Решение по дело №2287/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Директора на ТД Митница Варна, против решение № 1169/30.07.2023г. по НАХД № 20233110200008/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление /НП/ № BG2022/2000-171/НП от 25.11.2022 г. и ТД „Митница Варна“ е осъдена да заплати на „М.г.б. “ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв. , а на ВРС да заплати разноски в размер на 400 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на обжалваното НП, а в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Х.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът „М.г.б. “ ЕАД, чрез упълномощения адвокат С. Ж., изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение. Счита, че контролната проба няма проследимост в записите на издадените документи, поради намира за недоказано, че има изследвана проба по Протокол № 68.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, като релевира нарушение на материалния закон и моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП на ответника в настоящото производство, на основание чл. 234, ал.2, т. 1 вр. с ал.1, т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 2437,32 лв. за нарушение изразяващо се в това, че на 08.07.2021 г. в митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ MRN №21BG002005061951R4/08.07.2021г. дружеството е декларирало стока „частично хидрогенирана палмова мазнина, 1120 бр. колета х 20 нето кг., в товарен автомобил ТХ4100АК/ТХ9576ЕХ“, бруто тегло 23296,00 кг, нето тегло 22400,00 кг, страна на произход Индонезия, с код по ТАРИК **********, с мито по отношение на трети страни в размер на 10.90 %, вместо с код по ТАРИК 15179099 със ставка на митото в размер на 16 %, при държава на произход Индонезия и дължими държавни вземания в размер на 7646,48 лв. мито, в следствие на което избегнало частично плащане на публични държавни вземания в размер на 2437,32 лв. – мито.

За да отмени наказателното постановление, позовавайки се на изслушаната съдебно-химическа експертиза въззивният съд счел, че липсват основания и доказателства, въз основа на които продуктът предмет на съдебния спор да бъде квалифициран като допълнително модифицирано /текстурирано/ палмово масло, обозначено като шортънинг.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение – допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила.

Всички свои правни изводи по приложението на материалния закон въззивният съд е извел без да събере нужните доказателства за да установи релевантните за делото факти, с което е допуснал нарушение на вмененото му от нормите на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 107, ал.1 и ал.2 от НПК задължение за служебно събиране на доказателства с цел разкриване на обективната истина. Резултатът от този подход се състои в грешното прилагане на материалния закон към неизяснени по делото факти.

Изцяло на предположения и липса на фактически констатации почиват направените от въззивния съд изводи относно естеството на внесената стока и правилното нейно тарифно класиране. В това отношение ВРС не е изпълнил процесуалното си задължение да установи фактите по идентификация на пробите, именно за да потвърди изявлението на вещото лице, че от протоколите които е получила няма проследимост по номера на пломбите.

В случая от съществено значение за разрешаване на повдигнатия пред ВРС правен спор е установяването на точния вид и състав на стоката – предмет на митническа декларация MRN № 21BG002005061951R4/08.07.2021 година. В последната, стоката е описана като „частично хидрогенирана палмова мазнина“. В изготвената в хода на административно-наказателното производство митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 45_12.07.2021/25.05.2022 г. от Централна митническа лаборатория към Централно митническо управление при Агенция „Митници“ е прието, че стоката представлява „препарат, съставен само от палмово масло или негови фракции, различен от частично или напълно хидрогенирани масла, получен чрез текстуриране – палмов шортънинг“. Съгласно заключението по назначената във въззивното производство съдебно-химическа експертиза не са налични достатъчно доказателства за твърдението, че процесният продукт може да се класифицира като допълнително модифицирано палмово масло, обозначено като шортънинг.

Обжалваното решение на Районен съд – Варна е изцяло основано на заключението на съдебно-химическата експертиза, която обаче е оспорена от страна на процесуалния представител на ТД Митница Варна. Изготвеното заключение по СХЕ във въззивното производство не отговаря на изискванията на чл. 152 от НПК. В първоначалното заключение вещото лице, освен че е посочило, че е работило без изследване на пробата, а единствено и само по документи, не е установило по въпрос 1 вида и характеристиките на стоката, нито е направило извод какви са характеристиките и свойствата на стоката, предмет на изследването. Макар и да е поставена допълнителна задача към допусната съдебно-химическа експертиза, която да отговори на въпроса дали стоката е частично хидрогенирана палмова мазнина или представлява палмово масло – химическо непроменено, чрез изследване на мастно-киселинния състав на пробата, настоящият касационен състав счита, че вещото лице отново не е дало отговор на спорния по делото въпрос.

Следва да се има предвид, че експертното изследване не е източник на доказателствени факти, не е доказателство или доказателствено средство, не възпроизвежда непосредствено възприети факти, а е основан на специални знания извод за неизвестни факти на базата на известни такива, който само подпомага съответния орган да разкрие обективната истина по делото. Съдържащите се в него оценки се отнасят винаги само до фактически, но не и до правни въпроси и те никога нямат обвързващ характер. Затова не може да бъде споделен подходът на въззивния съд, който приема безкритично направеното заключение по СХЕ, че не са налични основания и доказателства за това, че процесният продукт може да се класифицира като допълнително модифициран /текстурирано/ палмово масло, обозначено като шортънинг. В случая вещото лице е излязло от експертната си компетентност и е заместило въззивния съд по въпроси от правен характер, като е взело отношение по доказателствата и е направило правен извод, въз основа на който въззивният съд е формирал решението си. С оглед последното, касационният съдебен състав намира, че по този начин въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, като е възпрепятствал страните в производството да формират и защитят своите твърдения.

В съответствие с регламентираните от нормите на чл. 144-152 от НПК императивни изисквания, следва да бъде назначена нова СХЕ, експертното заключение по която да бъде приобщено при условията на чл. 282 от НПК към доказателствената съвкупност и да бъде ценено съобразно останалите събрани по делото доказателства.

В оспорения съдебен акт не са изложени мотиви защо не е кредитирана експертизата, изготвена от ЦМЛ. При постановяване на решението въззивният съд изобщо не е изследвал и обсъдил събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства. От изложеното се налага извод, че ВРС е постановил съдебния си акт при липса на мотиви, който освен това е и необоснован, тъй като не се подкрепя от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал.

Както в първоначалното заключение на СХЕ, така и в допълнителното такова, вещото лице е посочило, че Централната митническа лаборатория не е акредитирана да извършва изпитване на растителни масла и мазнини по характеристики № 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 8 към момента на изготвяне на МЛЕ, което е възприето от въззивният съд безкритично. Настоящата инстанция намира обаче, че наличието на акредитация не е пречка за извършване на изследване за идентифициране на стоки с оглед тарифното им класиране, тъй като анализът на чл. 1, ал. 1-3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието и Регламент (ЕО) № 735/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара на продукти (съображение 1, 8, 9, член 2 и член 16, § 2) сочи, че акредитация се изисква, когато изследването се прави за целите на „оценяване на съответствието“, т.е. не е приложимо изискването за акредитация в случая. В изготвеното заключение по СХЕ вещото лице е посочило единствено, че не са налични доказателства за валидиране на РАП № 66 и свидетелство за калибриране на техническото средство за измерване Пенетрометър. В изготвеното заключение по СХЕ липсва какъвто и да било анализ на разработената от ЦМЛ РАП № 66 и дали резултатите от нея могат да се ползват за целите на тарифното класиране на процесната стока. В тази връзка ВРС не се е съобразил с т. 2 от диспозитива на Решение от 15.06.2023г. по дело № С-292/2022г. на Съда на ЕС, който касае методите които могат да използват митническите органи при извършените от тях изследвания на стоките с цел осъществяване на митнически контрол и съгласно § 48 от него „при липсата на методи и критерии в КН за преценка дали палмовото масло е претърпяло обработка различна от рафинирането , митническите органи могат да избират подходящ метод за изследване при условие, че той може да доведе на съответстващи на посочената номенклатура резултати, който националната юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните с които разполага и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка различна от рафинирането“.

Както беше посочено по-горе, първостепенният съд не е изследвал и обсъдил събраните в хода на административно- наказателното производство доказателства и не ги е съпоставил с доказателствата представени в съдебното производство, като не е съобразил и направените изводи с Решение от 15 юни 2023г. по дело С-292/22.

В т. 43 от Решение от 15 юни 2023г. по дело С-292/22 , СЕС е приел, че от една страна според ОБХС за позиция 1517, чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани […], разбити или предварително обработени чрез текстуриране […] или по друг начин“. Що се отнася по-специално до понятието „текстуриране“, то е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. В разглежданата бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите получени от една-единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. В обяснителна бележка сред „основните продукти“ класирани в тази позиция 1517, са посочени изрично продуктите, наречени „shortenings“, които съгласно същата бележка са „получени от масла или мазнини чрез текстуриране“. Уточнява, че се изключват „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“.

В т. 44 от решението , СЕС е приел, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517 е това, че представляват „смеси“ , а именно продукти получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС, като нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а.

В точка 48 от решението е прието, че продукт с обективни характеристики и свойства като тези на разглеждания продукт може да спада към позиция 1517, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши по отношение на физическите характеристики на този продукт, в светлината по-специално на твърденията на страните в главното производство по този въпрос. По-конкретно, за да определи дали посоченият продукт спада към позиция 1511 или към позиция 1517, тази юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните с които разполага, и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка различна от рафинирането.

В заключение относно тарифното класиране на процесната стока СЕС е постановил, че: Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение /ЕС/ 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018г. и Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019г., трябва да се тълкува в смисъл, че хранителен препарат от палмово масло, който не спада към позиция 1516 от тази номенклатура и е претърпял обработка различна от рафинирането, спада към позиция 1517, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали препаратът е бил химически променен в резултат от тази обработка.

Относно приложените от митническите органи методи и процедури за изследване, в точки 52 и 53 от същото решение СЕС е приел, че дори когато обяснителните бележки към КН изрично предвиждат даден метод , той не трябва да се счита за единствения приложим метод за целите на изследването на съществените характеристики на съответните продукти, като консистенцията им. Следователно, ако считат, че предвиденият в обяснителните бележки към КН метод не води до резултат, който съответства на КН, митническите органи на държавата членка или икономическият субект могат да упражнят правото си да сезират компетентния орган. В такъв случай запитващата юрисдикция е тази , която следва да реши кой е най-подходящият метод за определяне на съществените за класирането на съответните продукти техни характеристики /вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014 г., Лукойл Нефтохим Бургас, C-330/13, т. 54 и 55/. На още по-голямо основание следва да се приеме, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод , при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване.

В този смисъл и доколкото съгласно приложимата норма на чл. 220 от АПК, касационният съд проверява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд , то при липсващите в случая такива, тази проверка е невъзможна. Последното също представлява израз на допуснато от ВРС съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3 от НПК, което е касационно основание за отмяна на обжалваното решение. Съгласно чл. 348, ал. 3 от НПК нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено.

Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция е в невъзможност да извърши проверка за съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 и чл. 220 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Доколкото трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, следва да се отмени решението на районния съд и делото да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото, освен дадените по-горе указания за обсъждане на всички относими към установяване на обективните характеристики на стоката писмени доказателства, за приложимостта на ОБХС и валидността на тълкуването дадено от СЕС с решението по дело С-292/22, Районен съд – Варна следва да извърши съответните проверки, вкл. да събере нови доказателства даващи възможност за: 1/ евентуална проследимост на пломбите и за отнасянето им към изследваната от ЦМЛ проба ; 2/ да назначи СХЕ, която след лабораторно изследване на наличните у жалбоподателя проби да установи обективните характеристики на продукта, а именно: дали процесната декларирана „частично хидрогенирана палмова“ е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането – в който случай, съгласно т. 48 от решението по дело С-292/22, стоката следва да се класира в позиция по КН 1517; 3/ да установи дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи за изследване са подходящи да доведат до съответстващи на Комбинираната номенклатура резултати, т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране.

По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, включително в частта му за разноските, като по отношение на разноските пред настоящата инстанция, ВРС следва да се произнесе по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №1169/30.07.2023 г. по НАХД № 20233110200008/2023 г. по описа на ВРС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: