РЕШЕНИЕ
№ 1128
гр. Пловдив, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501786 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Вива Кредит” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“
№28, бл.АТЦ, „Силвър център“ ет.2, офис 73Г, представлявано от С.П., чрез
пълномощника по делото адвокат Н., против Решение № 760 от 24.02.2025 г.
поправено с Решение №2487 от 20.05.2025 г., постановени по гр. д.№ 3149/2024 г. по
описа на РС-Пловдив, с което е обявена за нищожна клаузата обективирана в чл. 1, ал.
3 в договор за паричен заем № 5958047 от 05.09.2023 г. сключен между С. А. А. с ЕГН:
********** и „ВИВА КРЕДИТ" АД, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане като противоречаща на принципа на добрите нрави и е отхвърлен
предявения от жалбоподателя насрещен иск против С. А. А., за осъждане на
последната да заплати сумата сумата от 450 лв. –главница по договор за заем от
05.09.2023 г., ведно със законната лихва от 27.03.2024 г. до окончателното плащане и
сумата от 28,66 лв. -договорна лихва за периода 19.09.2023 г.-12.12.2023 г.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция на ищцата да бъде
отхвърлена изцяло като бъде уважен предявения от жалбоподателя насрещен иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна С. А. А. с ЕГН: **********. В писмено становище от 12.09.2025 г.
иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. първо от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част. При извършената служебна проверка
настоящият състав на съда намери, че обжалваното решение е процесуално
недопустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на С. А. А. с ЕГН:
********** против “ВИВА КРЕДИТ” ООД за прогласяване нищожност на клауза от
договор за заем №5940657 от 02.07.2023 г. предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи в размер от 42,56 лв. като противоречаща на
добрите нрави, заобикаляща изискванията на ЗПК, накърняване договорното
равноправие между страните и нарушаваща ЗПК относно същественото съдържание
на договора.
В срока за отговор на исковата молба от страна на ответника са предявени
обективно кумулативно съединени насрещни искове с правна квалификация по чл. 79,
ал. 1 във вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ответника спрямо ищеца за заплащане на
сума от 450 лв. по договор за заем № 5958047 от 05.09.2023 г., ведно със законната
лихва от 27.03.2024 г. до окончателното плащане; 28,66 лв. договорна лихва за периода
19.09.2023 г.-12.12.2023 г.
С обжалваното решение съдът е приел, че е бил сезиран с главен иск, с който
се иска да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата
обективирана в чл. 1, ал. 3 в договор за паричен заем № 5958047 от 05.09.2023 г.,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, е нищожна като
противоречаща на принципа на добрите нрави.
Досежно предявения насрещен иск първоинстанционният съд е приел, че след
като договорът е недействителен на основание чл. 22 от ГПК, това представлява
пречка за уважаване исковете за претендираната главница и договорна лихва на
основание сключен договор за кредит. Било недопустимо присъждането на
неплатената сума претендирана като главница по договор, тъй като тя се търси на
действително договорно основание, а не на основание чл. 23 ЗПК като дадена по
недействително правоотношение.
При така описаната фактическа обстановка настоящият състав на съда намира,
че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен главен иск. Видно от
искова молба ищцата е предявила срещу ответника иск с правна квалификация по чл.
26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, като предмет на иска е чл. 1, ал. 3 от договор за заем
№5940657 от 02.07.2023 г., а не договор за заем № 5958047 от 05.09.2023 г. С
обжалваното решение първоинстанционният съд не се произнесъл по така предявения
иск, а се е произнесъл по иск касателно друг договор за заем, който е предмет на
насрещния иск, а не на главния.
По така изложените съображения първоинстанционният съд не е имал
основание да се произнесе в диспозитива на съдебното решение по нищожността на
2
клаузата в чл. 1, ал. 3 от договор за заем № 5958047 от 05.09.2023 г.
Досежно предявения насрещен иск, настоящият съдебен състав приема
следното: трайната съдебна практика приема, че: при недействителност на договора за
потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако
тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл.79 ЗЗД,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто
смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./вж.
решение №50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело №3855/2021 г. на ВКС, IV г.о.; решение
№60186 от 28.11.2022 г. по т.дело №1023/2020 г. на ВКС, I т.о.; решение №50259 от
12.01.2023 г. по гр. дело №3620/2021 г. на ВКС, III г.о./ Тъй като първостепенният съд
въобще не е разгледал по същество предявения насрещен иск и липсва произнасяне по
възраженията на страните, с оглед правото на защита на страните по делото, същото
следва да се върне на първоиснатнционния съд, за произнасяне по тези възражения,
доколкото не следва за пръв път по тях да се произнесе въззивния съд с настоящото
решение, именно с оглед защитата на страните по спора.
Обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради което и на
основание чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК следва да бъде обезсилено, а делото- върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по исковете, с които е бил валидно сезиран.
При новото разглеждане на делото и в зависимост от изхода му съдът следва да се
произнесе и по направените пред настоящата инстанция разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 760 от 24.02.2025 г. поправено с Решение
№2487 от 20.05.2025 г., постановени по гр. д.№ 3149/2024 г. по описа на РС-Пловдив .
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане съобразно
мотивната част на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4