№ 519
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110210136 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Н. Б. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
7411839, издаден от СДВР за това, че на 04.05.2023г. в 11:14 часа в гр. София, ул. „Даскал
Стоян Попандреев“, на спирка на градски транспорт „Гробищен парк Бояна“, с посока на
движение от ул. „Кумата“ към Околовръстен път, при ограничение на скоростта от 50 км/ч.,
въведено с пътен знак В26 в населено място, лек автомобил „****” с рег. № *** се движил
със скорост от 74 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено в условията
на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К №
6081238 на 17.10.2022г., за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от
ЗДвП на И. Н. Б. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е издаден при допуснато нарушение на
административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Според
жалбоподателя Електронният фиш е незаконосъобразен и неправилен. Изтъква се, че в
Електронния фиш не било недвусмислено идентифицирано техническото средство, с което е
установено нарушението. Никъде в Електронния фиш не било удостоверено дали той е
издаден в отсъствие или не на контролен орган, нито било посочено дали техническото
средство е мобилно или стационарно. И. Н. Б. се позовава и на Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС, като твърди, че Електронен фиш може да бъде издаден само
със стационарно техническо средство, което функционира автоматизирано в отсъствие на
1
контролен орган. Според жалбоподателя мобилните технически средства са изключени от
приложното поле на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. На следващо место в жалбата се
посочва, че от датата на нарушението до датата на връчването на Електронния фиш бил
изтекъл давностен срок. Иска се съдът да се съобрази с чл.34, ал.1 от ЗАНН. Освен това за
посоченото в Електронния фиш техническо средство липсвало удостоверяване на
изправността към датата на констатиране на нарушението. Бланкетно и без конкретика било
„предполагаемото“ местоизвършване на нарушението, както и установената скорост на
движение на моторното превозно средство (МПС). Като недостатък на Електронния фиш се
сочи и това, че в него не бил упоменат начина на изчисление на регистрираната скорост.
Жалбоподателят твърди, че при връчването на Електронния фиш не били предявени снимки.
Във връзка с повторността в Електронния фиш не било конкретизирано предходното
нарушение, по кой текст от закона е, с какъв акт е санкционирано това нарушение и кога е
влязъл в сила. Бланкетно бил посочен предходен Електронен фиш Серия К № 6081238, без
да е посочен издател, административно- наказващ орган. Поради това Б. не можел да разбере
какво точно нарушение му се вменява и претендира за нарушено право на защита. В
Електронния фиш не била отразена разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДвП за възможността
на нарушителя да подаде възражение в 7-дневен срок. Не били отразени в Електронния фиш
и редът, и срокът за неговото обжалване. С тези аргументи се иска от СРС да отмени
обжалвания Електронен фиш, а в условия на алтернативност – да се намали наложената
глоба. Иска се и присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото.
Пред СРС за съдебното заседание на 18.10.2023г. жалбоподателят И. Н. Б., редовно
призован, не се явява лично и не изпраща представител.
Въззиваемата страна СДВР също не изпраща представител пред СРС.
В писмо с вх. № 208688 от 21.07.2023г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е
изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен
фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Въззиваемата
страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че това приравняване е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП – СДВР се цитира и § 6, т.65 от ДР
на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с преносима
мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1197, като се отбелязва, че
техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин.
По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата
2
обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от
ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални
нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се
иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и
законосъобразен. В писмо с вх. № 208688 от 21.07.2023г. се казва още, че техническо
средство тип CORDON M2 е одобрен тип средство за измерване предвид чл.26, ал.2, вр.
чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС)
№ 239 от 24.10.2003г. Със същото писмо се отбелязва, че Електронен фиш Серия К №
7411839/2023г. е издаден за нарушение, извършено в условията на повторност, след като е
влязъл в сила на 17.10.2022г. Електронен фиш Серия К № 6081238/2022г. Посочва се, че
собственикът на моторното превозно средство (МПС) не е подавал декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП. Прави се и възражение за прекомерност на претендирани от жалбоподателя
разноски. С писмо с вх. № 208688 от 21.07.2023г. не се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 286102 от 13.10.2023г. (които,
обаче не са подписани от гл. юрк. Страхилов). С тях се иска съдът на остави без уважение
жалбата на И. Н. Б. поради нейната неоснователност, необоснованост и недоказаност.
Процесуалният представител на СДВР счита, че при издаване на обжалвания Електронен
фиш са били спазени разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. В него се
съдържали всички законоустановени реквизити. От приложените доказателства се
установявало нарушението, което било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство АТСС MD1197, заснемащо нарушения на ЗДвП и работещо в отсъствие на
контролен орган, на автоматичен режим. Твърди се, че техническото средство е преминало
първоначална и последваща метрологична проверка. Цитира се нормата на чл.189, ал.15 от
ЗДвП и се иска съдът да кредитира приложения по делото снимков материал. Относно
наложеното административно наказание се казва, че то е правилно индивидуализирано в
законоустановения му размер. Цитира се §6, т.65 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП и се приема, че е налице и от обективна, и от субективна страна съставът на
нарушението. В писмените бележки се обръща внимание и на това, че са зачестили
напоследък пътно-транспортните произшествия в следствие на шофиране с превишена
скорост. С оглед на това, поведението на жалбоподателя се приема за укоримо, тъй като
поставя в опасност не само своя, но и живота на другите участници в движението. Поради
това се иска обжалваният Електронен фиш да бъде потвърден с цел реализиране на
генералната превенция, а също и за възпиращо, възпитателно и предупредително действие
по отношение на останалите членове на обществото относно шофирането с превишена
скорост. Моли се за потвърждаване на Електронния фиш и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
3
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „****” с рег. № *** е собственост на И. Н. Б..
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-31213 от 05.05.2023г. за времето от 11.00 часа до 13.00 часа на
04.05.2023г. автоматизирано техническо средство/система (АТСС) вид „CORDON“ с №
MD1197, за което е издаден Протокол № 022-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за
експлоатация до 14.03.2024г., е било позиционирано в гр. София, бул. „Даскал Стоян
Попандреев“ - на спирката на градски транспорт „Гробищен парк Бояна“, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Кумата“ към Околовръстен път, при
стационарен режим на измерване и при посока на задействане – приближаване на МПС.
Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50 км/ч., въведено с
пътен знак В26.
На 04.05.2023г. в 11:14 часа в гр. София, бул. „Даскал Стоян Попандреев“, на спирка
на градски транспорт „Гробищен парк Бояна“, с посока на движение от ул. „Кумата“ към
Околовръстен път, при ограничение на скоростта 50 км/час, въведено с пътен знак В26 в
населено място, скоростта на движение на лек автомобил „****” с рег. № *** била поне 74
км/час. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване
на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1197. Същата е
одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване
под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване на типа до
13.06.2027г. На 14.03.2023г. това техническо средство е преминало проверка, за която е
издаден Протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. Според този Протокол
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/-
3 % при скорост над 100 км/час.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 7411839, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на И. Н. Б. е наложена „глоба“ в размер на 200
лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е
посочено, че нарушението е извършено на 04.05.2023г. в 11:14 часа в гр. София, бул.
„Даскал Стоян Попандреев“ - на спирка на градски транспорт „Гробищен парк Бояна“, с
посока на движение от ул. „Кумата“ към Околовръстен път, при ограничение на скоростта
50 км/час, въведено с пътен знак В26 в населено място, при разрешена скорост от 50 км/час,
установена скорост от 74 км/ч. и превишена скорост от 24 км/час, като нарушението е
извършено с лек автомобил „****“ с рег. № *** и е установено с АТСС с № MD1197.
Посочено е също, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен
срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 6081238 на 17.10.2022г.
Този Електронен фиш е връчен на И. Н. Б. на 22.06.2023г. и е обжалван с жалба,
подадена по пощата (чрез СПИДИ) на 04.07.2023г.
4
На И. Н. Б. бил издаден и друг Електронен фиш – Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К
№ 6081238 от ОДМВР Шумен за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, фактически
изразяващо се в това, че на 22.06.2022г. в 13:06 часа, в област Шумен, път I-4, км. 256+598, с
АТСС „ARH CAM S1“, насочено към гр. Търговище, при ограничение на скоростта 60
км/час, въведено със Заповед № РД-11-37 от 20.01.2022г. на АПИ и пътен знак В26, при
отчетен толеранс от - 3 км(%), лек автомобил „Л***“ с рег. № *** се е движил със скорост от
поне 76 км/час, за което нарушение на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП
на Б. е била наложена „глоба“ в размер на 50 лева. Този Електронен фиш е бил получен от Б.
на 02.10.2022г. и е влязъл в сила на 17.10.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: известие за доставяне на жалба
чрез СПИДИ; снимков материал (лист 9, лист 17 и лист 18 от делото); справка за
собствеността на лек автомобил „****” с рег. № ***; Заповед на Министъра на вътрешните
работи № 8121з-931 от 30.08.2016г.; Протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС от 14.03.2023г.;
справка от сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване
с номер на вписване В-46; Решение за одобрение на типа на уреда за измерване; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-31213 от
05.05.2023г.; справка от информационната система на КАТ за Електронен фиш Серия К №
7411839; Ежедневна форма на отчет от 04.05.2023г.; Сертификат за успешно завършен курс
на обучение; разписка за получаване на Електронен фиш Серия К № 7411839; справка за
нарушител/водач; Електронен фиш Серия К № 6081238; справка от информационната
система на КАТ за Електронен фиш Серия К № 6081238; писмо от ОПП – СДВР с вх. №
235049 от 21.08.2023г. с приложени Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-31213 от 05.05.2023г. и снимки на уреда и на пътния
знак В26; писмо от Столична община с вх. № 234013 от 21.08.2023г. - с приложена схема;
писма от Български институт по метрология с вх. № 243206 от 30.08.2023г. и с вх. № 246478
от 04.09.2023г. - с приложени копия от Протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС от
14.03.2023г., извадка от Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване
и извадка от „CORDON-M 2 Многоцелева фото-радарна система. 8 Сглобяване и монтаж на
системата“.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метрология с вх. №
243206 от 30.08.2023г. и с вх. № 246478 от 04.09.2023г., приложените към тях Протокол от
проверка № 022-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадка от Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, извадка от „CORDON-M 2 Многоцелева фото-
радарна система. 8 Сглобяване и монтаж на системата“, както и от справката от сайта на
Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на вписване
В-46 и Решението за одобрение на типа на уреда за измерване, а също и от Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-31213 от
05.05.2023г. се установява, че техническото средство, с което е бил заснет процесният
5
автомобил е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е проверка и
съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че
доколкото в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-31213 от 05.05.2023г. се вижда, че за въпросното техническо средство е
издаден Протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. и в същия смисъл са и
писмата от Български институт по метрология (приложени на лист 47 и лист 61 от делото),
то следва, че посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система техническото средство, индивидуализирано по вид (CORDON) и номер (№
MD1197) е именно видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON M2 с № MD1197, вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност до 13.06.2027г.
Същевременно от Протокола от проверка № 022-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. и писмата от
Български институт по метеорология с вх. № 243206 от 30.08.2023г. и с вх. № 246478 от
04.09.2023г. се установява, че въпросното техническо средство е преминало и последваща
проверка с валидност една година, т.е. до 14.03.2024г. Следва да се отбележи, че посоченото
в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-31213 от 05.05.2023г. техническо средство (CORDON № MD1197) фигурира и в
снимковия материал на лист 9 от делото. Гореизложеното показва, че техническото
средство, с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация
съгласно нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила към
процесната дата.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира приложените на лист 9, лист 38 и
лист 39 от делото снимки, приемайки ги за годни веществени доказателствени средства.
Посредством снимката на лист 9 от делото се установява марката и регистрационния номер
на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място и
вида/номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът. Тази снимка
представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на
заснемане. Поради това съдът я приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно я кредитира. Доколкото в снимката на лист 9 от
делото е цитирано техническо средство CORDON M2 с № MD1197, съдът приема, че
процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-31213 от
05.05.2023г. Освен номера на техническото средство, между снимката на лист 9 от делото и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-31213 от 05.05.2023г. има припокрИ.е и касателно мястото, посоката на движение,
6
датата и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение, че снимката на лист
9 от делото е направена именно с техническото средство, посочено в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-31213 от
05.05.2023г.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимките на уреда и на пътния знак В26
(приложени на лист 38 и лист 39 от делото), тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и
те се явяват годно веществено доказателствено средство. Въз основа на тези снимки се
установява къде е било позиционирано техническото средство, както и какво е било
въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта на процесното място.
Наличните на лист 17 и лист 18 от делото снимки видимо се различават от тези на
лист 38 и лист 39 от делото. С оглед писмото от ОПП – СДВР с вх. № 235049 и 21.08.2023г.
и информацията за мястото, която може да се извлече от снимките, СРС приема, че
снимковият материал на лист 17 и лист 18 от делото е неотносим към този правен спор, тъй
като снимките не се отнасят до мястото на нарушението. Поради това съдът не кредитира
изображенията на лист 17 и лист 18 от делото.
Приложеният на лист 21 от делото Сертификат за успешно завършен курс е
обективно и достоверно писмено доказателство, което не се разколебава от нито едно друго
доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че Мартин Пасков
(посочен в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-31213 от 05.05.2023г. като лице, което е разположило и настроило техническо
средство CORDON с № MD1197) е преминал обучение и може да борави с уреда.
По делото има приложени два Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-31213 от 05.05.2023г. (на лист 16 и на лист
37 от делото), който са с различно съдържание в частта относно ограничението на скоростта.
В Протокола на лист 16 от делото е посочено, че ограничението на скоростта е 80 км/час,
въведено с пътен знак В26, а в Протокола на лист 37 от делото е посочено, че ограничението
на скоростта е 50 км/час, въведено с пътен знак В26. В тази връзка в писмо на ОПП – СДВР
с вх. № 235049 от 21.08.2023г. е посочено, че в град София, ул. „Даскал Стоян Попандреев“,
на спирката на градски транспорт „Гробищен парк Бояна“, с посока на движение от ул.
„Кумата“ към Околовръстен път ограничението на скоростта е 50 км/час, въведено с пътен
знак В26 в населено място. За да прецени съдът кой от двата Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-31213 от 05.05.2023г.
следва да кредитира (дали този, който е приложен на лист 16 или този, който е на лист 37 от
делото) следва да се подложат на анализ останалите доказателства, които се явяват
информативни относно ограничението на скоростта на процесното място. От приложената
към писмото на Столична община с вх. № 234013 от 21.08.2023г. схема е видно, че в град
София, на бул. „Даскал Стоян Попандреев”, на спирката на градски транспорт „Гробищен
парк Бояна“, с посока на движение от ул. „Кумата“ към Околовръстен път е имало поставен
пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта 50 км/час в населено място. В този
смисъл е не само писмото на ОПП – СДВР на лист 36 от делото, но и снимката на лист 39 от
7
делото, снимката на лист 9 от делото, както и Ежедневната форма на отчет на лист 20 от
делото. Цитираните писмени доказателства се явяват информативни, достоверни,
непредубедени и еднопосочни. Поради това съдът ги кредитира и приема, че по делото има
достатъчно обективни доказателства, от които може да се направи безспорният извод, че на
процесното място ограничението на скоростта е било 50 км/час, въведено с пътен знак В26 в
населено място. От тук следва изводът, че в частта относно ограничението на скоростта
съдът дава вяра на Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-31213 от 05.05.2023г., приложен на лист 37 от делото и съответно не
кредитира в частта относно ограничението на скоростта Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-31213 от 05.05.2023г.,
приложен на лист 16 от делото.
При така направеното уточнение в останалата част следва да се посочи, че
Протоколите за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-31213 от 05.05.2023г. (приложени на лист 16 и на лист 37 от делото) имат
тъждествено съдържание, поради което изложените от съда мотиви важат и за двата
документа. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
се установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та, броят и
номерата на клиповете, заснети с техническо средство, както и индивидуални особености на
техническото средство. В тази част Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-31213 от 05.05.2023г. намира опора в Ежедневната
форма на отчет (приложена на лист 20 от делото). За коментираните тук обстоятелства
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система и
Ежедневната форма на отчет представляват достоверни, обективни и еднопосочни писмени
доказателства. Поради това СРС ги кредитира и приема, че на 04.05.2023г., в периода от
11.00 часа до 13.00 часа в гр. София, ул. „Даскал Стоян Попандреев“, на спирката на градски
транспорт „Гробищен парк Бояна“, с посока от ул. „Кумата“ към Околовръстен път
техническо средство CORDON с № MD1197 е заснемало скоростта на движение на
приближаващите превозни средства. Доколкото мястото, посоката на движение и часовия
диапазон, вписани в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-31213 от 05.05.2023г. и в Ежедневната форма на отчет от
04.05.2023г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа се отнасят до едни и същи
обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-31213 от 05.05.2023г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). Посочено е, че датата на използване на техническото средство е 04.05.2023г.,
датата на регистриране на документа под № 4332р-31213 е 05.05.2023г. Посочени са
имената и подписите на лицето, което е разположило и настроило техническото средство,
8
респ. лицето, което е проверило Протокола. В графата за приемане на Протокола е изрично
отбелязано, че данните са „автоматично прехвърлени чрез 3G/4G от СПУКС“, което
означава, че приемането на Протокола и изображенията към него с цел съхраняването им на
компютърна конфигурация/сървър е било извършено „автоматично“, без човешка намеса,
поради което и няма положени имена и подписи на служител на ОПП – СДВР. Посочено е,
че уредът се задейства за приближаващи МПС-та и при стационарен режим на измерване. В
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-31213 от 05.05.2023г. са посочени общият брой на констатираните нарушения,
номерата на първото и на последното изображение, вида и номера на ползваното техническо
средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за което има издаден
Протокол № 022-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 14.03.2024г. Към
Протокола е приложена снимка на уреда (видно от лист 38 от делото), поради което СРС
приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система
отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав дава вяра на приложените на лист 26 и лист 27 от делото
Електронен фиш Серия К № 6081238 и справка от информационната система на КАТ за
Електронен фиш Серия К № 6081238, тъй като са обективни, еднопосочни и достоверни
писмени доказателства. От съвкупната им преценка съдът достига до извода, че на И. Н. Б. е
налагано и друг път административно наказание „глоба“ - на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш
Серия К № 6081238, издаден от ОДМВР Шумен, който Електронен фиш е бил връчен на Б.
на 02.10.2022г. и е влязъл в сила на 17.10.2022г. Тези констатации се потвърждават и от
справката за нарушител/водач на лист 23-25 от делото.
Приложените на лист 10 и лист 23-25 от делото справки са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът кредитира справката за собствеността на МПС-то и справката за
нарушител/водач. Въз основа на първата СРС установява, че собственик на заснетия лек
автомобил „****” с рег. № *** е жалбоподателят И. Н. Б., а от другата справка се доказва, че
жалбоподателят има и множество други нарушения по ЗДвП.
Съдът дава вяра и на справката от информационната система на КАТ за Електронен
фиш Серия К № 7411839 (на лист 19 от делото), на разписката за получаване на Електронен
фиш Серия К № 7411839 (на лист 22 от делото) и на известието за доставяне на жалбата чрез
СПИДИ (на лист 8 от делото), тъй като това са обективни и взаимно допълващи се писмени
доказателства, които имат достоверна дата. Въз основа на тях СРС приема, че Електронен
фиш Серия К № 7411839 е връчен на И. Б. на 22.06.2023г., а жалбата срещу този Електронен
фиш е подадена по пощата (чрез СПИДИ) на 04.07.2023г. От тук следва, че конкретната
жалба, по повод на която е образувано настоящото дело, е подадена в срока по чл.189, ал.8
от ЗДвП.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
9
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяване на нарушението;
регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в
Електронния фиш има записана скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на
скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак В26 в населено място, съдът счита, че
нарушението е описано в достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с липса на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш.
Дали посочената в Електронния фиш скорост е действително измерената и дали е
приспадната допустимата грешка на техническото средство при измерване на скоростта в
полза на нарушителя е въпрос по същество, тъй като сред задължителните реквизити на
Електронния фиш не фигурира изискването да се сочи дали е приспаднат в полза на водача
толеранса от 3 км/час при скорост до 100 км/час. В Електронния фиш са изложени фактите,
при които е реализирано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е и наложената на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от
10
ЗДвП глоба /в размер на 200 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да
се плати. Освен това за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки.
С оглед нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдът счита, че в Електронния фиш не е
необходимо да се идентифицира техническото средство, с което е установено нарушението,
да се сочи неговия вид (дали е мобилно или стационарно), нито е наложително да се
отбелязва дали Електронният фиш е издаден в отсъствие или не на контролен орган, тъй
като тези обстоятелства не представляват задължителни реквизити на Електронния фиш.
Достатъчно е да е посочено, че нарушението е установено с АТСС. В случая това е сторено.
Неоснователни са и останалите възражения на жалбоподателя касателно необходимото и
задължително съдържание на Електронния фиш. Вярно е, че в Електронния фиш не е
отразена разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДвП и не е изрично записано, че нарушителят има
право на възражение, както и на жалба срещу Електронния фиш, но доколкото тези
възможности са изрично посочени в закона, а незнанието на закона не извинява незнаещия,
съдът счита, че липсата на това съдържание не е съществено процесуално нарушение –
отново с оглед нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Съдебният състав намира за важно да посочи, че доколкото нарушението по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е описано в Електронния фиш, наличието или липсата на по-подробни
данни за повторността не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като дали
има или няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с определяне на
наказанието (с оглед разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП). Поради това този
въпрос следва да се обсъди по същество, а не като съществено процесуално нарушение, тъй
като и ако не беше посочен чл.182, ал.4 от ЗДвП пак става ясно, че нарушението се състои в
„движение“, т.е. в управление на МПС със скорост над разрешената. Поради това въпросът
дали е налице „повторност“ е преценка по съществото на спора. От тук съответно следва, че
липсата на отбелязване в Електронния фиш относно правната квалификация на предходното
нарушение и издателя на Електронен фиш Серия К № 6081238 не представлява съществено
процесуално нарушение. Не отговаря на съдържанието на процесния Електронен фиш
възражението на жалбоподателя, че в него не било посочено с какъв акт е санкционирано
предходното нарушение на Б. (обосноваващо повторността) и кога е влязъл в сила.
В закона няма изискване при връчване на Електронния фиш на нарушителя да се
предявяват и доказателства от административно – наказателната преписка. Запознаването с
тях е възможност, за която се иска процесуална активност от страна на наказаното лице. В
случая няма данни Б. да е поискал, но да му е било отказано да се запознае със снимковия
материал. Поради това непредявяването на снимки при връчване на Електронния фиш не
представлява съществено процесуално нарушение.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
11
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението /04.05.2023г./ до връчването на Електронния фиш
/22.06.2023г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец януари
2024г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Сроковете по чл.34 от ЗАНН са неотносими към Електронните
фишове. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не (както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г.), че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, където е било монтирано
АТСС при заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с
Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
12
субективният човешки фактор. В процеса по издаването на Електронния фиш не участват
двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията, свързани с ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата
на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение
№ 1 от 2014г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административно-наказателната отговорност за нарушения на ЗДвП чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
13
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
04.05.2023г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 04.05.2023г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че доводите от жалбата са неоснователни.
Процесният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на ЗДвП. Съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, нито счита, че е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. Не са налице основания за отмяна на Електронния
фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимката на лист 9
от делото настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 77 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 74
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
022-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 74 км/час. Доколкото от приложената на лист 9 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № *** е 77 км/ч., то след
приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил със
скорост от поне 74 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 77 км/час.
От направения по-горе съвместен анализ на схемата от Столична община, писмото от
ОПП – СДВР на лист 36 от делото, Ежедневната форма на отчет, Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-31213 от 05.05.2023г.
(на лист 37 от делото) и снимките на лист 9 и лист 39 от делото се установява, че на
процесното място и дата ограничението на скоростта е било 50 км/час, въведено с пътен
знак В26 в населено място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 74 км/ч. при ограничение на
14
скоростта 50 км/ч., въведено с пътен знак В26 в населено място, водачът на лек автомобил
„****” с рег. № *** е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се
превишава скоростта, посочена с пътен знак В26, която в случая е 50 км/час. Движейки се на
посочените в Електронния фиш място и време със скорост от поне 74 км/ч. обективно е
реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на
водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с техническото
средство) е с 24 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е реализирано при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението
си по ЗДвП, че не следва да управлява МПС със скорост над въведеното ограничение със
знак В26. В случая с пътен знак е въведено ограничение на скоростта 50 км/час, а реално е
била измерена (след приспаднатият толеранс от 3 км/час) скорост от поне 74 км/ч. Това
означава, че водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на поведението
си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „****” с рег. № *** на
04.05.2023г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 10 от делото справка е
видно, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят И. Н. Б., то правилно е била
ангажирана именно неговата административна отговорност. Това е така, защото според
чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото по
делото са налице данни, че И. Н. Б. е получил препис от процесния Електронен фиш на
22.06.2023г. и го е обжалвал в жалба, изпратена по пощата (чрез СПИДИ) на 04.07.2023г.,
това означава, че той е знаел за издадения на негово име Електронен фиш и в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП като не е подал в законоустановения 14-дневен срок
декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час, въпреки че това
му е било изрично указано в самия Електронен фиш, следва да се приеме, че на основание
чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на И. Н. Б. – като собственик на МПС-то, непосочил дали и на кого е
предоставил автомобила за ползване.
В случая на И. Н. Б. е била определена „глоба“ в размер на 200 лева като
наказващият орган се е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. Нормата на чл.182, ал.4
от ЗДвП предвижда налагането на двоен размер на глобата, предвидена в чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП, когато нарушението е извършено повторно. Правилно в процесния Електронен фиш
са отбелязани фактите около повторността – посочено е с думи, че нарушението е
извършено „в условията на повторност“, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг
Електронен фиш, който е цитиран по номер и е отбелязана датата на влизането му сила.
Според §6, т.33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „повторно“ е нарушението,
15
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от
влизане в сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва да се докаже, че коментираното
тук деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на друго Наказателно
постановление или Електронен фиш, с което на жалбоподателя е била наложена „глоба“ за
„същото по вид“ нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП е важно да се
докаже, че посочения в процесния Електронен фиш предходен Електронен фиш (Серия К с
№ 6081238) се е отнасял за „същото по вид“ нарушение, а именно за управление на превозно
средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е извършено с
един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или различно превишение на
скоростта, дали в или извън населено място и пр. Важно е видът на нарушението да е един и
същ. Видно от приложения по делото Електронен фиш Серия К № 6081238, издаден от
ОДМВР Шумен, справката за нарушител/водач и справката от информационната система на
КАТ за Електронен фиш Серия К № 6081238, жалбоподателят е бил санкциониран по
административен ред за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия
К № 6081238, който е влязъл в сила на 17.10.2022г. Считано от тази дата (17.10.2022г.) в 1-
годишен срок, а именно на 04.05.2023г. И. Б. е реализирал друго /ново/ нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което е издаден процесният Електронен фиш. Това доказва, че
жалбоподателят е извършил процесното деяние в 1-годишен срок от влизане в сила на
Електронен фиш Серия К № 6081238, т.е. при условията на повторност по смисъла на §6,
т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се ангажира административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя именно при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 24 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на извършване на нарушението (в
населено място) и начина, по който законодателят е определил да се санкционира
административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП, което е извършено повторно, СРС приема, че спрямо И. Б. (като собственик на МПС,
недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице и доколкото деянието е
извършено „повторно“) следва да се приложи санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.3 от ЗДвП и да се определи „глоба“ в размер на двукратния размер на наказанието по
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, т.е. „глоба“ в размер на 200 лева. Точно фиксираният в закона
размер на административното наказание при превишение на скоростта от 21 км/час до 30
км/час в населено място и начина на определяне на глобата при повторност не позволяват
на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства,
съответно прави невъзможно намаляването на глобата, както иска жалбоподателят.
Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер, с който съдът е длъжен да се
съобрази при индивидуализиране на наказанието. Поради това обжалваният Електронен
фиш се явява законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно
наказание.
16
В случая липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това жалбоподателят има много други нарушения по ЗДвП. Поради
това той не може да бъде определен като лице с ниска степен на обществена опасност от
гледна точка на правилата за движение по пътищата. Процесното нарушение е типичен
пример на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и с оглед завишената му степен на
обществена опасност в последните години, деянието не представлява маловажен случай.
Водим от всичко, изложено по-горе, настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК,
който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се
прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 и чл.81 от ГПК за да се произнесе съдът
по въпроса с разноските следва да има направено искане от съответната страна за
присъждането на такива разноски.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
В случая разноски не следва да бъдат присъдени и в полза на СДВР, тъй като според
чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
обжалвания Електронен фиш се присъжда възнаграждение (в размер, определен от съда),
ако въззиваемата страната е била защитавана от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. В случая в съдебно заседание на 18.10.2023г. пред СРС, НО, 10
състав въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. В писмо с вх. № 208688 от 21.07.2023г. (приложено на лист 2 от
делото) не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР. Единственият документ, в който има отправено до съда такова искане, са писмените
бележки с вх. № 286102 от 13.10.2023г. (приложени на лист 72-73 от делото). Те, обаче, не са
подписани от лицето, посочено за техен автор. Поради това СРС, НО, 10 състав приема, че
не е сезиран с годно и допустимо правно искане от процесуален представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка
следва да се цитира т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, според която претенцията за разноски по чл.80 от ГПК (което означава и
по чл.143 от АПК, и по чл.63д от ЗАНН) може да бъде заявена валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция, т.е. в случая до приключване на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав на
18.10.2023г. Видно от материалите по делото в случая до приключване на съдебните прения
пред СРС, НО, 10 състав на 18.10.2023г. няма валидно заявено искане от процесуален
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски, тъй като единственото
налично такова искане е било направено в писмен вид, но доколкото не е подписано от
юрисконсулт на СДВР, настоящият съдебен състав счита, че то не представлява „валидно“
заявена претенция за разноски от въззиваемата страна. Поради това не следва да се
17
присъждат разноски в полза на СДВР.
Водим от изложеното СРС прие, че искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение (инкорпорирано в неподписаните писмени бележки с вх. № 286102 от
13.10.2023г.) следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като се явява процесуално
недопустимо и невалидно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7411839, издаден от СДВР, с
който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на И. Н. Б. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането (инкорпорирано в неподписаните
писмени бележки с вх. № 286102 от 13.10.2023г.) за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18