МОТИВИ
към решение
№ 331 от 09.07.2020 година
по а.н.дело
№ 1401/2020
година, по описа на Старозагорския районен съд
Постъпило е постановление на Районна
прокуратура С.З. с предложение за освобождаване на обвиняемия Ю.А.Б., ЕГН **********
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
престъпление изразяващо се това, че през периода от месец септември 2019 година
до 13.02.2020 година в град С.З., като пълнолетно лице, без да е сключил брак,
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, а
именно А.е.и, родена на *** година – престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
Районна прокуратура - С.З., поддържат изцяло
така внесеното постановление и предлага на обвиняемия да бъде наложена глоба
около минималния размер.
Обвиняемият Ю.А.Б. се признава за виновен и
моли съда за минимално наказание. Защитника – адвокат Е.Н., заявява че не
оспорва фактическата обстановка и моли съда да наложи минимално наказание на
подзащитния и.
Съдът, като прецени събраните в наказателното
производство по дознанието
писмени и гласни доказателства, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
Свидетелката
А.е.и била родена на
*** *** Загора и към месец септември 2019 година била на 15 години, видно от
заверен препис от Удостоверение за раждане /л.13 от досъдебното производство/.
Тя била с майка – свидетелката Е. И.м и баща неизвестен. Майка й Е. ***, а грижи за
непълнолетната А.е.и полагала единствено бабата по майчина линия – свидетелката
П.б.м, която живеела
в град С.З., квартал “Л.“, улица “Вихрен“ № 42.
С
Решение № 401/07.04.2014 година на районен съд - С.З. по гражданско дело
№1024/2014 година, видно от сигнала на ДСП-С.З. до РП-С.З., спрямо непълнолетната А.е.и/малолетна към онзи момент/
била предприета мярка за закрила –
настаняване в семейство на П.б.м, баба по майчина линия, живуща на горепосоченият адрес. Мярката била постановена за срок до
навършване на пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование,
но не повече от 20 годишна възраст или до промяна на обстоятелствата, довели до
прилагане на мярката за закрила.
Обвиняемия
Ю.А.Б. към месец септември
2019 година бил пълнолетен, на 21 години, роден на *** ***
и живеел при майка си, свидетелката Атанаска Бонева Филипова в град С.З., квартал
“Л.“, улица “Вихрен“ № 75. На обвиняемия Ю.Б. му казвали на цигански „Иско“. През
месец Януари 2019 година, свидетелката А.е.и и обвиняемия Ю.А.Б. се
запознали в училището в кв.“Л.“ в гр.С.З.. След това, през време приятелството
си те правили секс и малко по-късно през м.Февруари 2019 година непълнолетната
Антоанета Иванова забременяла. За бременността непълнолетната разбрала, когато
била в 4-тия месец, а по-късно научила и баба й Пенка Михалева. Последната я
завела на лекар, акушер-гинеколог, който след преглед потвърдил бременността.
След като разбрала, че е бременна, непълнолетната Антоанета казала на приятеля
си – обвиняемия Б., който пък от своя страна казал на майка си Атанаска
Филипова. Последната отишла в дома на бабата на Антоанета, свидетелката П.б.м, за да я иска за снаха,
като Михалева дала съгласието си. През месец септември 2019 година
със съгласието на баба си Пенка Михалева непълнолетната А.е.и, по собствено желание отишла да
живее в къщата на обвиняемия Ю.А.Б. ***. Тъй като двамата се харесвали и
обичали, от месец септември 2019 година, непълнолетната Мария Фиданова
Ангелова на 15години, без да имала сключен граждански брак, постоянно заживяла
съпружески с обвиняемия Ю.А.Б. в къщата му на горният адрес, заедно с майка му свидетелката Атанаска
Филипова. На 19.11.20019 година непълнолетната А.е.и родила момиче, на което дала име А.а.а,
което обвиняемия Ю.Б. не припознал. За периода от месец септември 2019 година
до 13.02.2020 година /дата на навършване на 16 години от свидетелката Антоанета
Иванова/, непълнолетната А.е.и живеела
в дома на обвиняемия Ю.А.Б. в едно домакинство на съпружески начала, без да има
сключен брак, спяла с него, гледала малкото им дете и помагала в домакинството.
Свидетели на това съвместно съжителство между тях били и съседите им в квартал “Л.“ в град С.З., свидетелката
В.м.н и свидетеля Ангел Танев Иванов.
Дирекция“Социално
подпомагане“, град С.З. била уведомена за бременността на непълнолетната А.е.и,
която от своя страна изпратила сигнал до Районна прокуратура-С.З.
изх.№СЛ/Д-СТ/111-004/2019г./л.5/, с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК спрямо непълнолетната А.е.и. Въз основа
на последният сигнал било образувано и настоящото дело.
Горната
фактическа обстановка се доказва от показанията на пострадалата А.е.и /л.20 и
л.36/, св.Е. И.м/л.41/,
на които са били разяснени правата на пострадало лице. Последната знаела, че
дъщеря й Антоанета, макар и непълнолетна живеела при обвиняемия в гр.С.З. на горния адрес. Тя
нямала какво да направи, щом те се обичали и искали да живеят заедно, като
семейство в дома на обвиняемия Б.. Доказва се също така и от разпитите на свидетелите П.б.м/л.25-л.37/, Атанаска Бонева
Филипова /л.31-л.39/, Иван Тодоров Тодоров/л.40/, В.м.н/л.43/ и св.Ангел Танев
Иванов/л.44/.
Предвид
изложеното, съдът прие за безспорно, че обвиняемият Ю.А.Б. е виновен затова, че
през периода от месец септември 2019 година до 13.02.2020 година в град С.З.,
като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице
от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, а именно А.е.и, родена на ***
година.
Деянието е извършено виновно при пряк умисъл.
При определяне вида и размера на административното
наказание, съдът се съобрази с двата принципа на наказателно правната ни
система: принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието.
Съгласно първия принцип в специалния текст на
Закона, за престъплението се предвижда наказание до две години „лишаване от
свобода” или „пробация”, както и „обществено порицание”.
От доказателствата по делото се установи, че обвиняемия
Б. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност, по реда на чл.78а от НК, а също така от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице
условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда наказание до
две години „лишаване от свобода” или „пробация”, както и „обществено порицание”,
обвиняемия не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, поради което деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност
и да му се наложи административно наказание – „Глоба”. Същата следва да се определи в
границите, установени в чл. 78а, ал.1, а именно от 1000 лева до 5000 лева.
Съгласно втория принцип - за индивидуализация
на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало, пълните самопризнания.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – не
са налице.
При преценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът прие, че по отношение на нарушителя е налице
превес на смекчаващите такива. Като взе предвид
и степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и семейното
и материално състояние на Б., съдът му определи административно наказание – „глоба”
в минимален размер от 1000 лева.
Водим от горните мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: