№ 1778
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Г.
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.
като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело №
20233110100041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.341 ГПК и е във втората фаза – по
извършването на допуснатия до делба имот.
С влязло в сила решение № ****/16.10.2023 г. по гр.д. № 41/2023 г. по
описа на Районен съд – град Варна е допусната да бъде извърШ. съдебна
делба на следния недвижим имот – жилищна сграда с кадастрален номер и
идентификатор ******** по КККР на град Варна, одобрена със заповед номер
РД – **-**/25.02.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес: област В., община Б., с. Е.,
ул. „Ц. С.“ № **, състояща се от сутерен и етаж, съдържащ дневна, кухня –
бокс, детска стая, входно антре и външно стълбище, с площ от 70 кв.м., брой
етажи два, с предназначение – жилищна еднофамилна сграда, между страните,
при следните квоти: А. Г. И. – ¼ ид.ч.; Г. Р. Г. – ¼ ид.ч. и К. И. К. – ½ ид.ч.
В срока по чл. 346 ГПК между страните са предявени и приети за
разглеждане следните искове по сметки като се съобразява и
постановеното определение на Окръжен съд – град Варна по в. ч. гр. д. №
****/2024 г. по описа на Окръжен съд - град Варна, което е задължително
за първоинстанционния съд:
Предявена е претенция по сметки в първото по делото заседание от
стана на А. Г. И. срещу К. И. К., с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, с която се
1
иска К. И. К. да бъде осъдена да заплати на А. Г. И. сумата от 1900 лева,
представляваща обезщетение, съобразно квотата й в съсобствеността, за
лишаването й от ползване на делбения имот за периода от 15.02.2023 г. до
07.03.2024 г. Ищцата излага твърдения, че на 02.03.2021 г. се е върнала
окончателно да живее в България и е установила, че не може да влезе в
делбения имот, в който е живяла, заедно с баба си, дядо си, майка си и брат си,
преди заминаването й за чужбина. По това време била бременна и била лиШ.
от единственото жилище, с което разполага. Опитала се да разговаря с К. К.,
но установила, че е блокирана от всички свои роднини.
Ответникът К. К. оспорва лишаването от ползване и наличието на
отправена покана за ползване на имота.
Предявена е искова претенция по сметки, в първото по делото заседание,
с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, от страна на Г. Р. Г. срещу К. И. К., с искане
да се осъди К. И. К. да заплати на Г. Р. Г. сумата от 1900 лева, представляваща
обезщетение, съобразно квотата му съсобствеността, за лишаването му от
ползване на делбения имот за периода от 15.02.2023 г. до 07.03.2024 г.
Ответникът К. К. оспорва лишаването от ползване и наличието на
отправена покана за ползване на имота.
Съдът е сезиран с искане по чл. 349, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ГПК от К. И.
К. за поставяне в дял на делбения имот, тъй като е живяла в него към датата на
откриване на наследството. Посочва, че имотът е неподеляем. Твърди, че към
момента на откриване на наследството, а и към настоящия момент живее
именно в този имот и не притежава друго жилище. Заявява, че тези
предпоставки, не са налице за останалите съделители.
Предявена е искова претенция по сметки, в първото по делото заседание
във втората фаза на делбата, с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС, от страна на
К. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** предявени срещу А. Г.
И., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** и Г. Р. Г., ЕГН **********,
адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № **, с искане да се осъдят А. Г. И. и Г. Р. Г. да заплатят
на К. И. К. сумата от по 1635 лева /след допуснато изменение по реда на чл.
214 ГПК/, представляваща увеличената стойност на имота, съобразно делът на
всеки в съсобствеността, в следствие на извършените строително-монтажни
работи през 2021 г., а именно подобР.я в сутерена на процесния имот,
направени със знанието и без противопоставянето на А. Г. И. и Г. Р. И.. В
2
условията на евентуалност предявява претенции за осъждането на А. Г. И. и Г.
Р. И. за заплащане на стоР.те разходи в процесния имот относно извършените
през 2021 г. подобР.я в размер на по 625 лева.
По отношение на тази претенции заявява, че е извършила строително-
монтажни работи за периода от 2021 г. до 2022 г., като това са полезни
разноски, извършени със знанието на съсобствениците и без
противопоставянето от тяхна страна. При което претендира правото на
увеличената стойност, а в условията евентуалност на разходите за
извършването им. Посочва, че извършените подобР.я в имота са изграждане на
нова ВиК инсталация на помещение кухня в сутерена с нови ПВЦ тръби - 6
места; доставка и монтаж на нова батерия, труд и материали, извършени през
пролетта на 2021 година. Пълен ремонт на санитарно помещение подмяна на
тоалетно казанче, доставка и монтаж на нова алуминиева врата на баня в
размери 70/200 и прозорец с размери 60/40, извършени през пролетта на 2021
г.; Подова замазка на две от стаите и коридор с доставка и монтаж на ламинат
в коридора - 8 кв.м., извършени през лятото на 2021 г.; Замазване и шпакловка
и поставяне тапети на двете стаи с премахната мазилка на 70 кв.м., извършени
през лятото и есента на 2021 г. Претендира увеличената стойност на имота,
като претендира от всеки от ответниците по 1635 лева, след допуснатото
изменение. В условията на евентуалност по 625 лева, съставляващи
действителните разходите за извършените СМР-та. В съдебно заседание,
преди изготвяне на доклада по заявените претенции по сметки изрично се
посочва, че извършените СМР представляват подобР.я в имота, доколкото
сутеренният етаж не е жилище и извършването на СМР представлява подобР.я
в имота.
Предявени са искови претенции по сметки, в първото по делото
заседание, във втората фаза на делбата, с правно основание чл. 12, ал.2 ЗН, от
страна на К. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** предявени
срещу А. Г. И., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** и Г. Р. Г., ЕГН
**********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № **, с искане А. Г. И. и Г. Р. Г. да бъдат
осъдени да заплатят на К. И. К. сумите от по 3924.50 лева /след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляващи припадаща се на К. К.
част, с оглед правата й в съсобствеността, за увеличаване стойността на имота,
предмет на делбата, приживе на общите на страните наследодатели в
следствие на извършени от нея СМР-та в сградата предмет на делбата през
3
2005 г.
По тази претенция излага, че през 2005 г. в село Е. започва цялостно
изграждане на канализация и нова ВиК за питейна вода. По това време
наследодателят е на легло, ответницата К. към този момент има печеливш
бизнес с търговия на дрехи и живее на етажа над сутерена и решава да
заплатят всички необходими средства, свързани с изграждането на
канализацията. Въпросните СМР-та са прокопаване на канал от уличната
връзка до къщата с размер 15 м, дълбочина 1 м и широчина 60 см, на положен
от страна на работниците труд, извършен през 2005 г.; полагане и нивелиране
на тръби, които започват от етажа към сутерена, през помещението
използвано за баня до централна канализация на улицата, ПВЦ тръба 110/18
мм, с дължина 20 м, извършено през 2005 г.; полагане на колена 5 бр. по 100
см, извършено през 2005 г.; полагане на пясъчна подложка и циментова
замазка, извършено през 2005 г.; В сутерена на имота, къртени на стари
плочки в помещението на банята, изкопаване на дълбок канал и полагане на
нови тръби към етажа, извършено през 2005 г.; Полагане на нови плочки в
баня на пода на сутерена, моноблок с казанче в сутерен, разходи за труд,
извършен през 2005 г.; на етажа в имота изграждане на баня и тоалетна,
закупуване и поставяне на бойлер 80 л, моноблок с връзка. Закупуване и
поставяне на душ кабина, извършено през 2005 г. Къртене на стени на нова
ВиК инсталация към тоалетна и прекарване на вода към душкабина,
закупуване на батерии към душ кабина и мивка, извършено през 2005 г.;
изграждане на нова ПВЦ инсталация ВиК, полагане и труд, извършено през
2005 г. Поставяне на теракот 2,2 м на 1,80 м, на обща стойност 32 лева за труд
заплатени, извършено през 2005 г.; поставяне в банята на алуминиева врата и
прозорец на обща стойност с положения труд 200 лева, извършено през 2005
г.; Заплащане на средства за почистваща машина за източване и закриване на
септична яма, находяща се в двора на имота, извършено през 2005 г.
Претендира от ответниците съобразно квотата им в съсобствеността, сумата
от 3924.50 лева от всеки, след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Съделителката А. Г., възразява срещу отправеното искане за възлагане
като твърди, че ½ ид.ч. от имотът е възбранен от ЧСИ с рег. № *** с район на
действие Окръжен съд – град Варна, предвид непогасени задължения по
банков кредит към Банка ДСК“ ЕАД. Твърди, че не оспорва, че към датата на
4
откриване на наследството, тя и брат й не са живели в процесния имот.
Оспорва К. и семейството й да са се нанесли в имота, през 2001 г. като
твърдят, че това е станало 2006 г. Посочва, че К. се е разпоредила със
собствените си имоти. Оспорва жилището да е неподеляемо. Оспорва
извършването на подобР.я, през 2021 г. до 2023 г. Оспорва да е давала съгласие
за извършване на подобР.ята, тъй като достъпът й до имота е бил ограничен.
Освен това заявява, че сутеренният етаж е ремонтиран от нея, със средствата й
спестени по време на работата й в чужбина. Твърди, че К. не е извършвала
подобР.я, а освен това е настанила и синът си в сутеренния етаж. Оспорва
извършването на СМР и през 2005 г.
Съдът като прецени изложеното от страните и с оглед събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Като писмено доказателство по делото е прието копие от личната карта
на К. И. К., от което се установява, че постоянният й адрес е с. Е., ул. „Ц. С.“
№ **, община Б., област В..
От удостовеР.е за настоящ адрес, издадено от Община Б., е видно, че К.
И. К. е с настоящ адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № **. От Община Б. е издадено и
удостовеР.е от 12.11.2024 г., от което е видно, че от 01.11.2001 г. до 02.12.2011
г. К. К. е с регистриран постоянен адрес в град В., ул. „Н. Р.“ № **, ет.**, ап.**,
а от 02.12.2011 г. до настоящия момент в с. Е., ул. „Ц. С.“ № **. От 27.10.1997
г. до 02.12.2011 г., настоящият адрес на К. К. е в град В., като съвпада с
посочения постоянен такъв, а от 02.12.2011 г. до настоящият момент е този в с.
Е., ул. „Ц. С.“ № **. Идентична е информацията, предоставена и от Община
Варна, с оглед приетото по делото удостовеР.е от 08.11.2024 г.
От справка по данни за физическо/юридическо лице за всички служби
по вписванията за периода от 28.02.1924 г. до 28.02.2024 г. е видно, че К. И. К.
не притежава друг недвижими имот, освен процесния, доколкото с останалите
такива, притежавани в съсобственост, респективно в режим на съпружеска
имуществена общност същата се е разпоредила.
Като писмено доказателство по делото е прието удостовеР.е от ЧСИ с
рег. № *** в Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – град Варна,
от което се установява, че на основание образуваното срещу К. изпълнително
дело е налице наложена възбрана по отношение ½ ид.ч. от процесната
5
жилищна сграда.
Прието по делото е уведомление от А. Г. И. до К. И. К., изпратено чрез
куриерска служба и получено от адресата на 21.07.2022 г. От него е видно, че
К. е приканена в едноседмичен срок да й осигури достъп до съсобствения
имот, находящ се на адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № **.
Прието по делото е удостовеР.е, издадено от ТД на НАП – Варна, от
което се установява, че в масивите на НАП няма данни и уведомления по реда
на чл. 62, ал.3 КТ, подадени относно лицето К. К.. От данните за осигуряване,
по реда на КСО, е видно, че К. е с минимален месечен осигурителен доход.
По делото е приобщена съдебно техническа и оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице Т. О., от която се установява, че стойността на
жилищната сграда е 106 600 лева като същото е реално неподеляемо.
Средният пазарен наем е в размер на 5700 лева за периода от 15.02.2023 г. до
07.03.2024 г. Посочва, че първият етаж на жилищната сграда е възприеман
като несамостоятелно жилище, а като прилежащ към жилището на втория
етаж. Липсва разделение на ел. и ВиК инсталациите на двата етажа. Сградата
разполага с един електромер и с една партида към електроразпределителното
дружество и съответно с един водомер, разположен на външната водомерна
шахта и една партида във ВиК дружеството. Светлата височина в сутерена, в
зависимост от настилката е различна като варира от 2.45 м. до 2.50 м., което не
отговаря на изискванията на Наредба № 7 за правилата и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони от 2003 г. на
МРРБ, където в чл. 72, ал.3 е записано, че светлата височина на жилищните
помещения в нови жилищни сгради трябва да бъде най-малко 2.60 м., поради
което помещенията в сутерена не отговарят на горецитираното изискване по
действащата нормативна уредба. Действително изпълнените строително –
монтажни работи, през 2021 г., са: изграждане на водопроводна инсталация от
PPR тръби и канализация от PVC тръби ф 50 мм – 2.00 м, доставка и монтаж
на стояща смесителна кухненска батерия; подмяна на тоалетно казанче с
ниско промивно казанче, доставка на PVC врата и прозорец; поставяне на
ламинат с циментна замазка на трите помещения – 32 кв.м. и коридор 8.5 кв.м
и тапети с площ от 60 кв.м. Стойността на извършените СМР възлиза на 4200
лева като от тях стойността на труда е 2960 лева, а на материалите – 1240
лева. Към настоящия момент стойността на тези СМР е в размер на 7500 лева.
6
Закръглена увеличена стойност на делбения имот вследствие на направените и
гореописани подобР.я е 6400 лева. В експертизата вещото лице посочва, че
действително извършените СМР през 2005 г. са прокопаване на канал с
дължина 10.50 м., ширина 0.60 м. и дълбочина 1.0 м. като е разбита бетонна
настилка с дължина 7.50 м.; канализация от PVC тръби ф 110/18мм с дължина
16 м; положени са 5 бр. дъги ф 110/45 и 1 бр. ревизия ф 110 мм; по технически
норми се полага пясъчна подложка, възстановена е разбитата на изкопа
бетонна настилка; разбиване на настилката и изкопни работи за полагане на
канализационните тръби и сифона на помещението -2.6 кв.м.; възстановена е
настилката от теракот, доставено и монтирано тоалетно седало с ниско
промивно казанче; доставка и монтаж на ел. бойлер 80 л., моноблок, душ
кабина; изпълнена вкопана водопроводна инсталация, доставена и монтирана
душ батерия и смесителна батерия за тоалетна мивка; изградена цялостна
ВиК инсталация; изпълнена настилка от теракота на санитарния възел с
размер 3.8 кв.м., доставка и монтаж на ал. дограма с размери 0.58/1.12 м и
0.60/1.71 м. Стойността на гореописанети СМР през 2005 г. възлиза на 2900
лева, от които 900 лева стойност на труд и 2000 лева – стойност на
материалите. По цени към 2025 г., стойността на СМР възлиза на 6660.81 лева
или закръглена стойност от 6700 лева. В следствие на подобР.ята от 2005 г.
стойността на имота е увеличена с 4900 лева, а с всички направени подобР.я
11 300 лева. Вещото лице посочва, че стойността на имота с подобР.ята е 106
600 лева, а без тях – 95 300 лева.
Приобщено по делото е заключение по назначената тройна съдебно
техническа и оценителна експертиза, от която се установява, че няма
техническа възможност за извършване на реална делба между съделителите,
съобразно дяловете и описаните квоти. Крайната претеглена стойност на
сградата възлиза на 123 400 лева. Пазарният наем, за процесния имот, за
периода от 15.02.2023 г. до 07.03.2024 г. възлиза на 5830 лева. По документа за
собственост първият етаж е сутеренен и представлява надземен етаж, но не и
жилищен като жилище представлява само втория етаж на сградата, тъй като
отговаря на нормативните изисквания на законодателството и наредбите за
жилища. Сградата има един електромер и един водомер. Сутеренът не
отговаря на нормативните изисквания за жилище, тъй като в нито едно от
помещенията светлата височина не е 2.60 метра, съобразно нормативните
изисквания. Експертите посочват, че на място има изградена водопроводна
7
инсталация от PPR тръби Ф 20 мм – 6 метра и 50 мм – 2 метра като е закупена
и монтирана кухненска батерия; в банята с тоалетна е подменено казанчето на
тоалетната чиния, както закупени, доставени и монтирани – врата и прозорец
на мокрото помещение; налице е груба изравнителна замазка с обща площ
33.75 кв.м.; покриване на стените в стаите с тапети с обща площ 60 кв.м.
Стойността на гореописаните СМР, извършени през 2021г., с включена
стойност на труд и материали, възлиза на 4033.70 лева. Стойността на
гореописаните СМР, през 2021 г. – 2022 г. възлиза на 3495.11 лева, а към
момента 6951.71 лева. Гореописаните СМР увеличават стойността на имота с
6540 лева като без тях стойността на имота възлиза на 116 860 лева.
Прокопаването на канал от уличната връзка до къщата, включва следните
СМР – разбиване, неармирани бетонни настилки с ел.къртач; изкоп неукрепен
в з.п., ПВЦ тръби ф 110/1.8 мм с фасонни части; пясъчна възглавница,
обратно засипване и уплътняване, бетонна настилка, разбиване настилка в
банята, ръчно натоварване и превоз на бетонни отпадъци, изкоп неукрепен,
пердаШ. циментна замазка, настилка от теракотни плочи, доставка и монтаж
на тоалетно седало с ниско промивно казанче, доставка и монтаж ел.бойлер,
доставка и монтаж моноблок, доставка и монтаж душ кабина, доставка и
монтаж душ кабина, доставка и монтаж душ батерия, доставка и монтаж
смесителна батерия, изграждане на ВиК инсталация, настилка от теракот,
доставка и монтаж ва ел. дограма, каналопочистваща машина, почистване на
строителни отпадъци. Стойността на гореописаните СМР възлиза на 2871.55
лева. Увеличената стойност на имота по цени към 2025 г. е 7849 лева, след
амортизационните отчисления 3189.19 лева. В съдебно заседание вещите лица
посочват, че прилагат Наредба от 2003 г., въпреки че сградата е от 1973 г. и е
въведена в експлоатация 1988 г., тъй като редакцията на наредбата за
височината винаги е била в сила и правилата за жилищните сгради не са
променяни. Разрешението за строеж на сградата е за еднофамилна жилищна
сграда с един жилищен и един сутеренов - спомагателен етаж още към 1973
година. Липсват одобР. архитектурни проекти и обяснителни записки, където
да се посочва, че първият етаж е жилищен. Няма документи и в Община Б..
Проектът на сградата е типов и такива сгради има не само в с. Е.. Правят
извода, че сутеренният етаж не е жилищен защото не отговаря на
изискванията за светла височина на стаите от 2.60 м. и няма складово
помещение, няма самостоятелна ел. и ВиК инсталация. Няма го и в талонния
8
проект. Вторият е жилищен етаж. В самия типов проект е по същия начин
изписано и изчертано чрез сутеренен и жилищен етаж. Дори и чрез
преустройства няма да отговаря на изискванията за самостоятелен обект, тъй
като пак няма да има височина. Към момента на изграждане на сградата,
сутеренния етаж пак не е имал необходимата височина. Извършването на
реконструкции и преустройства ще надминат 10 и повече процента
стойността на имота. Сутеренният етаж не е самостоятелен, той е обслужващ
жилищния етаж и не е самостоятелен обект и затова е дадена обща стойност
на сградата.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на по трима
свидетели на страната на К. К. и на страната на А. Г. И.. От показанията на
свидетеля Т. Г. Д., воден от страна на А. И. се установява, че е живял в имота
от 2007 г. докато е починала Д. И.. От неговите показания се установява, че е
слагал ламинат в двете стаи и коридора и е сменял тапетите в стаите. Твърди,
че той и Д. са заплащали за извършването на тези строителни работи като
много им е помагала А., която е работела в чужбина и е изпращала парични
средства. Посочва, че К. К. не е правила ремонтни дейности на първия етаж.
Съгласно изложеното от този свидетел се установява, че канализацията в с. Е.
е правена 2001 г. като И. /бащата на К. и Д./ сам я е правил като е виждал него
самия да прави отклоненията на канализацията и дори с помощта на приятели,
тъй като тогава всичко се е правело на приятелски начала. Когато е отишъл да
живее в къщата, на първия етаж е имало баня и тоалетна, а след смъртта на
баба М., е започнал да прави ремонт на кухнята и хола, които са общи.
Уточнява, че когато е отишъл да живее в делбения имот, семейство К. вече са
живели в имота като са били там от 2006 г. Преди да почине Д. вече са били
започнали ремонта на кухнята и са прекарали ВиК като така са спрели. Чувал
е, че А. иска да се върне в къщата на баба си и дядо си като заявява, че не
живее там, а със съпруга си във Варна. Не знае кога е починала майката на Д. и
на колко години е била Д., когато са се събрали, но знае, че А. е била трети
клас.
От показанията на свидетеля Т. Я. Т., воден от А. Г. И., се установява, че
е познавал майката на А., тъй като фактическата му съжителка е работела с
нея в ТЕЦ-а и са били семейни приятели, докато е починала Д.. Познавал е и
баба М. и дядо И. като канализацията в с. Е. е изграждана 2001 г. като всеки е
изграждал включването в канализацията. Твърди, че дядо И. сам си я е правел.
9
Преди да почине Д. до последно, на първия етаж, са живеели Д., майка й, А. и
Т. Д.. След смъртта на Д., Т. е бил изгонен, както и А., която си била направила
ремонт – сложила ламинат, врати. Когато е ходил в имота, на първия етаж, е
имало санитарно помещение. Твърди, че А., е работела в чужбина и с парите
си е обзавела първата дясна стая, на първия етаж, а в задната стая Т. и майка й
направиха ремонт. В периода, в който е ходил на гости, на втория етаж е имало
едно момче такси е карало. Заявява, че бащата на А. и Д. – майка й никога не
са живели на втория етаж и именно затова са се разделили. Живели са във
Варна, но са имали дразги и са се разделили като по-късно Д. се е събрала с
негов колега и са живеели на първия етаж. На втория етаж не знае кой е живял
като посочва, че е имало квартирант. К. и мъжът й 2005 г./2007 г. са дошли да
живеят и дядо И. е бил здрав. Посочва, че А. е пращала пари за ремонта, но
след като Д. е починала не е била допускана в имота. Не знае кога са се
разделили бащата на А. и Д., не е виждал Г. /бащата на А./ да полага труд при
изграждането на канализацията. За първи път е бил в имота през 1998 г.
От показанията на П. К. К., водена от А. И., се установява, че
канализацията в с. Е. се е правила 2001 г. като си спомня годината, тъй като
баща й е починал 2003 г., а 2001 г. си е счупил крака в окоп на ул. „Ц. С.“, тъй
като живеят на № **. Няма спомен дали канализацията на четни и нечетни
номера се е извършвала по едно и също време. Твърди, че К. за първи път я е
видяла след 2007 г. в къщата, а когато е ходела на кафе при Д., не е виждала
ремонтни дейности. Знае, че А. е работила в чужбина като през 2018 г. е
заделила пари и е закупила кухня като е виждала пакетите в кухнята на
първия етаж. Твърди, че А. е изпращала пари за ремонтните дейности на
първия етаж, за покриване на битови нужди и си е закупила спалня на първия
етаж. След 2015 г. твърди, че е видяла К. за първи път в имота, а от 2016 г. че
живее на втория етаж. Уточнява, че е станала близка с майката на А. 2015
година като майка й баба М. е починала година преди Д.. Твърди, че А. е била
на погребението на майка си 2018 г., а след това окончателно се е върнала в
България през 2019 г. Няма представа кога е починал дядо И..
От показанията на свидетеля Н. И. М.а, водена от К. К., се установява, че
е съседка на процесния имот и познава майка й и баща й на К. откакто са се
нанесли. Твърди, че К. живее в Е. от 2001 г. като се е преместила от града, тъй
като е имала болна дъщеря и се е нуждаело да има някой покрай нея и да я
10
гледа. Посочва, че когато К. се е нанесла баба М. и дядо И. са живеели на
първия етаж и е нямало тоалетна вътре, а е имало външна такава. След като К.
и мъжът й Р. са дошли са направили канализация и са изградили на втория
етаж баня и тоалетна и сега има баня и тоалетна. Твърди, че от баба М. знае, че
средствата са вложени от К. и мъжът й, тъй като те са били възрастни хора и
са били на минимална пенсия, а и тя е отивала за лекарства, тъй като дядо И. е
бил раково болен. Посочва, че дядо И. е починал 2006 г. като на втория етаж е
живеела К. със семейството си, а на първия етаж баба М., Д., А. и Г.. Баба М. е
починала 2017 г. и след това Д. и Т. Д. са искали да правят ремонт, който е
останал недовършен, тъй като Д. се е поболяла и е починала 2018 г. След това
ремонт не е правен и след като синът на К. е заявил, че чака дете и са решили
да живеят долу са направили ремонт, за да могат да живеят там. Свидетелката
уточнява, че долу вече ремонтът е бил направен от Р.. Не знае дали А. е
знаела, че долу ще се правят ремонти, заради бебето на Р.. След 2018 г. не е
ходила в имота и все през оградата си говорят. Твърди, че канализацията е
изграждана 2005 г., когато в цялото село е правена и я е правил Р.. Тогава дядо
И. е бил на легло и е бил сърдечно болен. След като дядо И. и баба М. са
купили къщата е видяла промяна, канализацията, която прекараха, други
промени не знае. Заявява, че К. от 2001 г. заедно със семейството си живее в
процесния имот.
От показанията на Е. Я. Б., водена от К. К., се установява, че познава К.
от 2001 г. като същата е живеела на ул. „Ц. С.“. Уточнява, че същата се е
преместила от Варна, тъй като дъщеря й се разболява и по молба на
родителите й идва да живее в селото. Посочва, че от К. знае, че в къщата не е
имало канализация и същата е изградена 2005 г. За годината същата има
спомен, тъй като по улицата не е можело да се мине. К. й е споделила, че тя и
мъжът й заплащат ремонта като родителите й към този момент живеят в
сутерена и не са заплащали нищо, тъй като са били пенсионери, а и баща й е
бил болен от рак. След 2001 г. К. живее само в село Е. в процесния имот. След
смъртта на майката на К., в сутерена, е живеела сестра й и някакъв мъж и са
решили да правят ремонт, но не знае колко са го направили. Предполага, че А.
е следвало да знае за ремонтните дейности. Заявява, че в месеца поне 4 пъти
ходи в имота като в последните пет години е виждала промени в него – долу в
сутерена в двете стаи има тапети, коридорът е с ламинат, ПВЦ врата на баня и
тоалетна и където е мивката водопровод, мивка. Уточнява, че тези подобР.я са
11
извършени от Р., синът на К. като предполага, че Г. и А. са знаели за тези
подобР.я. Пояснява, че е виждала сутерена без подобР.ята и бил разбит, а сега
е оправен като ремонтът е извършен 2021 г. от Р., тъй като едно бебе не следва
да живее на разрушено. Заявява, че е виждала майстори, когато Р. е правил
ремонта. Канализацията в къщата я е правил мъжът на К. с техните пари.
От показанията на Р. М. К., съпруг на К. К., се установява, че живее в с.
Е., на ул. „Ц. С.“ № 4 като са се преместили там през месец май 2001 г., с оглед
болестта на дъщеря им „психоза“. Когато са се преместили в имота, в
сутерена, са живеели баба М. и дядо И., а след година с тях са заживели и Д. и
А. на долния етаж. През 2005 г. е започнало изграждането на водопровод и
понеже е имал собствен бизнес е решил да изгради, тъй като къщата не е
имала санитарни условия, като е осигурил бригада. Помагал е с личен труд и е
финансирал цялото начинание. Въпреки че дядо И. е бил на легло е видял
завършека като и той и баба М. са били доволни, че в къщата има тоалетна и
канализация. След смъртта на дядо И. и баба М., той и К. са живеели на
втория етаж, а Д. е останала долу с Т.. А. е работела в чужбина и когато се е
прибирала е идвала на втория етаж да спи в стаята с дъщеря му И., тъй като
майка й и Т. били решили да правят ремонт. Уточнява, че А. си е закупила
спалня, блок под мивката, един скрин и гардероб, които и сега са при тях.
След като Т. изкъртил долу в сутерена, същият си заминал след смъртта на Д.
и долу не е ставало за живеене, докато не направили ремонт за Р. и
семейството му, с оглед очакваното бебе, тъй като са живеели на квартира във
Варна. Твърди, че А. е знаела затова. Твърди, че подобР.ята за сутеренния етаж
ги е платил той. Уточнява, че А. не е идвала в имота да иска да го ползва. Не
знае К. да е подписвала покана за освобождаване на първия етаж, през 2021 г.
Ремонтите на първия етаж знае какви са – изкъртване до груба мазилка,
замазка, нови тръби в кухнята, подава замазка, тапети, врата в банята,
прозорец в банята, нови ПВЦ тръби в банята, но не може да си спомни коя
година са правени.
След съвкупната преценка на установеното от фактическа страна,
съдът при съобразяване на относимите правни норми, установи следното
от правна страна:
По отношение начина на извършване на делбата:
Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се
12
прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребие -
чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл. 349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична
продан - чл. 348 ГПК.
Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено
значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на
реални дялове за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите до
делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на
нейното извършване.
Предвид заключението на първоначалната и тройната съдебно
технически и оценителни експертизи, които съдът цени като компетентно
изготвени, досежно поделяемостта на недвижимия имот, предмет на делбата,
съдът приема, че процесният недвижим имот е реално неподеляем, съобразно
изискванията на нормативна уредба към момента на изграждане на сградата и
към настоящия момент. От обясненията на вещите лица по назначената
тройна съдебно техническа и оценителна експертиза, които съдът изцяло
кредитира, се установява, че процесният имот към момента на изграждането
си и към настоящия момент е имал един жилищен етаж и един прилежащ към
жилищния етаж – сутеренен такъв. Последният не отговаря на нормативните
изисквания за самостоятелен обект, предвид липсата на изискуема височина и
складово помещение към момента на изграждането си и към настоящия
момент, както и с оглед липсата на самостоятелна ел. и ВиК инсталации. Тези
изводи на съда се подкрепят и от действащите към момента на изграждането
на процесната сграда правила - чл. 35 и сл., чл.54 и сл. от Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 от
02.09.1977 г. и бр. 70 от 06.09.1977 г., отм., бр. 48 от 26.05.1995 г., издадена от
Министъра на строежите и архитектурата на основание чл. 189 и 201, ал. 1 от
Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, обн., ДВ, бр. 29 от
10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г., отм., ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г.), както и с
оглед действащата към настоящия момент нормативна регламентация - чл. 72,
ал. 3, изр. І-во и чл.110 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
13
В съдебно заседание, от 17.04.2025 г., вещите лица посочват, че още при
талонния проект на сградата е предвидено да има един жилищен и един
прилежащ към жилищния етаж. Така е изчертано и изписано, което
допълнително подкрепя горедостигнатият извод на съда за неподеляемост на
процесния имот. Единствено при реконстукция и преустройство се допуска
намаляване на минималната светла височина, но настоящият случай не е
такъв, тъй като към момента на изграждането сутеренния етаж е изграден като
спомагателен към жилищния етаж. Фактът, че се е ползвал за живеене и е
задоволявал жилищни нужди на наследодателите на страните, не го превръща
автоматично в самостоятелен обект. Следователно приземният етаж не би
могъл да се квалифицират като "самостоятелен обект", поради което същия е
прилежат към жилищния, с оглед на което следва изводът за неподеляемост на
процесния делбен имот.
По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице
другите изисквания на закона съсобствеността може да се ликвидира чрез
поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В
конкретния случай е налице претенция за възлагане, заявена от К. И. К. в
първото по делото заседание. Нормата на чл. 349, ал.2 ГПК посочва, че ако
неподелаемият имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
може да поиска то да бъде поставено в негов дял като дяловете на останалите
съделители бъдат уравнени в имот или в пари.
В процесния случай делбеният имот е жилищен по предназначение,
видно от първоначалната и тройната съдебно техническа и оценителна
експертиза, които съдът в тази част кредитира изцяло. Същият служи за
задоволяване на жилищни нужди и отговоря на изискванията на ЗУТ като се
състои от жилищен етаж и сутеренен като последният е прилежащ към
жилищния, тъй като не отговоря самостоятелно на изискванията за жилище, с
оглед горедостигнатите изводи от страна на съда.
В настоящия случай съсобствеността е възникнала от наследяване, в
резултат на повече от едно открити наследства – това на наследодателите И. и
М. М., както и това на Д. И. Д., поради което искането за възлагане е
допустимо като е достатъчно заявИ.т претенцията да е живял в имота към
момента на откриване на наследството, от което черпи права. В този смисъл
14
разясненията на Тълкувателно решение № 9 от 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Принципното обстоятелство, че този съделител - К. К., е живял в имота
към момента на смъртта на наследодателите М. и И. М., не е бил оспорван и
от другите съделителите. При липса на данни поставящи под съмнение
достоверността на разказаното от свидетелите, водени от страна на К., съдът
действително възприема, че съделителят К. К. е живяла в имота не само към
датата на смъртта на И. М. и на М. М., което фактическо положение
продължава и понастоящем. Индиция затова е и адресната регистрация на К..
Последната не притежава и друго жилище, което обстоятелство се установява
и от представената справка от Агенция по вписванията, която е за периода от
1924 г. до 2024 г. От нея е видно, че К. се е разпоредила с притежавани от нея
права по отношение на жилищен имот през 1997 г. Изводът се подкрепя и от
подписаната декларация, под страх от наказателна отговорност, че К. не
притежава друго жилище.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът за основателност на
възлагателната претенция, отправена от К. К.. По отношение пазарната
стойност на делбения имот, съдът кредитира като компетентно изготвено
заключението по назначената тройна съдебно техническа и оценителна
експертиза, доколкото при първоначалната експертиза вещото лице е ползвало
единствено офертни цени, а заключението по назначената тройна експертиза е
базирано на реални извършени сделки с имоти. В заключението на тройната
експертиза вещите лица са възприели крайна претеглена стойност на сградата
в размер на 123 400 лева. Дяловете на страните в съсобствеността, изчислени
съобразно квотите им възлизат както следва за К. К. 61 700 лева, за А. И. –
30 850 лева и за Г. Р. Г. – 30 850 лева. След като съсобствеността се ликвидира
по реда на чл. 349, ал.2 ГПК следва съделителят К. К. да заплати на
останалите съделители А. И. и Г. Г. сумата от по 30 850 лева за уравнение на
дяловете, ведно със законната лихва върху същите. Съдът следва да посочи и
неблагоприятните поледици, които ще настъпят при неплащане в срока по чл.
349, ал.5 ГПК, на сумите за уравнение на дяловете както и да укаже на
останалите съделители, че за вземанията си за уравнение на дяловете могат да
впишат законна ипотека.
По отношение исковите претенциите на К. К. за заплащане на
стойността на извършените подобР.я в имота, съдът намира следното от
15
правна страна:
Квалификацията на иска за заплащане на подобР.я, изразяващи се в
извършване на СМР по чл.30, ал.3 от ЗС е с оглед наведените от ищеца по този
иск твърдения за извършени подобР.я в съсобствения имот със знанието и
съгласието на другия съсобственик. В този смисъл Решение № 339 от
10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010г. по описа на ВКС, I г.о.
В тежест на ищеца по тази претенция е да докаже, че е извършил
въпросните подобР.я в твърдения от него период със съгласието на другия
съсобственик, размера на разходите, които е направил за извършване на
подобР.ята и увеличената стойност на имота вследствие на извършените
подобР.я.
Съдът следва да кредитира изцяло свидетелите, водени от К. К., тъй като
показанията на същите са непротиворечиви и взаимодопълващи се. Не следва
да бъде давана вяра на показанията на водените от страна на А. Г. И.
свидетели, предвид факта, че изложените от тях данни са противоречиви и
некореспондиращи помежду си. Освен това свидетелите излагат в детайли
конкретика относно ремонтни дейности в делбения имот, но не помнят
значими факти от живота на наследодателите, въпреки изложените твърдения
за близки взаимоотношения. Свидетелят Т. Г. Д. не знае на каква възраст е
била партньорката му Д. Д. /майка на А. И./, но подробно обяснява относно
ремонтните дейности. Същият не знае и кога е починала М. М., въпреки че са
живели заедно на приземния етаж. Освен това Д. заявява, че знае, че дядо И.
сам е изграждал канализацията през 2001 г. като лично го е виждал, но
посочва, че е в имота от 2007 г., когато се е събрал с Д.. Наличие на
разминаване в показанията на свидетелите Т. Т. и Т. Д. се констатира и по
отношение това откога К. И. живее в имота. Д. посочва, че когато той се е
събрал да живее с Д. през 2007 г., К. и семейството й са били на втория етаж, а
периода когато Т. Т. е ходил – твърди, че на втория етаж е живеело момче,
което е карало такси. В последствие заявява, че едва 2005-2007 г. К. И. К. е
дошла да живее в имота. Показанията на свидетелката П. К. също са
непоследователни и противоречиви, тъй като първоначално заявява, че е
видяла К. К. в имота за първи път 2007 г., а в последствие посочва, че
спомените й са след 2015 г. С оглед гореизложените мотиви съдът следва да
кредитира показанията на водените от страна на К. К. свидетели.
16
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а именно
гласните такива, събрани чрез разпита на свидетелите водени от страна на К.
К. – Н. И. М.а и Е. Я. Б., които съдът кредитира като непротиворечиви и
взаимодопълващи се, се установява, че подобР.ята на сутеренния етаж са
извършени от Р., синът на К. К.. Този извод се подкрепя и от наличието на
признание на неизгоден факт, обективиран в отговора на исковата молба,
депозирана от К. К. на 10.03.2023 г. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Р. К., в частта единствено, в която посочва, че той е заплатил
подобР.ята на приземния етаж, тъй като в тази част същите противоречат с
показанията на свидетелките М.а и Б. и на признатия неизгоден факт. Предвид
обстоятелството, че именно Р. е извършил претендираните подобР.я в
сутеренния етаж, през 2021 г., следва че същият има право на претенции
срещу съделителите по реда на чл. 59 ЗЗД. На основание тези констатирани
обстоятелства, следва че още първият елемент от фактическия състав,
разпределен в доказателствена тежест на К. К. не се доказва, а именно, че тя е
извършила процесните подобР.я в сутеренния етаж, през 2021 г., поради което
само на това основание главните искови, а също така и евентуалните искови
претенции, предявени по реда на чл. 30, ал.3 ЗС срещу А. Г. И. и Г. Р. Г.
подлежат на отхвърляне, без да е необходимо съдът да излага допълнителни
аргументи по отношение останалите разпределени в доказателствена тежест
на ищцата факти и обстоятелства.
По отношение исковите претенциите с правно основание чл. 12, ал.2
ЗН, предявени от К. К., съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 12, ал.2 ЗН, сънаследници, които приживе на
наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството могат ако не са били
възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това
увеличение в тяхна полза като увеличението може да се даде в имот или в
пари. Уреденият с чл. 12, ал.2 ЗН иск почива също така на принципа на
недопустимост на неоснователното обогатяване като конкретните хипотези на
това обогатяване са значително по-широки от фактическия състав на
подобР.ята – доколкото увеличението на наследството може да се обективира
както като полезни разноски, които дават наличен прираст на имуществото на
наследодателя, така и в отрицателен смисъл – чрез намаляване на пасива.
Когато за този материален принос наследникът не е възнаграден чрез
17
плащане, даР.е или завещание, за него възниква при делбата да поиска да се
пресметне това увеличение на наследството. Именно защото правото по чл.
12, ал.2 ЗН се основава на принципа на недопустимост на неоснователното
обогатяване като при това правото възниква и получава защита след смъртта
на наследодателя, то при преценката дали наследникът е бил възнаграден за
приноса си да се увеличи наследството, следва да се вземат предвид всички
актове на облагодетелстване на наследника от наследодателя, независимо дали
те предхождат или следват във времето осъществяването на приноса от страна
на наследника. В последователната практика на ВКС се приема, че
разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗН е конкретно проявление на принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване, затова за да е налице
възнаграждение е необходимо наследникът приживе на наследодателят да е
получил облага съизмерима с неговия принос, без да е необходимо да е налице
пълен икономически еквивалент. Ползването на имот на наследодателя би
могло да бъде зачетено като възнаграждение по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН
само ако се е осъществило в продължителен период от време и сънаследникът
е извлякъл ползи приживе на наследодателя. От значение за отхвърляне на
претенцията на сънаследника по чл. 12, ал.2 ЗН е не изобщо ползването на
имота, а ползването му приживе на наследодателя, което би могло да бъде
зачетено като възмездяване за изразходваните средства, с което е увеличено
наследственото имущество. В този смисъл определение № 42 от 24.01.2015 г.
по гр.д. № 4653/2014 г. на първо г.о. на ВКС, решение № 203 от 09.06.2003 г.
по гр.д. № 625/2002 г. по описа на първо г.о. на ВКС, решение № 148 от
11.05.2010 г. по гр.д. № 3243/2008 г. по описа на трето г.о. на ВКС, решение №
70/26.03.2010 г. по гр.д. № 304/2009 г. на второ г.о. на ВКС и Научноприложен
коментар на Закона за наследството, ИК „Труд и право“, град София, 2016 г.,
колектив от автори, стр. 275 до стр.278.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а именно
гласните такива, събрани чрез разпита на свидетелите водени от страна на К.
К. – Н. И. М.а, Е. Я. Б. и Р. К., които съдът кредитира като непротиворечиви и
взаимодопълващи се, се установява, че канализацията в процесния имот е
изградена през 2005 г., но и че К. К. живее в имота на наследодателите и то на
жилищния етаж още от 2001 г. От анализа на кредитираните свидетелски
показания се установява, че приживе на наследодателите М. и И. М.,
семейството на К. е помогнало да се увеличи наследството им чрез
18
изграждане на канализация. Същото съществува реално и е налице към
момента на откриване на наследството, което се установява от показанията на
свидетелката М.а, Б. и К. и които кореспондират и с приетите по делото
съдебно – технически експертизи. За уважаване на претенцията е необходимо
претендиращият да не е бил възнаграден за извършеното от него подобР.е в
имота на наследодателя. На основание констатираните обстоятелства, че К. К.
и семейството й живеят в наследствения имот още от 2001 г., следва че
исковата претенция подлежи на отхвърляне, тъй като по делото се установява,
че К. К. е била възмездена приживе на наследодателите М. и И. М., тъй като
на К. К. и семейството й е било предоставено безвъзмездното ползване на
жилищния /втори/ етаж на къщата и същата е ползвала изградената
канализация за себе си и семейството си. С оглед гореизложените мотиви,
следва изводът, че претенциите с правно основание чл. 12, ал.2 ЗН са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение исковите претенции на Г. Р. Г. и А. Г. И. срещу К. К. с
правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, които съдът разглежда с оглед
задължителните указания, дадени от Окръжен съд – град Варна по
в.ч.гр.д. № ****/2024 г., съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се ползва
лично от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите
за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Вземането се
явява частен случай на общата забрана едно лице да се облагодетелства за
сметка на другиго. Източник на вземането е едно фактическо положение –
реално ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени
блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по
отношение, която всеки е титуляр на правото на собственост в определен
обем. В този смисъл решение № 516/11.01.2011 г. по гр.д. № 1385/2009 г. по
описа на втора г.о. на ВКС.
Под понятието „Лично ползване“ в тълкувателно решение №
7/02.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че това е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове.
По този предявен иск следва да се устави, че е налице отправена покана.
19
Относно писменото поискване, не е нормативно установено съдържанието на
поканата, но съгласно преобладаващата практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК, следва, че това е всяко писмено волеизявление,
отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползване. Писменото поискване действа
занапред без ограничение във времето до настъпване на правопогасяващ факт
и е без значение дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт – както в
настоящия случай в отговора на исковата молба от Г. Г. за делба на процесния
имот от 20.03.2023 г. и в исковата молба на А. Г. И. от 03.01.2023 г. Писмената
покана може да се замести от исковата молба, стига в нея да се съдържат
обстоятелства и искане за заплащане на обезщетение, което произтича от
личното ползване на имота от съсобственика. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС, обективирана в решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр.д. №
1300/2014 г. на ВКС и решение № 130/15.07.2013 г. по гр.д. № 12/2012 г. по
описа на първо г.о. на ВКС.
Поканата, от страна на Г. Г., следва да се счита получена от ответника К.
К. на 08.05.2023 г., когато й е връчено определението по реда на чл. 140 ГПК,
наред с което се връчват и постъпилите отговори на исковите молби, а
поканата на А. Г., следва да се счита връчена на 15.02.2023 г., когато на К. е
връчена исковата молба, по реда на чл. 131 ГПК. С оглед този извод на съда
най-ранната начална дата, от която следва да се претендира обезщетение за
лишаване от ползване от страна на Г. Г. е получаване на отговора на исковата
молба – 08.05.2023 г. от страна на К. К., а на А. И. – от 15.02.2023 г.
С оглед съвкупния анализ на събраните по делото доказателства чрез
разпита на свидетелите, водени от страна на К., които съдът кредитира се
установява, че същата ползва имота заедно със семейството си. За да се
освободи от отговорност К. К. по отношение на предявените претенции следва
да докаже, че е предложила на съсобствениците си да ползват вещта лично
според правата им в съсобствеността и да им осигури реално възможността да
упражняват това право. В трайната съдебна практика е прието, че няма право
на обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност. В този
смисъл решение № 119/11.03.2009 г. по гр.д. № 3204/2008 г. на второ г.о. на
ВКС. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се
установява, че е предоставена възможност на неползващите съсобственици Г.
Г. и А. И. да ползват съсобствения имот и същите да се отказали. Едва в
20
писмената защита посочва, че същата ги е поканила да ползват имота, но те не
са посещавали същия като притежават и ключове от същия.
От приетата по делото тройна съдебно техническа и оценителна
експертиза се установява, че за периода 15.02.2023 г. до 07.03.2024 г.
дължимият наем възлиза на 5760 лева като наемната цена, съответстваща на
дела на А. И. е 1440 лева като за тази сума исковата претенция подлежи на
уважаване, а за горницата над 1440 лева до пълно претендирания размер от
1900 лева подлежи на отхвърляне.
Претенцията на Г. Г. е основателна за периода от 08.05.2023 г. до
07.03.2024 г. като наемната цена съответстваща на дела на Г. Г. в
съсобствеността и за относимия период е 1161.42 лева като за сумата над
1161.42 лева до пълно претендирания размер от 1900 лева, както и за периода
от 15.02.2023 г. до 07.05.2023 г. исковата претенция подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските, съдът на основание чл. 355 във връзка
с чл. 78 ГПК намира следното от правна страна:
Съобразно квотите на съсобствеността и стойността на допуснатия до
делба недвижим имот, определена по заключението на СТЕ, страните следва
да заплатят държавна такса в размер по 4% върху стойността на притежавания
от всеки от тях дял, аргумент от чл. 8 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата.
С оглед гореизложеното и предвид фактът, че дяловете на съделителите
А. Г. И. и Г. Р. Г. са равни, следва изводът, че дължимата от всеки от тях
държавна такса е в размер на 1234 лева. Дължимата държавна такса от К. К., с
оглед размера на делът й, възлиза на 2468 лева.
По претенциите по сметки и съобразно правилото на чл. 355 ГПК във
връзка с чл. 78 ГПК К. К. следва да заплати държавна такса в размер на 232
лева, с оглед отхвърлените главни и евентуални претенции по реда на чл. 30,
ал.3 ЗС, държавна такса в размер на 313.96 лева, с оглед отхвърлените
претенции по реда на чл. 12, ал.2 ЗН, както и 104.05 лева – дължима държавна
такса, с оглед уважените претенции по сметки по реда на чл. 31, ал.2 ЗС. В
тежест на А. И. следва да се възложи заплащането на държавна такса от 50
лева, с оглед отхвърлената част от исковата претенция по сметки, предявена
по реда на 31, ал.2 ЗС, а в тежест на Г. Г. също сумата от 50 лева – дължима
държавна такса, с оглед отхвърлената част от претенциите по сметки.
21
А. И. претендира и заплащане на стоР.те от нея разноски като
претендира сумата от 2650 лева за изготвянето на първонална и повторна
експертиза, сумата от 20 лева за издаване на съдебни удостовеР.я; 15 лева –
държавна такса, с оглед депозираната частна жалба и 300 лева – адвокатско
възнаграждение с оглед депозираната частна жалба и 2000 лева – адвокатско
възнаграждение, с оглед осъщественото процесуално представителство във
втората фаза на делбата. К. К. и Г. Г. не претендират разноски. От страна на К.
К. е направено възражение за прекомерност на претендираното от И.
адвокатско възнаграждение. Съгласно действащата Наредба за минималните
адвокатски възнаграждения, в редакцията обнародбана в ДВ от 18.02.2025 г.,
следва че минималното възнаграждение, с оглед интереса на А. И., който е в
размер на 30 850 лева /с оглед стойността на дела й/ е в размер на 2650 лева за
всяка фаза на делбата. Предвид броя на проведените заседания и
фактическата и правна сложност на делото, с оглед предявените претенции по
сметки, съдът намира, че претендираното възнаграждение от 2000 лева не
следва да се намалява. На намаляване подлежи заявеното адвокатско
възнаграждение от 300 лева, но не с оглед прекомерност на същото, а предвид
частичното неуважаване на частната жалба като съдът следва да присъди
възнаграждение в размер на 150 лева. Относно изготвените съдебно
технически и оценителни експертизи, за които страните са заплатили общо
сумата от 3100 лева, съдът намира, че доколкото тези експертизи са свързани
както и със способа относно извършването на делбата, така и с претенциите
по сметки, следва общо заплатеният депозит от 3100 лева да се раздели на
четири. Сумата от 775 лева следва да остане в тежест на сънадледниците
общо, а с оглед изхода на спора по претенциите по сметки и с оглед
отправеното искане от А. И. следва, че в тежест на К. И. К. се следват разноски
в размер на 3141.07 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ НА К. И. К., ЕГН **********,
адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** следния недвижим имот – жилищна сграда с
кадастрален номер и идентификатор ******** по КККР на град Варна,
одобрена със заповед номер РД – **-**/25.02.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес
22
на недвижимия имот: област В., община Б., с. Е., ул. „Ц. С.“ № **, състояща се
от сутерен и етаж, съдържащ дневна, кухня – бокс, детска стая, входно антре и
външно стълбище, с площ от 70 кв.м., брой етажи два, с предназначение –
жилищна еднофамилна сграда, на основание чл. 349, ал.2 ГПК
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ за уравнение на дяловете на А. Г. И., ЕГН **********, адрес: с. Е.,
ул. „Ц. С.“ № ** сумата от 30 850 лева ведно със законната лихва, в
шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, на основание
чл. 349, ал.5 ГПК
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ за уравнение на дяловете на Г. Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е.,
ул. „Ц. С.“ № ** сумата от 30 850 лева ведно със законната лихва, в
шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, на основание
чл. 349, ал.5 ГПК
УКАЗВА на А. Г. И., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** и Г.
Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № **, че за вземанията си за
уравнение на дяловете могат да впишат законна ипотека
УКАЗВА на К. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № **, че
придобива собствеността върху възложения й имот, след заплащане, в срока
по чл. 349, ал.5 ГПК, на определеното парично уравнение заедно със
законната лихва на посочените съделители, на основание чл. 349, ал.6 ГПК, а
ако уравнението не бъде платено в посочения срок, решението се обезсилва по
право
ОТХВЪРЛЯ предявените претенции по сметки, с правно основание чл.
30, ал.3 ЗС, от страна на К. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ №
** предявени срещу А. Г. И., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** и
Г. Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № **, с искане да се осъдят А.
Г. И. и Г. Р. Г. да заплатят на К. И. К. сумата от по 1635 лева /след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща увеличената стойност на
имота, съобразно делът на всеки в съсобствеността, в следствие на
извършените строително-монтажни работи през 2021 г., а именно подобР.я в
сутерена на процесния имот, направени със знанието и без
противопоставянето на А. Г. И. и Г. Р. И., както и предявените в условията на
евентуалност претенции за осъждането на А. Г. И. и Г. Р. И. да заплатят на К.
23
И. К. стоР.те разходи за подобР.я в сутерена на процесния имот, извършени
през 2021 г., в размер на по 625 лева
ОТХВЪРЛЯ предявените претенции по сметки, с правно основание чл.
12,ал.2 ЗН, от страна на К. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ №
** предявени срещу А. Г. И., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** и
Г. Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № **, с искане А. Г. И. и Г. Р.
Г. да бъдат осъдени да заплатят на К. И. К. сумите от по 3924.50 лева /след
допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляващи припадаща се
на К. К. част, с оглед правата й в съсобствеността, за увеличаване стойността
на имота, предмет на делбата, приживе на общите на страните наследодатели
в следствие на извършени от нея СМР-та в сградата предмет на делбата през
2005 г.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на А. Г. И., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** сумата
от 1440 лева, представляваща дължо обезщетение за еднолично ползване на
съсобствения имот, находящ се в с. Е., ул. „Ц. С.“ № **, за периода от
15.02.2023 г. до 07.03.2024 г., на основание чл. 31, ал.2 ЗС като отхвърля
исковата претенция за горницата над 1440 лева до пълно претендирания
размер от 1900 лева
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** сумата от
1161.42 лева представляваща дължимо обезщетение за еднолично ползване на
съсобствения имот, находящ се в с. Е., ул. „Ц. С.“ № **, за периода от
08.05.2023 г. до 07.03.2024 г., на основание чл. 31, ал.2 ЗС като отхвърля
исковата претенция за горницата над 1161.42 лева до пълно претендирания
размер от 1900 лева и за периода от 15.02.2023 г. до 07.05.2023 г. вкл.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** да
заплати по сметка на Районен съд – град Варна държавна такса в размер на
2468 лева върху стойността на дела, на основание чл. 355 във връзка с чл. 78
ГПК
ОСЪЖДА А. Г. И., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** да
заплати по сметка на Районен съд – град Варна държавна такса в размер на
1234 лева върху стойността на дела, на основание чл. 355 във връзка с чл. 78
ГПК
24
ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** да
заплати по сметка на Районен съд – град Варна държавна такса в размер на
1234 лева върху стойността на дела, на основание чл. 355 във връзка с чл. 78
ГПК
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** да
заплати държавна такса в размер на 650.01 лева държавна такса по исковете по
сметки на основание чл. 355 във връзка с чл. 78 ГПК
ОСЪЖДА А. Г. И., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** да
заплати държавна такса в размер на 50 лева държавна такса с оглед
отхвърлената част от иска по сметки, на основание чл. 355 във връзка с чл. 78
ГПК
ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** да
заплати държавна такса в размер на 50 лева държавна такса с оглед
отхвърлената част от иска по сметки, на основание чл. 355 във връзка с чл. 78
ГПК
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на А. Г. И., ЕГН **********, адрес: с. Е., ул. „Ц. С.“ № ** сумата
от 3147,07 лева, представляваща стоР. в производството разноски, на
основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на предявените претенции по сметки във
втора фаза на делбата
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
25