№ 386
гр. Русе, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20254500500566 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Профи Кредит България” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. София чрез юрк. И. Т. против Решение №
771 от 16.05.2024 г., постановено по гр. д. № 399/2025 по описа на РРС, с което
са отхвърлени претенциите на дружеството против М. И. П. относно за
заплащане на 900 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит №
30035679123 от 15.03.2019 г. и законна лихва върху главницата в размер на
411,71 лв. за периода от 05.03.2021г. до 22.01.2025г., като погасени по давност.
Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение.
Жалбоподателят възразява, че съдът неправилно е приел, че претендираната
главница е погасена по давност. Заема позиция, че относно вземанията по
договор за потребителски кредит се прилага общата петгодишна давност.
Твърди, че целият погасителен план по процесния договор е изтекъл на
05.03.2021 г., а на 22.01.2025 г. е депозирана исковата молба за главницата, т. е.
не е изтекла давността нито за главницата, нито за лихвите. Позовава се на
съдебна практика, съгласно която при договора за кредит принципно има едно
неделимо плащане, като обстоятелството, че страните са уговорили сумите да
се плащат по погасителен план, разсрочено във времето, не ги превръща в
периодични плащания. Заема позиция, че с влязлото в сила разпореждане за
1
издаване на изп. лист на 09.12.2020 г. е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност, прекъсната с подаването от кредитора на молба за
издаване на изп. лист на 02.03.2020 г. Жалбоподателят заявява още, че по ч .гр.
д. № 1234/2020 г. е получил разпореждане на РРС, което на 21.05.2020 г.
/погрешно посочен във въззивната жалба 2025 г./ дружеството обжалвало. На
26.08.2020 г. получили съобщение за подаване на осъдителен иск, а на
18.01.2021 г. е получен изп. лист. Исковата молба за главницата била подадена
на 22.01.2025 г. Заема позиция, че с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение е настъпило прекъсване на давността съгласно чл. 116,
б. „в“ ЗЗД. След това е започнала да тече нова давност и искът е подаден в
рамките на този давностен срок. Твърди, че датата на изтичане на
погасителния план е 05.03.2021 г., от което било видно, че искът не е погасен
по давност. Заема позиция, че цялото ч. гр. д. № 1235/2020 г. не е прекратено
и давността е прекъсната. Иска да бъде отменено разпореждането за
прекратяване на ч. гр. д. № 2020 г. като неоснователно. Претендира отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което претенциите му да
бъдат изцяло уважени и иска да му бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна М. И. П. не е депозирал писмен отговор по реда и в
срока по чл. 263 ГПК.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира, че Решение № 771 от 16.05.2024 г., постановено по гр. д. № 399/2025
по описа на РРС е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция,
след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната
жалба е неоснователна.
Според въззивния състав, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено в хипотезата на чл. 272 ГПК чрез препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, който е обсъдил в пълнота събраните по делото
доказателства и при липсата на допуснати процесуални нарушения, е
приложил правилно материалния закон.
Правилно и съответно на фактическите твърдения в исковата молба и
отправеното искане, районният съд е квалифицирал главния иск по чл. 79, ал.
1, вр. чл. 240 ЗЗД и акцесорния по чл. 86 ЗЗД- за връщане на получена в заем
сума по договор за потребителски паричен кредит.
Липсва спор, че на 15.03.2019 г. между „Профи Кредит България” ЕООД
в качеството на кредитор и М. И. П. в качеството на кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е
предоставен паричен кредит в размер на 900 лв., които той следвало да върне
2
за 24 месеца, като последната погасителна вноска е уговорена на 05.03.2021 г.
Страните не спорят също така, че по този договор няма плащания от
страна на ответника. Тъй като същият своевременно се е позовал на изтекла
погасителна давност по отношение на главницата от 900 лв. съдът правилно е
приобщил развилото се между същите страни заповедно производство по ч.
гр. д. № 1234/2020 г. на РРС.
От него се установява, че то е образувано по депозирано заявление от
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу М. И. П. въз основа на същия договор
за потребителски кредит, в което заявление дружеството изрично се е
позовало на настъпила на 29.07.2019 г. предсрочна изискуемост. Правилно
първоинстанционният съд е отчел и обстоятелството, че според представеното
към исковата молба извлечение по сметка към договора за потребителски
кредит на ответника, въз основа на която е образувано първоинстанционното
производство, датата на падежа на цялата предоставена в заем главница е
29.07.2019 г.
От приложеното ч. гр. д. № 1234/2020 г. на РРС е видно, че са били
издадени две заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК – с № 564/04.03.2020г. за
сумата от 900 лв. главница по договора от 15.03.2019 г. и № 926/11.06.2020г. за
115,28 лв. договорна лихва и 16,73лв. обезщетение за забава. Втората заповед
/за лихвите/ е редовно връчена на длъжника на 25.06.2020 г. чрез пълнолетно
лице, живущо на същия адрес. Тъй като от негова страна не е постъпило
възражение в законоустановения срок, заповедният съд с Разпореждане №
260744/23.09.2020 г. е постановил да се издаде изп. лист за посочените в
Заповед за изпълнение № 926/11.06.2020 г. суми. Изп. лист за 115,28 лв.
договорна лихва и 16,73 лв. обезщетение за забава е издаден на 09.12.2020 г.
Що се отнася до другата издадена по ч. гр. д. № 1234/2020г. по описа на
РС – Русе заповед по чл. 410 ГПК за 900 лв. главница, тя е връчена на
длъжника на 22.06.2020 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това, с
Разпореждане от 12.08.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може
да предяви иск за установяване на вземането си по издадената Заповед №
564/04.03.2020 г. в едномесечен срок от съобщението. Тези указания са
връчени на заявителя на 26.08.2020 г., но нито се твърди, нито пък има
доказателства да са изпълнени, а направо с молба от 14.11.2023 г. „Профи
Кредит България“ ЕООД е поискало да му се издаде изп. лист и за главницата
в размер на 900 лв. По повод на тази молба, констатирайки, че в указания
едномесечен срок, т. е. до 26.09.2020 г. дружеството заявител не е представило
доказателства за предявен осъдителен иск, с Разпореждане №
260209/15.11.2023 г. РРС обезсилил заповед за изпълнение № 564/04.03.2020 г.
за сумата от 900 лв. главница по договора от 15.03.2019 г. Това разпореждане е
връчено на дружеството на 29.11.2023 г. и липсват данни да е обжалвано до
настоящия момент.
Т. е. ищцовото дружество се е позовало на настъпила на 29.07.2019 г.
предсрочна изискуемост на вземането, по обявяването на която на длъжника
3
липсва спор. Това обстоятелство не е оспорено от ответника с отговора на
исковата молба, а и правилно районният съд е съобразил, че това позоваване е
станало известно на длъжника най-малкото с връчването на едната от
издадените заповеди за изпълнение- тази за лихвите, за които и кредитор има
издаден изп. лист.
При така изложеното от фактическа страна, правилен и обоснован е
извода на първоинстанционния съд, че следва да се приеме, че цялата
предоставена на ответника сума в заем (главницата) е станала изискуема на
29.07.2019 г., от който момент е започнал да тече петгодишния давностен срок
за вземането и към датата на която е образувано настоящото производство –
23.01.2025 г. този срок е изтекъл, поради което претенцията на ищцовото
дружество за главница е погасена по давност. Предвид своевременно
въведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение, исковата
претенция правилно е отхвърлена.
С оглед въведените с въззивната жалба възражения следва да се отбележи
следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС
по т. д.№ 3/2017 г. при настъпване на предсрочна изискуемост отпада
занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
кредитът да се връща на вноски. Въпросът дали на 29.07.2019 г. е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането на ищеца, както вече бе посочено по-
горе, изобщо не е бил спорен между страните, нито в производството по ч. гр.
д. № 1234/2020 г. на РРС, където ищецът се е позовал на нея, а длъжникът не е
възразил против заповедта по чл. 410 ГПК за договорната лихва, нито пък в
настоящото производство. Обратно, самият ищец е представил извлечение по
сметка към процесния договор за потребителски кредит, в която като дата на
падежа на цялата предоставена в заем главница е посочена 29.07.2019 г.
При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за
вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече
от предсрочната изискуемост - в този смисъл Тълкувателно решение от
21.11.2024 г. по тълк д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС. В случая предсрочната
изискуемост е обявена на ответника на 29.07.2019 г., поради което
се налага извод, че вземането за главницата е погасено поради изтекъл
давностен срок /исковата молба въз основа на която е образувано настоящото
производство е подадена на 23.01.2025 г./.
Правилно и в съответствие с тълкувателната практика на ВКС
първоинстанционният съд е приел, че подаването на заявление по ч. гр. д. №
1234/2020 г. не е прекъснало давността на вземането. Това щеше да е така в
случай, че заявителят, след надлежно дадените му от заповедния съд указания
на 26.08.2020 г., беше предявил иск за установяване на вземането си за
главница по чл. 422 ГПК. Такъв иск обаче не е предявен и именно заради това
в заповедното производство е обезсилена издадената заповед за изпълнение
№ 564/04.03.2020 г. за сумата от 900 лв. главница по договора от 15.03.2019 г.
4
По тези съображения съдът намира, че оплакванията във въззивната
жалба са неоснователни. Решението е правилно и законосъобразно, поради
което следва да се потвърди.
Що се отнася до оплакването във въззивната жалба за неправилност на
постановеното разпореждане за прекратяване на ч. гр. д. № 1234/2020 г. и
искането за неговата отмяна, в тази част въззивната жалба има характер на
частна жалба, която следва да бъде надлежно администрирана от заповедния
съд след връщане на заповедното производство от исковия на заповедния съд.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 771 от 16.05.2025 г., постановено по гр. д.
№ 399/2025 по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
След връщане на делото в Районен съд – Русе, делото да се докладва за
администриране на съдържащото се във въззивна жалба № 18687/09.06.2025
г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД оплакване против
разпореждане за прекратяване на ч. гр. д. № 1234/2020 г. /имащо характер на
частна жалба/ от заповедния съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5