О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 14.10.2020год.
Административен съд - Русе, 6-ти
състав, в закрито заседание на четиринадесети октомври през 2020год. в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 368 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248
от ГПК, във вр. с чл.144 АПК.
Постъпила е молба вх.3451/02.10.2020г.
от Р.Д.- процесуален представител на Община Борово , с която се иска допълване
на решение № 39/21.09.2020г по адм.д. 368/2020г в частта на разноските ,като се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредба 1
/9.07.2004г за минималните адвокатски възнаграждения
В срока по чл.
248, ал.2 от ГПК ответната страна Роководител на УО на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси „ 2014-2020г.чрез пълномощника е депозирала писмен отговор, като счита, че
жалбоподателят няма право да иска допълване на решението в частта за
разноските, тъй като не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК нито
към жалбата,нито по време на проведеното с.з. и не е и направено искане за
присъждане на разноски.
Съдът счита искането за
допустимо – подадено от надлежна страна и в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК.
Разгледано по същество
искането е неоснователно.
С решение № 39 /21.09.2020г
по адм.д. 368/2020г. е отменено по жалба на Община Борово Решение №
BG05M9OP001-2.010-0188/13 от 17.06.2020 г. за изменение на Решение №
BG05M9OP001-2.010-0188/3 от 28.08.2019 г. за верификация на постъпило искане за
междинно плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период 08.11.2018 г. – 10.06.2019
г. по Проект „Създаване на социално предприятие за благоустройство и
озеленяване в Община Борово – БОР“ с № BG05M9OP001-2.010-0188/С01, издадено от
Заместник-министъра на труда и социалната политика, Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020
Съдът не се е произнесъл по
разноските.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК дава право на подателят на
жалбата да претендира разноски, при положителен ефект за него от съдебния акт.
Но това право на разноски не е пряка последица от постановяване на благоприятен
за страната акт и съдът няма задължение да се произнесе по разноските служебно.
За да се произнесе по
дължимостта на разноските съдът трябва надлежно да бъде сезиран с искане за
присъждане на такива. В Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г., на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г., в т.
11, е прието, че претенцията за разноски може да се заяви валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната съдебна инстанция. В конкретния случай нито в подадената жалба ,
нито в с. з. от 08.09.2020 г., в което е даден ход на делото по същество на
спора се съдържа искане от страна на община Борово за присъждане на разноските
по делото. Едва с настоящата молба се търсят разноски, което е недопустимо, с
оглед посоченото тълкувателно решение на ВКС. При ненаправено до приключване на
съдебното заседание в съдебното производство искане за присъждане на
направените по делото разноски съдът не дължи произнасяне по дължимостта им.
С оглед на горното не е
налице пропуск на съда да се произнесе по искане за присъждане на разноските,
поради което искането за допълване на решението на съда е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на
основание чл.
248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на община Борово за допълване на решение № 39
/21.09.2020г по адм.д. 368/2020г по описа на Административен съд- Русе , в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: