се уточнява характерът на престъплението.
Следва да се има предвид обаче, че конкретната хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР задължава органа по издаване на административния акт да посочи накратко
обективните характеристики на извършеното от задържания престъпление и неговата
правна квалификация, т.е. фактическите и правните основания за задържането, визирани в
чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. По този начин мотивите съдържат конкретни фактически
констатации на административния орган, които са дали повод последният да приеме, че са
4
налице предпоставките на приложената от него правна норма. Процесното обстоятелство е
условие за законосъобразност на акта и гаранция за защита правата на засегнатата страна –
адресат, от една страна, а от друга страна – прави възможен контрола от страна на съда на
издадената заповед. Следователно полицейското задържане трябва да е обосновано с ясни
обстоятелства, които да сочат връзка между задържаното лице и конкретно извършено от
него престъпление: или трябва да се попречи на уличеното лице да го извърши, или да се
попречи то да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателното
преследване.
При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия
съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в оспорения
административен акт фактически основания за издаването му и могат ли същите да се
свържат с посочените от издателя правни норми. За да се осъществи задържането следва да е
налице обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправното
деяние, т.е. необходимо е наличието на обосновано подозрение за това - факти и
информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице е
извършило престъплението.
В конкретния случай обаче, липсват каквито и да е фактически основания, довели до
реализиране на правомощието на полицейския орган да издаде оспорваната заповед за
задържане. Фактическите основания се изчерпват с краткото посочване „има данни за
извършено престъпление във връзка с ДП 314 ЗМ-252/2025 г. по описа на РУ П. по чл. 354а,
ал. 5 във връзка са чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК“.
При тази формулировка на мотивите на административния орган следва да се предполага
какви са конкретните данни за извършено престъпление от задържаното лице и каква е
престъпната деятелност. С оглед дадената правна квалификация, не е ясно дали деянието
касае придобиване на наркотични вещества или техни аналози без надлежно разрешително,
или касае държане на наркотични вещества или техни аналози без надлежно разрешително.
Освен това, посоченото по никакъв начин не обективира данни, които да водят до
обосновано предположение, че именно жалбоподателят е извършил или е съпричастен към
извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 5 във връзка са чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от
НК, доколкото не са изложени и конкретизирани обстоятелства, свързани със самото
престъпление, нито факти досежно изпълнителното деяние от страна на задържаното лице.
Недопустимо е липсата на фактическо основание да бъде заместена от посочване единствено
на правно основание, какъвто е процесният случай.
Същевременно, към преписката по настоящото производство освен обжалваната заповед и
съпровождащите я протокол за личен обиск и декларация от задържаното лице, не са
приложени никакви други материали, относими към заповедта за задържане, и които
материали да обективират необходимостта от задържането на лицето. Липсват приложени
писмени доказателства, които да са събрани в хода на досъдебното производство посочено в
заповедта, от които да се установява за какво престъпление е образувано последното, както и
5
факти и обстоятелства, които да обвързват разследването по цитираното производство и
задържаното лице. Съгласно трайно установената съдебна практика, мотиви за изготвяне на
административен акт могат да бъдат изложени и в други документи, съдържащи се в
административната преписка, когато последните изхождат от издателя на акта, но същите
следва задължително да са съобщени на задържаното лице, като в конкретния случай по
делото липсват данни задържаното лице да е запознато с основанията за задържането му.
Предвид обстоятелството, че случая касае засягане на едно от основните права на човека -
правото на свобода, обект на изключителна защита от ЕКПЧ, следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ, която предвижда, че на всяко арестувано лице следва
незабавно да бъдат съобщени основанията за арестуването му. И ако тези основания или
мотиви за задържане на лицето са изложени в друг, различен от заповедта документ, то
същият следва да бъде доведен до знанието на задържаното лице към момента на неговото
задържане.
Все в коментирания аспект е необходимо да се посочи, че полицейското задържане като
принудителна административна мярка не може да бъде произволно. Издадената заповед по
ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между
задържания и извършено престъпление, както и задържането му да е съобразено с целта на
закона.
В тази връзка следва да се съобрази и решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по
правата на човека /дело П. и П. срещу България/, в което е прието, че: „За да е налице
обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един
обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен
това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление.“. Изхождайки от
изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от
защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол, какъвто е настоящият случай.
С оглед посоченото, съдът приема, че постановеното задържане на жалбоподателя не е
фактически обосновано, в резултат на което обжалваната заповед за задържане се явява
незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2
от ЗМВР, доколкото не съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава
задържането.
Пропускът на полицейския орган да впише конкретните фактически основания за
задържането на лицето в заповедта, е сериозен порок по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК.
Същевременно, неизвестното фактическо основание за полицейското задържане на лицето,
препятства упражняването правото на защита на задържаното лице, което представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.
6
146, т. 3 АПК, заедно с другите такива, установени в хода на производството - липса на
доказателства касателно компетентността по чл. 72, ал. 1 ЗМВР на издателя на оспорената
заповед и реда на връчване на последната, с оглед възрастта на задържаното лице.
По гореизложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР, П.кият районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 314зз-180 от 08.07.2025 г., издадена от В.
Н. И. на длъжност младши инспектор при РУ гр. П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, М. В. С., ЕГН **********, от /населено място/, е бил задържан за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане в РУ - П., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред Административен
съд – гр. Благоевград в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7