Решение по КНАХД №292/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. С. А. с [ЕГН] от гр. Дулово, действащ чрез адв. Кр. Л. от АК-Силистра, против Решение № 72 от 11.08.2025 г. постановено по АНД № 63 по описа за 2025 г. на Районен съд – Дулово.

В жалбата са изложени доводи за постановяване на първоинстанционния акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Възпроизведени са оплакванията от жалбата пред районния съд, свързани с недостатъци на наказателното постановление от формална страна, като се твърди, че съдът е игнорирал изложеното и в решението не се съдържат никакви мотиви по наведените съображения. Моли се за отмяна на решението и за пълна отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност е направено искане за изменение на решението на Районен съд – Дулово в частта за разноските, като касационната инстанция се произнесе за присъждане на разноски на жалбоподателя, свързани с частичното уважаване на жалбата пред районния съд.

Ответната страна Началник на група „Охранителна полиция“ в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на МВР – Силистра, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. В. А., изразява становище за неоснователност на касационното оспорване.

Прокурорът от ОП – Силистра изразява становище, че жалбата е основателна.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С наказателно постановление №25-0259-000086/18.03.2025 г. на началник група в Районно управление – Дулово при ОДМВР – Силистра на касатора е наложено наказание „Глоба" в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.2 връзка с ал. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При оспорването на санкционния акт пред РС-Дулово е постановено решението, предмет на оспорване пред настоящата инстанция.

В диспозитива на съдебния акт е формулирано непрецизно и неясно изменение на наказателното постановление, като двете наказания са изменени само в едно, което е „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.2 връзка с ал. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП“. Успоредно с това наказателното постановление е потвърдено в останалата част, без да е ясно коя част от санкционния акт съдът е целял да потвърди. По всяка вероятност първоинстанционният съд е имал намерение да измени НП само по отношение на едното от двете кумулативно наложени наказания, но начинът на формулиране на диспозитива и съдържанието на мотивите не дават възможност за узнаване на действителната воля на съда.

За да постанови този резултат, РС-Дулово е възприел фактическите констатации на наказващия орган и факта на извършване на административно нарушение, като е отбелязал, че „…атакуваният санкционен акт е законосъобразен и справедлив, но със завишено наказание и като такъв следва да бъде изменен“. Изложил е теоретични съждения относно същността на административнонаказателния процес и значението на актовете, които се издават. Посочил е, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, макар че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Позовал се е на показания на двама свидетели, за да приеме, че нарушението е извършено в условията на крайна необходимост за животоспасяваща здравна помощ на близък роднина, макар че в проведеното единствено открито съдебно заседание свидетели не са разпитвани, липсват писмени сведения и дори развити съображения в тази насока в жалбата или в съдебно заседание. При тези мотиви съдът е постановил коментирания по-горе неясен диспозитив.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Основното оплакване на касатора е свързано с твърдяно нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е обсъдил въведените в жалбата доводи срещу оспореното НП. Оплакването е основателно. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото съдът е възпроизвел установената в акта и НП фактическа обстановка, позовавайки се е бланкетно на събраните в производството доказателства, без обаче да обсъди наведените доводи от жалбоподателя и да коментира твърденията за липса на задължителни реквизити в санкционния акт, както и да изложи мотиви относно индивидуализацията на наложеното наказание. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от санкционираното лице доводи опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Съдебната практика е категорична, че не съществува пречка съдът да възприеме всички фактически и правни изводи на една от страните по делото, както е направено в случая, но това може да бъде направено само след като се обсъдят доказателствата по делото и доводите на страните. В този смисъл решението е постановено в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН, тъй като при постановяването на съдебния акт съдът е бил длъжен да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че решението на Районен съд Дулово е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предложение "първо" от НПК. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Като е изложил формално мотиви съдът е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл. 14 от НПК.

В заключение на изложеното касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. При повторното разглеждане, съдът, след анализ само на събраните по делото доказателства, следва да обсъди законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се съобрази с разпоредбата на чл. 339 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН.

По претенцията за разноски на касатора за първото разглеждане пред въззивния съд и пред настоящата инстанция, в съответствие с чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК, Административен съд Силистра

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 72 от 11.05.2025 г. по АНД № 63 по описа на Районен съд - Дулово за 2025 година.

ВРЪЩА делото на Районен съд Дулово за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно.