№ 9027
гр. София, 18.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110120574 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца П. Г. П. срещу ответника *****************
обективно кумулативно съединени искове, уточнени с молба от 20.09.2023 г. /
на л. 42 -46/ с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 4 900 лв.- обезщетение за имуществени вреди, представляващо
стойността на заплатена операция съгласно фактура № *********** от
25.04.2018 г. и фактура № *********** от 25.04.2018 г., както и сумата от 15
000 лв.( петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в непоносими болки и страдания и
психически травми в резултат от неправилно диагностициране и опериране на
здрава дясна тазобедрена става, неточно изпълнение поради поставяне на
протеза не по стандарт, както и 5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в непоносими болки и
страдания и психически травми в резултат от последващо седеммесечно
неправилно лечение с 12 ампули ********** и предозиране.
Ищецът П. Г. П. твърди, че след извършен преглед при лекар в ответната
болница му е била назначена операция за 23.04.2018 г., извършена от д-р Б. и
д-р Д.. Поддържа, че оперативната интервенция за тотална смяна на дясна
тазобедрена става била ненеобходима, доколкото била неправилно
диагностицирана за подмяна. Твърди, че след операцията възникнали силни
болки в ингвинална гънка и схващане на мускулатурата около ДТС, които
продължавали и към датата на подаване на исковата молба. Сочи, че в деня
след операцията д-р Б. е посочил, че извадената става е била „девствена“,
тоест здрава. Впоследствие на ищеца било проведено лечение с ********** от
д-р Д. за облекчение на болката в ставата. Ищецът твърди, че след поставените
инжекции здравето му се е влошило, като проблемите с гръбначния стълб са
1
се увеличили. Излага, че е започнал да се движи трудно и мъчително,
мускулите на краката са атрофирали, вдигал е кръвно, получил е проблеми с
белите дробове, кръвната захар се е повишила. Поддържа, че след проведена
консултация с други лекари специалисти е установил, че подменената става е
била в добро състояние и не е било нужно да се оперира, като последващата
болка е възникнала, тъй като чашката на поставената протеза е била
завъртяна. Твърди, че след запознаване със снимковия материал на
подменената става д-р Б. предложил да бъде направена безплатна операция-
ревизия на ищеца, като последният отказал поради здравословното си
състояние- риск от кръвозагуба, който може да доведе до инфаркт и летален
край на пациента. Твърди, че в резултат на лекарска грешка и
непрофесионално извършени манипулации от страна на лекари- служители
при ответната болница, са настъпили имуществени вреди за процесната сума,
както и неимуществени такива- тежки фрактури в областта на дясната
тазобедрена става /ТБС/, дълъг възстановителен период, през който е била
необходима чужда помощ, трайно скъсяване на долния крайник, намален обем
на движенията на крака, използване на две помощни средства- бастуни, при
ходене, силен психически и емоционален стрес, приемане, че до края на
живота ще се придвижва с помощни средства, промяна в ежедневните
дейности, нужда от помощ и чувство на зависимост от другиго, чувство за
безпомощност и срам, в резултат от неправилно проведено диагностициране и
некачествено извършена операция на здрава дясна тазобедрена става, неточно
изпълнение поради поставяне на протеза не по стандарт, последващо седем
месечно неправилно лечение с 12 ампули ********** и предозиране. Моли за
уважаване на исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***************** депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че е била изпълнена
операция на става във видимо добро състояние, респ. че същата е извършена
некачествено. Оспорва вследствие на интервенцията десният крак да има
намален обем на движение. Твърди, че още през 2010 г. с Експертно решение
№ **** от 05.07.2010 г. ищецът е бил диагностициран с „дясностранна
коксартроза“, „ограничаваща в средна степен движенията – 20 %. Съгласно
рентгенова снимка от 06.04.2017 г. имало данни за тежки артрозни промени в
дясна ТБС. Излага, че ищецът е бил неколкократно диагностициран от д-р Б.,
като в резултат на това е установено, че към 12.04.2018 г. имало данни за
тежки артрозни промени в дясна ТБС. Твърди, че към 09.11.2017 г. ищецът е
бил включен в планова листа за операция с поставена диагноза „Първична
коксартроза, двустранна поради необходимостта от тотална смяна на дясна
ТБС. Оспорва твърдението на ищеца, че д-р Б. му е предложил ревизия на
ставата. Твърди, че съгласно извършена рентгенография д-р Б. констатирал на
06.12.2018 г. „пълна остоинтеграция на еднопротезата в зададената позиция“.
Сочи, че съгласно Амбулаторен лист от 18.02.2022 г., издаден от специалист
ортопед, който не е служител при ответната болница, било констатирано като
обективно състояние на пациента- „без данни за инфламация и добър обем на
движенията“. Оспорва да са били нарушени медицински стандарти за лечение
2
в процесния случай. Поддържа се, че правилно е назначена терапия с
еднократно приложение на **********- инжекционен разтвор. Твърди, че
болките в гръбначния стълб са в причина с констатираната Дискова болест в
областта на лумбалните прешлении, като оспорва наличието на причинна
връзка с процесната интервенция. Оспорва да е налице противоправно
поведение на д-р Б. и д-р Д.. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на предявения иск по чл.49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на
ищеца е докаже при пълно и главно доказване: осъществено противоправното
деяние/действие или бездействие/ от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреди
/имуществени и неимуществени/ в резултат от деянието при или по повод
изпълнението на възложената работа, причинната връзка между деянието и
вредите, както и размер на имуществените вреди. Вината се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията
на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В
тежест на ответника да установи своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогасяващи възражения. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
Между страните са безспорни, а и се установяват от събраните по делото
писмени доказателства, че след извършен преглед при лекар в ответната
болница на ищеца е била назначена оперативна интервенция за смяна на дясна
тазобедрена става и поставяне на протеза на 23.04.2018 г., извършена от д-р Б.,
работещ на длъжност : ********************************* и д-р Д.,
работещ на длъжност: ***************************************. След
операцията е било проведено лечение с ********** - инжекционен разтвор за
облекчение на болката в ставата. От епикриза от ************ от 23.04.2018 г.
се установява, че основната диагноза на лицето П. Г. П. е „първична
коксартроза, двустранна,coxarthrosis bilat “, хипертонична болест на сърцето
със СН Е03, хипотиреоидизъм. Извършена е операция – тотална смяна на
дясна тазобедрена стана. Endoprothesis coxae dex. Оперативен протокол № 231
, дата 23.04.2018 г. Анамнеза по данни на пациента: с установена коксартроза
дясно; от 1 година има прогресиращи болки в дясно с различна сила и
ограничена подвижност в дясната тазобедрена става; сега болката в дясната
става е постоянна , трудно поносима, затруднени са нормалните движения;
ходи все по-трудно с болки и нестабилност, има силно ограничен капацитет за
придвижване , използва помощни средства; проблемни са нормалните
движения; не се повлиява от медикаменти и и физиотерапия; приема се с
индикации за първично тотално ендопротезиране на дясна тазобедрена става;
лявата тазобедрена става оперирана неколкократно в други болнични
заведения. Видно от приложен амбулаторен лист № 4260/06.12.2018 г. / на л.
126/ се установява, че при посещение на П. Г. П. в ************ на
06.12.2018 г., назначената терапия е локална апликация на ********** - една
3
ампула локално в инсерциите на големия трохантер в дясно за облекчаване на
силна палпаторна болка върху десния голям трохантер.
По делото са приобщени като част от доказателствената съвкупност
епикризи, рентгенови изследвания, медицински досиета от
***********************, както и цялото медицинско досие на лицето П. Г.
П., представено от Регионалната картотека на медицинските експертизи към
Столична регионална здравна дирекция. От експертно решение №1330 от
11.03.2005 г. на V **** се установява, че е определена 91 % намалена
работоспособност с водеща диагноза: артериална емболия и тромбози, и общо
заболяване: Ханк II Б, хр. Тромбоза, Илиаце и А- Феморалис, суперфициалис
син; състояние след ендопротезиране на ЛТБС по повод коксартроза;
състояние след аортофибеморален байпас; спондиоартроза, дископатия Л5,
С1, ИБС; скъсяване на ляв долен крайник – 4 см. От приобщено Експертно
решение № **** от 05.07.2010 г. на ТЕЛК се установява, че лицето Т. Г. П. е
92 % трудово нерабопоспособен, с водеща диагноза: Хронична исхемична
болест на сърцето, и общо заболяване: ИБС, Многоклонова коронарна болест,
състояние след АКБх2, стенокардия, ХАНК IIА, ст. Хр. Тромбоза на а.илиака
син; състояние след аортобифебрилен байпас ; състояние след тромбектомия,
а.брахиалис дек.; неусложнени варици на подбедриците, напреднала
спондилоартроза с изразен болков синдром и функционален дефицит;
състояние след ендопротезиране на БТЛС; десностранна коксартроза;
ограничаваща в средна степен движенията. Скъсяване – 4 см.; на ляв долен
крайник.
Видно от основното заключение на съдебно-медицинската експертиза,
което настоящият състав приема за компетентно и обективно и
безпристрастно изготвено се установява, че от медицинска документация по
делото /ЕР на ТЕЛК N ****, вх. N 116, от 05.07.2010 г./, П. освен с множество
хронични заболявания, ограничаващи двигателния му режим, още от 2010 г. е
бил и с доказани тежки, болестни, дегенеративни /от износване/ промени на
костно-ставния апарат на двете тазобедрени стави и гръбначния стълб, а
именно: „…Напреднала спондилоартроза /заболяване на ставен апарат на
гръбначен стълб, при което междупрешленните дискове се дехидратират и се
намалява тяхната еластичност/. С-ние след ендопротезиране на ЛТБС
/поставена изкуствена лява тазобедренастава/. Десностранна коксартроза.
Скъсяване - 4см. на ляв долен крайник….”. На 09.11.17 г. по повод
продължаващи оплаквания от болка в дясна тазобедрена става П., е потърсил
медицинска помощ в *************. При преглед му е поставена диагноза:
Първична коксартроза двустранно. Обективно е установено липсва на
ротационни движения и болезнени движение при свиване отвеждане и
привеждане на дясна тазобедрената става. Препоръчано е оперативно лечение
в планов порядък с цел подмяна на ставата с изкуствена - ендопротезиране.
Диагнозата е потвърдена при втори контролен преглед амб.лист № 401 на
16.11.17г., като преди планово оперативно лечение е назначена терапия с
нестеродни противовъзпалителн средства. При амб. преглед № ***/12.04.18г.
на П. Г. П. за трети път по повод продължаващи и след медикаментозното
лечение оплаквания е поставена отново диагноза: Първична коксартроза
4
двустранно, установени са същите симптоми и е назначена рентгенография.
При разчитане на тази рентгенова снимка са установени данни за тежки
артрозни промени в дясната ТБС: ”стеснена ставна междина, ацетабуларна
ръбцова остеофитоза и **********************. Назначена е отново
медикаментозна терапия с ***** и лечение в планов порядък с цел
ендопротезиране. Пациента постъпва в болницата за планово оперативно
лечение на 23.04.18 г. Операцията е планувана при висок кардиологичен и
анстезиоличен риск при информирано съгласие на самия пациента за
рисковете и след необходимите консултативни прегледи и изследвания. При
всички проведени консултации в болницата преди операцията П. П. е
споделил оплаквания от болки и ограничение на движенията в дясната
тазобедрена става, като при запознаване с образни изследвания диагнозата
„артроза на дясната тазобедрена става е потвърдена и обективно. Видно от
оперативен протокол № 231 операцията е проведена на 23.04.18 г. в
****************. Визуално при самата интервенция е установена и описана
налична тежкостепенна артроза с контрактури, периацетабуларни остеофити,
осификации в ставната капсула (вкл. по бедрената шийка) и ацетабуларното
дъно, износване и дегенерация на ставният хрущял с абразии и неравномерна
субхондрална склероза, с дегенеративни кисти и деформации на ставните
повърхности в зоната на свода. Това състояние също потвърждава
правилността при вземане на решение за оперативно лечение. Самата
операция е протекла гладко и без усложнения, като са спазени всички правила
по стандарта за ортопедия и добрата медицинска практика. Използвани са
съвременни и качествени импланти, фиксирани в коректна позиция. Съгласно
документите след оператиния период протича гладко, пациентът е бил
вертикализиран на 2 следоперативен ден с помощни средства, изпълнявал е
рехабилитационния протокол. Оперативната рана е зараствала първично.
Пациентът е изписан без усложнения с указания за контролен преглед след 1
месец, които няма данни да е потърсен и проведен такъв преглед. Няма и
данни за проведено предписано рехабилитационно лечение. Първи преглед
който според представените медицински документи е осъществен е едва на
06.12.18г. ,когато са установени данни за палпаторна болка върху десния
голям трохантер. Направена е локална апликация на ********** /1 ампула/
локално в инсерциите на големия трохантер вдясно. Няма данни да е
провеждано системно кортикостероизно лечение с **********, както се
твърди в искова молба. Видно амб. лист № 244/18.02.22 г. при преглед на П. Г.
П. е поставена диагноза: Наличие на ортопедични импланти на стеви. Други
спондилози с радикулопатия. Съобщил е, че след операция 2018 година
продължават болки в двете стави и кръста, засилващи се през нощта,
мускулни крампи, ходи с помощни. Обективно е установено състояние:
скъсяване на левия долен крайник с 2-3 см с ригидни и болезнени движения,
без инфламация на цикатриксите, дясна ТБС без данни за инфламация и добър
обем на движения, силна болка в лумбалната област Ел3-Ел4 в дясно с пол.
симптом на бутончето. При наличните данни, вещото лице категорично
заключава, че на П. Г. П., не са причинени травматични увреждания
представляващи телесна повреда. Вещото лице след анализ на медицинските
5
документи приема, че на П. П. е извършена необходима със строги индикации,
планова операция на дясна тазобедрена става. Същата е проведена
доброволно, след информирано съгласие в лечебно заведение, от компетентни
и квалифицирани лекарски екип при спазване на добрата медицинска
практика и действащия стандарт. Както бе отговорено в предходния въпрос,
по делото няма данни на П. Г. П. да са причинени физически и психични
травми. След информирано съгласие, на П. му е проведено потърсеното от
него инвазивно, хирургично лечение за което е доказано по категоричен
начин, че е било необходимо поради напредналото заболяване на
костноставния апарат, като единствен алтернатива. Вещото лице установява,
че цялостното лечението в *********** е проведено и съобразено с добрата
медицинска практика. Съобразно субективните оплаквания на пациента е
възможно от лечението да не е постигнат очаквания и желан от пациента
ефект, но това не е поради неправилно провеждане на лечението. В голяма
степен следва да се отдаде на тежко общо увреденото здравословно състояние
на П. преди операцията, като не може да се изключи възможността и за
неправилно и непълно провеждане на предписаното му следстационарно
лечение, вкл. и липса на данни за проведена рехабилитация. Всички данни по
делото налагат да се приеме, че още от 2010 г. при П. е било налице изявено
заболяване на дясна тазобедрена става – коксатроза. Артрозата е хронично
прогресиращо във времето заболяване на ставите, при което се поразява
ставният хрущял, уврежда се костта под него и впоследствие – околните меки
тъкани – ставната капсула. Първите сигнали за коксартроза са болките, при
ходене или физическо натоварване дълбоко в областта на гънката на
слабините. В началото изчезват при покой и почивка, но по-късно започва да
боли непрекъснато – дори нощем. Болезнеността може да се усеща по
вътрешната страна на бедрото до коляното. С времето поради
продължаващото естествено натоварване на ставата, заболяването прогресира
непрекъснато, като деформациите в ставата предизвикват усилваща се
симптоматика вкл. и анатомични промени в ставата. При създадени условия за
щадене на левия крак както в конкретния случай е налице много сериозно
накуцванеи по-тежко натоварване на ДТБС и невъзможност за движение без
помощни опори. Подвижността на крака с времето в различни посоки става
все по ограничена. Ставната капсула се свива, свиват се и мускулите,
захванати за нея, което води до непроизволно сгъване на крайника,
притеглянето му към другия и невъзможност за обръщане навътре, както е
констатирано и в конкретния случай. Към момента в който е потърсена
медицинска помощ за заболяването на дясна тазобедрена става то е било
напреднало и усложнено, което се установява както от клиничното описание
при преглед на пациента, така и от проведените образни изследвания и от
визуалното наблюдение описано при оперативна интервенция за смяна на
ставата. Само в начална фаза лечение на коксартроза може да се повлияе
ефикасно от мед. лечение и превантивни мероприятия,като целта е процесът
на износване да бъде чувствително забавен и безусловната необходимост за
подмяна на ставата да бъде отложена значително. Вещото лице пояснява, че
към ставното протезиране се пристъпва при пациенти с тежки заболявания на
6
тазобедрената става, каквито според медицинските документи вещото лице е
установило при П.. Сред основните индикации за оперативно лечение са:
хроничната болка, неповлияваща се от обезболяващи медикаменти;
ограничение на движенията в ставата, каквито също са били налични според
меддицинската документация при и ищеца. Вещото лице установява ,че видно
от приложено ЕР на ТЕЛК № ****/05.07. 2010 г., още от 2010 г. П. е с „…
Напреднала спондилоартроза. С-ние след ендопротезиране на ЛТБС.
Десностранна коксартроза. Скъсяване - 4см. на ляв долен крайник…”. Само за
себе си това състояние на опорно двигателен апарат е водело до постоянни
болки и ограничени движения дълго време пред операцията. Именно за
облекчаване на състоянието е предприето като единствена алтернатива
провеждане на оперативно лечение на 23.04.18 г. Напълно е нормално
седмици след оперативната намеса да има болева симптоматика, още повече и
при наличните предходни тежки дегенеративни увреждания. Продължаване на
болките и още повече усилването им предполага задължително да се потърси
медицинска помощ, дори и без да се изчаква препоръчания едномесечен срок.
Налагащото се обездвижване след операцията и с това преразпределения на
тежестта на тялото сами за себе си водят до натоварване на гръбначния стълб
и другата тазобедрена става. От приложените мед. документи, няма данни
пострадалия да е потърсил и провел дори препоръчания му контролен преглед
на 31.05.19 г. Няма информация за проведен препоръчан контролен преглед на
31.05.18 г., а първият преглед е регистриран на 06.12.18 г. и не позволява по
обективен начин да се потвърди твърдяното от П.. Липсва проследяваща
медицинска документация. Същевременно от разчитане на КТ изследване на
двете ТБС, проведено на 02.05.2019 г. в ***********************, е видно,
че на П. е установено, че дясна ТБС е сравнително запазена КТ анатомия, като
са налични само кистични дегенеративни промени по медиалните контури на
ацутабулума. След проведена консултация с ортопед на 18.02.22 г. дясна ТБС
е без данни за инфламация и добър обем на движения, като са налични силни
болки в поясната област. Векото лице след анализ на медицинската
документация заключава, че операцията на самата тазобедрена тава е успешна
и оплакванията следва да се отдадат на настъпила неминуема прогресия на
установените още от 2010 г. тежки дегенеративни промени в поясната част на
гръбначния стълб.
Видно от приетото допълнително заключение на съдебно-медицинската
експертиза, което настоящият състав приема за компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено, допуснато по искане на ищеца, вещото лице след
анализ на медицинска документация достига до категоричен извод, че към
момента на извършването на операция за ендопротезиране на дясна
тазобедрена става при П. Г. П. са били налице всички медицински индикации
за необходимост от хирургично /оперативно/ лечение съобразно състоянието
на дясна тазобедрена става. Когато е необходимо хирургично лечение със
смяна на тазобедрената става, то задължително трябва да бъде обсъдено и
решено от пациента, като му се обясни оценката от ортопед на състоянието на
ставата /това е отразено и описано в медицински документи от 09.11.17 г.;т
16.11.17 г. и от 12.04.18 г. Още на 09.11.17 г. когато П., е потърсил медицинска
7
помощ в ************ ортопедът който го е прегледал и се е запознал с
оплакванията и ортопедичния статус индивидуално, обосновано е оценил
необходимостта от лечение на дясна тазобедрена става по оперативен път с
ендопротезиране. Това обективно е документирано с описана установена
тежка, първична коксартроза на дясна тазобедрена става с контрактура на
ставата с липса на ротационни движения и болезнени движение при свиване,
отвеждане и привеждане на дясна тазобедрената става. Пациентът
своевременно е информиран и имал достатъчно време да обмисли
препоръчаното му оперативно лечение в планов порядък с цел подмяна на
ставата с изкуствена – ендопротезиране. Алтернативно лечение е предприето
медикаментозно обезболяване, щадящ режим за крайника. Към този момент
П. е бил претърпял подобна операция на лява тазобедрена става 2004 г. и
реоперация на същата ТБС с артротомия и екстракция на ендопротеза с
имплантация на спейсър – март 2016г. Препоръките за хирургично лечение
със смяна на тазобедрената става се основават на степента на изпитваната
болка, влошената функция на ставата и общото медицинско състояние, и в
никакъв случай не са свързани с възрастта на пациента. Теоретично
подобрение след операция от смяна на тазобедрената става се очаква, ако:
Болката в тазобедрената става ограничава ежедневните дейности като ходене
и навеждане, ако продължава и при почивка, независимо през деня или нощем;
ако скованост в ставата ограничава способността на пациента да се движи или
повдигате крака си; ако приеманите противовъзпалителни и
болкоуспокояващи медикамент или глюкозамин-сулфат имат малък или
никакъв ефект върху болката; ако продължителна употреба на тези
медикаменти има увреждащ или неприятен страничен ефект. Вещото лице
приема, че това лечение се предприема при положение, че други лечебни
средства като физиотерапия или използваните помощни средства за ходене не
облекчават изпитваната от болка в ставата. След анализ на даннието от
проследяващи прегледи амб. лист № 401 на 16.11.17 г., и амб. преглед №
***/12.04.18г. на П. Г. П. за продължаваща болка и след медикаментозното
лечение, вещото лице отчитайки оплаквания и резултатът от назначена
рентгенография /установени данни за тежки артрозни промени в дясната ТБС
- стеснена ставна междина, ацетабуларна ръбцова остеофитоза и
**********************./ и неповлияване от медикаменти и режим на
болката до 23. 04. 18 г. напълно обосновано е препоръчано в планов порядък
ендопротезиране. Видно от приложените множество медицински документи
от преди периода на обостряне на проблема с ДТБС – м. ноември 2017 г: П. е
страдал от: 1999 г. доказани ХАНК /хронична артериална недостатъчност/ на
долните крайници ІІ б ст. Хронична тромбоза на двете хълбочни и бедрени
артерии; Двустранна конксартроза по изразена в ляво; Поясна дископатия Л5,
Ес1 и шийна радикулопатия С5 С8. От 2002 г. с доказан и постфлебитен
синдром на дясната ръка. Деформираща спондилоза. Хроничен
еритемоексудативен гастрит. ИБС /исхемична болест на сърцето/. От решение
на ТЕЛК 2005 г. на П. Г. П. е видно, че вече е извършено ендопротезиране на
Лява ТБС по повод коксартроза и е проведена и съдова операция за аорто-
бифеморален байпас. Поставена е и диагноза: Стабилна стенокардия ІІ фк и е
8
отчетено още тогава скъсяване 4см на ляв долен крайник. Видно от епикриза
на № 4292 на УМБАЛ „Св. Екатерина преди да се предприеме оперативно
лечение на дясна тазобедрена става П. Г. П., той е бил на лечение от 03.08. до
04.08.17 г. в ******************************, като там след лечение и
изследвания са поставени диагнози: *******************.
*******************. Съст. след **************, RCx /end/ - s.v.g. - 2007r.
*************************. Съст. след *****************-15.07.16r. АХ-III
ст. ************. ********. ************. ***********. Състояние
**************************** - м. 12.03г. Състояние след операция по
повод ****************. Състояние след тромбектомия на а. брахиалис
декстра по повод тромбоза- 1983г. Хипотиреоидизъм. Хипертрофия на
простатна жлеза. Холелитиаза. Съст. след ендопротезиране на лява ТБС -
05.2004г. Статус: пое артроотомия ет екстракционем ендо протезис коксе
синистре с имплантация на спейсър - 03.2016г. Съст. след репротезиране на
лява тазобедрена става - м.08.2016г. *****************. ****************.
След прегледи, изследвания и лечение той е изписан в стабилно общо
състояние, с назначено медикаментозно лечение и контрол на рисковите
фактори с указания за проследяване и консултация с пулмолог. При изписване
е преценено, че няма медицински риск. При постъпване в болница *********
на 23.04.2018 г. обективно е отчетено, че на фона на терапия, която провежда е
в добро общо състояние, контактен, адекватен, ориентиран за състоянието си
и планираната оперативна интервенция за смяна на дясна тазобедрена става.
Без клинични данни за декомпенсирани системни заболявания. Отново
подробно е отразен статус който обосновава провеждането на операцията: „…
Походка с куцане и болка при натоварване в дясната тазобедрена става,
използва помощни средства. Разлика в дължините на долните крайници -
скъсяване на левия крак с 1,5-2см. Хипотрофия на бедрената и глутеална
мускулатура двустранно. Затруднени и ограничени движения в двете
тазобедрени стави с болка ингвинално, на нивото на ставната междина и
глутеално - при тестване и натоварване. Обем на движение в градуси: дясна -
F0-0-90; S 15-0-10: Т 10-0-0. Рентгенови данни: тежкостепенни артрозни
изменения в дясната тазобедрена става (Kellgren-Lawrence IV ст.) - липса на
ставна междина, ****************, **********************, осификации в
ставната капсула и ацетабуларното дъно. Проведени са задължителни
предоперативно консултации със специалисти по Вътрешни болести и
Анестезиолог, като е отчетено, че хирургическа интервенция ще се проведе
при много висок периоперативен риск от страна на ССС и при висок
анестезиологичен риск по ASA III /7т./ = „пациент със системни заболявания в
тежка форма , ограничаващи неговата активност, без да го инвалидизира.
Клинично значими заболявания. След провеждане на необходимите прегледи
и изследвания, от пациента е подписана декларация за информирано съгласие
по отношение операция / виж 13 т. вкл. т. 9/. Подписана е „Информация за
пациента при оперативни процедури алопластика на ТБС. На 23.04.18 г. е
проведена Операция: Първично Тотално Безциментно Ендопротезиране на
дясна тазобедрена става. След имплантирана на изкуствената ставата е
отчетен възстановен обем на движение и стабилност в крайните позиции.
9
Възстановена нормалната дължина на крайника. Вещото лице заключава, че е
проведено адакватно следоперативно проследяване и лечение, вкл.
профилактика. В болницата е стартирана рехабилитация: вертикализиране с
помощни средства; изотонични и изометрични упражнения за бедрената
мускулатура, продължително пасивно раздвижване (СРМ) и активни
движения в ставата; ходене по равно с частично натоварване на крайника с
тежест, движение по стълби. Пациентът е вертикализиран на втори
следоперативен ден с помощни средства, без ортостатизъм и изпълнява
рехабилитационния протокол без затруднения. Оперативна рана зараства
първично. Той е изписан трайно афебрилен, в добро общо състояние, без
субективни оплаквания. Дадени са препоръки за рехабилитация, движение с
частично натоварване на оперираната става и крайника, ходенето да става с
помощни средства за 1 месец следоперативно; продължаване на лечението в
СБ за рехабилитация. Назначена е и профилактика. Назначен е и контролен
преглед: 1 месец. Вещото лице категорично приема, че на П. е било
необходимо да се извършва операция и същата е извършена успешно, въпреки
високия риск с оглед обективното състояние на ищеца към момента на
извършването й. Проведеното хирургично лечение и назначеното
постстационарно такова е правилно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че по
делото не се установява противоправното деяние/действие или бездействие/
от страна на лекарите:д-р Б. и д-р Д., на които е възложено извършване на
работа от страна на ответника. От съвкупната преценка на доказателства, в
това число епикризи, амбулаторни листове, експертни решения, основно и
допълнително заключение на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че операцията от 23.04.2018 г. е била необходима и е извършена
успешно въпреки високия риск с оглед обективното състояние на ищеца към
момента на извършването й предвид придружаващите заболявания,
установени посредством медицинската документация. Проведеното
хирургично лечение и назначеното постстационарно такова също е правилно.
Ответникът е провел лечението в съответствие с добрата медицинска
практика. Следователно, доводите на ищеца за опериране на здрава дясна
става и неправилно проведено продължително лечение с ********** не се
установиха по делото. Напротив от медицинската документация и извършени
рнентгенографии на пациента се установяват данни за тежки артрозни
промени в дясната става - стеснена ставна междина, ацетабуларна ръбцова
остеофитоза и **********************, при които обосновано и необходимо
е било извършено ендопротезиране. Не се установява да е провеждано
продължително седем месечно лечение с **********, както се твърди в
исковата молба / виж заключение на СМЕ/. Видно от амбулаторен лист от
преглед от 06.12.2018 г. е предписана локална апликация на ********** /една
ампула/ , т.е. предписано е еднократно, а не продължително лечение.
Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното
не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. При липсата на една от
10
кумулативно наличните предпоставки е безпредметно обсъждането на
останалите, доколкото дори и при тяхното наличие, това няма да доведе до
различен краен резултат с оглед законовото изискване за кумулативното им
наличие. При липсата на установено противоправно деяние, изискуемия
фактически състав на отговорността за вреди по чл.49 ЗЗД не е доказан,
поради което предявеният иск за имуществени и неимуществени вреди следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
сторените разноски в размер на 200 лева за изготвяне на СМЕ.
Предвид изхода на спора, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца П. Г. П., ЕГН ********** срещу
ответника *****************, ЕИК ********* обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 4 900 лв.- обезщетение за имуществени вреди, представляващо
стойността на заплатена операция, извършена на 23.04.2018 г. съгласно
фактура № *********** от 25.04.2018 г. и фактура № *********** от
25.04.2018 г., сумата от 15 000 лв.( петнадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в непоносими болки и
страдания и психически травми в резултат от неправилно диагностициране и
опериране на 23.04.2018 г. на здрава дясна тазобедрена става, и неточно
изпълнение поради поставяне на протеза не по стандарт, както и 5 000 лева
(пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в непоносими болки и страдания и психически травми в
резултат от последващо седеммесечно неправилно лечение с 12 ампули
********** и предозиране.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11