№ 19890
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110101835 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 403 ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД от
К. Х. А., ЕГН ********** срещу Б. А. А., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 13 937
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на наложено
обезпечение – залог на парична сума, като искът, по който е било допуснато, е бил частично
отхвърлен с влязло в сила решение. Претендираното обезщетение се равнява на законната
лихва върху частта от заложената сума, за която искът е отхвърлен – 21 147 лв. за периода на
съдебния процес, а именно 02.04.2019 г.-19.12.2024 г.
Ищецът твърди, че с Обезпечителна заповед № *** от 20.02.2019 г., издадена от 148
състав на СРС по гр. д. № 5991/2019 г. било наложено обезпечение на бъдещ иск – запор на
лек автомобил „***“ с рег. № ***. С Определение № 82423/02.04.2019 г. на СРС, 148 състав е
постановена замяна на обезпечението със залог на парична сума в размер на 23 147 лв.,
която била внесена по сметка на СРС на 26.03.2019 г. Ответникът завел дело пред СРС №
12400/2019 г. на 128 състав, като с окончателно решение на ВКС му била присъдена сумата
от 1842,50 лв. от общо претендираните 23 146 лв., представляващи сбор от 12 628 лв. – сума
за заплатен наем на хотелска стая от ответника и 10 518 лв. по иск по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Ищецът посочва, че заложената сума от 23 147 лв. е останала по сметка на СРС за целия
период на делото от 02.04.2019 г. до 19.12.2024 г.
Ищецът счита, че ответникът му е причинил имуществени вреди, тъй като е наложил
обезпечение по иск, който е отхвърлен в по-голямата си част. Тези вреди според него се
равняват на законната лихва за забава върху заложената сума в размер на 13 937 лв. за
периода на съдебния процес 02.04.2019 г.-19.12.2024 г.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което ответникът Б. А.
да бъде осъден да му заплати сумата от 13 937 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва иска като неоснователен. Счита, че не са налице елементите на фактическия състав
на чл. 403 ГПК, тъй като ищецът сам е поискал замяна на обезпечителната мярка от запор на
лек автомобил на залог на парично вземане. Твърди, че законната лихва е вид обезщетение за
1
забава, която не е налице в случая. Евентуално твърди, че дори да е налице вреда в
патримониума на ищеца, то тя не е равна на законната лихва, а на лихва по депозит в банка,
която трябва да бъде доказана.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 403 ГПК, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: наложена на ищеца обезпечителна мярка
залог на парична сума; наличие на някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК, в случая - че
обезпеченият иск е бил отхвърлен, причиняване на имуществени вреди на ищеца в
претендирания размер, пряка причИ. връзка на причинените вреди и допуснатото
неоснователно обезпечение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяване на
дълга.
Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде
отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде
прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на
обезпечението вреди. В съдебната практика /Решение № 59/04.05.2017 г. по гр. д. №
2817/2016 г., III ГО на ВКС; Решение № 156 от 18.12.2017 г. по т.д. № 449/2017 г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС; Определение № 50719 от 10.10.2022 г. по гр.д. № 622/2022 г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС;
Определение № 65 от 04.02.2019 г. по т.д. № 1684/2018 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Определение №
335 от 25.01.2024 г. по гр.д. № 26672023 г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС/, се приема, че отговорността
по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието
искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от обезпечението /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/. Вредата в хипотезата
на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима като минимален размер със законната лихва върху
учредения като обезпечение залог в пари за периода на неговото действие като пряка и
непосредствена последица от същото това обезпечение. Когато се претендира вреда от
неправомерно задържане на парична сума, размерът на вредата се заключава само в
заплащане на законната лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ако увреденото лице претендира вреди над
законната лихва, то следва да ги докаже. През периода на задържане на сумата ищецът е бил
в невъзможност да я ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея,
поради което същият е пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена
вреда, подлежаща на обезщетяване.
В настоящия случай, по делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че с Обезпечителна заповед № *** от 20.02.2019 г., издадена по гр.д. №
5991/2019 г. по описа на СРС, 148 състав, е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни
искове, предявими от Б. А. А. срещу ищцата с правна квалификация чл. 82 ЗЗД за сумата от
12 628 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на
възникнал по силата на съдебно решение договор за наем на жилище, изразяващи се в
заплатен наем на заместваща хотелска стая и по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 10 518,06 лв. –
обезщетение за ползване на половината от общото им жилище чрез налагане на запор върху
лек автомобил на ищцата. Исковете, за които е допуснато обезпечение, са предявени в срок.
С Определение № 82423/02.04.2019 г. на СРС, 148 състав по искане на ищцата и на
основание чл. 398, ал. 2 ГПК е постановена замяна на наложеното обезпечение със залог на
парична сума, равна на сбора от цените на бъдещите искове – 23 147 лв. Видно от
приложеното платежно нареждане, ищцата в лично качество е внесла посочената сума на
26.03.2019 г. по сметка на СРС. Парите са движими вещи, като за сделките с тях не е
предвидена специална форма в закона. Поради това собствеността върху тях по презумпция
се предава чрез предаване на владението. В настоящия случай ищцата е упражнявала
2
владение върху паричните средства, които е внесла в залог по сметка на СРС, като
ответникът не доказа обратното по делото. Настъпилите в последствие материални
затруднения на ищцата не са достатъчен аргумент, за да оборят презумпцията за собственост
върху парите, внесени лично като обезпечение. Дори и да е придобила тези средства въз
основа на друго облигационно правоотношение (заем, дарение), вкл. с нейния баща, то тя
отново се счита за техен собственик и съответно - титуляр на евентуално вземане за
обезвреда по чл. 403 ГПК.
С окончателно Решение на ВКС № 69 от 07.07.2023 г. по гр. д. № 3851/2022 г., I г.о.,
искът, предявен от Б. А. А., за заплащане на обезщение за невъзможността да ползва
семейното жилище в размер на 10 518.06 лв. за периода от 28.06.2018 г. до 28.01.2019 г., е
уважен за сумата от 1842,50 лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер, а
искът за заплащане на 12 698,00 лв., представляваща имуществена вреда от неизпълнение на
съдебно решение за ползване на семейното жилище за периода от 16.09.2018 г. до 21.01.2019
г. е отхвърлен изцяло.
С окончателно Определение № 14437 от 29.11.2023 г. по възз. ч. г. д. № 13191/2023 г.
на СГС, ЧЖ-VI-E състав частично е отменено Определение № 20106377/24.10.2023 г. по гр.
д. № 5991/2019 г. на СРС, 148 с-в, като наложеното обезпечение е оставено в сила за 1842,50
лв. - сумата, за която са уважени горните искове, и е отменено за горницата до 23 147,00 лв.
По делото се установиха всички предпоставки за уважение на предявената искова
претенция по чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК - да е наложено обезпечение на предявен иск и той да
е отхвърлен (изцяло или частично) с влязло в сила решение, вреда и причИ. връзка между
допуснатото обезпечение и претърпените вреди. В настоящия случай обезпечените искове,
предявени от Б. А., са отхвърлени за над 90%, поради което той следва да отговаря по чл.
403, ал. 1, пр. 1 ГПК за причинените на ищеца вреди вследствие на невъзможността му да се
разпорежда със средствата, дадени в залог за обезпечаване на почти изцяло неоснователен
иск. Съгласно горецитираната съдебна практика тези вреди представляват пропуснати ползи
и се съизмеряват със законната лихва за забава върху внесената сума за периода на действие
на залога пропорционално на отхвърлената част от иска, т.е. законната лихва върху 21,304,50
лв., за която сума обезпечението е отменено като незаконосъобразно с посоченото
определение на СГС.
Този извод не се разколебава от доводите на ответника, касаещи действията на
ищеца по искането за замяна на първоначално наложеното обезпечение – запор на лек
автомобил със залог на парична сума. На първо място, с оглед частичната неоснователност
на обезпечения иск, ищецът в настоящото производство би търпял вреди и от запора на лек
автомобил, чието обезщетяване би могъл да търси в отделно производство. Следователно
положението на ответника не е утежнено от замяната на обезпечението. Поведението на
ищеца е правомерно и е израз на негово законно право съгласно чл. 398, ал. 2 ГПК, за
упражняването на което не се изисква съгласие на насрещната страна. Доколкото и запорът
на лек автомобил, и залогът на парична сума обезпечават предявените искове изцяло, за
ответника в настоящото производство е ирелевантно коя от двете мерки ще бъде приложена
и би дължал обезщетение по чл. 403 ГПК и в двата случая.
По делото се установи, че заложената сума от 23 147 лв. е внесена от ищцата по
сметка на СРС на 26.03.2019 г., като тя претендира обезщетение от датата на постановяване
на определението за замяна на обезпечението – 02.04.2019 г. По делото не са представени
доказателства за точната дата на връщане на дължимия остатък от 21 304,50 лв., поради
което съдът приема, че законна лихва следва да се дължи до датата, на която обезпечението е
отменено с влязло в сила определение, а именно 29.11.2023 г. Законната лихва за забава
върху 21 304,50 лв. за периода 02.04.2019 г.- 29.11.2023 г. възлиза на 10 511,38 лв., за която
сума следва да бъде уважен предявеният иск, като се отхвърли за горницата над 10 511,38
лева до пълния предявен размер от 13 937 лв. Върху така посочения размер на
обезщетението следва да се присъди и законна лихва за забава от датата на предявяване на
иска – 13.01.2025 г., до окончателното изплащане.
3
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска. Ищецът е доказал разноски в
размер на 1957 лв., от които 557 лв. за държавна такса и 1400 лв. – адвокатски хонорар.
Ответникът е сторил разноски за адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. Страните не
навеждат възражения за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят 1475,98 лв., а на
ответника – 368,69 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД Б. А. А., ЕГН **********
с адрес: гр. С., да заплати на К. Х. А., ЕГН **********, сумата от 10 511,38 лв.,
представляваща обезщетение за пропусната полза, поради това че за периода от 02.04.2019 г.
до 29.11.2023 г. сумата от 21 304,50 лв. е била внесена като залог по чл. 398, ал. 2 от ГПК за
обезпечаване на исковете по гр.д. № 12400/2019 г. по описа на СРС, 128 състав, които са
били частично отхвърлени по силата на Решение на ВКС № 69 от 07.07.2023 г. по гр. д. №
3851/2022 г., I г.о., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 13.01.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 10 511,38 лв. до пълния предявен от 13 937 лв. за
периода от 02.04.2019 г. до 19.12.2024 г.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК Б. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр. С., да
заплати на К. Х. А., ЕГН **********, сумата от 1475,98 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 3 ГПК К. Х. А., ЕГН **********, да заплати на Б.
А. А., ЕГН ********** с адрес: гр. С., сумата от 368,69 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4