РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Бургас, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120102547 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба подадена от „МИКА СТИЛ“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Я., ***, представлявано от С.Н.И.,
против Р. И. С., ЕГН ********** от гр. Б., *** и А. П. Ф., ЕГН ********** от гр. Б., *** за
признаване за установено, че ищецът е собственик и за осъждане на ответниците да му
предадат владението на следните движими вещи:
- част от бар заден ред - модул - бял цвят, с размери 550/600/900 мм - на стойност 259
лв.;
- бар шкаф 1, 2 и 3 - бял цвят, размери 3180/900/770мм. - на стойност 851 лв.;
- био кът - ъглов модул +био кът 2+био кът 3, състоящ се от два модула цвят червен,
с размери 2352/380/360 мм и 1180/360/760 мм, трети модул - цвят дъб, размери
2900/1800/380 мм. - на стойност 737 лв.;
- част от кафе кът, кафе кът 2, кафе кът /ъглов модул/ - модул - червен цвят, с размер
360/760/222мм., колона - цвят червен, с размер 260/2352/350 мм, на стойност 544 лв.;
- метална основа маса цилиндрични силози - цвят черен, размери 1565/800/720 мм.-
на стойност 272 лв.;
- метална опора маса - 6 бр. -цвят черен, размери 365/620/40 мм - на стойност 153
лв.;
- метална опора маса 2 /опора за маса/- 6 бр. -цвят черен, размери 150/720/40 мм. - на
стойност 102 лв.;
1
- плотове маси - 3 бр., цвят дъб, размери 2000/400/38мм. - на стойност 227 лв.;
- мебели за кухня /“Mika kitchen”/, цвят бял, състояща се от: модул с размери
608/700/400 мм, модул с размери 3092/700/400 мм, модул с размери 1216/600/860 мм, модул
с размери 570/600/860 мм, модул с размери 1050/600/860 мм, плот - цвят сив, 3700/600/40
мм., плот - цвят сив, размери 1650/600/40 мм, гръб от плоскост, цвят сив, размери
3700/600/12 мм, гръб от плоскост - цвят сив, размери 1650/600/12 мм, 2 бр. мивки - цвят
алпака, размери 500/500 мм - на стойност 1296 лв.;
- външна дъговидна табела с метална носеща конструкция, прикрепена към сградата
с осветление и надпис „MIKA SHOP”, цвят черен, размери 5000/500 мм. - на стойност 938
лв.;
- 3 бр. луна за външен монтаж ARELUX ТО02ВКХТОО - на обща стойност 187 лв.;
- 17 бр. изкуствена зеленина потос на стойност 181 лв.;
Както и за осъждане на ответниците да заплатят на равностойността на следните
вещи:
- 1406 лв. - стойност на бар - заден ред, бар заден ред 2 / бар шкафове рукванд -
кафемелачки и мивка/, представляващи бял шкаф с размери 1260/860/600 мм, масивен плот -
цвят дъб, размери 1260/860/38 мм, модул - бял цвят, размери 1340/860/300 мм, масивен плот-
цвят дъб, размери 1340/860/38 мм, етажерки - 4 бр. - цвят дъб, размери 1260/300/380 мм.;
- 1379 лв. - стойност кафе кът, кафе кът 2, кафе кът /ъглов модул кафе/, състоящ се
от метална основа - цвят черен от 3 мм. ламарина, размери - 2500/600/720 мм, гръб от
плоскост - цвят - черен, размери 2500/760/19мм, масивен плот - цвят -дъб, размери
2500/600/38 мм., модул, състоящ се от 2 бр. етажерки - цвят дъб, размери 2500/360/760 мм.;
- 204 лв. - стойност метална опора маса 2 /опора за маса - от 18 бр./ - 12 бр. - цвят
черен, размери 150/720/40 мм.;
- 198 лв. - стойност метална основа кафе кът /метална основа с рафтове за маса за
кафемелачка/ - цвят черен, размери 1500/800/720 мм., масивен плот- цвят дъб, размери
1500/800/38 мм., ведно с метална конструкция за цилиндрични бункери - цвят черен,
размери 1700/1100/40 мм.;
- 159 лв. - стойност рафтоносач 1 /конзола за рафт - 4 бр./- цвят черен, размери
1000/350/40 мм.;
- 136 лв. - стойност рафтоносач 2 /модул подпора за рафт/ - цвят -черен, размери
435/360/360 мм;
- 2722 лв. - стойност на диспенсър за кафе, състоящ се от 7 бр. цилиндрични силози
за кафе, марка „Кубан“, модел № PSS90 - цвят хром, размери 700/150 мм. и 5 бр. кубични
силози за кафе, марка “Кубан”, модел № KBN40 - цвят хром, размери 390/190/290 мм.
Претендира разноски в настоящото и обезпечителното производство.
Твърди се, че страните са били в наемно правоотношение по силата на договор за
2
наем от 01.04.2019г. за обект, находящ се в гр. Б., *** и представляващ самостоятелен обект
- бистро, на партера вход *, секция *, с площ от 108.11 кв.м., като ищецът е бил наемател, а
ответниците - наемодател. Имотът е собственост на ответниците в равни квоти по силата на
нотариален акт № **, том ***, дело № *** от 18.10.2004г. на СВ - Бургас. С анекс от
01.01.2021г. действието на договора било прекратено, ключовете за обекта били предадени
на ответниците, като ищецът няма достъп до имота. От месец ноември 2021г. ответниците
преустановили контакти.
Твърди се още, че по време на действие на договора от ищецът поставил в имота
движими вещи, оборудване, мебели и техника, за които счита, че не са „подобрения“ по
смисъла на чл. 10, т. 8 и чл. 11 от договора за наем. След прекратяването му в имота
останали следните движими вещи, оборудване и мебели, собственост на ищеца или
предадени му в държане до отнемането им по скрит начин от ответниците през месец
ноември 2021г., и държат вещите без основание:
1. Мебели, изработени по договор № 2 за изработка на проект за интериорен
дизайн от 30.7.2018г., сключен със “Синята лисица” ЕООД, анекс към този договор от
3.8.2018г., включващ дизайн и проекти за мебели, индивидуализирани в проекти със
страници, означени със следните дА.: бар - заден ред, бар заден ред 2 / бар шкафове рукванд
- кафемелачки и мивка/, бар шкаф 1, бар шкаф 2, бар шкаф 3 /бар шкаф с кафемашина и
витрина за тестени печени изделия/, био кът /ъглов модул био продукти/, био кът 2, био кът
3, био кът /ъглов модул био продукти/, кафе кът, кафе кът 2, кафе кът /ъглов модул кафе/,
маса цилиндрични силози, метална опора маса /основа за маса - 6 бр./, метална опора маса 2
/опора за маса - 18 бр./, метална основа кафе кът /метална основа с рафтове за маса за
кафемелачка/, метална основа маса цилиндрични силози /метална основа с двустрА. рафтове
за кафе маса с бункери/, плотове маси /плотове за маси - 3 бр./, рафтоносач 1 /конзола за
рафт - 4 бр./, рафтоносач 2 /модул подпора за рафт/, плоскости /tiles 1/, плоскости / tiles 2/,
плоскости /tiles 3/, плоскости / tiles 4/, мебели за кухня /Mika kitchen 4/, 3 страници
разпределение.
На проектанта е заплатена общо сумата от 5720 лв. по 5 броя фактури,
индивидуализирани в исковата молба. Мебелите за процесния обект са изработени по
проекти и са на стойност 8038.25 лв., за което ищецът представя справка и 26 броя фактури
с касови бонове, подробно описани в исковата молба. Общо стойността на мебелите е в
размер на 13758.25 лв. за проектирането и изработката им /5720 лв.+8038.25 лв./.
2. Външна дъговидна табела с метална носеща конструкция, прикрепена към
сградата с осветление и надпис „MIKA SHOP” на стойност 1654.82 лв., от които 1200 лв. за
конструкцията, изработена по фактура № 446/6.3.2019г., заплатена с касов бон от 6.3.2019г.,
и 454.82 лв. за надпис, изработен в широкоформатен печат по фактура №
**********/12.3.2020г на стойност, заплатена с платежно от 30.4.2020г. за 200 лв. и с
платежно от 254.82 лв. от 10.4.2020г.;
3. 5 бр. луна за външен монтаж ARELUX ТО02ВКХТОО на стойност 549.95 лв.
съгласно фактура № **********/18.6.2019г., заплатени с касов бон от 18.6.2019г.;
3
4. 17 бр. изкуствена зеленина потос на стойност 319.67 лв. по фактура №
**********/4.7.2019г.
5. диспенсър за кафе на обща стойност 4800 лв., състоящ се от 7 бр. цилиндрични
силози за кафе, марка „Кубан“, модел № PSS90, на стойност 400 лв. всеки един от тях или
общо на стойност 2800 лв. и 5 бр. кубични силози за кафе, марка “Кубан”, модел № KBN40,
на стойност 400 лв. всеки един от тях или общо на стойност 2000 лв.
Ищецът твърди, че всички посочени по-горе мебели, оборудване, техника,
движими вещи са негова собственост, с изключение на диспенсъра за кафе, който му бил
предаден от „Златани“ ЕООД по силата на договор за предоставяне на техника - Договор №
Т1623/15.5.2019г. и приемо-предавателен протокол от 15.5.2019г.
С определение № 3579 от 30.3.2022г. по ч.гр.д. № 3897/2022г. на ВРС било
допуснато обезпечение на бъдещите искове на ищеца чрез запор на движими вещи,
оборудване, мебели и техника и съдът издал обезпечителна заповед № 63 от 31.03.2022г.
Запорът е наложен по образуваното изпълнително дело № 202/2022г. на ЧСИ ***, г-н Д.Н.
чрез извършване на опис на 12.04.2022г., за което е съставен протокол от същата дата. Някои
от вещите не били открити в обекта, а други били извадени пред обекта. Намерените в
обекта вещи, както и извадените пред него били възложени за пазене от длъжника -
ответницата Р. И. С..
По отношение на откритите в обекта вещи и тези, изнесени пред него се
претендира съдът да установи, че са собственост на ищеца, като осъди ответниците да
предадат владението. По отношение на вещите, които не са открити в обекта, се претендира
присъждането на тяхната равностойност.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил съвместен писмен отговор от
ответниците чрез адвокат Р. С. - БАК, с който е оспорена исковата претенция като
неоснователна по подробно развити в отговора съображения. Сочи, че между страните
действително е бил сключен договор за наем на 01.04.2019г., в изпълнение на който
ищцовото дружество обзавело обекта и направило подобрения в него свързани с дейността
си. Твърди се, че до 30.12.2019г. плащанията били в пълен размер. След първата година от
действието на договора започнали проблеми с плащането на дължимия наем и
консумативите - ел. енергия и вода, като дружеството било постоянно в забава и само
частично изпълнение. Това състояние било приемано от ответниците в интерес на общата
работа и добросъвестно изпълнение на задълженията по договора, с надеждата ищеца да
изпълни точно задълженията си. Договорът бил прекратен по взаимно съгласие на
01.01.2021г. Твърди се още, че независимо от прекратяването на наемния договор,
наемателят продължавал и понастоящем да ползва помещението, като държи свои вещи,
обзавеждане и инвентар пряко волята на ответниците, които многократно го канили да го
освободи и изнесе вещите си. Оспорват твърденията, достъпът на ищеца да е ограничаван
дори и след прекратяването на договора, като той на няколко пъти изнасял вещи. Посочват,
че между първите вещи, които ищецът изнесъл са описаните в исковата молба Диспенсър за
4
кафе и 7 броя силози за кафе, на стойност според исковата молба от 4 800 лева, което
станало в присъствието и с помощта на свидетели, и съответно били предадени на
собствениците, от които са получени за ползване от ищеца. Твърди се още, че във времето на
няколко пъти ищецът изнасял вещи по свое усмотрение, включително и отбелязаните като
липсващи при описа бар - заден и преден ред, кафе кът, маси и рафтове. Всички те били
изнесени от ищеца отново с помощта на ответниците и техни приятели при товареното. На
практика вещите, за които се твърди, че не са установени от съдебния изпълнител изцяло
били изнесени от ищеца, лично от него и извозени от заведението.
По отношение на вещите, които са установени при описа от ЧСИ, ответниците
заявяват, че желаят същите час по-скоро да бъдат изнесени, че са пречка за тях да отдават
помещението под наем, същото продължава да се ползва от ищеца без основание, и от което
търпят вреди в размер, предмет на насрещния иск. Посочват, че дори при огледа отново са
съдействали, като са разглобили част от оборудването с цел да бъде улеснен ищецът да
извози същото, но той отново отказал да го вземе в присъствието на ЧСИ А.К.. Заявяват, че
съгласно договора всички подобрения в имота остават в собственост на наемодателите, без
задължение за тяхното заплащане. Извън трайно прикрепените подобрения всички движими
вещи могат да бъдат изнесени от наемателя и той никога не е имал пречки за това. В деня на
описа изрично поканили наемателя да си вземе своите движими вещи, част от които са пред
помещението, но той отказал поради неясна причина. Претендираните като липсващи вещи
били изнесени от ищеца след прекратяване на договора.
С изключение на договора за наем, анекса и документа за собственост, оспорват
изцяло като документи с невярно съдържание, антидатирани и по съществото си
неотносими всички представени в исковата молба документи. Твърдят, че не са наясно
какво е било цялото оборудване в заведението, но и понастоящем без да имат задължение
съхраняват и пазят това, което ищецът е оставил все още в помещението. Сочат, че
ищцовото дружество стопанисва и други обекти и очевидно обзавеждане и оборудване са
закупени за тях, преди подписването на наемния договор. Договорът за наем бил сключен на
01.04.2019 г., а ищецът представя договор за изработка от 30.07.2018 г., анекс от 30.07.2018
г. и четири броя фактури за плащане по този договор, преди да е наел помещението, преди
да е огледал същото и да е имал каквито и да е договорни отношения. Считат, че тези вещи
са за друг обект, но не и за този, към който няма отношение и сключен договор, респективно
представените фактури са за разходи за друг обект.
Предявяват насрещен иск за осъждане на ответното дружество „МИКА СТИЛ”
ЕООД, да заплати поотделно Р. И. С. и А. П. Ф., следните суми: по 570 лева,
представляващи неизплатен пълен размер на наемни вноски за периода от 30.03.2020г. до
30.12.2020г., както и по 5 100 лева, представляващи обезщетение за ползването без правно
основание на собствения им имот, предмет на прекратения наемен договор за периода от
01.01.2021г. до 30.12.2021г., с която сума ответното дружество се е обогатило неоснователно
за тяхна сметка, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане,
както и направените по делото разноски.
5
Ищците по насрещния иск твърдят, че съгласно условията на процесния договор
за наем, „МИКА СТИЛ” ЕООД, като наемател, се задължил да заплаща месечен наем в
размер на по 850 лева, разпределен по равно между двамата наемодатели и съсобственици
на имота. За периода на действие на договора от 01.04.2019г. до прекратяването, считано от
01.01.2021г., наемателят дължи наемни вноски в общ размер на 17 850 лева, но изплатил
само 16 710 лева, като останали дължими 1 140 лева.
Твърди се още, че след прекратяването на наемния договор на 01.01.2021г.
дружеството-наемател продължило да ползва имота, като вместо да предаде владението,
продължило да държи свое обзавеждане, вещи оборудване и това продължавало и до
завеждане на насрещния иск. Наемодателите канили наемателя многократно да освободи
помещението и да предаде владението - негово задължение съгласно текста на чл.10 ал.7 от
наемния договор, но той не сторил това. Не прехвърлил и партидата за потребление на ел.
енергия на някого от наемодателите. Нещо повече, дружеството продължило действието на
договора за охрана на обекта и наемодателите-собственици нито имали достъп, нито правото
да се ползват от имота си поради ограничения достъп. След като ответникът прекратил
договора за охрана, многократно го канили да освободи и предаде владението без резултат.
Съгласно чл.18 от договора, наемателят дължи обезщетение в размер на по 100
лева за всеки ден след прекратяването му. Задължението за 18 месеца възлиза на 55 000 лева.
На основание чл. 236 от ЗЗД и по правилата за неоснователното обогатяване
ответникът дължи обезщетение в размер на договорения месечен наем от по 850 лева
месечно или за 18 месеца, считано от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г. общо сумата от 15 300
лева. Предмет на претенцията по насрещния иск е обезщетението за периода 01.01.2021 г. до
30.12.2021 г. или за 12 месеца в размер на 10 200 лева. Към тази сума следва да се добавят и
неизплатените наемни вноски за минали периоди - за периода от 30.03.2020 г. до 30.12.2020
г. в размер на 1140 лева или общото задължение на ответното дружество е в размер на 11
340 лева, разпределени по равно между двама ищци или за всеки от тях по 5 670 лева, ведно
със законната лихва до изплащане на дължимите суми.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
насрещните искове, с който са оспорени исковите претенции като неоснователни по
подробно развити в отговора съображения. Твърди, че всички разплащания между страните
са уредени, поради което в анекса от 01.01.2021 г. за прекратяване на договора за наем няма
никакви договорки за дължими суми. Сочи, че освен платените по банков път суми, всеки от
ищците получил в брой на 02.05.2019г. по 850 лв., които представлявали 425 лв. наемна
вноска за месец април 2019г. и 425 лв. депозит по чл. 5, ал. 3 от договора. Или общо
получената от двамата сума е в размер на 1700 лв. Депозитът по договора не бил върнат
след прекратяване на договора, считано от 01.01.2021 г. Предявява възражение за
прихващане, в случай, че съдът намери претенцията за неплатени наемни вноски за
основателна, то да се извърши прихващане със сумата от 850 лв., платена на 02.05.2019г.,
представляваща депозит по договора за наем и подлежащ на връщане - по 425 лв. от всеки
един от тях. Представя писмени доказателства за получените в брой суми.
6
Твърди се още, че договарянето относно процесния обект било извършено по-
рано, отпреди влизане в сила на договора. Действието на договора засегнало “Ковид 19“
кризата, когато обектите били затворени принудително от 13.03.2020г. Между страните по
делото съществувала устна договорка, по силата на която наемодателите молели наемателя
да не напуска обекта, въпреки принудителното затваряне на обекта и финансовите загуби,
които е търпял. Позовава се на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ и стопанска
непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ. Счита, че длъжник по такава сделка не отговаря за
неизпълнение, дори такова да е налице поради наличие на обективна безвиновна
невъзможността изпълнение /чл. 81 и чл. 89 ЗЗД/, както и че считано от 13.03.2020г.
договорът е развален по право. Наемодателят също не е предоставял обект, годен за
ползването, което е първоначално предвидено, тъй като е съществувала законодателна
забрана за това и наеми не се дължат.
Оспорва иска за обезщетение за времето след прекратяване на договора за наем по
основание и размер. Заявява, че не става въпрос за ползване на обекта, тъй като по общо
устно споразумение между страните от началото на 2021г., след възникване на „Ковид 19“
епидемиологичната обстановка, принудителната забрана за работа на хранителните и
питейни заведения, по молба на наемодателите, е взето решение, че наем не се дължи, а ако
дейността някога се възстанови, едва тогава наемателят да започне да плаща наем. Дейност
през 2021 г. не е осъществявана, за което представя доказателства. Обектът не е ползван
като „Бистро“, за което е нает. В никакъв случай не е налице обогатяване на наемателя -
ответник по насрещния иск.
Посочва още, че ответникът не е продължил да ползва обекта. По взаимно
съгласие на страните е сключен анексът от 01.01.2021 г., по силата на който действието на
договора се прекратява от същата дата. Ключовете са върнати на наемодателя, той си е
поставил 2 допълнителни катинара. Прекратен е договорът за охрана на обекта, за което
представя доказателства - заявление до охранителната фирма от 03.01.2021г. за прекратяване
действието на договора за въоръжена охрана с едномесечно предизвестие. Счита, че е
налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД - кредиторът-наемодател не е дал
необходимото съдействие.
По главния иск с писмено становище „МИКА СТИЛ” ЕООД оспорва всички
фактически твърдения в отговора на исковата молба, вкл. и това, че дружеството има други
обекти. Моли за назначаване на съдебно-оценъчна експертиза.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 108 от ЗС и чл. 108 то ЗС вр.чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.
Насрещните субективно и обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените главни искове имат за предмет собствеността и владението по
7
отношение на посочените движими вещи, респективно за заплащане стойността на тези от
тях, които не са във владение на ответниците, както и за заплащане стойността на диспенсър
за кафе, състоящ се от 12 бр. силози, предадени на ищеца за ползване по силата на договор с
трето лице.
Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че
страните са сключили договор за наем от 01.04.2019г., с който Р. С. и А. Ф. отдават под наем
на „Мика стил“ ЕООД самостоятелен обект – бистро, находящо се в гр. Б., *** за срок от
три години. Уговорената месечна наемна цена е в размер на 850 лева, платима до 15-то
число на месеца предхождащ този, за който се отнася, поравно на двамата наемодатели. В
деня на подписване на договора наемателят се задължава да плати и гаранционен депозит в
размер на 850 лева за покриване на евентуални задължения на наемателя по договора, който
се връща, респективно остатъкът от него се връща след прекратяване на договора и
погасяване на всички задължения. В чл. 10, ал. 7 и чл. 12, ал. 2 от договора е уговорено
задължението на наемателя да предаде незабавно на наемодателя държането върху обекта
след прекратяване действието на договора в същото състояние, в което го е предоставил.
Съгласно уговорката на чл. 11 наемодателят не дължи на наемателя възнаграждение за
извършените от последния в обекта строително-монтажни работи и подобрения, като в
случай на извършени такива, същите остават в собственост на наемодателя. С анекс от
01.01.2021 г. договорът е прекратен, считано от същата дата.
По делото са представени договор за изработка на проект за интериорен дизайн с
предмет проект за интериорен дизайн за кафетерия, множество фактури и платежни
документи към тях за закупуването на плоскости за мебели, разкрояване и кантиране, и
съответните материали за сглобяването им; за рекламна табела; за 5 броя луна за външен
монтаж ARELUX ТО02ВКХТОО и за 17 бр. изкуствена зеленина потос.
Представен е и договор за предоставяне на техника, сключен на 15.05.2019г.
между „Златани“ ЕООД и „Мика стил“ ЕООД, по силата на който на ищцовото дружество
са предоставени за ползване общо 12 бр. силози за кафе марка Kuban, от които 7 бр.
цилиндрични и 5 бр. кубични за срок от 1 година срещу насрещното задължение за
закупуване на поне хиляда килограма кафе. В чл. 20 от договора е предвидено задължение за
връщане на силозите в еднодневен срок от прекратяването на договора. Уговорено е и
задължение за застраховането им за сметка на ищцовото дружество, чийто е и рискът от
погиването им.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-
техническа експертиза. Съдът кредитира и възприема заключението на експертизата, тъй
като същото е подробно, обективно и обосновано. Експертът дава заключение за
справедливата пазарна стойност на вещите, подробно описани в 19 позиции.
По делото е разпитан свидетелят П., *** в ищцовото дружество, който участвал
при оборудването на кафето. Кафенето функционирало до края на 2020г. Отношенията с
наемодателите приключили януари 2021г. Свидетелят посочва, че самият той е идвал до
кафенето три или четири пъти и е прибирал техника – кафе машината, два малки
8
хладилника, конвектомат, столове и маси от лятната тераса. Демонтирал 5 лед плафончета.
Първо взел кафе машината, тъй като не била тяхна, а на друга фирма. Кафе машината взел
заедно с колегата си от Бургас, който му осигурил достъп. Свидетелят няма дА. дали
колегата му от Бургас също е носил вещи. Последно през юни 2021г. взел климатика. Тогава
достъп му дал хазяинът, тъй като имало катинари. Катинарите били поставени по-късно, не
по времето, когато „Мика стил“ ползвала кафенето. На обекта останали много вещи на
дружеството, тъй като обзавеждането било обемно, а те разполагали само с пикапи. Заявява,
че не е прибирал диспенсъра за кафе, който се състои от 12 бункера върху метална маса и е
много голям. Твърди, че при демонтирането на климатика, бункерите били още в кафенето.
По делото е разпитан свидетелят И., *** на ответника. Присъствал на два пъти,
когато част от инвентара се изнасял – лампи, оборудване, машини. Останали едрите мебели,
които трябва да се разглобяват. Опис не бил правен. Свидетелят сочи, че наемателят имал
ключ в продължение на осем месеца след декември, като няма информация колко пъти е
влизано или товарено. Ответникът искал оборудването да се изнесе, за да може да отдаде
помещението под наем и дори помагал при разглобяването, когато са взимали част от
оборудването. Не може да посочи дали е имало контейнери за кафе.
По делото е разпитан свидетелят К., *** на ответника. Сочи, че кафенето е
работело до края на 2020г. В началото на 2021г. след прекратяване на отношенията
започнали да си взимат оборудването – всичко дребно, което било над плотовете и
възможно да се вземе. Наемателят имал ключ и периодично изнасял, но в някои случаи
присъствал и свидетелят заедно с ответника. За табелата постигнали уговорка да остане до
появяването на нов наемател. Късно през пролетта на 2021г. свидетелят направил снимки на
останалото оборудване по молба на ищеца и му ги изпратил. До май месец виждали кола с
тяхна марка да идва. Според свидетеля върху плотовете имало нещо, в което се слага
кафето, където се държи, където се мели кафето. Част от оборудването за кафето било
окачено и на стената на една скара. Свидетелят присъствал когато взели нещата за кафето.
След 7-8 месеца А. сменил ключа, за да може да ги притисне да си изнесат оборудването.
Свидетелят помагал при разглобяването на част от вещите, присъствал и на описа от ЧСИ.
Описът бил направен по фактури и всичко, което го нямало било описано като липса, а
всъщност те си го били взели предварително. Били описани и бункерите на кафе машините.
По делото е разпитан свидетелят П., който работи при *** в гр. В.. Знае, че
дружеството имало обект в Бургас. Кафенето работило около година. Поради ковид
ситуацията затваряли, отваряли. Идвал веднъж лятото на 2021г. когато прибирали
климатика – отворил им ответникът. В помещението имало мебели, кухнята, бункери за
кафе. Само техниката били взели – кафе машина, ледогенератор, конвектомат. Една част от
бункера бил на маса, а друга на стената. Сочи, че не взели бункерите за кафе, тъй като не
изглеждали апетитно и едва ли някой щял да разбие витрината заради тях. Кухнята била
правена на място и щяла да се продава на човека. Неизяснени били отношенията дали ще
продължат.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства (договор за
9
изработка на проект за интериорен дизайн, множество фактури и платежни документи) и
гласни доказателства може да се направи несъмнен извод, че обзавеждането на бистрото е
изработено по поръчка на ищцовото дружество и е негова собственост. Този факт не се
оспорва и от ответниците. Спорен е въпросът за обема на вещите, тъй като предвид факта,
че те са поставени в отдадените под наем помещения след предаването им на ищеца, опис за
същите не е съставен. Такъв не е и необходим.
Част от процесните вещи са били установени в бистрото от ЧСИ Д.Н. на
12.04.2022г. при налагането на обезпечителна мярка запор въз основа на обезпечителна
заповед № 63 от 31.03.2022г. по ч.гр.д. 3897/2022 г. на РС Варна, а именно:
-част от бар заден ред - модул с размер 550/600/900 мм; бар шкаф 1, 2 и 3 с размери
3180/900/770мм.; -био кът - ъглов модул + био кът 2 + био кът 3, състоящ се от два модула
цвят червен, с размери 2352/380/360 мм и 1180/360/760 мм, трети модул - цвят дъб, размери
2900/1800/380 мм; -част от кафе кът, кафе кът 2, кафе кът /ъглов модул/ - модул с размер
360/760/222мм. и колона с размер 260/2352/350 мм; -метална основа маса цилиндрични
силози - цвят черен, размери 1565/800/720 мм; -метална опора маса цвят черен, размери
365/620/40 мм - 6 бр.; -метална опора маса 2 /опора за маса/ цвят черен, размери 150/720/40
мм - 6 бр.; -плотове маси цвят дъб, размери 2000/400/38мм - 3 бр.; -мебели за кухня /“Mika
kitchen”/, цвят бял, състояща се от: модул с размери 608/700/400 мм, модул с размери
3092/700/400 мм, модул с размери 1216/600/860 мм, модул с размери 570/600/860 мм, модул
с размери 1050/600/860 мм, плот - цвят сив, 3700/600/40 мм., плот - цвят сив, размери
1650/600/40 мм, гръб от плоскост, цвят сив, размери 3700/600/12 мм, гръб от плоскост - цвят
сив, размери 1650/600/12 мм, 2 бр. мивки - цвят алпака, размери 500/500 мм. -външна
дъговидна табела с метална носеща конструкция, прикрепена към сградата с осветление и
надпис „MIKA SHOP”; -4 бр. луна за външен монтаж ARELUX ТО02ВКХТОО; -17 бр.
изкуствена зеленина потос.
Страните не спорят, че описаните като налични от съдебния изпълнител вещи са
собственост на ищцовото дружество. Горното налага извод за основателност на претенцията
на ищеца за предаването им, тъй като никоя от описаните вещи не представлява трайно
подобрение съгласно договора за наем. Искът за луна за външен монтаж ARELUX
ТО02ВКХТОО следва да се уважи за 3бр., колкото претендира ищецът съобразно
изменението на иска.
Вещите, чиято стойност се претендира с исковата молба не са установени при
описа от ЧСИ Н.. Показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви
относно факта какво оборудване е изнесено от ищеца в периода след прекратяване на
договора на 01.01.2021г. до съставяне на описа от ЧСИ. Въпреки това обаче в настоящия
случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установи по несъмнен начин състава
на оборудването и мебелировката, които е поставил в процесния имот, както и тези, които
са останали в заведението. Нито от писмените доказателства, нито от гласните такива се
установи конкретно изброените във втората част на исковата молба вещи да са били налични
в заведението след прекратяване на договора за наем. Тази празнина не може да бъде
10
преодоляна от факта на установяване, че обзавеждането, установено от ЧСИ като налично, е
собственост на ищеца. От друга страна, задължение на наемателя е било да върне
помещението при прекратяването на договора във вида, в който го е приел – т.е. свободно от
поставените от него вещи. Горното налага извод за неоснователност на претенцията за
присъждане на стойността на посоченото във втората част на иска обзавеждане.
Претенцията за присъждане стойността на диспенсъра за кафе също е
неоснователна. Установява се от договора за предоставяне на техника, че той е собственост
на трето за спора лице. Видно от уговорките в него, договорът е бил сключен за определен
срок, който е изтекъл още преди прекратяването на договора за наем. Дори да се приеме, че е
била задействана клаузата за неговото продължаване, то ползването му е било обвързано със
закупуването на немалки количества кафе. Освен това ищецът е поел задължения да го
върне веднага след прекратяване на договора, а по делото безспорно се установи, че през
цялата 2021 година кафенето не е работило. Задължение на ищеца е било да го опазва от
посегателства, да го застрахова за своя сметка. Всички тези уговорки разколебават сериозно
достоверността на показанията на свидетелите П. и П. за това, че именно тази вещ е
оставена в заведението. Така например свидетелят П. твърди, че първото нещо, което са
изнесли е кафе машината, тъй като тя не била собственост на дружеството. Очевидно
същото важи и за диспенсъра за кафе, който е оценен на доста висока стойност, както в
договора, така и в заключението на вещото лице. По изложените съображения съдът
кредитира показанията на свидетеля К. за това, че ищецът е изнесъл диспенсъра за кафе,
поради което и претенцията е неоснователна.
Предявените насрещни искове имат за предмет дължимостта на наемни вноски по
договора за наем и обезщетение за ползването на обекта след прекратяване на договора.
Представени са по делото две удостоверения от Първа инвестиционна банка, за това
че Р. С. и А. Ф. са получили по сметките си в посочената банка от „Мика стил“ суми в общ
размер на 7930,25 лева всеки от тях, с посочени суми и дати за всеки от преводите.
Представени са и два разходни касови ордера от 02.05.2019г., с които ищецът е заплатил на
всеки от ответниците по 850 лева за депозит и наем за месец 04.2019г. Следователно „Мика
стил“ е заплатил на всеки от наемодателите по 8780,25 лева, от които по 425 лева депозит и
по 8355,25 наем. Съгласно уговорките на договора за наем наемателят е следвало да плати
на всеки от наемодателите по 425 лева депозит и по 8925 лева наем. Следователно
наемателят дължи доплащане на всеки от наемодателите по 569,75 лева за наем. Видно е от
представените документи, че закъсненията са започнали в началото на януари 2020 г., като
надплатените в предходния период суми са покрили разликата в дължимия наем и към
30.03.2020г. е дължал доплащане на 124 лева за наемната вноска за м.април 2020г., с падеж
15.03.2020г., която е била компенсирана с плащанията от 30.04 и 29.05.2020г. Горното
налага извода, че претенцията за периода от 30.03.2020г. до 30.12.2020г. е основателна до
размер на 569,75 лева и следва да се отхвърли за горницата до претендираните 570 лева като
неоснователна.
Възражението на „Мика стил“ за прихващане с платения депозит е основателно, тъй
11
като по делото не се представиха доказателства за връщането от наемодателите на
получения депозит. След приспадането на сумата от 425 лева, наемателят следва да бъде
осъден да плати на всеки от наемодателите по 144,75 лева, до който размер претенциите са
основателни.
Неоснователно е възражението на ответника по насрещния иск, че договорът е
прекратен по силата на разпоредбите на чл. 306 и 307 от ТЗ и поради невъзможен предмет с
обявяването на извънредното положение. От една страна прилагането на стопанската
непоносимост става по съдебен ред, което не е сторено до изричното му прекратяване по
съгласие на страните с нарочен анекс от 01.01.2021г., а от друга страна видно от
приложените доказателства търговецът „Мика стил“ е продължил да изпълнява макар и
частично задълженията си по договора, с което е признал договора за действителен. Следва
да се посочи и фактът, че въпреки възраженията си за недействителност на договора,
наемателят и до настоящия момент държи свои вещи в обекта, което по съществото си
представлява злоупотреба с право.
По отношение на насрещния иск за заплащане на обезщетение за времето от
01.01.2021г. до 30.12.2021г. за ползването на имота след прекратяване на договора за наем.
Ищецът не доказа по категоричен начин наличието на уговорки за съхраняване на
оборудването и обзавеждането в наетия обект след прекратяването на договора. Съдът не
кредитира като достоверни показанията на свидетелите, служители на дружеството, в тази
насока тъй като същите не са присъствали лично на такива уговорки и не свидетелстват за
собствени впечатления. От друга страна, налице е писмен анекс между страните за
прекратяване на договора, в който по несъмнен начин е обективирана волята на страните за
прекъсване на облигационната връзка. В същия липсват други уговорки, предвид което и
наемателят е бил длъжен на основание чл. 10, ал. 7 и чл. 12, ал. 2 от договора да предаде
незабавно на наемодателя държането върху обекта след прекратяване действието на
договора в същото състояние, в което го е предоставил, т.е. опразнен от вещи. Безспорно се
установява, че ищецът държи свои вещи в помещението и до настоящия момент.
В чл. 18 от договора за наем е уговорена неустойка в полза на наемодателите в
размер на 100 лева на ден в случай че при прекратяване на договора наемателят продължи
да ползва обекта. Така уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, за което съдът следи служебно. В конкретния случай неустойката надхвърля
трикратно размера на уговорения наем, като излиза извън присъщите й обезпечеителна и
обезщетителна функции. Предвид което същата не следва да се прилага в отношенията
между страните. Предвид факта, че договорът може да запази действието си и без
посочената клауза, в отношенията между страните се прилагат съответните законови
разпоредби и по-конкретно чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, ако
наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи
обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен
договор. Както бе посочено по-горе наемателят не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. Размерът на вредите се определя в зависимост от вида на
12
засегнатото благо, като в общия случай, какъвто е и настоящият, обезщетението е в размер
на средния пазарен наем, като той не може да бъде по-нисък от уговорения размер на наема
по прекратения договор. Претендираното обезщетение е в размер на уговорената наемна
цена, предвид което претенцията е доказана до търсения размер, като за посочения период
дължимото обезщетение възлиза на 5100 лева на всеки от ищците по насрещния иск.
Претенциите са изцяло основателни.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна по
главния иск се дължат деловодни разноски в размер на 1143,55 лева в настоящото
производство и 596,29 лева в обезпечителното производство, както и 453,42 лева – разноски
по изпълнителното производство за налагане на обезпечението. Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК
и с оглед изхода на спора на ответната страна по насрещния иск се дължат деловодни
разноски в размер на 67,50 лева.
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода на спора на ответната страна по
главния иск се дължат деловодни разноски в размер на 259,56 лева. Съобразно чл. 78, ал. 1
ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна по насрещния иск се дължат деловодни
разноски в размер на 932,40 лева.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. И. С., ЕГН ********** от гр.
Б., *** и А. П. Ф., ЕГН ********** от гр. Б., ***, че „МИКА СТИЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Я., ***, представлявано от С.Н.И. е
собственик на следните движими вещи:
- част от бар заден ред - модул - бял цвят, с размери 550/600/900 мм;
- бар шкаф 1, 2 и 3 - бял цвят, размери 3180/900/770мм. - на стойност 851 лв.;
- био кът - ъглов модул +био кът 2+био кът 3, състоящ се от два модула цвят червен,
с размери 2352/380/360 мм и 1180/360/760 мм, трети модул - цвят дъб, размери
2900/1800/380 мм;
- част от кафе кът, кафе кът 2, кафе кът /ъглов модул/ - модул - червен цвят, с размер
360/760/222мм., колона - цвят червен, с размер 260/2352/350 мм;
- метална основа маса цилиндрични силози - цвят черен, размери 1565/800/720 мм;
- метална опора маса - 6 бр. -цвят черен, размери 365/620/40 мм;
- метална опора маса 2 /опора за маса/- 6 бр. -цвят черен, размери 150/720/40 мм;
- плотове маси - 3 бр., цвят дъб, размери 2000/400/38мм;
- мебели за кухня /“Mika kitchen”/, цвят бял, състояща се от: модул с размери
608/700/400 мм, модул с размери 3092/700/400 мм, модул с размери 1216/600/860 мм, модул
с размери 570/600/860 мм, модул с размери 1050/600/860 мм, плот - цвят сив, 3700/600/40
13
мм., плот - цвят сив, размери 1650/600/40 мм, гръб от плоскост, цвят сив, размери
3700/600/12 мм, гръб от плоскост - цвят сив, размери 1650/600/12 мм, 2 бр. мивки - цвят
алпака, размери 500/500 мм;
- външна дъговидна табела с метална носеща конструкция, прикрепена към сградата
с осветление и надпис „MIKA SHOP”, цвят черен, размери 5000/500 мм;
- 3 бр. луна за външен монтаж ARELUX ТО02ВКХТОО;
- 17 бр. изкуствена зеленина потос, и ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН ********** и А. П.
Ф., ЕГН ********** да предадат на „МИКА СТИЛ“ ЕООД, ЕИК ********* владението
върху посочените движими вещи.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „МИКА СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: с. Я., ***, представлявано от С.Н.И., против Р. И. С., ЕГН **********
от гр. Б., *** и А. П. Ф., ЕГН ********** от гр. Б., *** за признаване за установено спрямо
ответниците, че ищецът е собственик на следните движими вещи и за осъждането им да
заплатят тяхната стойност: 1406 лева - стойност на бар - заден ред, бар заден ред 2 / бар
шкафове рукванд - кафемелачки и мивка/, представляващи бял шкаф с размери 1260/860/600
мм, масивен плот - цвят дъб, размери 1260/860/38 мм, модул - бял цвят, размери
1340/860/300 мм, масивен плот- цвят дъб, размери 1340/860/38 мм, етажерки - 4 бр. - цвят
дъб, размери 1260/300/380 мм.; 1379 лева - стойност кафе кът, кафе кът 2, кафе кът /ъглов
модул кафе/, състоящ се от метална основа - цвят черен от 3 мм. ламарина, размери -
2500/600/720 мм, гръб от плоскост - цвят - черен, размери 2500/760/19мм, масивен плот -
цвят -дъб, размери 2500/600/38 мм., модул, състоящ се от 2 бр. етажерки - цвят дъб, размери
2500/360/760 мм.; 204 лв. - стойност метална опора маса 2 /опора за маса - от 18 бр./ - 12 бр.
- цвят черен, размери 150/720/40 мм.; 198 лева - стойност метална основа кафе кът /метална
основа с рафтове за маса за кафемелачка/ - цвят черен, размери 1500/800/720 мм., масивен
плот- цвят дъб, размери 1500/800/38 мм., ведно с метална конструкция за цилиндрични
бункери - цвят черен, размери 1700/1100/40 мм.; 159 лева - стойност рафтоносач 1 /конзола
за рафт - 4 бр./- цвят черен, размери 1000/350/40 мм.; 136 лева - стойност рафтоносач 2
/модул подпора за рафт/ - цвят -черен, размери 435/360/360 мм., както и ОТХВЪРЛЯ
претенцията за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 2722 лева, представляваща
стойността на следните движими вещи: диспенсър за кафе, състоящ се от 7 бр. цилиндрични
силози за кафе, марка „Кубан“, модел № PSS90 - цвят хром, размери 700/150 мм. и 5 бр.
кубични силози за кафе, марка “Кубан”, модел № KBN40 - цвят хром, размери 390/190/290
мм.
ОСЪЖДА „МИКА СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Я., ***, представлявано от С.Н.И. да заплати на всеки от ищците по
насрещния иск Р. И. С., ЕГН ********** от гр. Б., *** и А. П. Ф., ЕГН ********** от гр. Б.,
***, сумата от по 144,75 лева /сто четиридесет и четири лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща неизплатен пълен размер на наемни вноски за периода от
30.03.2020г. до 30.12.2020г. по сключен между страните договор за наем от 01.04.2019г. за обект
бистро, находящо се в гр. Б., ***, както и сумата от по 5100 лева /пет хиляди и сто лева/,
14
представляваща обезщетение за ползването на собствения им имот - бистро, находящо се в гр.
Б., ***, след прекратяване на договора за наем за периода от 01.01.2021г. до 30.12.2021г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на насрещната исковата
молба – 21.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска на
всеки от двамата ищци за неплатен наем: за разликата над уважения размер от 144,75 лева
до претендирания размер от 570 лева като погасен чрез прихващане със сумата от 425 лева
подлежащ на връщане депозит по договора за наем и като неоснователен за сумата от 0,25
лева.
ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН ********** от гр. Б., *** и А. П. Ф., ЕГН ********** от
гр. Б., *** да заплатят на „МИКА СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Я., ***, представлявано от С.Н.И., сумата от 1211,05 лева /хиляда двеста и
единадесет лева и пет стотинки/ съдебно-деловодни разноски в настоящото производство
по главния иск и насрещния иск, сумата от 596,29 лева /петстотин деветдесет и шест лева и
двадесет и девет стотинки/ в производството по ч.гр.д. № 3897/2022 г. на РС Варна, както и
сумата от 453,42 лева /четиристотин петдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ -
разноски по изпълнителното производство за налагане на обезпечението.
ОСЪЖДА „МИКА СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Я., ***, представлявано от С.Н.И. да заплати на Р. И. С., ЕГН ********** от
гр. Б., *** и А. П. Ф., ЕГН ********** от гр. Б., ***, сумата от 1191,96 лева /хиляда сто
деветдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство по главния и насрещния иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
15