РЕШЕНИЕ
№ 2537
гр. Бургас, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20222120103170 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предя-
вени от И. Г. А. от гр.П, против ГД “Пожарна безопасност и за-щита на населението“ –
МВР, гр.С.
Ищецът твърди, че в периода 01.04.2019г. – 10.07.2020г. е работил при ответника, на
24-часови дежурства – по график, на длъжност “Старши спасител“ в група ОЦ към сектор
ПГСД – РД “ПБЗН“ Б, със статут на държавен служител.
Твърди и че ГД “ПБЗН“ МВР не му е платила дължимото за това време допълнител-но
възнаграждение за извънреден труд – общо 100.67 часа, получени след преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, вр. с чл.140 от КТ, а именно – 860.88 лв.,
с оглед на допуснатото в съдебното заседание изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК,
чрез увеличението му по размер.
Моли Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да стори това.
Претендира и обезщетения за забавено плащане, общо 199.90 лв., за периода от 01.08.
2019г. до 22.05.2022г., законната лихва върху главницата, както и направените по делото
разноски.
Ответната ГД “ПБЗН“ оспорва иска – излага съображения, че положеният от ищеца
извънреден труд е надлежно начислен в съответни протоколи и му е платен по действащи-те
правила, уреждащи по специфичен начин заплащането на нощния труд на служителите на
МВР. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
1
Не се спори между страните, че ищецът е служител на МВР – със статут на държавен
служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР, като за периода от 01.04.2019г. до
10.07.2020г. е заемал длъжността ”Старши спасител“ в група ОЦ към сектор ПГСД – РД
“ПБЗН“ Б, при ГД “ПБЗН“ – МВР.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че той е полагал труд на 24-часови дежур-
ства – по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта –
общо 704 часа за целия период, така и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се
установява, че ответникът е изплатил на ищеца общо 350 лв. – по 0.25 лв. на час за периода
от месец юли 2019г. до месец януари 2020г. и по 1 лв. на час – от месец февруари до месец
юли 2020г., съобразно заповеди № 8121з-1429/23.11.2017г. и № 8121з-156/05.02.2020г. на
министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служи-
тели на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според
чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се
оп-ределят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед,
ал.2. /цитираните по-горе две/
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна
сед-мица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за
тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа,
като работ-ните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, ал.3. В
ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно вре-ме, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработе-ни до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основ-ното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работно-то
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Съобразно горната разпоредба, министърът на вътрешните работи е издал наредби №
8121з-407/11.08.2014г., № 8121з-592/25.05.2015г., № 8121з-776/29.07.2016г. и № 8121з-36/
07.01.2020г. – последните две, приложими за процесния период 01.04.2019г. – 10.07.2020г. И
в четирите, в чл.3, е разписано, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават сред-
но 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумираното
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен нощен труд за отчетния пе-
риод, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с прие-
мането на втората цитирана Наредба, в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/
11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяване-
то му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата На-
редба, на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на
нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, Наредба № 8121з-779 /обн. в
ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и Наредба № 8121з-36 /обн. в ДВ бр.3 от 10.01.2020г./ липсва
изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува ка-то
законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна – би
поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни слу-
2
жители по отношение продължителността на работното време и заплащането на допълни-
телните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата из-
вън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При
наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощ-
ните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормална-та
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчи-тане
на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият кое-
фициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при де-
ление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от
ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга –
за-дължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена, пък, очевидно се ка-
сае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т. е. това са две
раз-лични основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-
791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само
добавката от 0.25 / 1 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 350 лв.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен
с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за времето от 12.07.2016г. до
01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата
част, субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изгот-
ветно Съдът изцяло кредитира, се установява, че положеният от ищеца за периода от 01.04.
2019г. до 10.07.2020г. нощен труд – общо 704 часа, преизчислен в дневен – с коефициент
1.143, е 804.67 часа. Разликата от 100.67 часа не е отчетена в протоколите за положен труд,
съответно – не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно възнаграж-
дение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е
в претендирания по делото размер – общо 860.88 лв.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е за-
платил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в
горния размер до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция.
Т. е., искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен из-
цяло.
Както беше посочено, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в
МВР се състои от основно и допълнителни такива, в това число и за извънреден труд, съ-
гласно чл.178, ал.1, т.3 от с. з. След изтичането на определения за заплащането на послед-
ното срок – за всяко тримесечие, ответникът е изпаднал в забава. Следователно, основател-
на се явява и аксецорната претенция за присъждането на мораторната лихва за периода от
01.08.2019г. до 22.05.2022г., която видно от заключението на вещото лице по ССЕ също е в
търсения от ищеца размер – 199.90 лв.
Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на ис-
3
ковата молба в съда – 23.05.2022г., до окончателното плащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лв. – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер
на 100 лв. и 200 лв. за ССЕ.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР,
адрес: гр.С, ул.”, да заплати на И. Г. А., ЕГН: **********, гр.П, ул.” сумата от общо 860.88
лв., представляваща нетен размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 100.67 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения от него, като ”Старши спасител“ в група ОЦ към сектор
ПГСД – РД “ПБЗН“ Б за периода 01.04.2019г. – 10.07.2020г., 704 часа нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.05.2022г. до окончателното й
изплащане; сумата от общо 199.90 лв. – обезщетения за забавено плащане за времето от
01.08.2019г. до 22.05.2022г., както и сумата от 400 лв. – платено адвокатско
възнагражде-ние.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР
да заплати по сметка на РС Б, ДТ в размер на 100 лв. и 200 лв. за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Калин Кунчев_______________________
4