№ 12087
гр. С., 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110167471 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „...“ ЕАД, гр. С. срещу М. Г. Д. от гр. С. искове за
установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д.№646547/2024г. на Софийски районен съд, а именно: за сумата от 492,66 лв.,
представляващи цената на месечни абонаментни такси и цена на ползвани електронни
съобщителни услуги за отчетния период от 07.11.2022 г. - 06.05.2023 г. с период на
изискуемост на задълженията 09.12.2022 г. до 25.05.2023 г., 32,96 лв. – неустойки, начислена
поради предсрочно прекратяване на договора в хипотезата на неплащане в срок на
задълженията по тях, както и 68,67 лв. за мораторна лихва върху вземането за главница за
неплатените суми за доставени услуги по договора, начислена за периода от 25.12.2022г. до
22.07.2024г. и 4,13 лв. за мораторна лихва върху вземането за неустойки, начислено за
периода от 29.12.2022г. до 22.07.2024г., ведно със законна лихва върху посочените суми за
главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.07.2024г до изплащане
на задължението.
Ищецът твърди, че между „...“ ЕАД и ответника М. Г. Д. е бил сключен рамков
договор № ********* от 01.12.2021г. и приложения към него за електронни съобщителни
услуги, чиито цени са начислявани по една партида с номер М6807873. Твърди, че клиентът
не заплатил възникналите за периода от 09.12.2022г. до 25.05.2023г. задължения за
предоставени услуги на стойност 492,66 лв. в сроковете, съгласно договора и Общите
условия, поради което ищецът прекратил едностранно договора, считано от 05.05.2023г. и
начислил неустойки в общ размер на 32,96 лв., от които 2 лв. за обезщетение за обработка на
пророчени задължение и 30,96 лв. за предсрочното прекратяване на договора в размер на
1
три месечни такси без ДДС. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал молба, към която прилага решение на
ТЕЛК. Същото решение е приложено и към подаденото в срока по чл. 414 ГПК възражение
по образец, в което като единствено основание за недължимост на вземанията по заповедта
за изпълнение е посочена признатата от здравните власти трайна неработоспособност на
длъжника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта:
Видно от приложеното гр.дело №46547/2024г. по описа на СРС, 113 състав, по
същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
е разпоредено длъжникът М. Г. Д. да заплати на кредитора „...“ ЕАД сумата 525,62 лева,
представляваща сбор от вземане за предоставени електронни съобщителни услуги на
стойност 492,66 лв. и неустойки, дължими поради предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната на стойност 32,96 лв. за период от 09.12.2022 г. до 25.05.2023 г., сумата 72,80
лева. представляваща мораторна лихва за период от 25.12.2022 г. до 29.07.2024 г., ведно със
законната лихва и разноските. Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнението на
задълженията по сключен договор за електронни съобщителни услуги № *********.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по
образец, a установителният иск в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 1 ГПК е предявен в
законовия срок за това.
С оглед идентитета в размерите на претендираните суми в исковото и заповедното
производство и в основанията, от които същите произтичат, съгласно посоченото в
заповедта за изпълнение и исковата молба, съдът намира, че предявените искове са
процесуално допустими.
По основателността на предявените искове, съдът намира следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че за отчетния период, за който е начислено съдебно
предявеното вземане, между него и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание, че ищецът е предоставил
електронни съобщителни услуги; настъпването на изискуемостта на вземането и размера му.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидна уговорка за неустойка в договора в претендирания размер и настъпването на
2
предвидените в договора предпоставки за възникването на вземането, а именно
прекратяване на договора поради неизпълнение на задължения от страна на абоната.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе факти и
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че е погасил задълженията.
От приетия като доказателство Договор №********* се установява, че между
страните е било налице облигационно правоотношение с предмет доставката на мобилни
услуги, със съдържание, което кореспондира на твърденията на ищеца, изложени в исковата
молба.
Предоставянето на електронните съобщителни услуги и стойността на дължимите
месечни абонаменти такси не са спорни.
Ответникът не доказва плащане.
На основание чл. 54.12 от представените Общи условия към договора същият се
счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор при забава в плащането на
дължимите суми от абоната, продължила повече от 124 дни.
Размерът на съдебно предявените вземания за неустойки не се оспорва и се
установява от чл. 7.1 от представеното по делото Приложение №1 към рамковия договор №
*********.
Признатата от здравните власти трайно намалена работоспособност на ответника не
обосновава извод за недължимост на задълженията му по договора. Влошеното
здравословно състояние на длъжника е ирелевантно за възникването и съществуването на
дълга и би могло да бъде съобразено единствено при искане за разсрочване или отсрочване
на изпълнението, с каквото съдът в настоящето производство не е надлежно сезиран.
По така изложените съображения съдът намира предявените искове за основателни и
доказани в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът.
Съгласно указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС исковият съд следва да
се произнесе по дължимостта на разноските и за заповедното производство.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /на л. 98 от делото/ ищецът е направил
разноски в заповедното производство на стойност 25 лв. за платена държавна такса и 50 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, които му се следват от ответника.
В исковото производство ищецът има право на сторените разноски в размер на 25 лв.
3
за платена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което се определя от
съда по реда на чл. 37 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ал. 1 ГПК по отношение на
М. Г. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. ... съществуването на вземанията
на “...”ЕАД с ЕИК .. за сумата от 492,66 лв., представляващи цена на месечни абонаментни
такси и цена на ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 07.11.2022
г. - 06.05.2023 г. с период на изискуемост на задълженията 09.12.2022 г. до 25.05.2023 г.,
32,96 лв. – неустойки, начислена поради предсрочно прекратяване на договора в хипотезата
на неплащане в срок на задълженията по тях, както и 68,67 лв. за мораторна лихва върху
вземането за главница за неплатените суми за доставени услуги по договора, начислена за
периода от 25.12.2022г. до 22.07.2024г. и 4,13 лв. за мораторна лихва върху вземането за
неустойки, начислено за периода от 29.12.2022г. до 22.07.2024г., ведно със законна лихва
върху посочените суми за главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.07.2024г до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №27845 от 03.09.2024г. по гр.дело №46547/2024г. по описа на
Софийски районен съд, 113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Г. Д. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С., ул. ... да заплати на “...”ЕАД с ЕИК .. сумата от 75 лв. за разноски в
заповедното производство и сумата от 1255 лв. за разноските в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4