Решение по дело №7001/2015 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 812
Дата: 9 юни 2016 г. (в сила от 9 юли 2016 г.)
Съдия: Гергана Иванова Кратункова Димитрова
Дело: 20151720107001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.604

гр.Перник,  09.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на  девети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                           СЪДИЯ: Г. КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

 

при секретаря Г.А., разгледа гражданско дело № 7001 по описа за 2015 г. и взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД срещу  Г.Г.Й. иск за признаване за  установено по отношение на ответника, че последната в дължи на ищеца сумата от 604,36 лв. /шестотин и четири лева и 36 ст./, представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX–02355100 от 12.04.2010г.,  сумата от 212,07 лв. /двеста и дванадесет лева и 07 ст./ представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2010 г. до 13.04.2012 г., сумата от 230,82 лв. /двеста и тридесет лева и 82 ст./ представляваща законна лихва за периода от 16.10.2010 г. до 23.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главница от 604,36 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3155/2015г. на ПРС Претендира се присъждане на направените разноски по настоящото производство.

               В законоустановения едномесечен срок ответницата Й. не е  депозирала писмен отговор. На 08.01.2016г. е постъпил отговор с рег.№444 от 08.01.2016г., който съгласно императивната норма на чл.64, ал.1 от ГПК не може да бъде взет предвид от съда, доколкото процесуалното действие е извършено след изтичане срока по чл.131, ал.1 ГПК.
               
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
               
По делото е представен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX–02355100 от 12.04.2010г, сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответницата по делото, по силата на който дружеството - кредитор е предоставил на ответницата, в качеството й на кредитополучател, сума в размер на 631 лева за закупуване на избрана от нея стока срещу задължение на последната да върне сума в размер на 980,11 лева, включваща главница, разноски по подготовка и обслужване на кредита и надбавка, съставляваща печалба на кредитора, на 24 месечни погасителни месечни вноски, 23 от които в размер на 40,84 лева и една последна вноска в размер на 40,79 лв., с краен срок на договора 13.04.2012 г. С подписа си в договора ответницата е удостоверила, че е получила избраната от нея стока, за което е била издадена фактура № ********** на стойност 631 лева, и съответно нейната стойност е била заплатена на продавача от ищцовото дружество.

 

 

                Видно от Договор за прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, от една страна като цедент и ищеца, от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първото дружество е прехвърлило на второто всички свои вземания по договори за потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, съгласно списък, представляващ Приложение № 1 към договора.

В § 5, т.5 от договора за цесия, между страните по същия е било уговорено изрично упълномощаване на цесионера да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора, от името на цедента, с които да им съобщи за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. По делото е приложено пълномощно, по силата на което "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е упълномощило дружеството-ищец да го представлява, като уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 08.07.2014 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 3155/2015 г. по описа на Районен съд-Перник, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано посоченото дело. По същото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2406/21.05.2015г. срещу ответницата в настоящото производство за сумата от 604,36 лв. - неиздължена главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-02355100/12.04.2010г. за сумата от 212,07 лв. - договорна възнаградителна лихва за времето от 15.09.2010 г. до 13.04.2012 г., за сумата от 230,82 лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2010 г. до 23.04.2015  г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 25.00 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса и сумата от 300.00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение. Видно от материалите по същото дело, в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, ответницата подала възражение за недължимост на посочените суми.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, предоставеният на ответницата кредит по договор за кредит за покупка на стоки CREX-02355100/12.04.2010г., е бил усвоен изцяло на от ответницата, като на същата е предоставен преносим компютър, за което е била издадена приложената по делото фактура. Според експертното заключение общата стойност на задължението на ответницата по процесния договор към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК възлиза на 525,80 лв. - главница, сума в размер на 47,31 лв. – застраховка сигурност на плащанията, 243,28 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2010 г. - 20.05.2012 г. и 246,81 лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2010 г. - 23.04.2015 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Предявените искове имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
                Не се спори по делото и се установява от събраните доказателства наличието на валидно облигационно правоотношение между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответницата по делото, възникнало на основание сключен между тях договор, по силата на който посоченото дружество е предоставило на ответницата сума в размер на 631 лева за закупуване на избрана от нея стока срещу задължение на последната да върне такава в размер на 980,11лева, включваща главница, разноски по подготовка и обслужване на кредита и надбавка, съставляваща печалба на кредитора, на 24 месечни погасителни месечни вноски.

От съвкупния доказателствен материал по делото се установява, че сумата, предмет на договора за кредит, е усвоена, с което кредиторът е изпълнил задължението си по договора. С изтичане на крайния срок по договора - 13.04.2012г., вземането по договора е станало изискуемо. От експертното заключение, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.05.2015г. ответницата е имала неизплатени суми по договора за кредит, както следва 525,80 лв. - главница, сума в размер на 47,31 лв. – застраховка сигурност на плащанията, 243,28 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2010 г. - 20.05.2012 г. и 246,81 лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2010 г. - 23.04.2015 г.

Установи се по делото и обстоятелството, чена 08.07.2014 г. "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си срещу длъжниците по договори за кредит, като не е спорно, че предмет на договора за цесия са и вземанията на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД срещу ответницата, произтичащи от приложения по делото договор.

               Съгласно нормата на чл. 99, ал.3 ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният му кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Тази норма създава задължение за цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне с цел да защити последния от ненадлежно изпълнение, т.е. да изпълни на лице, което не е носител на вземането. По делото не са представени доказателства, че ответницата е била надлежно уведомена за извършената цесия, въпреки изричното указание  на съда, обективирано в съдебния протокол от 28.03.2016г., че ищецът не ангажира доказателства за уведомяване на ответната, такива не са представени.

                При липсата на доказателства за уведомяване на ответницата за извършената цесия,  съдът приема, че ищецът не доказа по какъвто и да е начин твърдението си, че е съобщил на длъжника - ответницата в настоящото производство, цесията.

                 При последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК предявеният по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

                Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

               

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,  ул.”Хенрих Ибсен” №15, представляван от Александер Викторов Грилихес, срещу Г.Г.Й. с ЕГН ********** ***, иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че последната дължи на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 604,36 лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX–02355100 от 12.04.2010г.,  сумата от 212,07 лв. представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2010 г. до 13.04.2012 г., сумата от 230,82 лв. представляваща законна лихва за периода от 16.10.2010 г. до 23.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главница от 604,36 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3155/2015г. на ПРС 

 

След влизане на решението в сила, ч.гр.д № 3155/ 2015г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                      

                                                                                                         

СЪДИЯ: